Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 37
Как сър Супинабил разказал на сър Тристан за лошата слава, която спечелил в двора на крал Артур, и за сър Ламорак
Сетне сър Супинабил се върнал в Бретан, намерил сър Тристан и му казал, че е ходил в двора на крал Артур. Тогава сър Тристан го попитал:
— Чухте ли нещо за мен?
— Кълна се в Бога — отвърнал сър Супинабил, — чух сър Ланселот да говори с презрение за вас и да казва, че сте неверен рицар и сте забравили своята дама. Поръча ми още да ви предам, че ще бъде ваш смъртен враг където и да ви срещне.
— Това много ме наскърбява — рекъл сър Тристан, — тъй като няма друг рицар на света, чиято дружба да ми е по-скъпа.
И сър Тристан дълбоко тъжал и се срамувал, че благородните рицари го презират заради непостоянството му в любовта.
В туй време Хубавата Изолда изпратила писмо до кралица Гуиневир, в което се оплаквала от изневярата на сър Тристан и от това, че се оженил за дъщерята на бретанския крал.
А кралица Гуиневир й отговорила с друго писмо и я увещавала да не се опечалява, защото след скръбта неизбежно я чакала радост, понеже славата на сър Тристан като благороден рицар била толкоз голяма, че дамите с магия и чародейства успявали да го принудят да се ожени за тях. „Ала накрая ще стане така, пишела кралица Гуиневир, че нея ще я намрази, а вас ще ви обикне повече отпреди.“
Нека оставим сега сър Тристан в Бретан и да разкажем за сър Ламорак Уелски, който пътувал по море, ала корабът му се блъснал в скала и всички освен сър Ламорак и оръженосеца му загинали. И тъй, плувал той без умора, додето рибари от остров Серваж[1] го спасили, а оръженосецът му се удавил. И моряците с голяма мъка и усилия успели да спасят живота на сър Ламорак.
Владетелят на този остров се наричал сър Набон Черни и бил едър, могъщ великан. И този сър Набон мразел всички рицари от двора на крал Артур и винаги гледал да им стори зло. И разказали рибарите на сър Ламорак за обичая на сър Набон да погубва всеки рицар на крал Артур, който стъпел на острова. И в последната битка той убил сър Наноун Дребни, като от ненавист към крал Артур го подложил на позорна смърт, разкъсвайки го парче по парче.
— Дълбоко ме опечалява смъртта на този рицар — рекъл сър Ламорак, — защото той ми беше братовчед. И ако бях здрав и силен както обикновено, щях да отмъстя за смъртта му.
— Тихо — рекли рибарите, — не говорете повече, защото, преди да си идете оттук, сър Набон трябва да узнае, че сме ви довели, инак ще заплатим с главите си.
— Почакайте само да оздравея от тази болест, дето хванах в морето — рекъл Ламорак, — пък тогава можете да му кажете, че съм рицар на крал Артур, защото никога не съм се боял така, та да се отрека от господаря си.