Стела Камерън
Магическо докосване (5)

5

Джеймс размишляваше усилено за странното поведение на икономката на Селин. Абсолютно недопустимо поведение. „Да повери неопитно младо момиче на съмнителната закрила на почти непознат мъж — това беше нечувано! Дали не съзнава какво върши — запита се многократно той — или има някакви коварни намерения?“ Все едно. И двата мотива можеха само да послужат на намеренията му.

Недоверието и колебанието в сърцето му останаха. Но много по-силно беше усещането за огъня, който пламтеше за тялото на Селин. Пробуждаща се страст. Той я преведе през потискащата къща, усещайки съвсем ясно, както в театъра, златната й коса, копринените бузи обагрени в розово, гладката кожа, женствените извивки под простата рокля с четириъгълно деколте.

Същество, изтъкано от слънчева светлина, което затъмняваше и скриваше грозната обстановка.

— Както вече каза мис Фишър, денят е великолепен, мис Гудуин.

Джеймс не преставаше да се учудва на себе си. Никога досега не си беше губил ума по жена и нямаше да го допусне точно днес. Предстоеше му важна работа — най-важната в живота му!

— Лети обича слънцето и пролетните цветя — мекият й глас беше леко дрезгав — и го привлече още по-властно. — И аз ги обичам — добави тя и си позволи да го погледне за миг отстрани.

Излязоха от къщата през задната врата и се озоваха в изненадващо добре поддържана зимна градина. Джеймс усети как натиска на ръката й върху неговата се засили и инстинктивно помилва пръстите й. Ако не се лъжеше, мис Селин Гудуин беше надарена с истинска страст!

Изведнъж си представи отвратителната твар Бъртрам Лечуит и здраво стисна зъби. Уон Тел бе събрал цялата необходима информация и той знаеше всичко за живота на Дариъс Гудуин. Сделките му, любовта към хазарта, перверзните сексуални практики — всички детайли бяха налице. Покрай него се бяха появили и много други имена — като мръсна пяна върху водната повърхност. За всичките му приятели се знаеше, че принадлежат към някаква си „Лига на спортуващите джентълмени“. Предпочитаните видове спорт бяха неизвестни, но се знаеше какви жени ангажират за забавленията си.

Джеймс бе запознат и с плановете, които Бъртрам Лечуит си правеше за Селин Гудуин. Той вдъхна дълбоко свежия пролетен въздух и си напомни за основната си цел: да унищожи Гудуинови и да си върне бисерите на Сейнсбъри.

— По-топло е, отколкото очаквах — прошепна Селин.

Джеймс се сети, че бе забравил да й вземе чадърче за слънце.

— Хайде да се скрием в сянката на розовите храсти — предложи той и се възхити на арката от разцъфнали жълти рози. — Там ще е по-хладно — и нямаше да ги виждат от къщата.

— Тези рози се казват „Обаятелната Тили“ — каза Селин, отдръпна се малко от него, за да избегне една счупена плоча, и грацията й му отне дъха. Това момиче се поклащаше като младо дърво на вятъра.

— „Обаятелната Тили“ — повтори Джеймс, без да сваля поглед от гъстите й тъмни ресници. — Съмнявам се, че има роза, обаятелна като вас, мис Гудуин… даже с такова красиво име.

Розовината на бузите й премина в наситено червено. „Дано е от радост, каза си с надежда Джеймс.“ Ако не се лъжеше, това наскоро разцъфтяло цвете не беше свикнало с комплименти.

Трябваше да се съсредоточи. Всяка стъпка, която правеше, трябваше да е добре обмислена. Всичките му сили, цялото му внимание трябваше да са посветени на целта, която си бе поставил: възможно най-скоро да прелъсти мис Селин Гудуин. Бе длъжен веднага да обмисли как да напредне в прелъстяването, без да я стресне.

— Е — проговори тихо тя, — ето я и градината — свали ръката си от неговата и попита: — Виждате ли колко са нагъсто розовите храсти? Почти не се вижда небе между тях.

„Идеално местенце, каза си развеселено Джеймс.“

— Права сте — от мястото, където стоеше, къщата не се виждаше. Никой нямаше да забележи какво става под арката от рози.

С несъзнателен жест Селин вдигна водопада от руси къдрици от тила си. Отдалечи се малко от Джеймс с вдигнати лакти, оправяйки тежката си коса. Светлината нахлу през тънката й рокля и нарисува силуета на тялото й с такава яснота, сякаш беше гола. Джеймс шумно пое въздух. Закръглените хълбоци се очертаваха под изключително тънка талия и при всяка крачка се поклащаха изкусително. Гледката го улучи като светкавица. Не неочаквана, но много, много силна. Той стегна мускулите на корема си, опитвайки се да обуздае ерекцията си. Макар че беше невероятно Селин Гудуин да зяпа точно тази част на тялото му.

— Розите ухаят фантастично — рече тихо той, макар че в действителност се интересуваше единствено от уханието, което излъчваше сатенената й кожа — за предпочитане гола и изложена пред жадния му поглед на предпочитано от него място. За момент си я представи в тази градина, на моравата зад розовите храсти, където цветята щяха да хвърлят трепкащи сенки по гърдите, корема и краката й, а той щеше да се зарови в тайнственото място между бедрата й…

— Тук има диви зюмбюли — каза Селин, наведе се и помилва крехките стъбла на няколко розови, сини и бели цветенца. — Мисля, че това е любимият ми аромат.

Джеймс се отпусна на едно коляно и вдъхна дълбоко сладкото ухание на цветята. Прекрасно! Но само част от сетивата му го уловиха. Всеки нерв на тялото му изискваше да се доближи още малко до това златно момиче.

— Значи вашият остров е в Южнокитайско море? — попита за негова изненада тя.

Джеймс вдигна лице и установи, че тя беше съвсем близо.

— Да.

Селин докосна с пръст цветовете, които той държеше.

— Пайпан… Звучи далечно и екзотично.

Наведе се над него и извивката на тила й беше толкова близо, че устните му закопняха да я помилват. А няколко сантиметра по-надолу го очакваше нещо още по-примамливо…

— Тайнствен ли е?

Джеймс плъзна език по пресъхналите си устни.

— Сигурно върху чужденците въздейства точно така, но за мен е мой дом. Още от детските ми години.

— Предполагам, че скоро ще се върнете там, мистър Игълтън. По гласа ви личи, че копнеете за завръщането — тя се отпусна на колене, после седна на пети и сложи ръце в скута си. Отблизо очите й имаха цвета на най-скъпото, леко затоплено бренди.

— Джеймс — каза меко той.

— Какво казахте?

— Прощавайте. Често ме обвиняват, че съм твърде прям — усмивката му струваше доста усилия. — За мен ще е чест, ако ме наричате Джеймс.

Селин сведе глава и тихо изрече:

— Джеймс. Хубаво име. Силно. Подхожда ви.

По дяволите. По дяволите! Ако не внимаваше, това невинно момиче щеше да го подлуди.

— Да се осмеля ли… да ви нарека Селин?

Тя вдигна глава и примигна.

— Ако желаете.

— О, разбира се, че желая! Звучи като песен.

— Никой не ми е казвал такива неща — тя сложи ръка на устата си и извърна глава.

Много бавно, много предпазливо Джеймс сложи палец и показалец под брадичката й и привлече лицето й към своето.

— Не бъдете плаха, мое златно момиче. Сигурен съм, че много мъже са копнели да ви кажат, че сте прекрасна. Но вие не сте кокетка и не обичате да флиртувате, затова обожателите ви се объркват — опита се да се засмее, но не можа. — Благодарен съм им, защото сега мога да ви завладея с красиви думи.

— Вие ми се присмивате — пошепна тя.

— Така ли мислите? — устремил поглед в устата й, той се наведе към нея и дъхът му се смеси с нейния. — Наистина ли правя това, златно момиче?

— Хмм…

— Защо смяташ така? — много внимателно, въпреки че едва се сдържаше, Джеймс докосна с устни устните на Селин — лека като перце милувка, която почти изгори кожата му. Тя изохка, разтрепери се като лист и затвори очи.

Джеймс стисна зъби и се вгледа в прекрасното й лице. Чертите й бяха напрегнати, устните влажни и леко отворени. Кичурчета златна коса се движеха под лекия бриз.

Не, сърцето му нямаше какво да търси тук.

— Кажете ми защо се съмнявате в красотата си.

Въздишка повдигна гърдите й и Джеймс заби нокти в бедрата си. Дали щеше да издържи?

— Защото съм твърде висока, твърде безлична и се държа свободно.

Джеймс избухна в искрен смях и отметна глава назад. Когато се овладя, срещна обидения й поглед.

— Висока, безлична, със свободно държание? Глупости! Смятам за свой дълг да излича завинаги тези глупави комплекси.

— Мама и татко често казват, че се държа прекалено свободно — велики боже, още една причина да мрази от дън душа тези Гудуинови!

— Наистина ли казват това? И защо?

— Защото съм своенравна и често правя неща, които те не биха одобрили.

За момент Джеймс се стъписа.

— Не биха одобрили? Това значи ли, че те не знаят какво правите?

Селин го погледна засрамено.

— Понякога…

— Тогава откъде знаят, че се държите свободно?

— Знаят го и толкова — отговори тя и вирна брадичка.

— Добре. Но мога да ви уверя, че не сте прекалено висока и със сигурност не сте безлична.

— Напротив — отговори упорито тя и се премести по-близо, за да му покаже, че е права. — Разбира се, че съм прекалено висока за жена.

— Най-много пет сантиметра над рамото ми. Според мен това е идеален ръст за партньорка — особено за жената, която жадуваше да притисне до себе си. — А що се отнася до безличността… трябва да проверя.

Джеймс взе лицето й между двете си ръце и я огледа изпитателно.

— Красиво извити вежди… Да, харесват ми. Нослето е леко вирнато. Хм! Очи като на сърна, съзряла нещо красиво. Възхитителни. А устата ви… Селин, вие имате съвършени устни. Ще позволите ли да ви целуна, сега, веднага?

Тя го погледна уплашено, но в следващия миг съсредоточи вниманието си върху устата му и се приближи към него.

— Това „да“ ли означава, Селин?

Тя кимна едва забележимо и той побърза да я целуне. Внимаваше да не отвори устата си, само я притисна върху нейната, сложи ръка на тила й, повдигна главата й и я целуна малко по-смело. Ръцете й колебливо се вдигнаха към раменете му и той усети как атмосферата се промени. Тя започна да отговаря на целувката му.

Несръчността й, колебливото движение на устните й под неговите разпалиха жаждата му да я завладее. Копнееше да разкъса дрехите й и да я повали в тревата. Да отвори панталона си и да облекчи пулсиращата болка между краката.

— Да, да! — пошепна той върху устните й. — Точно така, красавице моя!

Тя се надигна на колене, облегна се на него и с цялата си невинност се притисна към тялото му. Джеймс плъзна ръка по шията й, помилва я, връхчетата на пръстите му докоснаха изваяните вдлъбнатини на ключицата, намериха чувствителните места зад ушите. Селин задиша по-бързо. Той сведе глава и целуна местата, които бяха докосвали пръстите му. Гърдите й се вдигаха и спускаха все по-бързо.

Ръцете му се плъзнаха по раменете й и свалиха мъничките набрани ръкави. Той си заповяда да изчака, прегърна я и я притисна до себе си, сложил ръка на мястото, където започваха закръглените хълбоци. Невероятно гъвкава и податлива, тя се изви в прегръдката му и той си представи как щеше да реагира тялото й, когато мъжествеността му поискаше своето право…

На челото му избиха ситни капчици пот.

Намерението му беше ясно. Трябваше да влезе в живота на това момиче и да го накара да мисли само за него. Щеше да стане център на съществуването й и да помоли за ръката й. Гудуинови без съмнение щяха да се поблазнят от огромното му богатство и нямаше да разпитват надълго и нашироко кой е и откъде идва, преди да му дадат дъщеря си. Естествено, той нямаше да говори за стари семейни истории, а щеше да открие картите си в последния момент. Гудуинови щяха да си останат с опозорена дъщеря, без никаква надежда да й намерят добра партия и да спасят финансите си. А после окончателното отмъщение… пълно разрушаване на всичко, за което Гудуинови бяха работили и лъгали, плюс загуба на единственото хубаво нещо в жалкия им живот — единственото им дете.

Селин простена тихо и той забеляза, че бе последвала примера му и колебливо целуваше шията му. Ръцете й бяха намерили път под жакета и милваха гърдите му.

За разлика от Бъртрам Лечуит и отвратителния му син Джеймс никога не беше изпитвал радост да дефлорира невинни момичета. А сега трябваше да опозори детето на омразните му врагове, което смяташе да използва като оръжие срещу тях — колкото и да се наслаждаваше на прелестите на моминското тяло. Трябваше да я отведе до точката, от която нямаше връщане назад, преди родителите й да заподозрат какво става.

Повдигна брадичката й и я целуна страстно по устата, без да се въздържа. Отвори устните й и усети как тя се разтрепери. Тя беше жена, която само чакаше да бъде събудена. Само след секунда отговори на милувките на езика му, позволи му да проникне навътре.

— Толкова си сладка — пошепна задавено той. — Съвършената партньорка.

— Джеймс — беше всичко, което можа да каже тя, и гласът й се пречупи.

— Да, да, красавице моя — отново я целуна и бавно свали късите ръкави от раменете й.

Неспособен да се овладее, Джеймс вдигна лице и сведе поглед, точно навреме, за да види как гърдите й изскочиха от свличащия се корсаж. Дъхът му спря.

— Великолепни са — пошепна той, неспособен да отдели поглед от твърдите млечнобели хълмчета с едри розови зърна, които сякаш молеха за вниманието му.

— О! — извика уплашено Селин и направи опит да се покрие.

Джеймс внимателно задържа ръцете й и продължи да се наслаждава на гледката.

— Твърде са красиви, за да ги криеш още дълго от мъжа… от истинския — пошепна той, сложи ръка на рамото й и леко я преви назад. Така съвършените й гърди му се предложиха като подарък.

Погледна я дълбоко в очите, наведе се и заблиза едното зърно. Викът й го накара да се усмихне. Върна се за момент на устата й, за да я накара да замълчи. После отново посвети вниманието си на гърдите й и продължи да дразни зърната с устни и език, докато Селин простена, хвана го за косите и с все сила притисна главата му към гърдите си. Зарадван от реакцията й, той захапа нежно набъбналото зърно.

— Джеймс — изплака тя. — О, Джеймс!

Треперейки от наслада, той продължи да целува гърдите й, изтръгвайки от гърдите й тихи викове.

— Толкова ми е… толкова ми е горещо… отвътре — обясни задъхано тя. — Боли ме, Джеймс. Какво е това чувство? Пари и… — изведнъж тялото й се вцепени.

Той отдели устата си от гръдта й и изпита болка. Членът му пулсираше в тесния панталон.

Когато мълчанието се проточи, той попита:

— Наистина ли гориш, мое златно момиче? И хубаво ли е това чувство?

— Аз съм… о, господи, аз… не може да бъде.

— Разкажи ми — помоли меко той.

— Мисля, че нещо тече. Как е възможно? Имам някакви странни усещания във… в една част от тялото си — гласът й пресекна.

Джеймс се усмихна доволно и отново се посвети на гърдите й. Когато тя се сгуши безпомощно в него, ръката му се плъзна под полата й, помилва краката в копринени чорапи и стигна до невероятно меката кожа над тях.

Селин излезе от вцепенението си.

— Джеймс! Какво правиш там?

Сега трябваше да внимава.

— Само една дреболия, за да облекча паренето, красавице — обясни той и смело се придвижи по-нагоре по бедрото.

— Не, о, Джеймс, не!

Пръстът му се потопи във влагата, която толкова я бе учудила, и раздели подутите гънки, които защитаваха мъничката пъпка на женствеността, източник на безкрайни радости.

— О! Джеймс!

Той вдигна глава и се ослуша. Не, наблизо нямаше никой. Впил поглед във вълнуващите се гърди, после в езичето, което се плъзгаше по розовите устни, Джеймс продължи да разтрива събудилата се за живот пъпка, докато Селин притисна ръката му между бедрата си, стисна здраво зъби и главата й се замята безсилно.

Готовността й го изпълни с наслада. Искаше да види и другата част от възбуденото й тяло, за да преживее своя връх. Вдигна полата й и занемя при вида на съвършено оформените хълбоци. Бедрата й потръпваха, а влагата между тях прие пръстите му без съпротива. Тя бе загубена, потънала в морето на желанието, създадено от него. Лавандуловосините копринени чорапи се смъкнаха до коленете.

Джеймс се наведе над нея, захапа нежно яркочервените зърна на гърдите и продължи интимните милувки, докато я доведе до първия оргазъм в живота й.

— О! — пошепна задавено тя, изпъна се като струна и се отпусна тежко в ръцете му.

Джеймс я притисна до себе си и я задържа, загледан в затворените й очи. Трябваше да изчака, докато тя се върне в действителността. Не можеше да утоли желанието, което пулсираше в слабините му. От този момент нататък, трябваше да се движи като див звяр в къща от стъкло. Бе я довел дотам, където искаше, но само една грешна стъпка оттук нататък и целият грижливо изработен капан щеше да щракне твърде рано.

— Събуди се, красавице моя — пошепна нежно той. — Компаньонката ти може да тръгне да те търси, а ние не искаме да ни намери тук, нали?

Селин рязко отвори очи и погледът й се проясни.

— Велики боже!

— Така е по-добре — той вдигна чорапите й и приглади полата. — Ние с теб открихме нещо много специално и трябва да го пазим от очите на завистниците. Разбираш ли ме, Селин?

Очите й се разшириха от уплаха.

— Да, разбирам.

Нещо у нея го обезпокои.

— Това е абсолютно необходимо. Ако искаш отново да преживееш такива прекрасни моменти с мен, трябва винаги да ме слушаш.

Без да каже дума, тя се надигна и понечи да избяга от него. Той успя да я улови едва в последния момент. Нима не бе помислила, че гърдите й са още разголени? Притисна я до себе си, целуна я леко по устата и плъзна пръсти по набъбналите зърна.

— Стой мирно, златно момиче — пошепна той. — Не бягай. Знам, че си шокирана от това прекрасно преживяване, но ще свикнеш.

Селин не отговори. Остана безмълвна, докато той вдигна корсажа и оправи ръкавите й.

— Мъжете не са застрашени от това, нали? — попита рязко тя, щом Джеймс свърши.

Той я погледна объркано.

— Застрашени ли? — изправи се и я вдигна.

— Да. От чувствата, които могат да ги тласнат… към падение.

— Към падение? — Джеймс поклати глава. Разбра какво искаше да каже тя и се усмихна. — Чувствата? Естествено, разбирам! И ние ги имаме, но не са съвсем същите.

— Вие сте способни да се владеете.

В гласа й имаше такава тъга, че му се дощя отново да я прегърне.

Селин бързо отстъпи назад.

— Дейвид ще е ужасно разочарован от мен.

Джеймс зяпна смаяно.

— Кой е Дейвид?

Очите й се напълниха със сълзи.

— Стар приятел… и наш пастор. Заради него съжалявам ужасно, че… стигнах дотук. Но може би още не е късно. Може би ще се спася от падението.

Значението на думите й го улучи като удар.

— Чуй ме, моля те…

— Не, не, по-добре да си говорим отново на вие. Ще отида да пратя вест на Дейвид, а после ще се върна в Дорсет. Иначе ми остава само един път: в манастир.

— Манастир? Ама че глупост! — Джеймс не си направи труда да се извини за избухването си. — Манастир! По дяволите! Ще останете в Лондон и няма да казвате на никого какво се е случило между нас, разбрахме ли се?

Селин отстъпи крачка назад.

— Трябва да се прибера.

— Отговорете?

— Защо? Скоро ще ви омръзна. О, господи! — тя сложи ръка на челото си. — Нямах представа колко силни са тези чувства. Не е чудно, че е толкова трудно да се излекуваш от тях.

— Не е нужно да се излекувате от чувствата, по дяволите! — Джеймс я притисна до гърдите си и впи гневен поглед в очите й. Селин отговори на погледа му и той видя в кафявите ириси примирение. Имаше само една възможност: да направи решителната стъпка, още сега. Иначе щеше да загуби.

— Селин!

— Да?

— Ще ви кажа нещо и искам да ми обещаете, че няма да говорите с никого за това, докато не е настъпил моментът.

— Съгласна съм — кимна безучастно тя.

— Много добре! — той преглътна мъчително. — Онова, което открихме двамата, е напълно ново. Не съм съвсем сигурен какво означава, но е много важно.

Мракът бавно се оттегли от очите й.

— Наистина ли?

— Да. Онова, което се случи, засегна не само вас, но и един мъж, който никога преди това не е изпитвал такава страст. Мисля, че сега имам огромна нужда от вас, и не искам да чуя нито дума повече за някакъв си манастир.

Той направи властен жест, за да я накара да замълчи.

— Никакви въпроси повече. Трябва да изчакаме и да видим как ще се развият отношенията ни. Междувременно никой не бива да узнае какво се е случило с нас. Ще ми обещаете ли мълчание?

— Нима падението няма значение?

— Това е абсолютно нормално чувство, мила моя. Абсолютно! Насладихте му се, нали?

Тя кимна, но веднага сведе поглед.

— И ще мълчите?

— Да, Джеймс.

— Много добре. И няма да се измъчвате от чувство за вина. Оставете всичко на мен — тялото му се гърчеше от желание. Дали щеше да има търпение?

— Както желаете — отговори тихо тя, но в гласа й нямаше покорство.

— По дяволите! — идеята дойде малко рано. — Почти бях забравил, че ви нося послание.

Тя зачака, скръстила ръце под гърдите си. Въздействието на този жест обаче беше точно обратното на онова, което се надяваше да постигне — да се отдалечи от него. Джеймс стисна здраво зъби, за да победи желанията на тялото си и да действа с разум.

— На идване срещнах случайно маркиз Кастърбридж.

Селин го погледна неразбиращо.

— Не помните ли? Маркиз Кастърбридж… мис Прентъргаст го спомена.

— А, да. Онзи, който организира великолепно празненство?

— Искате ли да отидете?

Най-сетне малко цвят на лицето й!

— Аз не съм от хората, които посещават такива домове.

— Скъпа моя, уверявам ви, че имате твърде лошо мнение за себе си. Като чу, че отивам у вас, маркизът ме помоли да ви кажа, че поканата е на масата на секретаря му и ще пристигне у вас много скоро — утре, да, утре, сигурен съм.

Естествено, че беше сигурен, нали лично щеше да се погрижи.

— Маркизът ме помоли лично да ви поканя.

— Така ли каза?

— Да. Точно и ясно.

Парченцата от пъзела започнаха да се сглобяват. Планът му беше на път да се осъществи.