Томас Малори
Смъртта на Артур (226)

Глава 30

Как сър Тристан решил да се сражава против дружината на крал Артур, защото узнал, че сър Паломид ще се бие на тяхна страна

На сутринта сър Паломид напуснал войнството на краля на Северен Уелс и се присъединил към дружината на крал Артур, в която били кралят на Шотландия, кралят на Ирландия и роднините на сър Ланселот и на сър Гауейн. И изпратил сър Паломид при сър Тристан девицата, която го търсила в гората, когато бил обезумял, и девицата запитала сър Тристан кой е и как му е името.

— Колкото за това — отвърнал сър Тристан, — кажете на сър Паломид, че няма да го научи, додето не счупя две копия о него. Ала нека знае, че аз съм рицарят, когото той повали от коня в навечерието на турнира, и му кажете, че на която страна се бие той, аз ще се бия на противната.

— Сър — рекла девицата, — трябва да знаете, че сър Паломид ще се бие на страната на крал Артур, дето ще бъдат най-благородните рицари на света.

— Кълна се в Бога — рекъл сър Тристан, — щом сър Паломид е на страната на крал Артур, аз пък ще се бия на страната на краля на Северен Уелс, макар инак никога да не бих сторил това.

И тъй, когато дошъл крал Артур, свикали с рог рицарите. И тогава се започнало голямо сражение. И най-напред крал Карадос влязъл в двубой с Краля със стоте рицари и бил повален, та битката станала още по-люта. Сетне рицарите на крал Артур отблъснали рицарите на краля на Северен Уелс.

Тогава влязъл в боя сър Тристан и се сражавал тъй яростно и смело, че никой не можел да му устои, и дълго се бил така. Най-после сър Тристан се хвърлил между хората на крал Бан и там го нападнали сър Борс де Ганис и сър Ектор де Марис, и сър Бламор де Ганис, и много други рицари. Сър Тристан сечал наляво и надясно и всички лордове и дами се възхищавали от храбростта му.

Ала най-подир сър Тристан щял да бъде победен, ако не се бил намесил Краля със стоте рицари. Втурнал се той с дружината си и спасил сър Тристан, като го извел от кръга на рицарите, които носели корнуолски щитове.

После сър Тристан видял малко по-настрана дружина от четирийсет рицари, предвождана от сенешала сър Кей. Тогава сър Тристан се втурнал сред тях и повалил сър Кей от коня, а сетне се разправил и с останалите рицари като хрътка със зайци.

В туй време сър Ланселот намерил един рицар да лежи тежко ранен в главата.

— Сър — рекъл сър Ланселот, — кой ви рани така тежко?

— Сър — отвърнал онзи, — стори го един рицар с черен щит. И знайте, че проклинам часа, в който го срещнах, защото той е дявол, а не човек.

Тогава сър Ланселот се разделил с него, твърдо решен да се бие със сър Тристан. Яхнал коня си и тръгнал с меч в ръка да го търси и скоро го видял как връхлита ту тук, ту там и с почти всеки удар поваля по един рицар.

— Господи помилуй — викнал кралят. — Откак нося оръжие, не съм виждал рицар да върши такива бойни подвизи.

— Ако аз сега с пресни сили нападна този рицар — рекъл сър Ланселот, — ще бъде позор за мен.

И прибрал меча си.

Тогаз Краля със стоте рицари и още сто рицари от Северен Уелс нападнали двайсет рицари от рода на сър Ланселот, ала тези двайсет рицари се сражавали храбро като диви глигани и ни един не изоставял другаря си. И когато сър Тристан видял мъжеството им, смаял се от техните подвизи, защото разбрал по начина им на борба и по сдружеността им, че по-скоро са готови да умрат, нежели да отстъпят в сражението.

— Иисусе Христе! — възкликнал сър Тристан. — Храбър и достоен воин е онзи, що има в рода си такива благородни рицари, и най-благороден мъж е човекът, който ги предвожда.

И като говорел така, имал предвид сър Ланселот от Езерото.

И тъй, дълго ги наблюдавал сър Тристан и най-подир решил, че е позорно двеста рицари да нападат двайсет. Тогава отишъл при Краля със стоте рицари и рекъл:

— Сър, престанете да се биете с тези двайсет рицари, защото така слава няма да спечелите — вие сте толкоз много, а те са малцина. И трябва да знаете, че те няма да напуснат полесражението — това виждам по делата и вида им, та няма да се прославите, дори да ги избиете. Затуй престанете да се биете с тях, инак аз за своя чест и слава ще ида при тези двайсет рицари и ще им помогна с всички сили и мощ.

— Не — отвърнал Краля със стоте рицари, — няма да сторите това. И тъй като се убедих във вашето мъжество и благородство, заради вас ще оттегля рицарите си, защото храбрият рицар обича храбреца и които си приличат, се привличат.