Шерил Удс
Земя за двама (8)

Седма глава

Зазоряваше се. Слънчевите лъчи бавно плъзнаха по стаята, докато докоснаха голите рамене на Лара. Усетила в просъница топлата милувка, тя се събуди и се усмихна доволно с притворени очи. Дори и без изгрева, обещаващ хубаво време, денят щеше да бъде празник. Кели беше жива и здрава, а тя отново получи любовта на мъжа, когото обичаше!

Все още не й се вярваше. Обърна се и докосна бузата на Стивън. Слънчевите отблясъци по наболата брада и топлината на кожата му я увериха, че изминалата нощ не е сън. Иначе толкова прагматичен, като любовник беше най-доброто, за което можеше да се мечтае — внимателен и търпелив, искащ, но даващ много повече, отколкото получаваше.

Тя бе изпитала силата, нежността и страстта, отсъствали толкова дълго от живота й. Безумната нощ отново разпали чувствата. Тялото й се изпълни с радостта да бъде желано и задоволено.

— Само с теб, мили! — прошепна, като го галеше. — Само с теб!

Внезапно дочу вик, който се донасяше от хола и се приближаваше към стаята. Вратата се отвори с трясък.

— Лельо Лара! Лельо Лара! — крещеше Дженифър възбудено и изведнъж видя Стивън. Спря се насред стаята с широко ококорени очи.

Ужасно сконфузена, Лара придърпа чаршафа до брадичката си. Хвърли поглед към Стивън и видя, че е отворил едно око да провери каква е тази дандания. Разбра неловкостта на ситуацията и се усмихна. Зачака с интерес да види начина, по който Лара смята да овладее неудобното положение. Тя го погледна, сякаш се надяваше земята да се отвори и погълне и двамата или поне него.

Преди да измисли прилично обяснение, което да задоволи изумената й племенница, в стаята връхлетя и госпожа Марстън. Престилката й се вееше, а устните се бяха свили в закана.

— Тук ли си? — скара се на Дженифър. — Казах, че леля ти Лара спи и не трябва да я безпокоиш!

— Аз пък знам, че няма нищо против, когато я събуждам! — протестираше детето възмутено. — Доста се потрудих, докато я открия.

Отново се втренчи в Стивън.

— Какво правите тук, господин Дрейк? — Гласът й беше смутен и превзет едновременно.

Стивън избухна в гръмък смях. Лара го изгледа свирепо и предупредително.

— И така-а — проточи той и се прокашля да прочисти гърлото си, като старателно избягваше погледа й.

Лара очакваше обяснението му с не по-малък интерес от Дженифър.

— Хъм. Снощи леля ти Лара сънува лош сън. Аз влязох да я успокоявам. Предполагам, че съм заспал от умора.

Беше благороден опит и Лара го възнагради с благодарна усмивка. Дженифър обаче го посрещна скептично.

— Но ти си гол!

Сега бе ред на Лара да се наведе, за да не прихне.

Едва ли имаше някакво разумно обяснение за детето. Дрехите лежаха на пода, а между двете голи тела имаше само един чаршаф.

За щастие, госпожа Марстън спаси положението. Свила решително устни, тя издърпа Дженифър за ръката.

— Хайде, малка госпожице! Остави леля ти да се облече, ако искаш да отидеш вкъщи и да видиш сестра си.

— О, да! Моля те, лельо Лара! Побързай! Искам да видя Кели, мама и татко!

— Добре, сладурано! Веднага се обличам — обеща Лара.

Когато вратата се затвори след тях, тя опита да погледне Стивън в очите. Те дяволито блестяла.

— Предполагам, сега ще се омъжиш за мен? — каза той през смях и очите на Лара се разшириха. — В противен случай рискуваме Дженифър да ни откара до църквата под стража. Смяташ ли, че ще потърси обяснение за тази сцена от баща си?

— Беше много изненадана и не мисля, че е повярвала на твоите бабини деветини за кошмарите ми.

— Толкова по-зле! Сега сериозно трябва да помислим за венчавка.

Шеговитият му тон я възпираше да направи това, което й се искаше. Да се хвърли в обятията му, да приеме предложението и двамата веднага да се оженят.

— Направи предложение по подходящ начин и ще си помисля! — каза тя с високомерен тон.

Но той не го направи.

Дори в мигове на откровение никога не бе повдигал въпроса за женитба. Говореше за светлото им бъдеще. Беше стигнал дотам, че й описваше тяхната къща. Предлагаше да я отведе далеч оттук, но въпросът за узаконяването на тяхната връзка бе стоял винаги настрана. И сега не видя причина той да стигне по-далеч. А и не й трябваше повече в този момент. Връщането на Стивън в живота й бе достатъчно.

Лара скочи от топлото легло и се изплъзна от протегнатите му ръце. Ала те бяха капан, от който нямаше измъкване.

Без да обръща внимание на отказа, Стивън я последва гол под душа. Мърморейки, гальовно я уви в хавлия и отнесе до леглото, за да я избърше. Бърсането обаче им отне близо час.

Когато слязоха долу, Дженифър вече подскачаше от нетърпение.

— Обеща ми нещо, лельо Лара! — упрекна я детето.

— Извинявай, сладко мишленце! Вече сме готови.

— И ти ли ще идваш? — погледна то Стивън с надежда.

— Той спаси сестра ти — напомни Лара. — Разбира се, че сега ще иска да види как се чувства.

— Добре, но нека да побързаме, лельо Лара! Искам господин Дрейк да се запознае с мама и татко.

Затича напред, като от време на време се обръщаше и ги подканяше да бързат. Лара се зарази от нейното нетърпение и по едно време усети, че тегли Стивън за ръката.

Но когато доближиха до къщата, дочуха високи гласове през отворените прозорци. Неприятното й усещане се превърна в гняв. Разгорещената кавга между брат й и снаха й не бе нещо приятно, особено когато се отнасяше до нея. Още по-силно стисна ръката на Стивън. Прииска й се да хване Дженифър за рака и да се върнат. Беше твърде късно, а и само страхливец би избягал.

— Не се бъркай, Мегън! — настояваше Томи и гласът му звучеше отчетливо. — Не вярвай на Дрейк! Не си била тук и не знаеш какво се случи! Знаеш ли какво направи този мъж с нея? За малко не я погуби! Той е от този тип мъже, които прелъстяват жените, а после ги захвърлят!

Лара обърна поглед, пълен с молба за прошка, към мъжа до нея.

— Казва каквото мисли — сви той рамене. — Не мога да го обвинявам за това. Между другото е истина. Постъпката ми бе наистина ужасна.

— Да, но всичко е минало! Току-що спаси детето му! Все някога трябва да ти прости…

Преди да довърши изречението, гласът на Мегън разцепи настъпилата тишина.

— Мисля, че не преценяваш правилно! Забелязах как се отнася с Лара сега. Видя ли как се гледаха миналата вечер? Двамата се обичат. Ако действително искаш да им помогнеш, опитай се да ги сближиш отново и не разпалвай омразата й към него!

— Права е да му се сърди.

— Да, но това й дава само моментно удовлетворение, нали? Няма ли да се радваш, ако я видиш напълно щастлива? Когато се оженихме и ме доведе да живеем тук, сестра ти бе готова да започне живота си отначало. Ако наистина си загрижен за нея, ти си този, който не трябваше да се бърка!

— Защо мама и тати се карат? — обърна Дженифър озадаченото си лице към Лара.

— Просто недоразумение, детенце! — Лара вдигна решително брадичка. — Мисля, че е време да спрат.

Тя бутна вратата и нахълта в кухнята. Стреснати, Томи и Мегън се обърнаха и лицата им пламнаха от смущение.

— Край! — обяви тя. — Не желая двамата да спорите какво да правя и какво не. Това е мой собствен живот, както знаеш, Томи, и имам право на избор. Независимо дали го одобряваш или не!

Томи поглеждаше тревожно ту нея, ту Стивън. Накрая лицето му се отпусна.

— Просто не искам това да се случи отново, сестричке.

— Можеш да бъдеш сигурен! — обади се Стивън, прегръщайки Лара през кръста. — Беше ми доста трудно да обясня на Лара защо някога я напуснах, но мисля, че ме разбра. Аз съм отново с нея и ще бъда с нея, докато тя ме иска.

Лара чакаше с нетърпение как брат й ще приеме изявлението на Стивън. Навремето, като малко момче, Томи го боготвореше, но сега, вече като мъж, не му вярваше.

— Нима си щастлива, сестричке? Преди няколко седмици, когато бяхме тук, не смееше да приближиш и на сто метра от неговия имот. А сега изведнъж му вярваш!

— Той спаси Кели — каза тя просто. — Беше до мен през тези ужасни часове. Как мога да не му вярвам? Макар да го обвинявах, винаги съм искала да бъдем заедно. Даже Мегън го забеляза.

— Май ще трябва да се съглася — хвърли предупредителен поглед към Стивън. Двамата мъже се разбраха без думи. — Мисля, че нещата този път ще потръгнат — махна Томи с ръка.

— Сега искам да видя моето детенце, което се крие зад гърба на леля си! — подвикна Мегън закачливо. — Ела и ме прегърни, Дженифър!

Момиченцето се хвърли в прегръдката на майка си, а после седна в скута на баща си, докато Лара и Мегън приготвяха закуската. Когато всичко бе готово, Мегън отиде да доведе Кели и цялото семейство се настани около масата. Лара огледа всички и изпита огромно задоволство, че отново са заедно. Само Грег го нямаше, но бе обещал да дойде от Колумбия за обяд. Искаше да види Томи и Мегън, преди да заминат за Канзас Сити. Стивън улови погледа й и се усмихна. Очите му бяха пълни с разбиране и обещание.

Някой почука на вратата.

— Лоугън! — извика Лара. — Ела да си сипеш кафе! Искаш ли да закусиш?

— Не, госпожице Денвърс! Дойдох само да видя малката и да разбера дали е добре.

— Добре съм — обяви Кели, радвайки се, че синово е център на внимание. — Направиха ми само едно боц. Виж! — И тя посочи анкерпласта на ръката си.

— Боже господи! — клатеше глава Лоугън. — Та това е страшна рана!

— Вече е по-добре. Мама я целуна! — добави Кели сериозно.

— Да, наистина. Това е най-доброто лекарство — обърна се към Томи и предложи: — Може би ще искаш да разгледаш фермата, преди да си тръгнеш? Царевицата е много добра тази година!

Идеята бе подхвърлена с привидно безразличие, но Лара долови в думите скрити, намерения.

— С удоволствие, Лоугън! А ти ще дойдеш ли, сестричке?

Гласът на Томи звучеше ентусиазирано, но Лара си припомни неговите намерения за продажба на фермата от времето, преди да заминат с Мегън. Нима той гледаше на обиколката като на възможност отново да я убеждава за продажба на стопанството? Беше споменала на Лоугън за това и сега старият човек щеше да опита да промени мнението му.

Както и да стояха нещата, искаше Томи да види колко добре вървят работите, ръководени от нея в негово отсъствие.

— Във всички случаи! Обичам да показвам това място! Иска ли някой друг да дойде с нас?

Дженифър и Кели веднага се втурнаха към вратата. Стивън се наведе и целуна Лара по бузата.

— Имаш ли нещо против, ако остана? Ще помогна на Мегън да разтреби.

Лара се зачуди на избора му, но го прие.

— Ще ме чакаш, нали?

Когато всички излязоха, Мегън сипа кафе.

— Както чух, ти се застъпваше за мен! Оценявам го високо. Искам също да ти благодаря, че ме помоли да наглеждам момичетата. Така направих нещо, което отдавна исках.

— Не ме карай да съжалявам! — изненада го Мегън с яростта на отговора си, ала след това се усмихна. — Май че Томи не е единственият адвокат в семейството. Защо не се ожените?

Смутен от прямия въпрос, той се усмихна неловко. Усещаше, че зад добрите обноски и кроткото държание на Мегън се крие силен характер. Доказваше го верният й поглед върху нещата и аргументите й в спора със съпруга й.

— Не съм я питал за това.

— Звучи подозрително и прилича на измъкване — намръщи се тя.

— Разбирам, но ни трябва време, за да изясним отношенията си.

— Не протакай дълго! — натърти. — Сега Лара има нужда от теб много повече, отколкото преди.

— Защо? — изненада се от нейната настойчивост. Какво знаеш за изминалите единадесет години? — попита Мегън натъртено.

— Само това, което тя ми каза, а то не е много. От местните клюкари разбрах, че не й е било никак лесно.

— Добре. Има неща, които не мога да разбера. Най-вече за годините непосредствено след твоето заминаване. Предполагам, че Лара е била съсипана, въпреки че се е опитвала да не го показва. Ако се беше отдала на скръбта, може би щеше да я изживее. Вместо това се хвърли да учи — като единствен изход от създалото се положение. Нищо нямаше значение за нея, освен целта да стане лекар. Тогава умря баща й. Сигурно знаеш колко много значеше той за нея. Тя го боготвореше. Мисля, че щеше да се справи и с тази болка, но след това почина и майка й.

— Сигурно е страдала неимоверно. Как бих искал тогава да съм бил тук!

— И аз. Може би по това време е станала толкова затворена и несговорчива. Томи ми каза, че е зарязала колежа, без да каже и дума. Без да се оплаква, се е върнала да поеме своите задължения. На Томи и Грег е било забранено да говорят за медицина изобщо. Хвърлила е сърцето и душата си, за да оправи стопанството. Дала е на Томи и Грег шанс да изберат свой собствен път. На практика ги е принудила. Когато Томи завърши колежа, се оженихме и дойдохме тук да помагаме. Видях колко силно страдаше, когато ти купи част от земята й. Напрежението направо я убиваше. Веднага щом фермата бе вън от опасност, започна да ни насърчава в избора на наш собствен начин на живот. Да правим това, което самите ние искаме. Грег никога не се е връщал. Неговият импресарио му е предложил да направи изложба в Ню Йорк. Лара се гордее страшно много с него. Разбираш ли, просто опитвам да ти кажа, че Лара е най-себеотрицателната жена, която познавам. Време е да започне да върши неща, които са й по сърце. Може би е време дори да зареже това място и да се върне в колежа. И Томи мисли така. Ако съжалявам за нещо, то е, че сме толкова далеч. Когато заминем, тя остава тук сама. Това ме тревожи. След всичко, което направи за нас, не заслужава толкова самотна съдба.

Накрая той разбра накъде бие Мегън.

— Аз ще бъда до нея — обеща. — Няма да е самотна. Колкото по въпроса „ферма или медицина“, мисля, че тя самата трябва да реши.

— Предварително ти благодаря за грижите, които ще положиш за нея — усмихна му се лъчезарно Мегън.

— Бог ми е свидетел, че ще опитам.

— Има и друго — тя започна да си играе нервно с лъжичката.

Внезапната промяна в държанието й го разтревожи с мрачно чувство за предстояща неприятност чакаше да чуе какво я тревожи.

— Искаме да вземем децата с нас — каза Мегън най-накрая.

— Разбирам — Стивън притвори очи и въздъхна.

— Как мислиш? Ще го понесе ли?

— Ще реши, че я обвинявате за нещастието с Кели — отговори й той честно.

— И аз казах това на Томи.

Гледаше го умолително, сякаш търсеше подкрепа. Стивън усещаше, че сърцето му се къса. Представи си какво ще изпита Лара, когато научи новината.

— Не е това причината да ги вземем — почти се оправдаваше Мегън. — Кълна се! Само използваме случая, че сме тук. Вече имаме собствено жилище. Томи е на постоянна работа. Той смята, че е лудост да бием толкова път отново само след няколко седмици. И не на последно място, искаме децата да са с нас.

— Разбирам за какво става въпрос.

— А Лара?

— Ти самата каза, че се жертва за другите. Ще се опита да ви разбере, но ще страда много. Няма съмнение.

— Затова се радвам, че сте пак заедно. Може би ще намали болката от раздялата с децата.

— Нека аз й кажа за това.

— Да призная честно, разчитах много на такова предложение.

Нямаше повече какво да си кажат. Стивън бе зает с мислите си. Разтребваха кухнята в пълно мълчание. Щом свършиха, той излезе вън да чака Лара. Недоумяваше по какъв безболезнен начин да й го съобщи. Разбираше мотивите на Томи при вземане на решението.

Стоеше до портата, когато я зърна. Русата й коса хвърляше отблясъци на слънчевата светлина, като че беше покрита с малки диаманти. Стъпките й бяха леки, а лицето — грейнало от щастие. Отиде до него. Прегърна го през кръста и нежно го целуна по бузата.

— Липсвах ли ти, мили?

— Много!

Изучаваше го внимателно и очевидно успя да зърне нещо зад усмивката.

— Нещо тревожи ли те?

Хвана ръката й. Помилва дланта, вдигна я и нежно докосна с устни пръстите й.

— Трябва да поговорим.

— За какво? — напрегна се тя, усетила тревога в гласа му.

— Ела. Нека да седнем до портата.

— Стивън, кажи ми! Какво се е случило? Нещо лошо ли? Да не е с Кели? Някакви усложнения от падането?

— Не — отговори той, внезапно раздразнен от собствената си слабост. — Не е това, което мислиш.

— Тогава какво?

— Знаеш ли, това пътуване вкара в непредвидени разходи Томи и Мегън… Новата къща е голяма и скъпоструваща грижа…

— Боже господи, за това ли става дума? — Облекчението й беше очевидно. — Дори не съм и помислила! Не е проблем. Имам малко спестени пари. Ще им платя билетите.

— Не, любов моя, съвсем друго е. Ако беше въпрос за пари, щях да им предложа заем. Направих го още като купуваха къщата.

— Да, всичко ми е ясно — прозрението дойде и гласът й стана равен. — Искат да вземат момичетата с тях, нали? И защо?

— Само не мисли, че вземането на децата има нещо общо с това, което се случи на Кели. Само искат да използват случая, че са тук и да приберат децата.

— О, Стивън! — прошепна тя и сложи глава на гърдите му. — Сега какво ще правя?

Той я помилва. Пръстите му потънаха в гъстите златни коси.

— Ще им кажеш довиждане и ще обещаеш, че в най-скоро време ще отидеш да ги видиш в Канзас Сити.

— И после?

— След това ще обсъдим с теб как ще живеем по-нататък заедно. Ако, разбира се, го искаш.

— Благодаря ти, Стив.

— За какво?

— Че ми помагаш да го приема по-леко.

Лара твърдеше, че всичко е наред, но Стивън се съмняваше в думите й. Следобедът беше цяло изпитание за нея. Помагаше на Мегън да стегнат багажа на децата за път. Сгъваха дрехите и прибираха играчките. Той стоеше до отворената врата и ги наблюдаваше. Видя как тя нежно целуна големия рижав мечок на Кели, преди да го сложи в пътната чанта.

С всеки изминат момент лицето й ставаше все по-тъжно, а Томи и Мегън се чувстваха виновни.

Даже пристигането на Грег не можа да я развесели. Опитите му да се шегува бяха напразни и правеха положението още по-тежко. Най-после Томи, Мегън и децата тръгнаха за летището в Толедо с колата на Грег. С трепереща долна устна и сълзи в очите Лара отказа да ги изпрати до града. Настоя да си вземат довиждане тук. Стоеше до входната порта и махаше с ръка, докато колата се изгуби от погледа й.

Върна се и с отчаян вопъл зарови лице в гърдите на Стивън. Ридаеше силно и му се струваше, че всеки миг сърцето й ще се пръсне.

— Недей, скъпа! Всичко е наред. Съвсем скоро ще ги видиш. Недей!

Сега, станал свидетел на голямата болка от раздялата, Стивън получи ясна представа какво е изпитала при неговото заминаване. Помисли, че няколко такива преживявания могат да съсипят човек. Събра всички сили, за да не заплаче заедно с нея.