Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 17
Как след дълъг двубой Бомен победил рицаря и искал да го убие, ала по молба на лордовете пощадил живота му и го принудил да проси милост от дамата
И тъй се били те до късно след пладне, без да спират, додето и двамата съвсем се задъхали. И тогава застанали, клатушкайки се, и залитали и пъшкали окървавени, та всички, що ги гледали, плачели от жалост. И като си починали малко, пак започнали двубоя и се дебнели, удряли и блъскали като два глигана. И понякога налитали един върху друг като овни с такава сила, че и двамата се търкулвали на земята, та често се обърквали и всеки грабвал меча на противника си вместо своя. Тъй удържали те до привечер и никой от тези, дето ги гледали, не знаел кой ще победи. И броните им били толкоз насечени, че се виждали голите им гърди, а имало и други голи места по телата им и все гледали тъкмо тях да пазят. А Червения рицар бил хитър воин и сър Бомен научил много от бойното му изкуство, ала скъпо платил за всичко, преди да разбере хитрините на противника си.
И тъп, по взаимно съгласие те си дали кратък отдих и седнали на две къртичини близо до полесражението. И тогаз двамата си свалили шлемовете, за да се поразхладят, а слугите им стояли край тях и били готови, когато ги повикат, да им отхлабят броните и пак да ги нагласят по тяхна заповед.
И когато сър Бомен свалил шлема си, вдигнал очи към прозореца и там видял красивата лейди Лионес и тя му отправила такъв поглед, че сърцето му се изпълнило с радост и сила и затуй рекъл той на Червения рицар от Червените ливади:
— Приготви се за бой и нека се бием докрай.
— На драго сърце — отвърнал рицарят.
Надянали тогаз двамата шлемовете си и слугите им се отдръпнали настрана, а те с нови сили подели двубоя и Червения рицар издебнал сър Бомен и с напречен удар го посякъл по ръката, та мечът се изплъзнал от десницата му. После го ударил с цялата си мощ по шлема и Бомен паднал в прахта, а Червения рицар се хвърлил отгоре му, за да не може да стане. В миг викнала високо девицата Линет:
— О, сър Бомен, какво стана с храбростта ви? Горко ми! Сестра ми, моята господарка, ви гледа, плаче и въздиша, та сърцето ми се къса.
Чул я сър Бомен и тозчас се вдигнал с неудържима мощ и се изправил на крака, а сетне пъргаво скочил, грабнал меча и с удвоена сила се спуснал срещу Червения рицар и пак започнали борбата. И сър Бомен удвоил ударите си и така често наранявал рицаря, че мечът паднал от ръката му. Тогава той го блъснал по шлема, та онзи паднал наземи, а сър Бомен се хвърлил отгоре му и като свалил шлема, замахнал да го убие. Тогава той се предал и помолил за пощада, викайки високо:
— О, благородни рицарю, признавам се за победен и моля за пощада.
Ала сър Бомен си спомнил за рицарите, които тъй позорно били обесени, и рекъл:
— Не мога с чест да пощадя живота ти поради позорната смърт, на която ти предаде толкова славни рицари.
— Сър — отвърнал Червения рицар от Червените ливади, — възпри ръката си и ще узнаеш защо ги погубих тъй позорно.
— Говори — рекъл сър Бомен.
— Сър, обичах някога една дама, красива девица, чийто брат бе убит. И каза ми тя, че туй е сторил сър Ланселот от Езерото или сър Гауейн, и ме помоли, ако наистина я обичам, да й обещая в името на рицарската си чест да се сражавам всекидневно, додето сразя един от тях, и когото победя, да предам на позорна смърт. Затова убих тези рицари и се врекох, че ще погубвам рицарите на крал Артур и ще им отмъщавам. И, сър, ще ти открия, че всеки ден мощта ми расте до пладне и тогаз имам сила за седмина.