Томас Малори
Смъртта на Артур (191)

Глава 36

Как сър Тристан воювал на страната на британския крал Хоуел и убил врага му на полесражението

Имало по това време един граф на име Агрип, който водел люта война против краля, разбил го в сражение и го обсадил. И веднъж, когато сър Кехидий, синът на крал Хоуел, излязъл от крепостта, бил тежко ранен.

Тогава Гувернал се явил при краля и рекъл:

— Сър, съветвам ви да убедите моя господар сър Тристан да ви помогне в тази беда.

— Ще послушам съвета ви — отвърнал кралят.

И отишъл той при сър Тристан, помолил го да му помогне във войната и рекъл:

— Моят син Кехидий не ще може скоро да се сражава.

— Сър — отвърнал сър Тристан, — ще ида на полесражението и ще сторя каквото е по силите ми.

Сетне сър Тристан излязъл от града с колкото другари могъл да събере и извършил такива подвизи, че целият Бретан заговорил за него. И през този ден, благодарение на страховитата си мощ и сила, убил със собствената си ръка граф Агрип и още сто рицари.

Тогава устроили на сър Тристан достойно посрещане. И крал Хоуел го прегърнал и рекъл:

— Сър Тристан, отстъпвам ти цялото си кралство.

— Опазил ме Бог да приема — отвърнал сър Тристан. — Аз съм ви задължен твърде много и ви помогнах заради вашата дъщеря.

Подир туй благодарение на големите усилия на крал Хоуел и сина му Кехидий породила се велика любов между Изолда и сър Тристан, тъй като тази дама била добра и хубава, и от издигнато и славно потекло. И понеже сър Тристан бил обграден с такова внимание и такъв разкош и удоволствия, той почти забравил Хубавата Изолда.

И тъй, след време сър Тристан се съгласил да се ожени за Белоръката Изолда. И най-подир двамата се венчали и тържествено отпразнували сватбата.

Ала когато си легнали в постелята, сър Тристан си спомнил някогашната си любима Хубавата Изолда. И тази мисъл така го опечалила, че само прегърнал и целунал жена си. А други плътски наслади сър Тристан не потърсил от нея, така се казва във френската книга. И споменава се там също как съпругата му си мислела, че не съществуват други удоволствия освен целувки и прегръдки.

Имало по това време в Бретан един рицар на име Супинабил и той се отправил през морето в Англия, а сетне отишъл в двора на крал Артур и там срещнал сър Ланселот от Езерото и му разказал за женитбата на сър Тристан. Тогава сър Ланселот рекъл:

— Срам и позор за всеки неверен рицар! Как можа такъв благороден рицар като сър Тристан да забрави първата си любов, Хубавата Изолда, корнуолската кралица! Кажете му, че някога го обичах над всички рицари на света и най-много го уважавах заради благородните му дела. Ала нека знае сега, че любовта помежду ни е забравена навеки, и го предупреждавам, че от днес нататък съм негов смъртен враг.