Томас Малори
Смъртта на Артур (173)

Глава 18

Как дамата отказала да иде при сър Тристан и останала със сър Блеоберис и как пожелала да се върне при съпруга си

И като се изправила помежду им, тя рекла на сър Тристан тези думи:

— Трябва да знаете, сър Тристан Лионски, че доскоро вие бяхте рицарят, когото най-много обичах и комуто най вярвах на света, и си мислех, че и вие ме обичате повече от всички други дами. Ала когато видяхте как този рицар ме отвежда, вие не се опитахте да ме избавите, а оставихте господаря ми Сегуарид да препуска след мен. И макар до този миг да мислех, че ме любите, сега ще ви напусна и никога вече няма да ви любя.

И с тези думи тя отишла при Блеоберис. Като видял това, сър Тристан люто се разгневил на тази дама и се срамувал да се върне в двора.

— Сър Тристан — рекъл Блеоберис, — вината е ваша, тъй като разбирам от думите на тази дама, че тя по-рано ви е вярвала повече, отколкото на всеки друг рицар по света, и както казва, вие сте я измамили и затова трябва да знаете, никой не е в състояние да задържи тоз, що иска да си иде. Ала за да не ви огорча, бих предпочел да ви я отстъпя, ако желае да остане с вас.

— Не — рекла дамата, — кълна се в Бога, че никога няма да тръгна с него, защото си мислех, че този, когото обичам най-много, също ме обича. И затова, сър Тристан, вървете си, откъдето сте дошли, защото, дори да бяхте победили този рицар, което можеше да се очаква, никога не бих дошла с вас. И ще помоля този тъй благороден рицар, преди да напусне тукашните земи, да ме заведе в манастира, дето се намира моят господар, сър Сегуарид.

— Кълна се в Бога — рекъл Блеоберис, — трябва да знаете, храбри рицарю сър Тристан, че крал Марк ми даде право да си поискам някакъв дар от неговия двор и аз си харесах най-много тази дама, макар да е омъжена и да си има господар, ала сега, след като изпълних поставената ми заръка, ще я върна на съпруга й и ще сторя това главно от уважение към вас, сър Тристан. А ако тя пожелае, нека бъде ваша.

— Благодаря ви — отвърнал сър Тристан, — ала след любовта си с нея отсега нататък много ще внимавам коя дама залюбвам и на коя вярвам, защото, ако съпругът й, сър Сегуарид, не беше в двора, аз пръв щях да тръгна да ви гоня. Ала щом тя ме изоставя, кълна се в рицарската си чест, че добре ще внимавам кого обичам и кому вярвам.

И тъй, те се сбогували и се разделили. И сър Тристан отишъл в Тинтагил, а сър Блеоберис отишъл в манастира, дето сър Сегуарид лежал тежко ранен, предал му дамата и си тръгнал, както подобава на благороден рицар. И когато сър Сегуарид видял съпругата си, утешило се сърцето му. Тогава тя разказала как сър Тристан влязъл в люта битка със сър Блеоберис и го принудил да я върне у дома. И думите й много зарадвали сър Сегуарид и той бил доволен, че сър Тристан е постъпил така. А подир време тя разправила от край до край на крал Марк за двубоя между сър Тристан и сър Блеоберис.