Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 11
Как сарацините изскочили от една гора, за да спасят добитъка си, и за последвалото голямо сражение
Тогаз сър Флоренс извикал сър Флоридас и със сто рицари двамата повели стадото говеда, а седемстотинте рицари вървели по-назад. И ето че сър Ферант Испански изскочил от гората на хубав жребец, отишъл при сър Флоренс и го попитал защо бяга. Тогаз сър Флоренс грабнал копието, препуснал срещу него, ударил го по челото и му счупил вратната кост. И другарите на сър Ферант се разгневили и решили да отмъстят за смъртта му, та се завързал лют бой и мнозина рицари паднали убити и ранени, ала сър Флоренс и стоте му рицари не отстъпвали ни крачка и се борели мъжествено.
И когато Приам, добрият рицар, видял лютия бой, отишъл при сър Гауейн и го замолил да се притече в помощ на другарите си, понеже били зле притиснати от врага.
— Сър, не се тревожете — рекъл сър Гауейн, — победата ще бъде тяхна. Знайте, че не ще мръдна коня си оттук, додето не съгледам да идват повече врагове, защото с тези те са достатъчно силни да се справят сами.
Ала едва изрекъл туй, и видял един граф на име Етелуолд, а също и холандския херцог да изскачат от гората с многохилядно войнство и последвани от Приамовите рицари, и всички те тозчас се хвърлили в сражението. А сър Гауейн и този път успокоил рицарите си и им рекъл да не се боят, защото победата пак ще бъде тяхна.
Започнала тогаз настървена битка и сблъскали се враг с врага, и мнозина рицари паднали сразени и убити и от двете страни. Втурнали се най-подир в сражението и рицарите на Кръглата маса и поваляли наземи всеки, що им се изпречел, и тъй ги принудили да се оттеглят и избягат.
— Бога ми! — викнал сър Гауейн. — Ликува сърцето ми от тази гледка, защото сега враговете ни са с двайсет хиляди по-малко.
Сетне се хвърлил в битката и един великан на име Джубанс и сипел удари, та убивал на вой страни и ранил много наши рицари, а между убитите бил и сър Герард, рицар от Уелс. Тогаз нашите рицари налетели с подновена стръв и погубили много сарацини. След туй към рицарите на Кръглата маса се присъединил и сър Приам със знамето си и се бил така мъжествено, че мнозина от враговете се разделили с живота. И там сър Приам убил маркиза на Мойсес, а сър Гауейн и другарите му се били тъй храбро, че спечелили сражението. Ала в тази битка паднал убит сър Честелейн, младеж — повереник на сър Гауейн, и за смъртта му всички дълбоко скърбили и люто отмъстили за нея. Така свършила битката и много ломбардски владетели и сарацини останали мъртви на бойното поле.
Тогаз сър Флоренс и сър Гауейн пратили напред сигурна охрана за хората си, взели безчет глави добитък, много злато и сребро, богатства и съкровища и се върнали при крал Артур, който все още обсаждал крепостта. И като стигнали там, предали му пленниците и разказали приключенията си и как сразили врага.