Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 25
Как сър Тристан и Изолда били пленени и как той се сражавал за нейната красота и отсякъл главата на една друга дама
И когато сър Тристан и Хубавата Изолда били хвърлени в тъмницата, дошли при тях един рицар и една дама да ги разтушат.
— Чудя се — рекъл Тристан на рицаря и дамата — по каква причина господарят на този замък ни държи в тъмница. Никога не съм бил в дом на достойни люде, дето да има обичай, когато рицар и дама помолят за подслон и да бъдат приети, да ги погубят, макар да са гости.
— Сър — отвърнал рицарят, — стар обичай е в този замък дойде ли някой рицар, неизменно да се сражава с господаря ни и по-слабият да изгуби главата си. Сетне пък, ако дамата, която е довел, е по-грозна от съпругата на нашия господар, и тя трябва да загуби главата си, а ако е по-хубава, тогава господарката на замъка загубва своята глава.
— Кълна се в Бога — рекъл сър Тристан, — жесток и позорен е този обичай. Ала аз имам едно предимство — продължил сър Тристан, — моята дама е много хубава, по-хубава от всички жени, що съм виждал през живота си, и затуй не се боя, че ще загуби главата си поради липса на красота. А за да не загубя своята, ще се защитя в честен двубой. Затова, благородни рицарю, моля ви, кажете на господаря си, че утре сутрин и аз, и моята дама ще бъдем готови за бой, стига да получа обратно коня и доспехите си.
— Сър — рекъл рицарят, — обещавам, че желанието ви ще бъде изпълнено. — А сетне казал: — Починете си и гледайте утре да станете рано и да се приготвите с дамата си. И знайте, че не ще ви липсва нищо, що ви е нужно.
И с тези думи се оттеглил. А рано на другата сутрин същият рицар дошъл при сър Тристан, пуснал го заедно с дамата му от тъмницата, довел му коня, дал му доспехите и го поканил да се приготви за битката, тъй като всички благородници и народът от тези владения вече се били събрали да наблюдават двубоя и изхода му.
Тогава излязъл сър Брюнор, господарят на замъка, а до него вървяла дамата му с покрито лице. И запитал той сър Тристан къде е неговата дама.
— Защото, ако твоята дама е по-красива от моята, с меча си ще отсечеш главата на моята дама. Ако ли пък моята дама е по-красива от твоята, трябва с меча си да й отсека главата. И знай, че ако те победя, твоята дама ще бъде моя, а ти ще загубиш главата си.
— Сър — рекъл сър Тристан, — това е жесток и ужасен обичай и за да не загуби моята дама главата си, предпочитам аз да загубя своята.
— Не може тъй — отвърнал сър Брюнор. — Най-напред двете дами ще застанат една до друга, за да се отсъди коя е по-красива.
— Не съм съгласен — рекъл сър Тристан, — защото никой тук няма да отсъди справедливо. Ала не се съмнявам, че моята дама е по-красива от твоята, и това ще докажа и потвърдя в честен двубой. И намерили се някой да твърди противното, ще плати с главата си.
И тогава сър Тристан накарал Хубавата Изолда да покаже лицето си и без да изпуска меча от ръка, накарал я да се обърне три пъти. И когато сър Брюнор видял това, сторил същото и със своята дама. Ала като зърнал Брюнор Хубавата Изолда, помислил си, че никога не е виждал по-прекрасна жена, и се уплашил, че дамата му ще изгуби главата си. И всички присъстващи отсъдили, че Хубавата Изолда е по-красива и по-стройна.
— Е, какво ще речеш сега? — запитал сър Тристан. — Струва ми се, че е жалко тази дама да остане без глава, ала тъй като ти и тя отдавна живеете според този зловещ обичан и сте причинили гибелта на много храбри рицари и дами, не ще бъде голяма загуба, ако загинете и двамата.
— Бог да ми е на помощ — рекъл сър Брюнор, — да си кажа истината, твоята дама е по-красива от моята и това горчиво ме наскърбява. Чувам и хората тихичко да говорят същото помежду си, пък и сам аз не съм виждал толкова красива девица. Затова, ако убиеш моята дама, не е голяма беля, защото не се съмнявам, че аз ще погубя теб и ще взема твоята.
— Преголям труд ще трябва да положиш, за да ми отнемеш тази дама — отвърнал сър Тристан. — И тъй като сам настоя за този съд и беше готов да погубиш моята дама, ако се бе оказала по-грозна, и за да спазя престъпния ви обичай, предай ми дамата си.
И с тези думи сър Тристан пристъпил към него, хванал дамата за ръка и с един кос удар й отсякъл главата.
— Е, рицарю — рекъл Брюнор, — голямо зло ми стори.