Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 18
Как дамата отказала да иде при сър Тристан и останала със сър Блеоберис и как пожелала да се върне при съпруга си
И като се изправила помежду им, тя рекла на сър Тристан тези думи:
— Трябва да знаете, сър Тристан Лионски, че доскоро вие бяхте рицарят, когото най-много обичах и комуто най вярвах на света, и си мислех, че и вие ме обичате повече от всички други дами. Ала когато видяхте как този рицар ме отвежда, вие не се опитахте да ме избавите, а оставихте господаря ми Сегуарид да препуска след мен. И макар до този миг да мислех, че ме любите, сега ще ви напусна и никога вече няма да ви любя.
И с тези думи тя отишла при Блеоберис. Като видял това, сър Тристан люто се разгневил на тази дама и се срамувал да се върне в двора.
— Сър Тристан — рекъл Блеоберис, — вината е ваша, тъй като разбирам от думите на тази дама, че тя по-рано ви е вярвала повече, отколкото на всеки друг рицар по света, и както казва, вие сте я измамили и затова трябва да знаете, никой не е в състояние да задържи тоз, що иска да си иде. Ала за да не ви огорча, бих предпочел да ви я отстъпя, ако желае да остане с вас.
— Не — рекла дамата, — кълна се в Бога, че никога няма да тръгна с него, защото си мислех, че този, когото обичам най-много, също ме обича. И затова, сър Тристан, вървете си, откъдето сте дошли, защото, дори да бяхте победили този рицар, което можеше да се очаква, никога не бих дошла с вас. И ще помоля този тъй благороден рицар, преди да напусне тукашните земи, да ме заведе в манастира, дето се намира моят господар, сър Сегуарид.
— Кълна се в Бога — рекъл Блеоберис, — трябва да знаете, храбри рицарю сър Тристан, че крал Марк ми даде право да си поискам някакъв дар от неговия двор и аз си харесах най-много тази дама, макар да е омъжена и да си има господар, ала сега, след като изпълних поставената ми заръка, ще я върна на съпруга й и ще сторя това главно от уважение към вас, сър Тристан. А ако тя пожелае, нека бъде ваша.
— Благодаря ви — отвърнал сър Тристан, — ала след любовта си с нея отсега нататък много ще внимавам коя дама залюбвам и на коя вярвам, защото, ако съпругът й, сър Сегуарид, не беше в двора, аз пръв щях да тръгна да ви гоня. Ала щом тя ме изоставя, кълна се в рицарската си чест, че добре ще внимавам кого обичам и кому вярвам.
И тъй, те се сбогували и се разделили. И сър Тристан отишъл в Тинтагил, а сър Блеоберис отишъл в манастира, дето сър Сегуарид лежал тежко ранен, предал му дамата и си тръгнал, както подобава на благороден рицар. И когато сър Сегуарид видял съпругата си, утешило се сърцето му. Тогава тя разказала как сър Тристан влязъл в люта битка със сър Блеоберис и го принудил да я върне у дома. И думите й много зарадвали сър Сегуарид и той бил доволен, че сър Тристан е постъпил така. А подир време тя разправила от край до край на крал Марк за двубоя между сър Тристан и сър Блеоберис.