Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD(2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. —Добавяне

Глава 37

Как сър Супинабил разказал на сър Тристан за лошата слава, която спечелил в двора на крал Артур, и за сър Ламорак

Сетне сър Супинабил се върнал в Бретан, намерил сър Тристан и му казал, че е ходил в двора на крал Артур. Тогава сър Тристан го попитал:

— Чухте ли нещо за мен?

— Кълна се в Бога — отвърнал сър Супинабил, — чух сър Ланселот да говори с презрение за вас и да казва, че сте неверен рицар и сте забравили своята дама. Поръча ми още да ви предам, че ще бъде ваш смъртен враг където и да ви срещне.

— Това много ме наскърбява — рекъл сър Тристан, — тъй като няма друг рицар на света, чиято дружба да ми е по-скъпа.

И сър Тристан дълбоко тъжал и се срамувал, че благородните рицари го презират заради непостоянството му в любовта.

В туй време Хубавата Изолда изпратила писмо до кралица Гуиневир, в което се оплаквала от изневярата на сър Тристан и от това, че се оженил за дъщерята на бретанския крал.

А кралица Гуиневир й отговорила с друго писмо и я увещавала да не се опечалява, защото след скръбта неизбежно я чакала радост, понеже славата на сър Тристан като благороден рицар била толкоз голяма, че дамите с магия и чародейства успявали да го принудят да се ожени за тях. „Ала накрая ще стане така, пишела кралица Гуиневир, че нея ще я намрази, а вас ще ви обикне повече отпреди.“

Нека оставим сега сър Тристан в Бретан и да разкажем за сър Ламорак Уелски, който пътувал по море, ала корабът му се блъснал в скала и всички освен сър Ламорак и оръженосеца му загинали. И тъй, плувал той без умора, додето рибари от остров Серваж[1] го спасили, а оръженосецът му се удавил. И моряците с голяма мъка и усилия успели да спасят живота на сър Ламорак.

Владетелят на този остров се наричал сър Набон Черни и бил едър, могъщ великан. И този сър Набон мразел всички рицари от двора на крал Артур и винаги гледал да им стори зло. И разказали рибарите на сър Ламорак за обичая на сър Набон да погубва всеки рицар на крал Артур, който стъпел на острова. И в последната битка той убил сър Наноун Дребни, като от ненавист към крал Артур го подложил на позорна смърт, разкъсвайки го парче по парче.

— Дълбоко ме опечалява смъртта на този рицар — рекъл сър Ламорак, — защото той ми беше братовчед. И ако бях здрав и силен както обикновено, щях да отмъстя за смъртта му.

— Тихо — рекли рибарите, — не говорете повече, защото, преди да си идете оттук, сър Набон трябва да узнае, че сме ви довели, инак ще заплатим с главите си.

— Почакайте само да оздравея от тази болест, дето хванах в морето — рекъл Ламорак, — пък тогава можете да му кажете, че съм рицар на крал Артур, защото никога не съм се боял така, та да се отрека от господаря си.

Бележки

[1] Остров Серваж — както става ясно от по-нататъшния разказ, думата „остров“ е употребена тук с по-старо свое значение „силно издаден в морето нос“ или пък „хълм, заобиколен с блата“. Това по-старо значение на думата „остров“ е станало причина да се отъждестви митическият остров Авалон с манастира „Гластънбъри“, който е разположен на хълм в долината на една река. Предполага се, че там е погребан Артур.