Томас Малори
Смъртта на Артур (124)

Глава 4

Как Бомен потеглил на път, как взел копието и щита на сър Кей и как се сражавал със сър Ланселот

И мнозина излезли да го изпроводят и видели, че има прекрасен кон със златоткано покривало, ала е без щит и копне.

Тогаз сър Кей казал пред всички в залата:

— Ще тръгна подир мойто момче от готварницата да видя дали няма да разбере, че съм нещо повече от него.

А сър Ланселот и сър Гауейн му рекли:

— По-добре си стой вкъщи.

Ала сър Кей се стегнал за път, яхнал коня си, взел си копието и поел след него. И тъкмо когато Бомен настигнал девицата, сър Кей също го настигнал и рекъл:

— Ей, Бомен, не ме ли познаваш кой съм?

Тогаз той обърнал коня си и познал сър Кей, който му бил причинил толкова унижения, както вече разказахме.

— Познавам те — рекъл Бомен, — ти си най-невъзпитаният рицар в двора, затуй пази се от мен!

Тогаз сър Кей затъкнал копне и се втурнал право срещу него, ала Бомен бързо го пресрещнал с меч в ръка и като отбил копието с меча си, с един удар го промушил в ребрата, та сър Кей паднал като мъртъв на земята. Сетне Бомен слязъл от седлото, взел щита и копието на сър Кей, яхнал пак коня си и отново тръгнал на път.

Всичко туй видели джуджето, а също и девицата. И Бомен заповядал на джуджето да яхне коня на сър Кей и то го възседнало. В туй време ги настигнал сър Ланселот и той му предложил да се сражават. Приготвили се двамата за бой и връхлетели един връз друг с такава сила, че паднали на земята и здраво се натъртили. Тогаз сър Ланселот станал и му помогнал да се измъкне изпод коня си. Сетне Бомен захвърлил щита и предложил на сър Ланселот да се сражават пешком. И тъй те се били като два глигана, дебнейки се от вси страни, почти цял час, и сър Ланселот усетил колко е силен и се чудел на мощта му, защото Бомен се сражавал като великан, а не като рицар, и бил крайно издръжлив и опасен в боя. И сър Ланселот тъй дълго се сражавал с него, че се уплашил да не се посрами, та рекъл:

— Бомен, не се бийте тъй настървено, понеже между нас няма толкова важен повод за борба, та да не сложим сега край на двубоя.

— Прави думи изрекохте — отвърнал Бомен, — ала ми е драго да чувствам силата ви, и все пак, благородни господарю, не аз предложих да спрем.