Шерил Удс
Земя за двама (7)

Шеста глава

Новината бе посрещната възторжено! Със затаен дъх Лара се промъкна напред, взирайки се в осветената зееща дупка. Видя първо да се появява жълтата шапка на Стивън. След това се показа Кели. Примижаваше от ярката светлина и триеше с мръсни ръчички изпоцапаните си бузи. Беше се сгушила в Стивън, заровила лице в рамото му. Погледна дяволито под око и обаятелно се усмихна. При тази усмивка сърцето на Лара най-сетне се отпусна й тя се затича нататък. Мегън и Томи вече бяха там. Стивън хвърли извинителен поглед към Лара и внимателно сложи Кели в протегнатите ръце на Мегън. Така и трябваше да бъде, но Лара изведнъж се почувства изоставена и самотна. Докато дойде Стивън и я прегърна с разбиране и състрадание. Мегън ридаеше, без да се крие. Сега, когато детето вече беше при нея, цялата й показна смелост се бе изпарила. Дори очите на Томи, който обикновено стоически посрещаше проблеми, имаха подозрителен влажен блясък.

— Мами! Тати! — възкликна Кели възбудено, но и малко уморено. — Дойдохте да ме видите!

Мегън и Томи не можеха и дума да обелят.

— Ами да, бебче — обади се Лара. — Ти доста уплаши мама, тате, и мен…

— Аз не исках. Там долу беше лошо!

— Смятам, че няма да е зле да я заведете до болницата — намеси се Стивън. — Изглежда съвсем добре, но нека да я прегледат. Хубаво е да сме сигурни.

— Ще я заведа още сега — кимна Томи.

Спря, като че искаше да каже още нещо. Лара се сещаше, че брат й изживява душевна борба между чувството на признателност към човека, комуто дължеше спасението на детето си и предишната неприязън, която питаеше към него заради сестра си.

— Стивън, едва ли е възможно да изразим колко сме ти признателни за това, което направи! — каза Томи. В погледа му се четеше много повече от благодарност.

— Няма нужда да ми благодарите.

— Не, напротив — обади се смирено Томи. — Ти спаси нашето малко момиченце. Ние сме ти задължени.

— За мен е достатъчно да я отгледате прекрасна като леля й — отвърна Стивън, без да сваля очи от Лара.

Томи явно схвана горещия поглед, който двамата си размениха, защото се начумери. За да предотврати някое нетактично изказване, Мегън пристъпи напред и напомни на мъжа си, че трябва да заведат Кели в болницата.

— По-късно ще се видим вкъщи — обърна се Томи към Лара.

Стивън я изгледа с такава ясна настоятелна молба, че тя потрепери.

— Не — отвърна. — Ти и Мегън имате нужда да сте сами с Кели тази нощ. Аз ще отида у Стивън. Сутринта ще доведа Дженифър.

Томи понечи да спори, но Мегън го прекъсна:

— Чудесно. Утре сутринта ще се видим. Елате на закуска.

Когато тръгнаха, Стивън промълви печално:

— Не мисля, че брат ти ме одобрява.

— Защото винаги се е старал да ме предпазва от неприятности. Няма обаче къде да ходи. Ще се примири.

— Струва ми се, че ако успея да те спечеля, Томи ще се изяде от мъка — усмихна се той.

— Неговото одобрение има ли значение за теб?

— Само защото знам от какво значение е то за теб. А сега да проверим дали тук всичко е наред и да поемаме.

За първи път Лара се сети за останалите хора, които бяха дошли да помагат и сега почистваха наоколо. Тръгна сред тях, като обикаляше и благодареше на всеки. Те изразяваха задоволството си от изхода на рискованата операция и Лара за пореден път се трогна от искрената отзивчивост и благородство на хората, на които дълги години бе обръщала гръб.

Стигна до Тери Симънс и поривисто я прегърна. Още я учудваше дълбочината на чувствата към тази жена, която почти не познаваше до преди четиридесет и осем часа.

— Нямаше да издържа последните два дни без теб — призна искрено.

— Дрън-дрън. Ти, момиче, не си от кекавите. Но се радвам, ако съм могла да те облекча с нещо. Недей да страниш повече от нас. Вратата ми винаги е отворена за теб.

— Благодаря ти.

Най-после останаха сами със Стивън. Той я прегърна през раменете.

— Хайде да си отиваме вкъщи.

Вкъщи! Думите я изпълниха с трепет. О, ако наистина беше вярно! В момента би приела всеки предложен подслон, а за утре щеше да мисли. Ала в никакъв случай нямаше отново да се откаже от Стивън, поне доколкото зависи от нея.

Този път наближи къщата му с усещането, че си отива у дома. Видя, че той я гледа, а очите му бяха потъмнели и станали наситеносини като нощно море.

— Би трябвало да те пренеса през прага, но не съм сигурен дали ми е останала сила.

Тя го погали по бузата и нежно докосна уморените бръчки на челото.

— Ще го оставим за друг път. Стига ми и това, че идвам тук заедно с теб.

— Надявам се, не се чувстваш принудена да дойдеш — попита почти гузно.

Това я разсмя.

— През цялото време ти само ме гледаше. Решението взех аз.

— Не се и съмнявам, като познавам желязната ти воля. Ела тогава — протегна ръка. — Да влезем.

Вратата едва се затвори зад тях, когато се появи госпожа Марсдън. На лицето й светеше широка усмивка.

— Чух новината. С малката всичко е наред!

— Да, и детето, изглежда, е добре — отвърна Лара.

— Толкова се радвам! — госпожа Марсдън се взря с безпокойство в Стивън. — А вие? Също ли сте добре? Да не сте се натъртили или ожулили в тази яма?

— Не се притеснявайте. Ще се измия, преди да се доближа до мебелите.

Госпожа Марсдън се смути.

— Нито за миг не съм си помислила… — започна тя и силно се изчерви.

— А би трябвало да си го помислите — засмя се Лара. — Той е мърльо.

— Добре, де — измърмори Стивън. — Разбрах намека. Отивам да си взема един душ.

— Ще желаете ли вечеря?

— Може би само сандвичи и билков чай. А, Лара? Става ли така?

— Чудесно!

— Оставете ги във всекидневната, госпожо Марсдън. Аз скоро ще сляза.

Излезе и госпожа Марсдън се обърна към Лара:

— Ако позволите, бих ви предложила да се качите горе при племенницата си за няколко минути. Беше доста неспокойна. Ще й дойде много добре да узнае, че със сестра й всичко е наред.

— Веднага отивам — разбърза се Лара и последва Стивън по стълбите.

Той очевидно я чу да идва, защото я изчака на площадката. Притисна я в обятията си.

— Не мога да чакам повече, за да го направя — прошепна той, преди да сведе устни към нейните.

Меките й къдрици се приютиха на яките му гърди и през тялото й премина огнена вълна. Той плъзна ръце по раменете й, а тя се повдигна на пръсти, като се притисна още по-плътно към него. Ласките му станаха смели и сякаш жигосваха кожата й. Обхвана с ръце бедрата й и настойчиво я притегли към твърдото доказателство на своята възбуда. И както преди години, това породи у нея топлото усещане на чисто женско удовлетворение. Магията не я беше напуснала.

Нито пък него.

Цялата гореше. Тялото й се пробуждаше от дълбокия сън, нажежено от желание, което шеметно я завъртя във вихрушка от страсти. Погълнати от удоволствието на настоящето, забравиха и душа, и приготвената долу вечеря, дори миналото.

Тогава чуха тихо хленчене. То моментално върна Лара към действителността.

— Дженифър — каза Стивън и тежко пое дъх.

Тя кимна.

— Съжалявам.

— Недей, любов моя. Може би така е по-добре. Искам да се насладя на всеки миг от близостта ни, а имаше голяма опасност да не се сдържа и да те обладая тук, на стълбите.

— Интересна идея — изкоментира тя с дяволита усмивка. — Да я запомниш! — Обърна се и той игриво я шляпна по дупето.

— Ще те чакам долу.

 

 

Стивън си затананика в банята. Под твърдите горещи струи умората изчезна. От години не бе изпитвал такава жизненост. Несъмнено — заслуга на Лара. Отсъствието й го научи на много. Можеше да съществува и без нея. Преуспяваше в работата си, привличаше жените, приятелите му го ценяха…

Но вътрешно усещаше някаква празнина, която само Лара можеше да запълни. Неговата сладка, чувствена, буйна Лара. Този път няма да я пусне да си иде. Макар преди години да си беше тръгнал, воден от най-добри подбуди, сега съжаляваше за заминаването си. Дори не можеше да й обясни колко много съжаляваше!

Чувстваше се отговорен за помрачената светлина, сияла някога в очите й, за тъгата, настанила се в тях. Ако е в неговата власт, ще върне смеха и жизнеността, които й отне! Най-малкото, би посветил живота си на опити да го стори.

Обличаше се бързо. Гореше от желание да е с нея, да усеща кадифената й кожа, да вдъхва благоуханието от естествения аромат на тялото й, да се зарови в нейната топлина.

Прекара пръсти през влажната си коса, нахлузи чисти джинси и набързо навлече риза, която не се потруди да закопчае. На бос крак се запъти към спалнята за гости, където беше настанена Дженифър.

Посрещна го гледка като от вълшебна приказка. Дженифър беше седнала върху чаршафа, русите й къдрици се виеха като ореол около розовите бузки. Лара седеше на пода до леглото, положила глава на ръба му, с разпилени по раменете коси. Дългите златни вълни хвърляха отблясъци от светлината на нощната лампа. Едната й ръка, със счупени нокти, но въпреки това изящна и красива, почиваше върху рамото на Дженифър в нежна ласка.

Стивън се приближи и видя, че е заспала. Дишаше леко, а устните й бяха леко разтворени като за целувка. Седеше в крайно неудобно положение, но изглеждаше дълбоко потънала в сън. Той я съзерцаваше, а дъхът му беше спрял от изумление. Как е могъл изобщо да се отдели от нея? Как е могъл да остави такава примамлива жена, преливаща от бурна страст? Само глупак би го направил!

Ако тогава обаче беше останал или я бе отвел със себе си, неминуемо щеше да унищожи свързващите ги чувства. Той не познаваше любовта. Бракът на родителите му беше горчива подигравка. Омразата им един към друг пораждаше безразличие, понякога дори враждебност към него.

Собствената му кратка женитба се оказа незрял опит за бунт. У Лара го пленяваше не само откритото изразяване на чувствата. Възхищаваше се от смеха и нежната привързаност, царящи в цялото й семейство. Така му се искаше да бъде част от него! Въпреки това се страхуваше дали собствените му недостатъци няма да попречат да е всеотдаен като тях.

След като бе заминал, известно време полагаше всички усилия да си докаже, че решението му е било правилно. Стана по-сдържан и по-предприемчив от всякога. Отношенията му с хората бяха студени или безразлични.

Но непрекъснато, спокоен или ядосан, изпитваше разяждащо чувство за вина. Виждаше лицето на Лара, чуваше нейните упреци. А после тя протягаше към него ръце, същата като преди, обичаща го напук на самия него. Рано или късно трябваше да се върне при тази любов!

Откритието, че тя не се е омъжила и е пропиляла годините си го натъжи. Но в крайна сметка беше благодарен. Така тя не бе загубена завинаги. Животът рядко даваше повторен шанс и той не възнамеряваше да го изтърве.

Би могъл да я съзерцава с часове, но тихо я повика:

— Лара!

Тя отвори очи и замига недоумяващо. После устните й се извиха в примамлива усмивка.

— Ей! — промърмори сънено.

— Ти си ей. Май трябва да те сложа в леглото и да забравим за вечерята.

— Продължаваш да предлагаш интересни идеи.

— Тази обаче не е — каза със съжаление. — Ти очевидно си изтощена.

— О, значи имаш намерение да ме сложиш в леглото сама?

— Ще е най-умното. Последните два дни се оказаха истинско премеждие.

— Никога не сме постъпвали разумно, Стивън. Моля те, нека да не започваме от днес.

Посрещна с тежка въздишка упоритата настойчивост в гласа й.

— Какво да правя с тебе, Лара Денвърс?

— Просто ме обичай.

— О, мила моя, та аз го правя! И ще продължа.

Помогна й да се изправи и с две ръце я побутна към вратата.

— Първо вечерята.

Още преди да стигнат до всекидневната, където върху масата до отворения прозорец ги очакваше огромен поднос със сандвичи, Стивън се убеди, че не е гладен. Настояваше за вечерята, за да й даде време трезво да размисли. Трябваше да е сигурен, че не е сграбчена от разигралата се драма и повлечена от прилива на непреодолими чувства.

След първата хапка обаче разбра колко отдавна не беше ял. Вече привършваше третия сандвич, а не бе промълвил и дума. Лара го наблюдаваше развеселена.

— Преди няколко минути бях готова да се закълна, че прилагаш отвличаща маневра — закачи го.

— Точно така — потвърди и се усмихна. — Сега съм сит, ала ме гложди друг глад.

— И какъв е той?

Въпросът беше зададен с невинно любопитство, но блясъкът в очите й си бе чисто прелъстяване!

— Ти, мила моя. Ела при мен! — повика я той.

Ръцете й трепереха, но тя стана и се приближи, изправи се до него, великолепна и горда. Той се протегна и хвана ръцете й да ги успокои.

— Моля те, не се страхувай от мен.

— Не се страхувам от теб. Боя се от нас двамата — призна. — От това, което предизвикваш у мен.

Откровеността й го изненада, но веднага разбра какво точно има предвид. Силата на завладелите ги чувства внушаваше страх и на него.

— Не можем да чакаме повече — пророни той.

Лека усмивка докосна устните й.

— И да можеш да чакаш, аз — не! Вече чаках единадесет години. Люби ме, Стивън! Умолявам те!

Той изстена. Кръвта му се разбушува, гореща и неукротима. Скочи, грабна я на ръце и я понесе нагоре по стълбата.

— Чувствам се като тръпнеща девица от старинен роман — промълви, опряла устни до голите му гърди, а ръцете й галеха твърдите мускули на гърба му. — Като че ли ме отнасят да срещна съдбата си.

— Аз съм твоята съдба — прошепна той. — Ще ти го докажа тази нощ.

Стигнаха до стаята и с резки нетърпеливи движения Лара смъкна ризата му. После нежно го загали по гърдите и раменете, докато го обезсили от желание. Когато хвана ципа на джинсите, самообладанието му го напусна. Отблъсна ръцете й настрани и непохватно заразкопчава блузата й, докато накрая я свлече и гърдите й изпълниха дланите му.

Когато ласките му превърнаха розовите зърна в остри връхчета, от гърлото й се изтръгна слаб стон. Този контраст на плътта й, меката коприна на гърдите и втвърдения венец около тях, го прониза с тръпка на наслада. Наведе глава да погали с език всяко от тях, а тя изви гръб и нададе лек вик на удоволствие. Това го разпали още повече.

Засмъква джинсите и бикините надолу по дългите й крака, бавно вкусвайки от меката гладкост на бедрата, нежната извивка на прасците, изящните стъпала. Стоновете й ставаха все по-възбудени и нетърпеливи.

Нежно я положи върху леглото. Загледа я, изправен над нея, опивайки се от вида на пламтящата й кожа, къдравото триъгълно хълмче между бедрата, гордия, склон на гърдите й. Очите му бяха езера, преливащи от копнеж. Тя протегна ръце и той, неспособен да се сдържа повече, смъкна останалите дрехи и се опъна до нея.

— Толкова си хубава — прошепна, като се любуваше на тялото й, обляно от бледата светлина на лунните лъчи. — Сега си точно такава, каквато те помня…

— Нали ми каза, че съм измършавяла.

— Трябва да съм бил луд. Всяка извивка си е на мястото и искам да мина по всички тях.

— Да не планираш някоя дълга изследователска експедиция? — попита колкото шеговито, толкова и нетърпеливо тя.

Той докосна с пръст пулсиращата вена на шията й и нежно прокара пътечка до връхчето на гърдата. Тя затвори очи и тих вик на удоволствие се изтръгна от устните й.

— Искам да ти е добре — каза той, като я милваше все по-настойчиво. — Няма да те карам да бързаш.

— Тогава ще трябва да си вържеш ръцете.

— Искаш невъзможното — поклати глава.

— В такъв случай — започна тя и преди да разбере намерението й, се покачи отгоре му и го яхна, — по-добре аз да се погрижа.

— Откакто те познавам, не е имало случай да не си била в нападение — засмя се той.

— Само един — отвърна, внезапно натъжена.

Стивън би дал всичко, за да върне назад думите. Обви ръце около нея и я обърна отново по гръб.

— Извинявай. Не исках да ти напомням това, особено сега.

Ръцете му я галеха надолу по извивката на гърба. Тя тръпнеше от тези докосвания, а той я милваше все по-настървено, търсейки местата, които й доставят най-голямо удоволствие. Усети горещите й сълзи върху рамото си и спря, но тя го помоли да продължи.

— Люби ме, Стивън! Нужен си ми. Моля те!

Не беше в състояние да спре потока от сълзи и да не отвърне на желанието й. Нежно я притисна под себе си и посрещна зовящото повдигане на бедрата с дълбок тласък, който го потопи в сърцевината на нейната женственост.

Искаше да бъде бавен и нежен, но загуби всякаква сдържаност. Плененото му тяло се наслаждаваше на съединяването, водейки или следвайки нейното, докато изпаднаха във възторжен екстаз от огнен вихър.

Захласът от взаимното им удоволствие продължи безкрайно.