Томас Малори
Смъртта на Артур (177)

Глава 22

Как сър Тристан се сражавал заради крал Агуизанс и победил противника си и как противникът му не пожелал да се предаде

— Села известете на обвинителите си, че рицарят, който ще се сражава заради вас, е готов. И аз по-скоро ще загина във ваша защита, нежели да се призная за победен.

— Сигурен съм, че не ще отстъпите — рекъл кралят, — дори и ако трябва да излезете срещу самия сър Ланселот от Езерото.

— Сър — отвърнал сър Тристан, — колкото до сър Ланселот, той се слави като най-благородния рицар на света и трябва да знаете, че рицарите от неговия род са благородни мъже и нищо освен позора не може да ги уплаши. А колкото до Блеоберис, брата на сър Бламор, сражавал съм се с него и без страх ще кажа, че е храбър рицар.

— Казват, че Бламор бил по-издръжлив — рекъл кралят.

— Сър, и така да е, не ще откажа да изляза насреща му, та дори да е най-добрият рицар, що носи щит и копие.

И тъй, отишъл крал Агуизанс при крал Карадос и другите крале, определени за съдии, и им казал, че си е намерил застъпник. Тогава по заръка на кралете извикали сър Бламор де Ганис и сър Тристан да чуят условията на двубоя. И когато двамата се явили пред съдиите, там имало мнозина крале и рицари, та щом видели сър Тристан, всички заговорили за него, понеже убил храбрия рицар сър Мархаус и победил в битка храбрия рицар сър Паломид. И като изслушали условията, двамата се оттеглили да се приготвят за двубоя. Тогаз сър Блеоберис рекъл на брат си, сър Бламор:

— Любезни и скъпи братко, помни от какъв род сме и кой е сър Ланселот от Езерото, защото той не ни е ни по-близък, ни по-далечен роднина, а първи братовчед. И знай, че никога рицар от нашия род не се е посрамил в боя, затова предпочети смъртта, братко, нежели позора.

— Братко — рекъл Бламор, — не се съмнявай в мен, защото аз никога не ще опозоря рода си. Добре ми е известно, че той се слави като отличен рицар и в днешно време е един от първите в света. Ала въпреки това никога няма да се предам и да изрека омразната дума. Твърде е възможно да се случи той да ме повали с рицарската си сила, ала предпочитам да ме убие, нежели да се предам като страхливец.

— Бог да те закриля — рекъл сър Блеоберис, — тъй като ще видиш, че той е най-могъщият рицар, с когото си мерил сили. Познавам го добре, понеже съм се сражавал с него.

— Бог да ме закриля — рекъл сър Бламор де Ганис и с тези думи отвел коня си в единия край на арената, а сър Тристан отишъл в другия край. И тогава двамата затъкнали копия и връхлетели един връз друг с гръм и трясък. И сър Тристан с голяма мощ повалил сър Бламор с все коня му наземи.

Тозчас сър Бламор се изправил отново на крака, изтеглил меча си, вдигнал щит и викнал на сър Тристан да слезе от седлото.

— Защото, макар и конят да ми изневери, вярвам, че земята не ще ми изневери.

И тогава сър Тристан скочил на земята и се приготвил за бой. И двамата се хвърлили с все сила един срещу друг и се дебнели и блъскали, удряли и секли тъй свирепо, та кралете и рицарите се чудели и маели как още се държат на крака. А те се сражавали без отдих като обезумели и никой не бил виждал рицари да се борят тъй настървено като тях. И сър Бламор налитал с такава жар, че нито за миг не спирал, и всички се чудели как двамата още имат дъх да се държат на крака, защото навред около тях имало проляна кръв. Ала най-сетне сър Тристан нанесъл такъв страховит удар по шлема на сър Бламор, че той се повалил на една страна, а сър Тристан останал прав и го гледал.