Томас Малори
Смъртта на Артур (101)

Глава 11

Как сарацините изскочили от една гора, за да спасят добитъка си, и за последвалото голямо сражение

Тогаз сър Флоренс извикал сър Флоридас и със сто рицари двамата повели стадото говеда, а седемстотинте рицари вървели по-назад. И ето че сър Ферант Испански изскочил от гората на хубав жребец, отишъл при сър Флоренс и го попитал защо бяга. Тогаз сър Флоренс грабнал копието, препуснал срещу него, ударил го по челото и му счупил вратната кост. И другарите на сър Ферант се разгневили и решили да отмъстят за смъртта му, та се завързал лют бой и мнозина рицари паднали убити и ранени, ала сър Флоренс и стоте му рицари не отстъпвали ни крачка и се борели мъжествено.

И когато Приам, добрият рицар, видял лютия бой, отишъл при сър Гауейн и го замолил да се притече в помощ на другарите си, понеже били зле притиснати от врага.

— Сър, не се тревожете — рекъл сър Гауейн, — победата ще бъде тяхна. Знайте, че не ще мръдна коня си оттук, додето не съгледам да идват повече врагове, защото с тези те са достатъчно силни да се справят сами.

Ала едва изрекъл туй, и видял един граф на име Етелуолд, а също и холандския херцог да изскачат от гората с многохилядно войнство и последвани от Приамовите рицари, и всички те тозчас се хвърлили в сражението. А сър Гауейн и този път успокоил рицарите си и им рекъл да не се боят, защото победата пак ще бъде тяхна.

Започнала тогаз настървена битка и сблъскали се враг с врага, и мнозина рицари паднали сразени и убити и от двете страни. Втурнали се най-подир в сражението и рицарите на Кръглата маса и поваляли наземи всеки, що им се изпречел, и тъй ги принудили да се оттеглят и избягат.

— Бога ми! — викнал сър Гауейн. — Ликува сърцето ми от тази гледка, защото сега враговете ни са с двайсет хиляди по-малко.

Сетне се хвърлил в битката и един великан на име Джубанс и сипел удари, та убивал на вой страни и ранил много наши рицари, а между убитите бил и сър Герард, рицар от Уелс. Тогаз нашите рицари налетели с подновена стръв и погубили много сарацини. След туй към рицарите на Кръглата маса се присъединил и сър Приам със знамето си и се бил така мъжествено, че мнозина от враговете се разделили с живота. И там сър Приам убил маркиза на Мойсес, а сър Гауейн и другарите му се били тъй храбро, че спечелили сражението. Ала в тази битка паднал убит сър Честелейн, младеж — повереник на сър Гауейн, и за смъртта му всички дълбоко скърбили и люто отмъстили за нея. Така свършила битката и много ломбардски владетели и сарацини останали мъртви на бойното поле.

Тогаз сър Флоренс и сър Гауейн пратили напред сигурна охрана за хората си, взели безчет глави добитък, много злато и сребро, богатства и съкровища и се върнали при крал Артур, който все още обсаждал крепостта. И като стигнали там, предали му пленниците и разказали приключенията си и как сразили врага.