Амбър Кей
Обладана от любов (17)

Шестнадесета глава

— Децата трябва да погребват родителите — въздъхна Леклан Макфий, — а не обратното.

Зад него Мери Макфий решително се взираше в студеното сиво утро. Океанските вълни се плискаха във високите й ботуши. Вяха дошли на брега, за да се сбогуват с Джули.

Тя ги прегърна един след друг и ги целуна, оставайки за миг в топлата прегръдка на Мери Макфий.

— Мери… мамо — Джули се поколеба и свенливо се усмихна. — Надявам се, че нямаш нищо против да те наричам вече така?

Мери я прегърна още по-силно и усмивката смекчи вдълбаните от скръбта бръчки по бузите й.

— Не, детето ми. Още в началото ти го бях казала. Като съпруга на Ян ти винаги си била моя дъщеря; сега още повече искам да ти бъда майка.

— Да, Джули — обади се и Леклан. — Не е леко да загубиш чедо; двойно по-голямо щастие е да спечелиш ново.

Той отпусна грамадната си, изпъстрена с лунички ръка на рамото й.

— Бог да те благослови и да те върне жива и здрава.

Джули ги погледна и тяхната искрена любов още повече затвърди решението й да изтрие позора от името на Ян. Ако не го направеше за Ян, трябваше да го направи заради родителите му. Бяха я приели с толкова любов, че да облекчи болката им от смъртта на Ян, беше най-малкото, което можеше да направи за тях.

Неспособна да сдържа повече сълзите си, Джули се освободи от нежните им прегръдки и се качи в малката лодка, която трябваше да я откара до Англия. Първо щеше да отиде в Лондон, където се надяваше да намери Луиза — контеса Де Грас. Прибра полите си да направи място за Сузи, която щеше да я придружава и обърна решително лице срещу студения вятър, който духаше откъм Атлантика.

Джейми, на когото никак не му се искаше да пуска Сузи и бе решил също да придружи жената на господаря си, помогна да отблъснат лодката от брега. Имаше още двама мъже. Те щяха да натоварят лодката с жито за приближаващата зима и да я върнат обратно — бедната земя на Колънси не раждаше пшеница. Джули тъжно сви устни. Парите й поне щяха да нахранят хората, за чиято сигурност Ян бе жертвал живота си.

Шумът на вълните и вятъра почти погълнаха последните думи на Мери Макфий, но Джули успя да ги долови като ехо.

— Не се тревожи за котката. Ние ще се грижим за нея.

Джули им помаха за последен път. Жестът й беше израз на нейната признателност и обич.

— Лейди Кайлъран — гласът на Джейми прекъсна мислите й. — Тез облаци отгоре не са на хубаво.

Той нахлупи вълнената си шапка и раменете му се свиха още повече в тежкия кожух. Джули усети как Сузи, която седеше до нея, взима същите предпазни мерки като Джейми. Ако беше малко по-умна, и тя трябваше да направи същото. Пътуването по тези разпенени води нямаше да е приятно.

Но тя позволи на мислите й да я погълнат, независимо от несгодите, които им поднасяше времето.

Сянката на Ян не се бе появила повече. В продължение на два дни тя стягаше багажа си и обсъждаше плановете си с Мери и Леклан. Не се случи нищо. Тази сутрин окончателно реши, че сигурно е имала халюцинации. Просто копнежът в сърцето й бе извикал образа му. Това, че в явяването и думите му имаше логика и здрав смисъл, само доказваше, че и нейните мисли са логични и рационални. Това беше всичко.

И все пак неговото кратко пребиваване на границата между земното и отвъдното бе облекчило малко скръбта й. Сякаш за един кратък миг наистина е била с него и любовта му й беше дала сили да продължи. Съзнанието, че той съществува някъде, дори само в сърцето й, я успокояваше през дългите мрачни утрини, докато лежеше в леглото и си спомняше за усещанията, когато горещото му тяло се извиваше над нейното. Премигна, за да изсуши влагата, която замрежваше погледа й.

В този момент лодката се наклони. Понесена от висока вълна, тя изведнъж полетя надолу и Джули увисна на цяла педя от твърдата дъска. В следващия миг се тръсна шумно на мястото си и си помисли, че още преди да стигнат до Англия, бедрата й ще се покрият със синини.

Скоро стигнаха сушата и се прехвърлиха на конете, с които да изминат пътя до мястото за нощуване — същата странноприемница, в която бяха отседнали с Ян на път за Колънси. Струваше й се, че е минала цяла вечност оттогава, а не четири кратки месеца — най-щастливите в живота й.

Рано и изведнъж притъмня в късния есенен следобед. Последните една-две мили не срещнаха никаква светлинка по пътя си. Никакъв звук не нарушаваше висящата във въздуха тишина. Никой не проговори, никой не наруши усещането за изоставеност, погълнало всички.

Но Джейми познаваше пътя и не след дълго Джули вече лежеше отпусната в леглото… същото, в което бяха с Ян преди повече от четири месеца. Преди да заспят, бяха легнали настръхнали един до друг — всеки притихнал на своето място. Сега съжаляваше за всеки миг, в който не го бе докосвала, не го бе обичала.

Беше капнала от умора, цялото й тяло я болеше. Дълго се въртя в леглото, преди да заспи.

* * *

Уханният бриз галеше страните й. Миришеше на рози. Упоителният дъх на току-що окосена трева изпълваше дробовете й. Пред нея се извисяваше огромно самодивско дърво — същото като онова, което Ян бе посадил пред къщата на Маргарет Фрейзър. Оранжевите му плодове сякаш грееха сред лъскавите тъмнозелени листа.

В хладната сянка под дървото стоеше мъж.

Беше с лице към нея, но сянката скриваше чертите му. Джули нямаше нужда да ги вижда. Сърцето й позна любимия.

Двамата се приближиха тихо един към друг. Телата им се сляха в едно.

Любовта я гледаше от сиво-черните му очи и се поръси като роса по нея от тъмните му устни, които докосваха бузата й, брадичката, устата. Желанието се заизвива като кълбо в стомаха и се разстла навън през кожата й като свежа омара, преди горещината на деня да я разсее.

Бяха голи, не знаеше защо и не я интересуваше. Целувките на Ян я галеха. Дланите му обхванаха изцяло нежната плът на гърдите й и тя се изви под милувката му. Той пое едно от болезнените розови връхчета в устата си и нежно го смукна. Джули го притисна силно към себе си, прилепвайки се към твърдите форми на тялото му, които сякаш бяха създадени да приемат нейните.

Горещината — толкова сила, че превърна лекия хлад, който я облъхваше, в пара — се разля по тялото й. Обви бедра около неговите — отмаляла и очакваща.

Той вдигна глава от набъбналите й гърди, взря се в очите й и се усмихна. Устата му се сляха с нейните, езикът му потъна навътре и възпламени сетивата й. Лежеше под него, отпуснала глава, с пламнали слабини.

Цялото й тяло се огъна по неговото, усети го мъжествен и възбуден на милиметри от себе си. Плъзна ръце надолу по стегнатите мускули на гърба му, докато обхвана стегнатите му бедра. И го привлече към себе си.

Навлезе в нея бавно и нежно, все по-дълбоко в топлата й утроба.

От устните й се откъсна блажена въздишка. Вдъхваше възбуждащия мирис на желанието му, който проникваше дълбоко във всяка нейна фибра.

Все така нежно той се плъзгаше навън и навътре в нея. Пронизваше я подлудяващо напрежение. Слабините й го подканяха да ускори нежния ритъм. Ръцете й го притискаха все по-дълбоко, все по-бързо.

Устата му поемаха страстните й въздишки, а стоновете му я възбуждаха още повече.

По кожата й преминаваха изгарящи вълни и сянката на самодивското дърво, под което се бяха приютили, не можеше да ги охлади. В утробата й се надигаха сладостни пулсации и се разливаха по цялото й тяло.

Ян ускори темпото, но тялото му избиха капчици пот, които вълнуващо проблясваха. Джули усети стягането на мускулите му под пръстите си, а вътре в нея той стана по-твърд от слонова кост и сякаш проникна до сърцето й. От гърдите му се изтръгна вик на облекчение, който отекна в съзнанието й, достигайки всяка частица от тялото й.

Полетяха едновременно в бездната и заедно притихнаха. Телата им бяха слети, сърцата им биеха в едно. Любовта, която бяха извисили до кулминация, се разливаше между тях като вълни от трептяща топлина и се издигаше във въздуха.

 

 

Джули се стресна и се събуди. Чаршафите се бяха увили около краката й, нощницата й беше мокра от пот. Ръцете й опипваха празното легло и търсеха Ян. Току-що се бяха любили. Къде беше той?

Паметта й се възвърна. Ян беше мъртъв. Всичко е било сън.

Изтощението, отмалата, сладостната умора от физическото усещане в съня й я задържаха в ласкавите си ръце още няколко минути. След това отлетяха и оставиха след себе си само горчиво разочарование. Нямаше значение, че мускулите й бяха отпуснати, а тялото й пламтеше, сякаш наистина се бяха любили. Това не беше достатъчно.

Загледа с невиждащи очи тавана в полумрака на ранното утро и остави сълзите да мокрят страните й на воля. Голите й ръце започнаха да потръпват от студ. Огънят отдавна бе угаснал и в стаята се бе настанила студената ноемврийска нощ.

Не можеше отново да заспи. Болката беше прекалено силна, за да потъне пак в измамната любов на съня. Отметна завивките и затърси огнивото и свещта по масата. След малко стаята се освети от бледия жълт пламък и остро замириса на стопен восък.

Джули се наметна с одеялото, нахлузи чехлите и стана. Скоро щяха да продължат пътя си и трябваше да бъде готова.

Тъкмо бе облякла ризата и тесните панталони, когато сякаш в нея отекна глас.

— Прекрасна си.

Озърна се разтреперена и го видя. Беше се излегнал на леглото, сключил ръце на тила, гол като в съня й. Тъмните езера на очите му я наблюдаваха. Гърдите му светеха, белите чаршафи едва прозираха през тялото му. Черните къдрави косми отпред образуваха буквата Т — с тъмната линия, свързваща още по-тъмните зърна на гърдите му и ивицата, която се спускаше надолу между ребрата и постепенно изтъняваше върху стегнатия му корем. Джули облиза пресъхналите си устни и смъкна поглед към слабините му.

Беше прекрасен и възбуден. И сякаш през него пулсираха светещи прашинки.

Разсънена, но все още неспособна да възприеме тази гледка, Джули си наложи да вдигне очи към лицето му. Устните му бяха отпуснати в дяволита усмивка.

— Ела тук, Джули! Върни се в леглото, в съня и в моята любов!

Гърдите й буйно започнаха да се повдигат, но тя пристъпи към леглото.

— Защо се връщаш? Не си идвал при мен три дни. Защо идваш сега?

— Да те любя. Да ти доставя наслада.

Той се раздвижи и стана от леглото. Когато тръгна към нея, Джули забеляза, че краката му не докосват пода. Чаршафите зад него се виждаха като неясни бели сенки.

Тя стисна очи с всичка сила и промълви.

— Не си истински. Не си. Това е моето въображение — в мозъка й отекна искрен и свободен смях, който потече по изопнатите й нерви, сякаш я беше докоснал. Отвори рязко очи. Ян стоеше на педя от нея.

— По-истински от това не мога да бъда, любов моя. Не е лесно да приема тази форма, особено когато и ти се съпротивляваш. Отпусни се и приеми, че съм тук.

Тя се взираше в него и чуваше думите му, но все още не можеше да повярва. Гледаше го като хипнотизирана как протяга ръка. Пръстът му — за миг съвсем плътен, а в следващия — трепкащи светлинки — почти докосваше развълнуваната й гръд. Като есенно листо, което се носи бавно надолу, той се насочи към мястото, където ризата откриваше бялата й плът. Плъзна се едва-едва по кожата й.

През тялото й преминаха искри. Сякаш бе застанала сред гръмотевична буря и наоколо й падаха мълнии. Това превъплъщение изглеждаше много по-реално от първото. Нямаше я истинската човешка топлина, но все пак желанието я обжари. Гърдите я заболяха и набъбнаха, зърната й станаха твърди.

Ръката му обгърна единия топъл хълм и Джули бе готова да се закълне, че усети ласката му. Простена болезнено. Искаше й се да е истински.

— Джули — настояваше той, — ела в леглото. Използвай това извънредно време, което ни се подарява така щедро. Можем да се любим, когато спиш. Тогава мога да те докосвам, да те галя, да притискам тежките ти гърди към себе си. Мога да се опивам от твоята женственост и от желанието ти — погледът му я пронизваше, малките светли точици дълбоко в очите му я хипнотизираха. — В съня мога да идвам в теб и да ти доставям удоволствие. Всичко е възможно. В сънищата ти съм истински като всеки мъж.

Не можеше да отмести поглед. Обещанията му я мамеха и я правеха щастлива. Той й предлагаше рая. Да бъде отново с него, да го усеща в себе си — това беше всичко, което можеше да иска от живота.

Протегна ръце към него. Знаеше, че ако сега я докосне, ще я открие готова и влажна, нетърпелива за неговата любов.

— Ела, Джули продума той и се извърна към леглото, като я притегляше неудържимо.

Струваше и се, че ги свързва здрава невидима нишка. Когато той нравеше крачка, тя също трябваше да пристъпи. Една душа, едно сърце. Те се бяха слели.

— Милейди? — гласът на Сузи едва проникна до съзнанието и.

Лицето на Ян пламна от огорчение и гняв. След това изчезна.

Стресната, Джули пристъпи с омекнали колене към леглото. Нямаше никакъв знак, че Ян е лежал там, нито гънка по чаршафите, нито полъх от неговия мирис. И все пак беше толкова истински. Дали беше полудяла или духът на Ян наистина можеше да се материализира?

Вратата се отвори и Сузи се засуети из стаята. Джули реши да отложи разрешаването на загадката за по-късно. След един час тримата бяха вече на път за Глазгоу.

Пейзажът беше гол и пуст. Тук-там из падините се виждаше още зеленина, но вече го нямаше виолетовото на пирена. Минаваха покрай започнали да пожълтяват и почти оголели дървета. Често се налагаше да заобикалят големите сиви локви. Огромните сенки на облаците се гонеха безмълвно по неравната земя и сякаш се надпреварваха със слънцето и вятъра.

Това беше пуст и мрачен край с някаква особена студена красота. Шотландия беше земя на суровата действителност и мрачната меланхолия. И все пак, като силния привкус на уиски, който не можеше да се сбърка с горещия пунш, шотландският пейзаж внушаваше вяра в невидимите неща и бе проникнал дълбоко в шотландския характер.

Тук нямаше невъзможни неща и тя започваше да вярва, че всичко наистина се бе случило. От една страна изпитваше страх от необяснимите явления. Но от друга, вярата, че необяснимото е възможно, я успокояваше.

* * *

Когато се опита да се отпусне в намачканите влажни завивки, които бяха най-доброто в самотната чифликчийска къща, където се бяха подслонили късно вечерта, спокойствието бягаше от нея. Състраданието обаче затвърди нейното решение. Това беше единственото, което имаха тези хора. Не можеше да си позволи да ги обиди с намеци, че това е далеч от представата й за гостоприемство. На сутринта щеше да провери дали Джейми им е оставил достатъчно пари за оказаното внимание. Предстоеше им тежка зима.

Въпреки неудобствата, изтощението от продължителната езда и недостатъчната почивка предната нощ надделяха. Скоро тя потъна в дълбок сън, докато в сърцето й никнеха кълновете на надеждата.

* * *

Вървяха хванати за ръка по брега на Колънси. Лятото беше в разгара си и прохладата на соления бриз облъхваше телата им и ги закриляше от убийствената жега на обедното слънце.

Вървеше до него учудена и объркана.

— Къде отиваме?

Той спря. Хвана я за раменете и я обърна към себе си.

— Водя те по пътеката, но която бихме минали, ако бях жив. За малко.

Сърцето й се сви от тъгата, която той не се опитваше да скрие. Тя се пресегна и отметна тъмния като нощ кичур от челото му. Пръстите й проследиха линиите на черните му вежди.

— Как е възможно да правиш това?

— Наистина не знам. Почти всичко идва от желанието ми да бъда с теб. Останалото е твоето желание.

Той повдигна рамене. Пусна я и продължи надолу — сигурен признак, че е обезпокоен.

Джули се изравни колебливо с него.

— Но има и нещо повече, нали?

Той се обърна към нея.

Вятърът разпиляваше косите му и те покриваха чертите му така, че не би могла да прочете по израза на лицето му какво изпитва в този момент.

— Да. Не бива да се опитваш да реабилитираш името ми. Опасно е повече, отколкото можеш да си представиш.

Устните й се изкривиха в унила усмивка.

— Така ще мога да бъда винаги с теб.

Той отново я хвана и я разтърси с такава сила, че главата й се замая. Кокът й се разпиля, косите й се пръснаха по раменете и вятърът ги пое в ласките си като нежна коприна.

— Никога повече не го споменавай, Джули. Това не е начинът да дойдеш при мен.

Тя безпомощно отпусна глава.

— Знам, Ян, но толкова боли, когато те няма до мен. Единственото, което искам, е да бъда с теб. Да вкусвам докрай любовта, която открихме заедно. Нима искам толкова много?

Гласът му омекна и я обгърна като топло въздушно течение.

— Знам, любов моя. И аз изпитвам същото, но е невъзможно. Все още. Живей своя живот. Ще те чакам, докато дойде твоят час.

Тя повдигна глава и го погледна в очите, а гласът й трепереше от болка.

— Както сега ли ще бъде?

Той докосна нежно устните й с пръст.

— Не. Много повече от сега. Това е само бледа сянка на онова, в което един ден ще потънем заедно — усмихна се, макар очите му да оставаха сериозни. — Но така е по-добре, отколкото да идвам при теб, когато си будна. Сега поне мога да те докосвам и ти да усещаш допира ми. Не позволявай на скръбта да ни лиши от това блаженство, Джули. Само него имаме.

Дланите му се плъзнаха надолу по ръцете й и дъхът й спря. Привлече я към себе си. Дрехите върху телата им се стопиха, сякаш никога не бяха съществували. Връхчетата на гърдите й се потъркаха в окосмената му гръд. Гърдите й се напрегнаха.

Тя се стресна и се отдръпна.

— Какво има?

— Малък номер, който научих скоро.

Ян се засмя и устните му поеха нейните. Хвана ръцете й и ти уви около кръста си, след това прокара обратно длани по тях до врата й. Обхвана внимателно тила й, разтваряйки нежно устните й.

Езикът му се плъзна в устата й и той я положи на земята, тялото и следваше всяко негово движение. Беше им останало само това усещания и изгарящо желание и тя копнееше за тях. Желаеше всяко усещане да бъде по-ярко от обикновените човешки възприятия, да стане част от магията, в която потъваха заедно.

Ян я целуваше дълбоко и страстно, притискайки я здраво в прегръдките си. Пръстите на едната му ръка галеха нежната извивка на гърба й. Всичките й сетива се събудиха и непреодолимото желание да отвърне на ласките му се разля по тялото й.

Ситигнал до кръста той спря и палецът му погали заоблената ябълка над бедрото и. Беше толкова близо до горещата й сърцевина и все пак още не бе достигнал до там; загатнатото обещание стегна мускулите на стомаха й.

Гласът му вибрираше в устата й, минаваше през бузата й и проникваше в ухото и.

— Усещам как потръпваш под ръката ми. Да продължа ли надолу, обич моя? Да погаля ли млечнобелите хълмчета на дупето ти и плитката долчинка между тях?

Нахалните му думи й подействаха като ласка. Краката и отмаляха и се разтвориха за него. Не й достигаше въздух.

Езикът му се доближи и докосна нежната раковина на ухото й. Цялата потръпна от наслада. Потърси устните му, за да отвърне на целувката, а езикът й се опита да проникне навътре.

Той й позволи да очертае устните му и плъзна езика си между нейните. През това време дланта му галеше кожата й и се плъзгаше все по-надолу, към слабините й, почти докосвайки най-чувствителната й плът.

— Разтвори се за мен, Джули — шепнеше той в ухото й. — Искам да изпия топлата ти влага.

Клепачите й натежаха, крайниците й омекнаха като восък. Всичко, което искаше, беше тук — в ръцете й. Чезнеше в прегръдките му.

Пулсиращата му мъжественост се притисна в меката възглавничка на корема й. Подлудяващо бавно пръстите му едва-едва докосваха болезнено чувствителната влажна плът — там, където вече нямаше косъмчета. Плъзнаха се около гладките гънки и се скриха вътре.

Дъхът секна в гърлото й, Джули се надигна и придърпа ръката му по-навътре. Ян измъкна още по-бавно пръстите си и тя изстена прималяла.

— Спокойно, любов моя — прошепна той, — няма да те разочаровам. Имаме цяла вечност.

Вечност. Думата отекна в съзнанието й и завладя сетивата й, които се отпуснаха като упоени и поемаха насладата от търсещите му пръсти с още по-голяма сила.

— Точно така — дрезгаво прошепна той, — нека те усетя докрай.

Лежеше отпусната под него, а устните му продължаваха любовния си танц. Онова, което правеше с нея, изпращаше една след друга омагьосващи вълни по цялото й тяло. Тя се изви под него, стенеше замаяна в очакване на мига след сладостната болка, когато щеше да се почувства изцяло завладяна.

— Толкова си топла и гладка — мълвеше той, заровил лице в нея, докато пръстите му потъваха все по-навътре. Не издържам повече.

Натежалият му от възбуда глас я изпълваше с наслада. Съзнанието, че е предизвикала такъв неудържим копнеж да я желае, така както и тя го искаше, я запращаше в още по-дълбока бездна.

Изгарящата топлина на дланта му, която галеше потръпващия и корем, я върна обратно в „действителността“. Замаяна от силата са собствената си реакция, тя успя с върховно усилие да съсредоточи погледа си върху надвесеното му над нея лице.

Зъбите му проблеснаха в усмивка.

— Вярвам, че ти харесва?

Видя отражението си в тъмните кладенци на очите му и се изчерви. Косата й се бе разпиляла като разтопено злато по пясъка, клепачите й бяха полуспуснати, а устните подпухнали.

Смущението й не продължи дълго, тъй като той в този момент се плъзна между бедрата й.

— Имам обаче един малък проблем.

Лицето й просветна в щастлива усмивка. Обхвана властната му мъжественост и каза.

— Не е толкова малък, но сигурно ще мога да се справя.

Той простена, възбуден двойно повече, както от допира, така и от думите й, но се остави да го повали по гръб. Джули се надвеси над него и хладният бриз погали кожата й, отнемайки зноя на последните минути. Тялото й изведнъж се освежи. Някъде далеч, приглушено от бученето на кръвта в ушите си, чуваше как вълните на Атлантика се разбиват в брега.

— За какво се замисли? — попита Ян, докато оправяше един непокорен кичур от златната й коса зад ухото.

Тя му се усмихна.

— Обичам те.

— Знам — тихо отвърна той.

Необяснимо защо в очите й напираха сълзи. Тук всичко беше съвършено. В този момент беше извън времето, с единствения мъж, когото би могла да обича и знаеше, че той чувства същото. Болките и раните от живота не съществуваха. Но това беше само сън.

— Недей, Джули — нежно помоли той, сякаш прочел мислите й. — Не засенчвай красотата на този миг. Наслади му се докрай.

Тя преглътна сълзите си и му се усмихна. Ян нежно я привлече към себе си и я целуна.

— Обичай ме — шепнеше той и устните му докосваха нейните като крилца на пеперуда. — Отпусни се и се потопи изцяло в това сливане.

Беше прав. Сега имаше него… и рая.

Джули прокара длани по стегнатите му мускулести гърди, после насочи вниманието си върху мъжественото му тяло. Събудената й чувственост се опиваше от неговата волна мъжественост, освободена от дрехи и задръжки.

Косъмчетата по гърдите му наподобяваха извивките на раковини и все пак бяха нежни като птичи перца. Малките светлобежови ореолчета от двете страни на гърдите му нямаха нищо общо с унилия кафяв цвят на неплодородната земя. А кожата му — съвсем светла там, където ризата я скриваше — бе толкова различна от мургавото му обветрено лице.

Откъм мястото, където слабините им се срещаха, се долавяше мускусът, съединил в себе си мъжкото и женско излъчване. Спомняше си добре този мирис. Преди винаги бе примесен с този на коне и кожа. Но сегашният аромат беше още по-хубав и по-възбуждащ.

Усещането на гладкото върху грапавото, видът на бялото върху мургавото, мирисът на познатото, примесен с непознатото, я опияняваха. Възбудиха нещо дълбоко и непознато в нея.

Тя се придвижи назад, докато женствеността и почти докосна коленете му. Плъзна бавно ръце по гърдите му, продължи надолу по хълбоците, докато стигна до стоманените ябълки от двете страни на слабините му и ги погали бавно, в упоение. Резкият звук, с който Ян си пое дъх при тази милувка, прониза слуха й.

Погледна го с крайчеца на окото си и пръстите й полазиха още по-надолу и напред. Ян простена.

— Не спирай сега.

Тя се засмя открито, но пръстите й продължиха към целта си, докато го обгърнаха в нежна бяла гривна. Атлазената му мекота я очароваше. Кожата беше нежна и гладка. Най-отгоре като малка многоцветна перла потрепваше бистра капчица. Тя се наведе и я пое с връхчето на езика си.

— Боже мой, Джули!

Стресната от болезнения порив в гласа му, Джули конвулсивно преглътна.

— Какво има? Какво направих?

Той повдигна глава и се вторачи в нея сякаш беше луда.

— Нищо. Но няма да успея да издържа още дълго. Пръстите й се укротиха. Започваше да проумява.

— О! На теб ти хареса…

Лицето й се озари от чистото чувство за властта на жената раздвижи отново пръсти, изживявайки всяко движение, докато наблюдаваше изражението му, което непрекъснато се променяше от нарастващата сила на усещанията — наслада, вълнение, дори болка… онази нежна болка, зад която дремеше екстазът.

Тя се наведе още по-надолу и го пое в устата си. Засмука го нежно, като внимаваше да не го докосва със зъбите си. Бурната му въздишка на върховна наслада освободи напрежението в гърба й.

— Дяволски е хубаво.

Погълната от собствените си движения, тя усещаше как насладата й нараства. Беше не по-малко приятно, отколкото когато той правеше почти същото с нея. Скоро откри, че въображението й — стократно по-богато от мига, когато бе видяла духа му наяве — е много по-развихрено, отколкото изобщо би могла някога да си представи.

Потръпващите му бедра и стегнатите до болка юмруци й показаха, че Ян го намира за не по-малко възхитително.

Преди да успее да реагира, ръцете му я сграбчиха за кръста, повдигнаха я и я преместиха върху него. После я отпуснаха и той бавно потъна в нея.

От нежната влажна плът, която го приемаше, плъзнаха сладостни тръпки по цялото й тялото. Главата и се отпусна назад и златните й коси се разпиляха по бедрата му. Ръцете му обхванаха устремените й напред гърди и започнаха да ги притискат в ритъма на жадуващите им слабини.

Изкачиха се едновременно до върха на насладата и избухнаха. Облекчението се разля като разтопена лава по телата им, за да достигне до кожата, където океанският бриз го погали с прохладната си ласка.

Едва по-късно, когато лежеше в прегръдката му и се чудеше кога ще се събуди, тя попита.

— Защо ме доведе тук? Къде сме?

Той я погали.

— Хареса ли ти?

Тя се начумери и отстрани ръката му, която падна отмаляла на земята.

— Отговаряш на въпроса ми с въпрос.

— Опитвам се да ти разкажа нещо, любов моя. Харесва ти да се любим. Времето ни да бъдем заедно по този начин е много ограничено. Не го прахосвай в опити да откриеш моя убиец.

Надникна в очите му и срещна твърда решимост.

— Значи — рече замислено тя, — ти ми предлагаш удоволствията, които тялото ти може да ми даде, срещу това да се подчиня на твоите искания?

Устните му се изкривиха в чудновата усмивка.

— Може и така да се каже.

Той се наклони към нея едва-едва и връхчетата на гърдите й се потъркаха в него. После добави.

— Не можеш да отречеш, че това ти харесва. Тялото ти те издава.

Този път тя рязко се отдръпна, ядосана от предателството на собствената си плът.

— В живота има и по-важни неща от удоволствието.

— Знам — отвърна спокойно той. — Точно затова искам да се откажеш от това глупаво издирване. Животът ни е даден, за да се живее всеки ден, а не да крее в сянката на миналото. Не можеш да промениш станалото. Приеми го и изживей живота си пълноценно.

Съзнанието й започна да се прояснява като утринното небе над хоризонта на изток. Не внезапно като светкавица, а нежно и постепенно като настъпването на зората.

Погали бузата му и усети, че брадата му е набола, независимо от неземния му облик. Това й вдъхна чувство за сигурност.

— Животът ми не струва нищо без теб, Ян. Нямам за какво друго да живея. Баща ми не се интересува от мен. Твоят баща използва разумно парите, които ти донесох. От любовта ни няма да се роди дете.

При последните думи очите й овлажняха. Беше потулила това разочарование дълбоко в сърцето си, но сега то излезе наяве. Сега, когато си бе отишъл, грижите за рожба от тяхната любов щяха да бъдат добра утеха.

Той изтри отронилата се сълза с пръст и вкуси солената влага.

— Не плачи, любов моя. Целият живот е пред теб. Намери някой друг, когото да обикнеш и му роди дете. Искам да бъдеш щастлива. Това отмъщение ще ти причини само скръб.

Тя го погледна втренчено, наранена от думите му.

— Искаш от мен да обичам друг мъж? Да му позволя да ме докосва?

Погледите им се срещнаха. С едно отривисто движение той притегли лицето й към гърдите си така, че бузата й се полегна точно там, където най-силно биеше сърцето му.

— Не, Джули. Не мога да понеса мисълта да те докосва друг. Но… — той пое дълбоко дъх и бавно го изпусна, а тя долови болезненото вълнение в гърдите му, — но искам да си щастлива. Ако това може да ти донесе някаква радост в живота, който ти остава, имаш моята благословия.

Тя се отдръпна, за да надникне по-дълбоко в очите му и съзря болката, които тези думи му причиняваха.

— Ти направи така, че съм неспособна да желая друг мъж, Ян… и съм щастлива, че е така.

Той се усмихна и полека-лека чертите му започнаха да избледняват.

 

 

Две ръце разтърсиха грубо Джули. Тя се опитваше да се изтръгне от тях, за да се върне при Ян.

— Милейди — гласът на Сузи достигна до съзнанието й сякаш изпод земята.

Насили се да отвори очи и различи в мрака смътните очертания на пребледнялото Сузино лице, осветено от слабия пламък на единствената свещ, която девойката бе оставила на йода.

— Какво има? — Джули не се и опитваше да скрие раздразнението в гласа си.

Нахлуването на Сузи бе развалило всичко. Ян можеше никога повече да не се появи.

Момичето отпусна ръце и се подпря на леглото.

— Бъл… бълнувахте и стенехте. Щяхте да събудите всички — устата й беше пресъхнала и тя се опита да преглътне. — Сякаш бяхте… обладана от някой дух.

Джули се разтърси в истеричен смях. В следващия мит се стегна, за да престане и едва не извика от болка, когато от усилието прехапа езика си. Сравнението на Сузи беше толкова близко до истината, че й прозвуча тревожно.

— Сънувах кошмар. Нищо друго — прокара пръсти през разрешената си коса и добави с досада. — Лягай си, Сузи. Опитай се да поспиш.

Без да чака отговор, Джули придърпа завивките и се обърна с гръб. Нощта беше студена. А щеше да бъде дълга и самотна.