Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Докосване (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
His Magic Touch, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 78гласа)

Информация

Сканиране
bobych(2009)
Разпознаване и корекция
Plqsak(2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona(2011)

Издание:

Стела Камерън. Магическо докосване

ИК „Ирис“, София, 2007

Редактор: Христина Владимирова

Коректор: Виолета Иванова

ISBN-10: 954–455–045–6

ISBN-13: 978–954–455–045–8

История

  1. —Добавяне

18

Стаята в кулата.

Прегърнал Селин, Джеймс бавно описа кръг.

— Тук никой няма да ни намери — рече той и усети как тялото й се разтърси от силна тръпка. Сиянието на утрото влизаше през прозорците и се плъзгаше по прашни огледала в златни рамки, които красяха стените. — Тук не идва никой.

— Защо? — попита тя и топлият й дъх погали шията му.

— Защото… — внимание! Не можеше да й даже, че бе идвал тук с баща си, когато беше само на десет години, че това беше последното им посещение в тази къща. — Помниш ли, маркизът каза, че баща ми е бил близък приятел на семейство Кастърбридж. Той открил тази стая преди много години и ми показа как се отваря тайната врата — е, това поне отговаряше на истината.

Селин го прегърна по-здраво и зарови пръсти в косата му. Челото й се опря в брадичката му. Джеймс затвори очи за миг и пое дълбоко въздух. Сега трябваше да вземе решение — спокойно и без излишни емоции.

Целуна косата й, вдъхна дълбоко свежия аромат на цветя. Желанието да я закриля беше съвсем ново чувство за него. То нямаше нищо общо с инстинкта му да се грижи за беззащитните деца, както някога се бе погрижил за Лиам. Това беше по-скоро инстинкт да защитава и да притежава… много силен инстинкт, който застрашаваше мисията му и можеше да я провали, но в същото време обещаваше великолепна, опияняваща победа — и възможността да притежава прекрасната жена в ръцете си.

— Откъде си толкова сигурен, че никой няма да дойде?

Той се усмихна и целуна челото й.

— Това значи ли, че искаш да си сигурна, че ще бъдем съвсем сами?

Тя зарови лице на рамото му и той се засмя нежно.

— Ела, мое златно момиче. Покажи ми, че притежаваш смелост, и ми кажи за какво мислиш.

— Много бързаш, Джеймс — прозвуча приглушено гласът й.

— Искам просто да отговориш на въпроса ми.

Е, добре. Трябваше да внимава повече, за да стигне до истинските й чувства.

— Защото само аз знам как се отваря вратата. Баща ми я намерил при… при едно от посещенията си — при едно от редовните си посещения до десетата му година! — Той ми каза, че никой не знае за тази стая, а баща ми никога не лъжеше — Франсис Сейнт Джилс бе прекарал много щастливи мигове в тази къща. Именно тук майка му, бабата на Джеймс, му бе разкрила тайната на съкровището. „Общата тайна“ — така я наричаха тя и любимият и син. В името на тяхната памет Джеймс трябваше да се погрижи бисерите отново да принадлежат на онзи, на когото са били завещани.

Затова бе дошъл в Англия и щеше да преследва целта си докрай.

Джеймс бавно пусна Селин на пода, но тя остана съвсем близо до него, докато оглеждаше странната обстановка.

— Какво ли е било това?

Той подсвирна тихо.

— Тайно убежище на самотна дама? — баба му беше измисляла истории за призраци, за да забавлява сина си.

— Стая, в която има само огледала?

— Някога подът беше отрупан с възглавници, на които дамата можеше да сяда — баща му разказваше историите на майка си на единствения си син толкова убедително, че момчето ги смяташе за истински случки.

Селин се отдалечи малко от него и плъзна поглед по осветеното от луната помещение.

— Мисля, че е приятно да имаш такова убежище. Но не разбирам за какво са служили огледалата.

— Защото тя имаше потребност да се гледа — бе я довел тук с единствената мисъл да останат сами и не помисли за любопитството й. — Дамата бе преживяла огромна загуба.

— Загуба, която е породила у нея потребност да гледа лицето си? — Селин обиколи стаята под лунните лъчи като същество от светлина и сенки. Розовата сатенена рокля се превърна в блестящ водопад от цветя.

Джеймс усети как тялото му се стегна.

— Искаше да намери потвърждение.

Селин се движеше от огледало към огледало. Джеймс се облегна на стената и изчака, докато тя се приближи и огледа отражението си със смръщено чело.

— Защо й е било необходимо подобно самоутвърждаване?

— Отдала се на някакъв мъж — обясни тихо той и помилва бузата й. — Той й признал любовта си и обещал да помоли за ръката й.

Селин погледна втренчено отражението си в огледалото.

— И какво станало после?

Така се изкушаваше да плъзне ръка по гладката й шия, да проследи линията на рамото и да зарови пръсти в добродетелния дантелен нагръдник, който по-скоро будеше желание, отколкото да постигне целомъдрения ефект, на който тя се надяваше.

— Какво се е случило, Джеймс? — настоя тя и вдигна глава. Момичето беше абсолютно готово за всичко, което можеше да си пожелае един мъж… истинският мъж.

Джеймс се отдали от стената и застана зад нея.

— Не съм те довел тук, за да ти разказвам стари истории.

Не биваше да я докосва още сега. Трябваше да се остави на фантазиите си, на удоволствието да я наблюдава. Да забави насладата от завладяването.

— Искам… — устата й остана отворена и гърдите й се повдигнаха. И тя като него усещаше във въздуха някаква тежест, нарастваща горещина. — Все пак бих искала да ги чуя.

— Разбира се, че ще ги чуеш — обеща той. — Но те могат да почакат. Сега трябва да поговорим за нашата уговорка.

Очите й се затвориха и той впи поглед в лицето й, за да види чувствата, които я вълнуваха.

— Ти си още много млада, Селин — млада и несъзнателно чувствена. — Твърде млада, за да огледаш от всички страни решенията, които скоро ще бъдеш принудена да вземеш.

— Решения ли? — миглите й затрепкаха и тя погледна в огледалото почти замечтано.

Направи му впечатление, че тя вижда зад себе си само тъмната маса на тялото му, само блясъка на очите и зъбите му. Неясен силует в утринния здрач. Въпреки това го гледаше с доверие… и с желание.

Без да бърза, Джеймс сложи ръце на раменете й и я притисна към тялото си.

— Ще те принудят да вземеш решение, Селин — палецът му се плъзна по шията и повдигна брадичката й. — От теб се очаква да решиш как ще прекараш остатъка от живота си.

Гърдите й се притиснаха към ръката му.

— Те искат да се омъжа за онзи човек — изрече едва чуто тя.

— Едно момиче би трябвало да разполага с достатъчно време, за да реши този важен въпрос.

Тя въздъхна и отпусна глава на рамото му.

— Аз мога да взема само едно решение — да се омъжа по любов.

Джеймс плъзна пръсти под набраната дантела, за да помилва кадифеномеките хълмчета, които му бяха добре познати, но едновременно с това опияняващо нови. Съпротивляваше се отчаяно на втвърдяването на члена си, но не беше в състояние да контролира пулсирането и натиска му.

— По любов? — изрече дрезгаво той. — Би ли могла да се влюбиш в Лечуит? — дори самото име го подлудяваше.

— Никога! — тя хвана ръката му и я притисна към гърдите си. — По-скоро ще умра. Не мога да го понасям.

— Не говори такива неща — желанието му растеше. Трябваше да притежава тази жена, която първоначално бе възнамерявал да използва само като оръжие в мисията си.

— Ти ме доведе тук, защото си добър — заключи убедено тя. — Искаш да ми помогнеш, но не можеш.

— Откъде ти хрумна това?

Тя се облегна на него и отпусна ръце.

— Не ме смятай за глупаво дете. Не мисли, че не разбирам как ти въздейства женствеността ми… Като си помисля какво се случи в каретата… — очите й отново се затвориха. — Неловко ми е да говоря, но видях колко силно беше желанието ти и каква наслада ти доставих. Но това не е достатъчно. С изключение на такива мигове аз нямам нищо, което да ти предложа срещу голямата услуга, която ти си готов да ми направиш. Моля те, не искам да ме съжаляваш! Аз те разбирам. Достатъчно е… да сме заедно. Ти ми даде да разбера колко добри и деликатни могат да бъдат мъжете.

Думите й извадиха наяве цялото му презрение към самия себе си.

— Казах, че ще ти помогна. Само преди минути. В балната зала. Казах ти, че не бива да се страхуваш от Бъртрам Лечуит.

Селин въздъхна тежко.

— Не. Не мога да ти позволя да продължиш да ми помагаш. Вече направи достатъчно.

„Но аз получих от теб много повече, отколкото ти от мен, малката ми!“

— Онова, което ми предлагаш, е достатъчно за начало, Селин, уверявам те.

— Не искам заради мен да се излагаш на унижения и обиди, Джеймс, в никакъв случай. Благодаря ти, но те моля да забравиш егоистичната ми молба.

„Как ще я забравя!“

— Стига, Селин — пошепна той, наведе се и нежно я целуна зад ухото. — Няма да спра да ти помагам.

Тя се разтрепери.

— Каквото и да става между нас, аз няма да се почувствам ощетен — продължи той. — Само се погледни в огледалото.

Тя се подчини на заповедта му, но явно не видя нищо от онова, което виждаше той.

— Не се отвръщай — помоли той, когато тя сведе глава. — Искам да се погледнеш и да разбереш. Да разбереш и себе си, и мен.

Селин вдигна очи към неговите в огледалото и той усети как по бузите й пропълзя топла червенина, макар че това не се виждаше в огледалото.

— Моля те, погледни се, скъпа. Виж жената, която си и която трябва да бъдеш.

Дъхът й се ускори и нежната плът под пръстите му завибрира.

— Спокойно, спокойно — заповяда меко той, опитвайки се да обуздае пулсирането в слабините си. Желанието му нарастваше неудържимо. Това беше най-голямото изпитание за волята му — още по-голямо от предишното им усамотение, ако това изобщо беше възможно. Най-голямото, защото не се съмняваше, че може да вземе всичко, което поиска…

— Джеймс!

Той се облегна на рамото й, обърна лицето й към своето и опря устни в ъгълчето на устата й. Тя въздъхна тихо и устните й се отвориха, за да го пропуснат.

— Гледай в огледалото — заповяда той тихо.

Ръцете му се плъзнаха по гърба й, минаха под мишниците и обхванаха гърдите й. Той се усмихна на тихия й стон и усети как зърната й моментално се втвърдиха под сатенения корсаж. Започна да я милва и не можа да предотврати тласъка на хълбоците си, когато тя се притисна към него.

— Ето, това е, мое златно момиче. Това си ти и това трябва да бъдеш! — погледна бързо образа й в огледалото и дъхът му спря. Лицето й блещукаше като порцелан, устните й блестяха. Тя изви гръб, мушна ръце между телата им и заби нокти в железните мускули на бедрата му.

— Джеймс! — изохка задавено тя. — Джеймс…

— Да, сладка моя? Кажи ми какво искаш.

Тя заби белите си зъбки в долната устна и затвори очи.

— Аз съм безпомощна срещу онова, което се надига в мен. Може да е лошо, може да е грешно, но не съм в състояние да го потисна.

Как да се овладее при това признание? Дантелата на шията й беше примамливо було, което бързо капитулира под пръстите му. Махна нагръдника и пищната красота на кожата й се разкри пред жадния му поглед. Гърлото му пресъхна от желание.

Горещината в слабините му беше непоносима. Опитвайки се да обуздае треперенето на ръцете си, той развърза шнуровете на корсажа й и си заповяда да спре и да се концентрира.

— Гледай — помоли дрезгаво. — Гледай внимателно!

Разтвори корсажа й и с един замах го смъкна заедно с късите буфан-ръкави.

— Не! — тя посегна безпомощно към ръцете му.

Джеймс изчака, докато чу стона й и хватката й се разхлаби. Усмихна се като победител и отстрани ръцете й. Бариерата от дантела и сатен падна и разкри съвършените й гърди. Продължи да я милва с нарастваща настойчивост, посвети специално внимание на зърната на гърдите й и бързо събуди в тях готовност за общото им удоволствие.

— Не бива така… — тя изохка, когато палецът му се плъзна по набъбналото зърно, простена отново и извърна глава настрана.

Джеймс спря, притиснал ръце към гърдите й.

— Гледай, Селин! Не се извръщай нито за миг.

Тя се подчини и той продължи да я милва. Грижливо направената прическа се развали и златната коса напада на буйни къдрици по раменете.

— Много добре — пошепна той, усмихна се на отражението й, наведе се и взе едното зърно в устата си. През това време мачкаше другата гърда и продължи така, докато тя нададе задавен вик и се вкопчи в него.

Джеймс се засмя тържествуващо, отблъсна ръцете й, които се опитваха да го спрат, и отново я обърна с гръб към себе си.

— Има още много, мила моя, но трябва да се научиш на търпение — бързо смъкна роклята от тялото й и я пусна на пода. — Търпението е неотменимо условие за добрата любовна игра. Убеден съм, че ти ще станеш майсторка в това изкуство — вдигна я във въздуха и изрита роклята настрана. Селин остана само по тънка долна риза, отворена до талията.

— Не, Джеймс, не мога да го понеса — проговори тя, докато голите й гърди се вдигаха и спускаха в очакване.

Той сведе бързо глава и се посвети на другата й гърда. Застана плътно зад нея и плъзна пръсти по твърдите зърна.

— Точно когато си мислиш, че не можеш да понесеш повече, ти се възбуждаш най-силно, Селин, и това е прекрасно — той обаче трябваше да издържи и да се моли да не рухне от това изпитание на волята.

Преди тя да разбере какво става, той мушна ръка между краката й и обхвана венериния хълм през тънката батиста на ризата.

Погледна я в очите, видя как устните й оформиха шокирано „О!“ Тя се изви и посегна слепешком към него.

— О, Джеймс, искам и аз да те докосна!

Той потопи пръсти в нея и усети, че тя беше гореща и влажна, готова за него. Усети напора на желанието, когато бедрата й безпомощно се разтвориха, за да го приемат, и набъбналата плът се устреми към търсещите му пръсти.

Не. Това беше твърде много. Нямаше да издържи на този натиск. С бързи, сръчни пръсти отвори панталона си и с мъка удържа вика на облекчение, когато мъжествеността му се освободи.

Вдигна тънката риза към талията й и се притисна към твърдото й дупе… Сега трябваше да се пребори с неустоимия напор да направи онова, което беше толкова лесно.

— Джеймс! Какво правиш там? — гласът й бе изтънял от напрежение.

Той стисна зъби и успя да се усмихне на широко отворените й очи в огледалото. Прегърна я силно и отвори ризата, за да види златните, блещукащи кичурчета между бедрата й.

— Толкова си красива — пошепна в ухото й той. — Искам те точно такава, каквато си сега, и ще те искам винаги.

Тя се опита да отговори на усмивката му, но вместо това здраво стисна зъби. Джеймс помилва горещите копринени гънки, защитени от златните косъмчета, и ритмично задвижи пръсти, без да се притеснява от ръцете, които се опитваха да го спрат. Задълбочи движенията, ускори ритъма и най-сетне чу сладката й въздишка.

— Джеймс! Моля те!

— Да, мила моя, да!

— Да — отговори с пресекващ глас тя и вълната на оргазма се затвори над главата й.

Селин се отпусна тежко в ръцете му, опря буза на гърдите му. Джеймс я притисна здраво. Членът му се триеше неудържимо в меката плът на дупето й, но той си заповяда да спре. Разумът трябваше да остане независим от плътските желания.

Тих шум разкъса мъглата в главата му. Разтревожен, той се наведе над Селин.

— Какво има, сърце мое?

Тялото й се разтърсваше от хълцания. Джеймс я отдалечи малко от себе си и бързо затвори панталона си. Селин плачеше!

— Недей, мила моя! — той се отпусна на колене и я привлече в скута си. Залюля я като бебе и й заговори утешително: — Не бива да плачеш. Всичко е точно така, както трябва да бъде.

— Не, не е — отговори тя между две хълцания. — Изобщо не е както трябва. А как ми се иска да беше! — тя се освободи от ръцете му и коленичи насреща му, без да я е грижа за разкъсаната риза.

— Тези чувства са прекрасни и аз искам да ги изживявам отново и отново, с теб и с никой друг! Не искам да те лъжа, Джеймс!

Той едва не се засмя от облекчение.

— Радвам се да чуя това признание.

— Каквото и да се случи оттук нататък, аз ще помня тази нощ и ще знам, че съм изживяла най-прекрасното, което може да се случи между мъжа и жената.

— Още не! — той помълча малко и продължи: — Искам да те попитам нещо, Селин — защо да не получи и двете: момичето и отмъщението си?

— Първо искам да ми разкажеш за дамата и огледалата.

Джеймс се стегна. Жените, колкото и смели и сърцати да бяха, се нуждаеха от илюзии.

— Е, добре. Тя е… тя е мит. Легенда. Доколкото знам, била роднина на първите Кастърбридж. Влюбила се и мъжът обещал да се ожени за нея, но после я изоставил. Доброто й име било унищожено и никой не й направил предложение. Казват, че живяла в тази стая и не излизала от нея. По цял ден се гледала в огледалата.

— Но защо, защо?

— За да се увери, че красотата й не повяхва.

— О! — Селин седна на пети. — Какъв ужас! И колко време е продължило това?

— Не много дълго. Починала млада — импровизира Джеймс. — Настинала и повече не станала от леглото. Както са ми разказвали, умряла тихо и мирно.

— Бедничката! — пошепна съчувствено Селин, готова отново да избухне в плач.

— Това е просто една красива легенда. Не мисли повече за нея. Как смяташ, какво ще кажат майка ти и баща ти, ако някой мъж се появи в дома им и поиска ръката ти?

— Какво?

— Как ще реагират, ако се появи нов кандидат за дъщеря им? Ако и друг мъж, освен Лечуит, поиска да те направи своя съпруга?

Селин преглътна, погледна голото си тяло и се опита да се прикрие с парчетата батиста.

— Позволи на мен — Джеймс я вдигна, свали ризата и посегна към роклята. Облече я през главата й, подреди полите, затегна корсажа и сложи дантелата. Обърна я отново към себе си и помоли: — Хайде, скъпа, кажи какво мислиш!

— Баща ми е много… труден — отвърна шепнешком тя и смутено подръпна дантелата на гърдите си. — Трудно ми е да ти обясня, но подозирам, че е виновен онзи тип, който е откраднал мечтите му. Взел е онова, което по право се падало на баща ми, затова се появяват тези диви фази, затова татко реагира необуздано на всяко непредвидено събитие.

Джеймс приглади косата й и й помогна да я вдигне отново на тила.

— Какво са му откраднали?

— Не знам, нищо не знам. Но често съм го чувала да казва, че искал да изличи крадеца и семейството му от света. Винаги съм се надявала тези хора да са отишли някъде много далеч, за да не им се случи нещо страшно. Как смяташ, мога ли вече да сляза долу и да се прибера вкъщи, без да направя силно впечатление?

— Не се притеснявай за това. По-добре ми разкажи повече за „крадеца“. За човека, който е причинил зло на баща ти.

— Не знам никакви подробности — призна Селин. Очите й бяха пълни с неизплакани сълзи. — Но не вярвам, че някой може да бъде толкова лош… не е възможно.

— Кой е той? Как се казва?

Селин продължаваше да се занимава с фризурата си.

— Чувала съм да го нарича Франсис.

Джеймс рязко отскочи назад.

— Франсис ли?

— Да. Но наистина не знам нищо повече.

Ето ти на! Значи Гудуин вярваше, че човек на име Франсис му е откраднал голямо съкровище. Не беше нужно да задава повече въпроси. Предположенията на баща му бяха верни. А той знаеше какво трябва да направи.

Щеше да получи удовлетворение и да има Селин! Единственото, което се бе променило, бяха чувствата му към момичето. Тя вече не беше просто част от плана му. Не. Тя се бе промъкнала в сърцето му и сега трябваше да направи всичко, за да заслужи уважението й. Може би провидението я бе изпратило, за да внесе малко радост и надежда в живота му. Или това беше само мечта на глупав влюбен младеж?

Въпреки всичко щеше да си отмъсти!

— Ела, ще те заведа на Кързън Стрийт, скъпа — каза той, надявайки се, че тя няма да усети гнева в гласа му. — После веднага ще ти изпратя Лети. Ще й кажа, че си се почувствала неразположена, и тя ще повярва.

— Разбирам — отговори с треперещ глас Селин. — Да вървим.

— Погледни ме — заповяда Джеймс и когато тя се подчини, й се усмихна и я целуна тържествено по челото. — Ще ти кажа какво възнамерявам да предприема в близките дни.

Тя го погледна неразбиращо.

— Щом пристигнат родителите ти, ще дойда у вас и ще ги помоля за ръката ти. Уверен съм, че предложението ми ще бъде прието с готовност.