Томас Малори
Смъртта на Артур (171)

Глава 16

Как сър Тристан се сражавал с двама рицари на Кръглата маса

Не след дълго сър Тристан видял пред себе си тези двама снажни рицари.

— Сър — рекъл Гувернал на господаря си, — съветвам ви да не захващате битка с тях, защото те са изпитани рицари от двора на крал Артур.

— Колкото за това — отвърнал сър Тристан, — никак не се съмнявай, че ще вляза в битка с тях, за да спечеля слава, тъй като много дни изминаха, откак не съм мерил сили в двубой.

— Ваша воля — рекъл Гувернал.

И тогава сър Тристан, без да се бави, ги запитал откъде идват, накъде отиват и какво търсят в този край.

Ала сър Саграмор погледнал с презрение сър Тристан и вместо да отвърне на въпроса му, запитал го на свой ред:

— Любезни рицарю, ти от Корнуол ли си?

— Защо питаш? — рекъл сър Тристан.

— Защото рядко се случва някой от вас, корнуолските рицари, да е храбър воин — отвърнал сър Саграмор. — Само преди два часа срещнахме един от тези корнуолски рицари и големи думи издума той, ала после с малко усилие бе повален на земята. И както ми се струва, и ти ще получиш същия трофей като него.

— Любезни лордове — рекъл сър Тристан, — може пък да се случи тъй, че аз да заслужа по-висока чест от него, и щете не щете, ще се сражавам с вас, понеже тоз, когото победихте, е мой братовчед. И затова напрегнете сили и да знаете, че ако не докажете сред тези поля, че сте по-достойни, един корнуолски рицар ще надвие и двама ви.

И като чул тези думи, сър Додинас Свирепи грабнал копие в ръка и рекъл:

— Благородни рицарю, отбранявай се!

И тогава двамата се поотдръпнали малко, а после връхлетели един връз друг с гръм и трясък. И копието на сър Додинас се строшило на парчета, ала сър Тристан му нанесъл още по-силен удар и го съборил през задницата на коня, та той едва не си счупил врата.

Когато сър Саграмор видял как паднал другарят му, зачудил се кой ли може да е този рицар. И тогава насочил напред копието си, а сър Тристан сторил същото и двамата връхлетели един връз друг с гръм и трясък. И сър Тристан го блъснал така, че повалил и него, и коня му наземи и при падането той си счупил бедрото.

И като извършил всичко това, сър Тристан ги запитал:

— Любезни рицари, стига ли ви толкоз? Няма ли по-силни рицари в двора на крал Артур? Срамота е да клеветите нас, корнуолските рицари, защото може да се случи един корнуолски рицар да ви победи.

— Вярно е — рекъл сър Саграмор, — добре разбрахме това. Ала моля ви, кажете ни истинското си име, както изисква рицарската клетва.

— Твърде много ме задължават думите ви — отвърнал сър Тристан — и щом държите да го научите, знайте, че името ми е сър Тристан Лионски, син на крал Мелиодас и племенник на крал Марк.

Тогава тези двама рицари силно се възрадвали, че са се сражавали със сър Тристан, и дружески го помолили да остане при тях.

— Не мога — отвърнал сър Тристан, — тъй като трябва да се сражавам с един ваш другар на име сър Блеоберис де Ганис.

— Господ да ви дари успех — рекли сър Додинас и Саграмор.

И тогава сър Тристан си тръгнал и продължил по пътя си. И скоро видял недалеч пред себе си в една долина сър Блеоберис на кон, а зад оръженосеца му яздела съпругата на сър Сегуарид.