Томас Малори
Смъртта на Артур (216)

Глава 20

Как крал Марк намерил сър Тристан гол и заповядал да го занесат в Тинтагил и как там една хрътка го познала

Тогава рицарят взел главата на великана. Занесъл я на крал Марк и му разказал какво се случило в гората и как един гол мъж го спасил от свирепия великан Таулас.

— Къде ви се случи всичко това? — запитал крал Марк.

— При бистрия извор във вашата гора, дето се срещат мнозина странстващи рицари — отвърнал сър Динант. — Там е лудият.

— Добре тогава — рекъл крал Марк. — Ще ида да видя този безумец.

И тъй, подир ден-два крал Марк заповядал на своите рицари и ловци да се приготвят за лов и на следната сутрин потеглил със свитата си към гората.

И когато кралят стигнал при извора, видял там наблизо да спи снажен гол мъж, а до него лежал меч. Тогава крал Марк изсвирил и затръбил с рога си и рицарите му дошли при него, а той им заповядал:

— Вдигнете внимателно този рицар и го занесете в моя замък.

И те вдигнали внимателно и грижливо сър Тристан, покрили го с плащовете си и го завели в Тинтагил, а там го измили и изкъпали и му дали топла храна, та накрая си възвърнал разсъдъка. Ала през цялото това време никой не познал сър Тристан и не се досетил кой е.

И случило се един ден, че кралицата Хубавата Изолда чула за човека, дето скитал гол из гората, и че кралят го бил довел в двора си. Тогава Хубавата Изолда повикала дамата Брагуейн и рекла:

— Ела с мен да идем и да видим този човек, когото съпругът ми е довел от гората вчера.

И тъй, излезли те от покоите на кралицата и разпитали къде е болният. И един оръженосец им казал, че лежи в градината и си почива на слънце.

И когато кралицата съгледала сър Тристан, не могла да го познае, ала все пак рекла на дамата Брагуейн:

— Струва ми се, че и по-рано съм виждала този човек, и то неведнъж.

А щом сър Тристан я зърнал, познал я тозчас. И тогава извърнал глава на другата страна и заплакал.

По туй време кралицата винаги водела със себе си една малка хрътка, която сър Тристан й подарил, когато за пръв път дошла в Корнуол, и хрътката не се отделяла от нея, освен ако сър Тристан се намирал някъде близо до Хубавата Изолда. И тази хрътка била изпратена на сър Тристан от дъщерята на френския крал от голяма любов към него. И щом малката хрътка подушила сър Тристан, скочила връз него и започнала да ближе бузите и ушите му, а подир туй взела да скимти и да лае, да души ръцете и нозете му и навсякъде по тялото му, гдето можела да стигне.

— Ах, господарко — рекла дамата Брагуейн на Хубавата Изолда, — ах, виждам, че това е моят господар сър Тристан.

И тозчас Изолда паднала в несвяст и дълго лежала така. И когато се съвзела, проговорила и рекла:

— Господарю мой сър Тристан, да бъде благословен Бог, че сте жив. Ала знам, че тази хрътка ще ви издаде, понеже никога не ще се отдели от вас. И знам, че щом моят съпруг, крал Марк, научи кой сте, ще ви прокуди от пределите на Корнуол или ще ви погуби. Заклевам ви, скъпи ми господарю, подчинете се на волята му, а сетне идете в двора на крал Артур, защото там ви почитат. А пък аз винаги когато мога, ще ви викам при себе си, а пожелаете ли, и сам можете да идвате при мен. И знайте, че по всяко време ще бъда готова да тръгна с вас и да живея бедно, както никоя кралица или благородна дама на света не е живяла.

— О, господарко моя — рекъл сър Тристан, — вървете си, защото заради вашата любов изстрадах много мъка и печал.