Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 28
Как се проявили рицарите в боя
След това сър Бриан от Островите и сър Грумор Груморсон, рицари от замъка, се сражавали със сър Тор и сър Агловал и сър Тор повалил Грумор Груморсон наземи.
Сетне се впуснали в битката сър Карадос от Печалната кула и сър Таркуин, рицари от замъка, и се сражавали със сър Персивал Уелски и сър Ламорак Уелски, а те били родни братя. И сър Персивал се спуснал срещу сър Карадос, та и на двамата копията се счупили в ръцете им, а после пък сър Таркуин и сър Ламорак взаимно се повалили с все конете на земята и тогаз се притекли рицари и от двете войнства и им помогнали отново да яхнат конете си.
И сър Арнолд и сър Гаутер, рицари от замъка, се сражавали срещу сър Брандилес и сър Кей и четиримата рицари се били тъй мъжествено, че копията се счупили в ръцете им.
Сетне излезли сър Тристан, сър Садок и сър Динас, рицари от замъка, и сър Тристан се спуснал срещу сър Бедивер и го повалил наземи с все коня му. А сър Садок се сражавал със сър Петипас и в този двубой сър Садок бил победен. А Юуейн Отчаяни сразил сенешала сър Динас.
После излязъл сър Персант Сини, рицар от замъка, и се спуснал срещу сър Ланселот, ала той го повалил наземи с все коня му. Подир туй сър Пертолеп от замъка се сражавал със сър Лионел и сър Пертолеп, Зеления рицар, повалил сър Лионел, брата на сър Ланселот.
И през цялото време знатни вестители провъзгласявали кой е победил и как му е името.
Сетне излязъл на полето сър Перимон, Червения рицар, брат на сър Персант, рицар от замъка, и се спуснал срещу сър Ектор де Марис и те си нанесли тежки удари, та и двамата паднали наземи с все конете си.
После излезли Червения рицар от Червените ливади и сър Гарет, и двамата от замъка, и се сражавали със сър Борс де Ганис и сър Блеоберис. И тогаз Червения рицар и сър Борс връхлетели един връз друг с такава сила, че копията им се прекършили и конете им рухнали на земята. Сър Блеоберис пък счупил копието си о сър Гарет, ала от този удар сам паднал на земята.
И когато сър Галиходин видял това, извикал на сър Гарет да се отбранява, ала сър Гарет го повалил на земята. Тогаз сър Галихуд грабнал копие да отмъсти за брат си, а сър Гарет сразил и него, също и сър Динадан и брат му Криводрешко, и сър Саграмор Похотливи, и сър Додинас Свирепи. И всички тези рицари победил с едно копие.
Видял кралят на Ирландия Агуизанс подвизите на сър Гарет и много се чудил кой ли е този рицар, дето веднъж изглежда зелен, а втурне ли се отново в бой — син. И тъй, при всяка нова схватка той променял цвета си, та ни крал, ни рицар можели да го разпознаят. Тогаз Агуизанс, кралят на Ирландия, се сражавал със сър Гарет и сър Гарет го повалил от коня с все седлото. Сетне излязъл насреща му Карадос, кралят на Шотландия, ала сър Гарет повалил и него, и коня му. Тъй сторил още и с краля на Гор, Уриенс. После излязъл насреща му сър Багдемагус и сър Гарет го повалил наземи с все коня му. А синът на Багдемагус, Мелиагант, счупил копието си о сър Гарет, макар да го ударил с голяма сила и рицарско умение.
Тогаз сър Галахалт, благородният принц, викнал с висок глас:
— Рицарю с многото цветове, добре се сражаваш! Ала сега се приготви, защото и аз ще се бия с теб.
Чул го сър Гарет, взел здраво копие и двамата се спуснали един срещу друг. И копието на принца се счупило, а сър Гарет го ударил от лявата страна на шлема, та той се олюлял и щял да падне, ако не го били подкрепили хората му.
— Кълна се в Бога — рекъл крал Артур, — храбрец е онзи рицар с многото цветове.
И тогаз кралят извикал сър Ланселот и го помолил да се сражава с рицаря.
— Сър — отвърнал Ланселот, — сърцето ми подсказва да не се бия с него сега, тъй като днес той извърши много подвизи. И когато един славен рицар се отличи някой ден, не е редно друг да му отнеме почестите, като го вижда колко се е трудил. И може би днес тук е най-заклетият му враг или пък може би обича някоя дама от тези тук, тъй като виждам, че се старае и се стреми да върши големи дела. Затова, що се отнася до мен, днес ще оставя почестите на него. И дори да е по силите ми да му ги отнема, не желая да сторя това.