Томас Малори
Смъртта на Артур (130)

Глава 10

Как третият брат, наречен Червения рицар, се сражавал и бил с Бомен и как Бомен го надвил

И тъй, съгледали те не след дълго бяла като сняг кула със зъбчати бойници околовръст и с двоен ров. И над портата висели до петдесет щита, всеки с различен цвят, а наблизо се ширела зелена ливада. И видели там много рицари и оръженосци, сенници и шатри, понеже на следния ден щяло да има голям турнир. И господарят на кулата бил в замъка си и като погледнал през прозореца, зърнал една девица, едно джудже и един рицар в пълно въоръжение.

— Кълна се в Бога — рекъл господарят на замъка, — ще се сражавам с онзи рицар, защото виждам, че е странстващ рицар.

И тъй, въоръжил се той бързо и яхнал коня си. И като взел копието и щита, препуснал напред и всичко по него било в червено — и покривалото на коня, и доспехите му, и оръжието, което носел. И щом се приближил до рицаря, помислил, че насреща иде брат му, Черния рицар, и викнал:

— Братко, какво търсиш по тези краища?

— Уви! — рекла девицата. — Не е туй брат ти, а един прост слуга, дето по милост го държаха в готварницата на крал Артур.

— Макар да е тъй — рекъл Червения рицар, — искам да говоря с него, преди да си отиде.

— Ах — рекла девицата, — този слуга уби брат ти, а сър Кей го нарече Бомен. И знай, че конят и доспехите са на брат ти, Черния рицар, а видях с очите си как падна и другият ти брат, Зеления рицар. Затова дано сега отмъстиш за стореното ти зло, тъй като аз не мога да се избавя от него.

При тези думи двамата рицари се отдалечили в краищата на ливадата, а сетне връхлетели с все сила един връз друг, та конете им рухнали наземи, ала те бързо скочили на крака, вдигнали щитове, изтеглили мечове и взели да си нанасят тежки удари ту тук, ту там, и тъй пели два часа се дебнели, мушкали и блъскали като два глигана.

Викнала тогаз девицата на Червения рицар:

— Горко ти, благородни Червени рицарю! Спомни си с каква слава си бил покрит досега й не оставяй един прост слуга да устоява на мощта ти толкоз дълго!

Разгневил се при тези думи Червения рицар, хвърлил се с удвоена сила срещу Бомен и люто го ранил, та кръвта рукнала по земята, и страшно било да се гледа тази яростна битка. Ала накрая Бомен повалил Червения рицар и като посегнал да го убие, той помолил за милост и рекъл:

— Благородни рицарю, не ме убивай! Ще се предам в твоя власт заедно с петдесет рицари, на които заповядвам. И знай, че ти прощавам злото, що си ми сторил, и смъртта на брат ми, Черния рицар.

— Всичко това не ще ти помогне — отвърнал Бомен, — ако моята дама не ме помоли да пощадя живота ти.

И с тези думи замахнал, сякаш да му отсече главата.

— Недей, Бомен, не го убивай, защото е благороден рицар! Не бъди тъй дързък, а го пощади.

Тогаз Бомен заповядал на Червения рицар:

Стани и благодари на тази дама, че спаси живота тя.

Сетне Червения рицар го поканил да види замъка му и да пренощува там. И дамата се съгласила и като отишли там, били приети богато и пребогато. Ала тя все говорела лоши думи на Бомен, та Червения рицар много се чудел. И наредил той през цялата нощ шейсет рицари да пазят Бомен, за да не го стигне някакво зло и коварство.

И на сутринта изслушали литургията и се нахранили, а Червения рицар застанал пред Бомен със своите шейсет рицари и като се заклел във вечна покорност и вярност, обещал му, че той и неговите рицари ще му служат до гроб.

— Благодаря! — рекъл Бомен. — Ето какво искам от теб — когато ти пратя вест, иди при моя господар крал Артур и се преклони пред властта му заедно с рицарите си, защото нему ще служиш.

— Сър — рекъл Червения рицар, — когато ни повикаш, аз и дружината ми ще бъдем готови да изпълним волята ти.

И тъй, Бомен и девицата поели отново на път, а тя все го обсипвала с обиди по най-срамен начин.