Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 15
Как сър Блеоберис поискал най-хубавата дама от двора на крал Марк, как я взел и как после се сражавал заради нея
Случило се един ден, че храбрият рицар Блеоберис Гански, брат на Бламор Гански и близък роднина на сър Ланселот от Езерото, дошъл в двора на крал Марк и отправил към краля молба да му даде какъвто дар поиска от неговия двор. И когато кралят чул молбата му, много се зачудил, ала понеже той бил рицар на Кръглата маса и прославен мъж, крал Марк се съгласил да изпълни желанието му.
— Ето какво искам — рекъл сър Блеоберис, — ще ми дадете най-хубавата дама от вашия двор, която си избера.
— Не мога да ви откажа — отвърнал крал Марк. — Избирайте според волята си.
И тогава сър Блеоберис избрал жената на сър Сегуарид, хванал я за ръка и излязъл с нея. Сетне яхнал коня си, сложил я да седне зад оръженосеца и потеглил по пътя си.
Когато сър Сегуарид научил, че съпругата му е тръгнала с един рицар от двора на крал Артур, въоръжил се и препуснал подир рицаря да я избави. И след като Блеоберис отвел тази дама, крал Марк и целият му двор люто се разгневили.
Ала някои дами знаели за голямата любов между сър Тристан и тази дама и че тя люби сър Тристан повече от всички други рицари на света. И една от тях порицала най-строго сър Тристан и го нарекла страхливец, който позори рицарската си чест, като позволява тъй позорно да бъде отведена дама от двора на вуйчо му, ала тя искала да каже, че е допуснал това, макар да се обичали от все сърце. Ала сър Тристан й отговорил ето така:
— Любезна господарко, не е моя работа да се меся, когато нейният господар и съпруг е тук. Ако съпругът й не беше тук, в двора, вероятно за честта на този двор щях да стана неин закрилник. И ако сър Сегуарид не успее да я избави, може би аз ще си поговоря с онзи храбър рицар, преди да напусне земите ни.
Наскоро след това дошъл в двора един от оръженосците на сър Сегуарид и разказал, че господарят му бил надвит и смъртноранен, и рекъл:
— Когато той се опита да избави жена си, сър Блеоберис го повали и тежко го рани.
Тогаз крал Марк дълбоко се опечалил, а с него и целият му двор. И като чул сър Тристан всичко това, засрамил се и люто се разгневил, та начаса се въоръжил и яхнал коня си, а слугата Гувернал го последвал с щита и копието му.
И както препускал, сър Тристан срещнал братовчед си, сър Андред, а той бил изпратен по заповед на крал Марк да намери и заведе при него, ако е по силите му, двама рицари от двора на крал Артур, които странствали из земите му да търсят приключения. И когато Тристан видял сър Андред, запитал го какви вести носи.
— Господ да ми е на помощ — отвърнал сър Андред, — по-лошо нещо не ми се е случвало, защото по заповед на крал Марк бях изпратен да търся двама рицари от двора на крал Артур, а единият от тях ме нападна и ме рани и никак не обърна внимание на туй, което имах да му предам.
— Любезни братовчеде — рекъл сър Тристан, — върви си по пътя, а ако ги срещна, може би ще успея да отмъстя за теб.
И тъй, сър Андред поел към Корнуол, а сър Тристан препуснал подир двамата рицари. И единият от тях се наричал Саграмор Похотливи, а другият — Додинас Свирепи.