Томас Малори
Смъртта на Артур (115)

Глава 13

Как сър Ланселот се сражавал срещу четирима рицари на Кръглата маса и ги победил

И тъй, сър Ланселот навлязъл в гъста гора и там, в тясна клисура, видял под един дъб четирима рицари от двора на крал Артур и те били сър Саграмор Похотливи, сър Ектор де Марис, сър Гауейн и сър Юуейн. И щом зърнали тези четирима рицари сър Ланселот, поради доспехите му помислили го за сър Кей.

— Бога ми, ще изпитам силата на сър Кей — рекъл сър Саграмор и като взел копие в ръка, тръгнал към сър Ланселот.

Видял го сър Ланселот и начаса го познал, затъкнал копие, насочил се насреща му и го ударил тъй силно, че и конят, и ездачът паднали наземи.

— Гледайте, другари — рекъл сър Ектор, — гледайте го как удря. Този рицар е много по-едър от сър Кей. Сега ще видите как ще го сразя.

И тъй, сър Ектор взел копие и препуснал към сър Ланселот и сър Ланселот го ударил през щита и пронизал рамото му, та и конят, и ездачът паднали наземи, а неговото копие останало здраво.

— Бога ми — рекъл сър Юуейн, — онзи рицар там е много силен и аз съм сигурен, че той е убил сър Кей. Виждам, че никак няма да е лесно да го нападне човек.

И с тези думи сър Юуейн взел копието си в ръка и препуснал към сър Ланселот. И сър Ланселот го познал, пресрещнал го насред пътя и така го ударил, че той се зашеметил и дълго не знаел къде се намира.

— Добре виждам — рекъл сър Гауейн, — че ще трябва и аз да се сражавам с онзи рицар.

Вдигнал той щит, взел здраво копие в ръка и сър Ланселот го познал. Препуснали тогаз двамата напред с цялата си мощ и всеки ударил с копието си другия в средата на щита. Ала копието на сър Гауейн се строшило, а сър Ланселот го блъснал със своето така свирепо, че конят му се търколил по гръб.

И едва успял сър Гауейн да се измъкне изпод коня, сър Ланселот поел по пътя си, усмихнал се и рекъл:

— Господ да поживи онзи, дето е направил туй копие, защото по-добро от него не съм държал в ръка.

Тогаз четиримата рицари се събрали и взели да се утешават един другиго.

— Какво ще кажете за този, дето ни срещна? — рекъл сър Гауейн. — С едно копие повали четирима ни.

— Дявол го взел него — рекли останалите, — невиждана е мощта му.

— Право казвате — отвърнал сър Гауейн, — невиждана е мощта му. Залагам главата си, че е сър Ланселот. Познавам го по ездата му. Ала нека си върви по пътя, защото, като стигнем в двора на крал Артур, всичко ще разберем.

И с много мъка успели те да хванат отново конете си.