Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 20
Как сър Агуизанс от Ирландия бил повикан в двора на крал Артур заради измяна
Случило се по това време, че сър Блеоберис и сър Бламор де Ганис, които били братя, призовали ирландския крал Агуизанс да се яви в двора на крал Артур под страх, че може да загуби благоволението на крал Артур. И ако ирландският крал не отидел на определения и уречен ден, щял да бъде лишен от земите си.
Ала станало тъй, че на определения ден нито крал Артур, нито сър Ланселот можели да присъстват там, за да го съдят, тъй като крал Артур бил със сър Ланселот в замъка Веселата стража. И затова крал Артур определил крал Карадос и шотландския крал за съдии на този ден.
И когато тези крале дошли в Камелот, пристигнал и ирландският крал Агуизанс да се срещне с обвинителите си. Явил се тогава Бламор де Ганис и укорил ирландския крал в предателство, защото измамнически бил убил един негов братовчед в двора си.
Кралят бил твърде объркан от това обвинение, тъй като, макар да го призовали в името на крал Артур, преди да иде в Камелот, не знаел по каква причина го викат там. Ала щом изслушал думите на сър Бламор, ясно разбрал, че не му остава друг изход, освен да отвърне според рицарския обичай, защото в онези времена, ако някой бъдел обвинен в измяна или убийство, длъжен бил да се сражава в двубой или пък да намери друг рицар, който да защити честта му. И в онези дни всякакви убийства били наричани измяна. Затова, когато крал Агуизанс чул обвинението, тежко се угрижил, понеже знаел сър Бламор като рицар благороден и от благородно потекло. Ала ирландският крал нямал възможност да обмисля дълго какво да стори, защото съдиите му дали едва три дни да приготви отговора си. И тъй, кралят се прибрал в покоите си.
През туй време край шатъра на сър Тристан минала една дама, която плачела горко.
— Какво ви мъчи — запитал сър Тристан, — та плачете тъй горко?
— Ах, благородни рицарю — рекла дамата, — ако не ми помогне някой храбър рицар, опозорена съм, защото една знатна и почтена дама ме изпрати да занеса хубав и богато украсен щит на сър Ланселот от Езерото, ала тук наблизо ме срещна рицар, събори ме от коня и ми отне щита.
— Чуйте, господарко — рекъл сър Тристан, — заради моя господар сър Ланселот ще намеря и ще ви върна щита или ще бъда победен в битка за него.
И тъй, сър Тристан яхнал коня и запитал дамата накъде е отишъл рицарят, и тя му казала. И той препуснал подире му и скоро го догонил. И тогава сър Тристан му заповядал да се обърне и да му даде щита.