Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 13
Как сър Ланселот се сражавал срещу четирима рицари на Кръглата маса и ги победил
И тъй, сър Ланселот навлязъл в гъста гора и там, в тясна клисура, видял под един дъб четирима рицари от двора на крал Артур и те били сър Саграмор Похотливи, сър Ектор де Марис, сър Гауейн и сър Юуейн. И щом зърнали тези четирима рицари сър Ланселот, поради доспехите му помислили го за сър Кей.
— Бога ми, ще изпитам силата на сър Кей — рекъл сър Саграмор и като взел копие в ръка, тръгнал към сър Ланселот.
Видял го сър Ланселот и начаса го познал, затъкнал копие, насочил се насреща му и го ударил тъй силно, че и конят, и ездачът паднали наземи.
— Гледайте, другари — рекъл сър Ектор, — гледайте го как удря. Този рицар е много по-едър от сър Кей. Сега ще видите как ще го сразя.
И тъй, сър Ектор взел копие и препуснал към сър Ланселот и сър Ланселот го ударил през щита и пронизал рамото му, та и конят, и ездачът паднали наземи, а неговото копие останало здраво.
— Бога ми — рекъл сър Юуейн, — онзи рицар там е много силен и аз съм сигурен, че той е убил сър Кей. Виждам, че никак няма да е лесно да го нападне човек.
И с тези думи сър Юуейн взел копието си в ръка и препуснал към сър Ланселот. И сър Ланселот го познал, пресрещнал го насред пътя и така го ударил, че той се зашеметил и дълго не знаел къде се намира.
— Добре виждам — рекъл сър Гауейн, — че ще трябва и аз да се сражавам с онзи рицар.
Вдигнал той щит, взел здраво копие в ръка и сър Ланселот го познал. Препуснали тогаз двамата напред с цялата си мощ и всеки ударил с копието си другия в средата на щита. Ала копието на сър Гауейн се строшило, а сър Ланселот го блъснал със своето така свирепо, че конят му се търколил по гръб.
И едва успял сър Гауейн да се измъкне изпод коня, сър Ланселот поел по пътя си, усмихнал се и рекъл:
— Господ да поживи онзи, дето е направил туй копие, защото по-добро от него не съм държал в ръка.
Тогаз четиримата рицари се събрали и взели да се утешават един другиго.
— Какво ще кажете за този, дето ни срещна? — рекъл сър Гауейн. — С едно копие повали четирима ни.
— Дявол го взел него — рекли останалите, — невиждана е мощта му.
— Право казвате — отвърнал сър Гауейн, — невиждана е мощта му. Залагам главата си, че е сър Ланселот. Познавам го по ездата му. Ала нека си върви по пътя, защото, като стигнем в двора на крал Артур, всичко ще разберем.
И с много мъка успели те да хванат отново конете си.