Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 30
Как сър Паломид поискал кралица Изолда и как Ламбегус препуснал подире му, да я спаси, и за избавлението на Изолда
— Сър — рекъл Паломид, — обещах на вашата кралица Изолда да доведа изгубената лейди Брагуейн при условие, че изпълни едно мое желание, и тя се съгласи начаса, без дори да се замисли.
— Какво ще кажете вие, съпруго моя? — рекъл кралят.
— Това е самата истина — рекла кралицата. — Не ще крия от вас, обещах му каквото искаше, ала то бе от преголяма любов и радост, че ще видя отново довереницата си.
— Чуйте, съпруго — рекъл кралят, — щом вие така прибързано сте му дали дума да получи каквото поиска, държа да изпълните обещанието си.
— Тогава — рекъл Паломид — трябва да знаете, че искам да взема вашата кралица, да я отведа със себе си и да имам пълна власт над нея.
При тези думи кралят дълбоко се замислил, ала сетне си спомнил за сър Тристан и понеже знаел, че той ще я избави, бързо отговорил:
— Вземете я заедно с всички беди, които ще ви сполетят заради нея, тъй като предполагам, че няма дълго да й се радвате.
— Колкото за това — рекъл Паломид, — не ще отстъпя пред никакви премеждия.
И тъй, накратко, сър Паломид я хванал за ръка и рекъл:
— Господарко моя, не се сърдете, че трябва да дойдете с мен, тъй като не искам нищо повече от онова, що сама ми обещахте.
— Знайте добре — рекла кралицата, — че никак не се боя да дойда с вас, защото, макар да имате власт над мен поради обещанието ми, не се съмнявам, че скоро ще бъда достойно избавена.
— Колкото за това — отвърнал сър Паломид, — да става каквото ще.
И тъй, сложили кралица Изолда на коня зад Паломид и двамата поели по пътя си.
Тозчас изпратил кралят хора да търсят сър Тристан, ала слугите тъй и не могли да го намерят, понеже бил на лов в гората: такъв му бил обичаят — ако не воювал, гонел дивеч и ловувал из горите.
— Горко ми — рекъл кралят, — опозорен съм навеки, тъй като сам дадох съгласие моята съпруга и кралица да бъде озлочестена.
Явил се тогаз при него един рицар на име Ламбегус и човек от свитата на сър Тристан.
— Господарю — рекъл този рицар, — тъй като разчитахте на помощта на моя повелител, сър Тристан, готов съм вместо него аз да тръгна след вашата кралица и да я избавя, ако не бъда победен.
— Сполай ти, сър Ламбегус — рекъл кралят, — додето съм жив, ще ти бъда благодарен.
Тогава сър Ламбегус се въоръжил и като препуснал с най-голяма бързина, не след дълго настигнал сър Паломид. И щом го видял, сър Паломид свалил кралицата от коня си.
— Кой си ти? — запитал Паломид. — Тристан ли си?
— Не — отвърнал другият, — аз съм негов слуга и името ми е сър Ламбегус.
— Жалко — рекъл Паломид, — бих предпочел да премеря сили със самия Тристан.
— Може и така да е — рекъл Ламбегус, — ала знайте, че като срещнете сър Тристан, никак няма да ви е лесно.
И с тези думи двамата се хвърлили един срещу друг и от сблъсъка копията им се строшили. Сетне изтеглили мечове и започнали да секат с тежки удари шлемовете и ризниците си, додето накрая сър Паломид наранил така зле сър Ламбегус, че той рухнал като мъртъв на земята. Огледал се след туй Паломид наоколо за Хубавата Изолда, ала никъде не я видял. И тогава се наскърбил както никога през живота си.
А кралицата дълго тичала из гората и като стигнала до един кладенец, решила да се удави в него. Ала ето че за щастие минал оттам един рицар на име сър Адтерп, който имал наблизо замък, и щом зърнал кралицата в такава беда, утешил я и я отвел в замъка си.
И като разбрал коя е, въоръжил се, яхнал коня си и се зарекъл, че ще отмъсти на Паломид. И тъй, препускал той, додето го намерил, ала в битката сър Паломид го ранил тежко и го принудил да му каже защо е дошъл да се сражава с него и къде е скрил кралицата.
— Води ме тогава в замъка си — рекъл Паломид — или ще умреш.
— Сър — рекъл сър Адтерп, — твърде тежко съм ранен, та не мога да вървя с вас, ала тръгнете по този път и той ще ви заведе право в моя замък. Там е кралицата.
Тогава сър Паломид препуснал напред и яздил, додето стигнал пред замъка. Ала Хубавата Изолда го съгледала от един прозорец и накарала слугите здраво да залостят портите. Като видял сър Паломид, че не ще може да влезе, свалил юздите и седлото на коня и го пуснал да пасе, а сам седнал пред портите като безумец, който не знае що върши.