Томас Малори
Смъртта на Артур (186)

Глава 31

Как сър Тристан тръгнал да дири Паломид, как го намерил и се сражавал с него и как Изолда сложила край на двубоя им

Да се върнем сега при сър Тристан. Като се прибрал от лова и разбрал, че сър Паломид е отвел Хубавата Изолда, повярвайте ми, люто се разгневил.

— Горко ми — рекъл сър Тристан, — посрамих се днес. — После викнал на слугата си Гувернал: — Бързо ми донеси доспехите и оседлай коня, защото знам, че сър Ламбегус няма сили и умение да устои срещу сър Паломид. Ех, защо не бях аз на негово място!

И тъй, щом сър Тристан се въоръжил, двамата с Гувериал препуснали през гората и не след дълго намерили рицаря Ламбегус да лежи смъртно ранен. Тогава сър Тристан го занесъл при един горски пазач и му заръчал добре да се грижи за него.

Сетне продължил пътя си и скоро намерил сър Адтерп, който също лежал тежко ранен, и той му разказал как, ако не бил зърнал случайно кралицата, тя щяла да се удави и как се сражавал със сър Паломид, за да защити честта й.

— Къде е сега моята господарка? — запитал сър Тристан.

— Сър — отвърнал рицарят, — тя е в безопасност в замъка ми и там ще намери закрила.

— Сполай ви за голямата добрина — рекъл сър Тристан.

Сетне продължил пътя си, додето най-подир стигнал до замъка. И там сър Тристан видял сър Паломид да седи пред портите, потънал в дълбок размисъл, а конят пасял в нозете му.

— Иди при него, Гувернал — рекъл сър Тристан, — и му кажи да се приготви за бон.

Приближил се Гувернал до него и рекъл:

— Сър Паломид, стани и сложи доспехите си.

Ала той бил така унесен в мислите си, че не чул думите на Гувернал. Тогава Гувернал се върнал при сър Тристан и му казал, че онзи или спи, или е обезумял.

— Иди пак — рекъл сър Тристан, — накарай го да стане и му кажи, че аз, смъртният му враг, съм тук.

И Гувернал пак отишъл, побутнал го с дръжката на копието си и рекъл:

— Сър Паломид, приготви се, защото ей там стои сър Тристан и ти праща вест, че е твой смъртен враг.

При тези думи сър Паломид се изправил, без да каже ни дума, хванал коня си, оседлал го, сложил му юздата и пъргаво скочил на гърба му. Тогаз двамата рицари насочили напред копия и с все сила се хвърлили един срещу друг. И като се сблъскали, сър Тристан повалил сър Паломид през задницата на коня му, ала сър Паломид бързо вдишал щита си и изтеглил меч.

Започнала се тогава ожесточена битка, защото и двамата се сражавали за любовта на една дама, а тя, облегната на крепостната стена, ги гледала как настървено се бият. И нанесли си те един другиму безчет тежки рани, ала сър Паломид бил по-тежко ранен. Така се дебнели двамата и секли повече от два часа, та Хубавата Изолда едва не изгубила свяст от скръб и жалост.

— Горко ми — викала тя. — Единия обичах и още обичам, а другия не обичам, ала все пак бих се опечалила, ако го видя убит, тъй като по всичко личи, че в края на този двубой сър Паломид ще бъде мъртъв. А той не е покръстен и никак не бих желала да умре като сарацин.

И тогава излязла от замъка и помолила сър Тристан да не се сражава повече.

— Ах, господарко моя — рекъл той, — нима искате да се посрамя? Добре знаете, че не мога да не ви се подчиня.

— Не желая позора ви — отвърнала Хубавата Изолда. — Ала искам заради мен да пощадите този злочест сарацин, сър Паломид.

— Господарко — рекъл сър Тристан, — заради вас още начаса ще престана да се бия.

После тя казала на сър Паломид:

— Чуйте сега и вие заръката ми — напуснете тези земи и никога повече не идвайте тук, додето съм жива.

— Ще се подчиня на повелята ви — рекъл сър Паломид, — макар и против волята си.

— Тогава вървете в двора на крал Артур — рекла Хубавата Изолда — и там предайте моите почитания на кралица Гуиневир. Кажете й от мое име, че в тази страна само четирима се любят истински, и те са сър Ланселот от Езерото и кралица Гуиневир, и сър Тристан Лионски и кралица Изолда.