Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Докосване (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
His Magic Touch, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 78гласа)

Информация

Сканиране
bobych(2009)
Разпознаване и корекция
Plqsak(2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona(2011)

Издание:

Стела Камерън. Магическо докосване

ИК „Ирис“, София, 2007

Редактор: Христина Владимирова

Коректор: Виолета Иванова

ISBN-10: 954–455–045–6

ISBN-13: 978–954–455–045–8

История

  1. —Добавяне

28

Най-сетне щеше да държи в ръцете си бисерите на Сейнсбъри! Добре, че се сети да отпрати Дариъс. Брилянтен ход! Бедният й съпруг беше в ужасно състояние, когато го повери на грижите на Колин. Междувременно сигурно хъркаше като заклан.

Тя изчака каретата, която я бе докарала от Блекбърн Мейнър, да си замине, влезе през централния вход на Найтсхед и хукна по коридора към задната част на къщата. Докато Дариъс си отспи след пиянството и бъде в състояние да тръгне да я търси, тя щеше да е далеч оттук. С бисерите на Сейнсбъри. Богатата Мери Гудуин.

Притиснала до гърдите си кожената торбичка, в която беше ключът към бъдещето й, тя тичаше като обезумяла. Спомни си измъченото лице на Игълтън, когато я отхвърли настрана и изскочи от стаята. По риза. Лекотата, с която се сдоби с торбичката, беше неочакван късмет. Мери се изсмя грозно. Сега любимият син на Франсис Сейнт Джилс сигурно бродеше в околността, сам с мъката и ужаса си. А Селин? Но кой го беше грижа как се чувства страхливата хлапачка, докато очаква така наречения си съпруг? Арогантният, неустоим лорд Игълтън! Големият късмет в живота й!

Най-после Мери стигна до библиотеката, отвори вратата с трясък… и изпищя задавено.

Дариъс стоеше в средата на стаята и се клатеше като паток.

— Здрасти, Мери! — разтърка кървясалите си очи той. — Знаех си, че ще дойдеш право тук. Те казаха, че си… умна. Точно така казаха. Че ще намериш начин да го вземеш. Така ми казаха и бяха абсолютно прави! — той се оригна шумно.

— Кои са те? — попита с треперещ глас Мери, отпусна ръце и внимателно се придвижи назад. — Да не би да си почнал да чуваш гласове, Дариъс?

— Те — повтори той упорито и погледна покрай нея. Кожата на Мери се опъна и се вледени. Косъмчетата на тила й настръхнаха. Обърна се бавно… и се озова лице в лице с Бъртрам и Пърсивал Лечуит.

— Мери! — Бъртрам направи преувеличен поклон, докато кретенът Пърсивал се ухили и показа жълтите си зъби. — Знаех си аз, че си умна жена — продължи мазно Бъртрам. — Мислехме, че ни чака много работа, но ти я свърши и сега заедно ще оберем плодовете.

Мери се обърна рязко към съпруга си.

— Какви ги дрънка този? Какво има предвид? Отговаряй!

— Не си струва да говорим за това, скъпа. Разбери, трябваше да направя нещо, за да обезщетя Бъртрам и Пърсивал за загубата на Селин. Там долу има предостатъчно за всички ни — той посочи каменните плочи. — Ще разделим плячката наполовина. Половината за Бъртрам и Пърсивал, другата половина за мен. Почтена сделка, нали? Давай пръстена!

— Половината за теб? — повтори тя и гласът й се пречупи. Значи нямаше да й даде нищо от онова, за което бе пожертвала целия си живот? — Половината за тях? Никога, чу ли? Никога!

— Давай!

Една ръка сграбчи китката й.

— Ето го ключът, Дариъс — Бъртрам изтръгна торбичката от безпомощните й пръсти. — Мери го е донесла за нас, нали?

Тя отвори уста да изпищи, но Пърсивал притисна ръка върху лицето й и се чу само задавено хъркане.

— Шшт, Мери — пошепна Дариъс, отвори с мъка очи и сложи пръст на устата си. — Не говори! Нали не искаме да събудим прислугата. Седни там и чакай. Бъртрам и аз ще слезем долу, за да разгледаме съкровищницата.

Лечуит се свлече на колене и започна да опипва прашните каменни плочи.

— И аз ще дойда — заяви Пърсивал. — Нали нямаш нищо против, татко? Ще ти помагам да пазиш нашите интереси.

— Трябва да останеш при нея — обясни Дариъс. — Мери е мръсница и не можем да й вярваме.

В това време жена му успя да отвори уста и впи зъби в ръката на Пърсивал, той изохка и ядно я блъсна на пода.

— Тази жена ме ухапа! — Пърсивал заподскача и размаха ръце. — Олеле, боли!

— Намерих плочата — Бъртрам се изправи и се ухили тържествуващо. Лицето му пламтеше от напрежение. Извади пръстена от торбичката и го притисна върху каменните издатини. — Бързо донеси свещ, Дариъс! Естествено, ще дойдеш с нас, Пърсивал!

— Аз също — извика Мери. По-скоро щеше да умре, отколкото да остави плячката на тези лешояди.

— Ти ще чакаш тук — заповяда Дариъс. — А ти ще я пазиш, Пърсивал!

— Работи! — Бъртрам се изправи с мъка и се вгледа в уголемяващия се отвор в краката си. — Всемогъщи боже, погледнете! Ела, Пърсивал!

Без да погледне Дариъс, Бъртрам седна на ръба на отвора и размаха мършавите си крака, докато се удариха в нещо твърдо. Стъпало! Онзи, който бе направил подземното скривалище, беше сложил стъпала, за да стига удобно до съкровището. Сега и крадците щяха да се възползват от тях.

— Чакай тук — нареди строго Дариъс и заслиза, олюлявайки се, след бавно изчезващата фигура на Бъртрам.

— И аз ще дойда! — изпищя Пърсивал и се хвърли в дупката. Преди главата му да изчезне, заповяда самоуверено — Останете на мястото си, мадам! Скоро ще се върнем.

Мери зачака глухият тропот на стъпките им да заглъхне и преброи до пет.

— Двадесет години! — изсъска тя. — Двадесет години чаках да доживея тази нощ. Няма да ме лишите от моето тържество. Няма да ви позволя!

Събра полите си и слезе след тримата мъже в подземието.