Метаданни
Данни
- Серия
- Докосване (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- His Magic Touch, 1993 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Ваня Пенева, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 78гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- bobych(2009)
- Разпознаване и корекция
- Plqsak(2011)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona(2011)
Издание:
Стела Камерън. Магическо докосване
ИК „Ирис“, София, 2007
Редактор: Христина Владимирова
Коректор: Виолета Иванова
ISBN-10: 954–455–045–6
ISBN-13: 978–954–455–045–8
История
- —Добавяне
2
Дариъс Гудуин се обърна, за да даде възможност на жената да отвори бричовете му.
— Добре, добре — изрече гърлено тя и той си припомни какво бе преживял първия път, когато двамата Лечуит я доведоха в Дорсет. — Отпусни се — заповяда хипнотичният й глас. — Искам да ти предложа всичко, войнико мой. Заслужил си награда и ще я получиш.
Той се отпусна на копринените възглавници и проследи движенията й с жаден поглед. Намираха се в тайното му любовно гнездо в гората. Жената беше пълна и притежаваше богат опит. Той обичаше тъкмо такива жени, докато Бъртрам и Пърсивал предпочитаха уж невинни млади момиченца.
И в момента чуваше страхливи викове и задавени стонове от другата страна на единственото помещение в сградата без прозорци. Днес двамата Лечуит се бяха хвърлили с особен плам в любимия си спорт.
— Неспокоен си, скъпи — пошепна жената в ухото му. — Отпусни се и мисли за прекрасните неща, които Самър Пийч ще измисли за теб.
Самър Пийч! Да, сега си спомни името, което тя използваше, както и невероятната й сръчност.
— О, я виж колко си голям! — Самър, все още напълно облечена, свали панталона и пенисът му щръкна. Тя се наведе, взе го в устата си и го облиза няколко пъти. — Страхотно — пошепна тя, надигна се и езикът й описа кръг около устата му.
Момичетата, които двамата Лечуит си поделяха, отново се разпищяха. Дариъс познаваше перверзните им игрички и обичаше да ги наблюдава. При тази мисъл членът му запулсира и той прекъсна играта на прелъстяване, като посегна към пълните гърди на Самър.
— Ах, ах! — тя го отблъсна доста грубичко. — Не бъди непослушен, малкият. Нали знаеш колко е лошо, като прекъснеш играта ни.
Дариъс кимна, но тази вечер нямаше търпение. Резултатът щеше да бъде приятна допълнителна стимулация към сладката агония на чакането и перспективата да се наслаждава неограничено на пищното тяло на Самър.
Жената разкопча бавно ризата и я свали от раменете му.
— Истинско дърво! — изкиска се и посегна към члена му. — Колко е корав! Ти си най-коравият мъж в тази страна!
Дариъс се надигна насреща й. Тя беше права. Той беше здрав, мускулест — защото не се отпускаше, за разлика от Бъртрам Лечуит, който беше ужасно затлъстял, и от Пърсивал, който се потеше часове наред, докато успее да се облекчи между краката на малките „девственици“.
— Трябва ни малко подкрепление — каза Самър, наведе се над него и плъзна червената си грива по кожата му. Грабна оставената наблизо бутилка с бренди и изля малко от огнената течност в гърлото му. Когато Дариъс понечи да избърше капките от брадичката си, тя хвана ръката му, наведе се и ги облиза. После намокри два пръста с кехлибарено бренди, мушна ръка между краката му и обхвана пръскащата се торбичка на мъжествеността му.
С гъвкаво движение Самър остави бутилката, обърна се и се намести върху него с лице над гениталиите му, широко разкрачена. Вдигна полата си и Дариъс видя между краката й гъсто валмо косми, червени като косата й, с набъбнали розови устни под тях.
Не беше случайност, че коленете на Самър притискаха раменете му. Той не биваше да я докосва, докато тя облизваше капките бренди от най-чувствителното му място.
— Побързай — простена Дариъс, докато гледаше как тя се овлажнява и става хлъзгава, готова за него.
— Шът! — изсъска предупредително Самър, но гласът й се пречупи и Дариъс се ухили доволно. Потентността му не оставяше нито една жена равнодушна. Тялото на Самър вече хълцаше от желание.
Дариъс оголи зъби.
— Ела по-близо, ако искаш да те задоволя — заповяда той.
Точно както беше предвидил, тя не можа да устои. Приближи се към него и той намери с език възелчето на възбудата й. Устните, езикът и зъбите му започнаха да я милват и дразнят и скоро от устата й се изтръгнаха животински викове. Неговата възбуда също нарасна до непоносимост. Добре, че опитната жена познаваше границите си и съумя да излезе от мъглата на насладата.
Пъшкайки тежко, Самър Пийч бързо смени позата и седна върху голия му корем. Погледна го, плъзна език по устните си и раздвижи долната част на тялото си, за да му покаже, че е влажна и готова за него. Смъкна се надолу и започна да дразни възбудения му член с входа към утробата си. Той извика дрезгаво и тя му отговори, оголи зъби и отметна глава назад.
— Самър — простена задавено Дариъс. — Пусни ме вътре, момичето ми…
Жената сложи ръка на челото си и попита с добре изигран страх:
— Ако ни види някой? Това ще унищожи доброто ми име.
— Трябва да поемем риска — отговори той, както се очакваше. — Всеки момент може да влезе някой, но дотогава ще се наслаждаваме на всяка секунда.
Любовното гнездо, скрито дълбоко в гората на Найтсхед, изглеждаше като най-обикновен склад за дърва, построен от дебели греди. Вероятно имаше хора, които знаеха за него, но с изключение на шепа съмишленици, удостоени от Дариъс с честта да се забавляват тук, никой от местните не подозираше за оргиите, които се разиграваха в единственото помещение.
Самър се намести така, че върхът на члена му проникна в нея, но веднага след това се надигна и се изсмя тържествуващо. Впила поглед в лицето му, тя вдигна полата си до талията и му показа огромния му член, който стърчеше между краката й. Подраска връхчето му с нокът и той изкрещя.
— Какво искаш? Кажи ми!
— Открий се пред мен, Самър!
— Да се открия пред теб?
Кафявите й очи бяха големи и кръгли.
— Май не те разбирам. Какво да ти покажа?
— Гърдите ти! Искам гърдите ти!
В главата му се събираше мрак. Скоро, много скоро играта можеше да се промени — Самър не биваше да чака твърде дълго. Той не искаше това да се случи. По-късно. По-късно той щеше да упражни насилие. От миналия път знаеше, че това й харесва. Но първо трябваше да я има по друг начин.
Жената явно усети, че самообладанието му е на изчерпване, отметна глава назад и дългите й бели пръсти бавно се плъзнаха към сатенените панделки, които стягаха корсажа и скриваха огромните гърди.
— Най-сетне — промърмори Дариъс. Заслужаваше си го, след всичко, което бе изтърпял през дългите години затворничество в Найтсхед. Затворен тук със студената си съпруга, която намираше удовлетворение в съвсем други неща.
Най-сетне блестящият червен сатен се раздели и сантиметър по сантиметър се разголиха тежки бели гърди.
— Да! — изохка Дариъс. — Да!
Този път коленете й задържаха раменете му. Ужасната му съпруга винаги се отнасяше студено към него, но той знаеше какво прави тя с кученцата, които носеше в леглото си — или някъде другаде, където можеше да ги намери. Знаеше го, защото тя му разказваше всички подробности. Но много скоро щеше да дойде часът на отмъщението. Бъртрам Лечуит щеше да му даде парите, които му бяха необходими, за да изкара още няколко месеца в Найтсхед. Той беше близо до целта — съвсем близо! Бъртрам и жалкият му син щяха да вземат Селин, Мери щеше да получи Найтсхед — или онова, което бе останало от него. А той щеше най-сетне да намери онова, за което беше дал двадесет години от живота си, и щеше да бъде свободен!
Свободен. Главата му се замая.
— Сега, войнико мой!
Дариъс жадно облиза устни.
С последно силно дръпване Самър се освободи от корсажа. Ръцете й повдигнаха пълните бели кълба на гърдите и ги протегнаха към него, за да му ги предложат. В същото време коленете й освободиха ръцете му.
Дариъс извика ликуващо, надигна се и посегна с две ръце. Размачка жадно бялата плът, взе в устата си едното тъмнорозово зърно и го засмука, докато мачкаше и щипеше другото.
Самър Пийч изрева, даде израз на дивата си похот. Дариъс знаеше, че му предстои да я вземе още много пъти, преди да свърши нощта.
— Сега! — думата излезе рязко от устата й и в същия момент тя се набучи върху него, падна тежко върху слабините му, надигна се и пак падна. Гърдите й се люлееха над лицето му и той се надигна, за да ги засмуче отново, докато телата им се удряха едно в друго в бързо ускоряващ се ритъм. Освобождаването дойде много скоро.
С последно силно завъртане на тялото си Самър се хвърли настрана и падна тежко на възглавниците до него, като пъшкаше задавено.
Дариъс бе изразходил енергията си и се остави на течението. Трябваше му малко време, преди да е отново готов. Умът му се опияняваше от тази увереност. Посегна слепешком, намери гърдата й и я стисна.
— Скоро ли? — попита той с увереността, че тя го разбира.
— О, много скоро — промърмори тя и привлече главата му на рамото си. Дариъс се наведе и жадно засмука гърдата й.
— Каква красива гледка.
Дариъс чу презрителния глас на Бъртрам Лечуит, но не си направи труда да отвори очи.
— Може би ще успееш да ме убедиш да се насладя на някои от нещата, които ти очевидно предпочиташ — продължи Бъртрам. — Тази вечер Пърсивал е по-бавен от всякога.
Дариъс освободи гърдата на Самър и се обърна по гръб. Бъртрам стоеше над тях, дебелото голо тяло издаваше, че е работил усърдно и сега е много заинтересован от предпочитанията на приятеля си.
— Ела при нас — кимна милостиво Дариъс и посочи възглавниците от другата страна на Самър.
— Много си великодушен — каза Лечуит, полегна до жената и опря ъгловатата си глава на ръката. — Но предпочитам да почакам, докато ми дойде редът при сладката Лили — заигра се със скучаещ вид с гърдите на Самър, претегли ги на ръката си, повдигна ги.
Дариъс се ядоса ужасно, но успя да преглътне гнева. Може би моментът беше подходящ да заговори за нещо, което живо го интересуваше.
— Няма ли все пак да се откажеш от дебюта на Селин? Можеш спокойно да пренебрегнеш традицията и веднага да я поискаш за жена, без всичките тези модни глупости.
Лечуит се обърна към него и Дариъс както винаги се учуди на невинните му сини очи и ангелската усмивка.
— Мисълта е привлекателна, повярвай ми. Но се боя, че трябва да спазиш своята част от уговорката. Искам момичето да влезе в обществото. Всички млади аристократи да сънуват красивата Селин и да им стане мъчно, че ще я притежава някой друг. Крайно време е да ме признаят за сила, с която трябва да се съобразяват!
Дариъс изпита нещо като съжаление към Селин, но само за малко. Момичето щеше да се научи да се подчинява на мъжа си — нямаше друг изход. Собственият му провал в брака го бе накарал да бъде снизходителен към нея. Макар и неохотно, трябваше да признае, че не е успял да възпита дъщеря си в кротост и покорство.
— Това ти харесва, нали? — попита Лечуит, наведе се и събра гърдите на Самър. Жената следеше лениво как влажната му уста се сключи около зърното, което беше смукал Дариъс.
— Кога ще се върнеш в града? — попита Дариъс, който нямаше търпение да се отърве от двамата Лечуит.
— Утре сутринта — отговори Бъртрам и се прозя. Седна на възглавниците и Дариъс отново го оприличи на огромен бял Буда. Оскъдната безцветна коса бе накъдрена и замазана с брилянтин около пълното му лице. — Крайно време е да се запозная по-отблизо с бъдещата си жена.
Бъртрам плъзна тлъстите си пръсти по корема на Самър и ги зарови в триъгълника червени косми между бедрата й. Отвори уста и се облиза жадно. Погледна Самър и мушна ръка между бедрата й. Продължи навътре, докато Самър изписка и се устреми към него.
Бъртрам погледна Дариъс в очите и когато жената посегна към члена му, се ухили злобно и я отблъсна от себе си.
— Не се притеснявай, Дариъс. Моите предпочитания са твърде изискани за тази уличница.
Дариъс си замълча. По-късно „уличницата“ щеше да плати за тази обида.
— Пърсивал! — Лечуит пъхтеше от гняв. — Какво прави пак проклетото момче? Да се надяваме, че след сватбата ще прояви малко повече плам!
— След сватбата? — Дариъс не изправи и започна да се облича. — Какво влияние може да има твоята сватба върху Пърсивал? Хайде жено, обличай се. Не искам да си пропилея нощта — ритуалът на събличането му доставяше почти толкова удоволствие, колкото самият акт.
— След сватбата — отговори Бъртрам, устремил поглед към сина си, който се препъваше по стаята само по риза, опрян на рамото на разрошено младо момиче, чиято бяла одежда висеше на парцали по тялото, — след сватбата ще бъда готов да споделям с момчето всичко, както досега. Но няма да проявявам сегашното си търпение, докато Пърсивал най-сетне стигне до края.