Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 4
Как Бомен потеглил на път, как взел копието и щита на сър Кей и как се сражавал със сър Ланселот
И мнозина излезли да го изпроводят и видели, че има прекрасен кон със златоткано покривало, ала е без щит и копне.
Тогаз сър Кей казал пред всички в залата:
— Ще тръгна подир мойто момче от готварницата да видя дали няма да разбере, че съм нещо повече от него.
А сър Ланселот и сър Гауейн му рекли:
— По-добре си стой вкъщи.
Ала сър Кей се стегнал за път, яхнал коня си, взел си копието и поел след него. И тъкмо когато Бомен настигнал девицата, сър Кей също го настигнал и рекъл:
— Ей, Бомен, не ме ли познаваш кой съм?
Тогаз той обърнал коня си и познал сър Кей, който му бил причинил толкова унижения, както вече разказахме.
— Познавам те — рекъл Бомен, — ти си най-невъзпитаният рицар в двора, затуй пази се от мен!
Тогаз сър Кей затъкнал копне и се втурнал право срещу него, ала Бомен бързо го пресрещнал с меч в ръка и като отбил копието с меча си, с един удар го промушил в ребрата, та сър Кей паднал като мъртъв на земята. Сетне Бомен слязъл от седлото, взел щита и копието на сър Кей, яхнал пак коня си и отново тръгнал на път.
Всичко туй видели джуджето, а също и девицата. И Бомен заповядал на джуджето да яхне коня на сър Кей и то го възседнало. В туй време ги настигнал сър Ланселот и той му предложил да се сражават. Приготвили се двамата за бой и връхлетели един връз друг с такава сила, че паднали на земята и здраво се натъртили. Тогаз сър Ланселот станал и му помогнал да се измъкне изпод коня си. Сетне Бомен захвърлил щита и предложил на сър Ланселот да се сражават пешком. И тъй те се били като два глигана, дебнейки се от вси страни, почти цял час, и сър Ланселот усетил колко е силен и се чудел на мощта му, защото Бомен се сражавал като великан, а не като рицар, и бил крайно издръжлив и опасен в боя. И сър Ланселот тъй дълго се сражавал с него, че се уплашил да не се посрами, та рекъл:
— Бомен, не се бийте тъй настървено, понеже между нас няма толкова важен повод за борба, та да не сложим сега край на двубоя.
— Прави думи изрекохте — отвърнал Бомен, — ала ми е драго да чувствам силата ви, и все пак, благородни господарю, не аз предложих да спрем.