Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 35
Как рицарите на сър Тристан му помогнали да се спаси и за това как кралица Изолда била изпратена в килия за прокажени и как бил ранен сър Тристан
И когато те се разотишли, Гувериал, сър Ламбегус и сър Сентрал де Люион, все рицари на сър Тристан, тръгнали да търсят господаря си. И като чули, че е избягал, извънредно се зарадвали, а скоро го намерили на скалите и с дълго платно го изтеглили горе. Тогава сър Тристан ги попитал къде е Хубавата Изолда, тъй като си мислел, че може да е отвлечена от хората на сър Андред.
— Сър — рекъл Гувернал, — изпратиха я в килия за прокажени.
— Горко ми — рекъл сър Тристан, — това съвсем не е място за такава прекрасна дама и ако бъде волята ми, тя няма да стои дълго там.
И тогава взел хората си и отишъл при Хубавата Изолда, освободил я и я завел в едно богато имение в гората и заживял там с нея.
Сетне този славен рицар казал на хората си да си идат и рекъл:
— Нищо повече не мога да направя сега за вас.
И всички освен Гувернал поели нанейде.
И един ден сър Тристан излязъл на лов в гората и там заспал. Случило се тогава, че минал наблизо човек, чийто брат сър Тристан преди време посякъл, и като го видял, пронизал рамото му със стрела, а сър Тристан тозчас скочил и го убил.
Научил най-подир крал Марк, че сър Тристан и Хубавата Изолда са в това имение, и веднага се отправил натам с много рицари, за да убие Тристан. Ала когато пристигнал, сър Тристан го нямало и тогава той завел Хубавата Изолда в замъка си и я пазел така зорко, че тя не можела да узнае нищо за сър Тристан, нито да му прати вест, нито пък той на нея.
И когато привечер сър Тристан наближил старото имение, забелязал следи от много коне и веднага разбрал, че са отвели дамата му. И той горко скърбил и дълго страдал от люти мъки, тъй като стрелата, с която го ранили, била отровна.
В туй време Хубавата Изолда успяла да говори с една дама, която била близка роднина на лейди Брагуейн, и тя отишла при сър Тристан и му казала, че раната не ще оздравее тъй лесно.
— И понеже твоята дама, Хубавата Изолда, сега не може да ти помогне, заръча бързо да идеш при крал Хоуел в Бретан и там да намериш дъщеря му Изолда Белоръката, защото само тя ще ти помогне.
Тогава сър Тристан и Гувернал се качили на кораб и отплавали за Бретан. И когато крал Хоуел разбрал, че е пристигнал сър Тристан, много се зарадвал.
— Сър — рекъл сър Тристан, — дойдох в тези земи да търся помощ от дъщеря ви, защото ми казаха, че никой освен нея не може да ме изцери.
И наистина не след дълго тя го излекувала.