Томас Малори
Смъртта на Артур (192)

Глава 37

Как сър Супинабил разказал на сър Тристан за лошата слава, която спечелил в двора на крал Артур, и за сър Ламорак

Сетне сър Супинабил се върнал в Бретан, намерил сър Тристан и му казал, че е ходил в двора на крал Артур. Тогава сър Тристан го попитал:

— Чухте ли нещо за мен?

— Кълна се в Бога — отвърнал сър Супинабил, — чух сър Ланселот да говори с презрение за вас и да казва, че сте неверен рицар и сте забравили своята дама. Поръча ми още да ви предам, че ще бъде ваш смъртен враг където и да ви срещне.

— Това много ме наскърбява — рекъл сър Тристан, — тъй като няма друг рицар на света, чиято дружба да ми е по-скъпа.

И сър Тристан дълбоко тъжал и се срамувал, че благородните рицари го презират заради непостоянството му в любовта.

В туй време Хубавата Изолда изпратила писмо до кралица Гуиневир, в което се оплаквала от изневярата на сър Тристан и от това, че се оженил за дъщерята на бретанския крал.

А кралица Гуиневир й отговорила с друго писмо и я увещавала да не се опечалява, защото след скръбта неизбежно я чакала радост, понеже славата на сър Тристан като благороден рицар била толкоз голяма, че дамите с магия и чародейства успявали да го принудят да се ожени за тях. „Ала накрая ще стане така, пишела кралица Гуиневир, че нея ще я намрази, а вас ще ви обикне повече отпреди.“

Нека оставим сега сър Тристан в Бретан и да разкажем за сър Ламорак Уелски, който пътувал по море, ала корабът му се блъснал в скала и всички освен сър Ламорак и оръженосеца му загинали. И тъй, плувал той без умора, додето рибари от остров Серваж^[1] го спасили, а оръженосецът му се удавил. И моряците с голяма мъка и усилия успели да спасят живота на сър Ламорак.

Владетелят на този остров се наричал сър Набон Черни и бил едър, могъщ великан. И този сър Набон мразел всички рицари от двора на крал Артур и винаги гледал да им стори зло. И разказали рибарите на сър Ламорак за обичая на сър Набон да погубва всеки рицар на крал Артур, който стъпел на острова. И в последната битка той убил сър Наноун Дребни, като от ненавист към крал Артур го подложил на позорна смърт, разкъсвайки го парче по парче.

— Дълбоко ме опечалява смъртта на този рицар — рекъл сър Ламорак, — защото той ми беше братовчед. И ако бях здрав и силен както обикновено, щях да отмъстя за смъртта му.

— Тихо — рекли рибарите, — не говорете повече, защото, преди да си идете оттук, сър Набон трябва да узнае, че сме ви довели, инак ще заплатим с главите си.

— Почакайте само да оздравея от тази болест, дето хванах в морето — рекъл Ламорак, — пък тогава можете да му кажете, че съм рицар на крал Артур, защото никога не съм се боял така, та да се отрека от господаря си.