Амбър Кей
Обладана от любов (9)

Осма глава

Масивната дъбова врата се отвори и железните панти проскърцаха. Джули дръпна завивките и седна в леглото като избута Пампкин, която се бе свила на кълбо в скута й. Котката се изви в дъга и недоволните и възгласи отекнаха в огромната стая. След това се измъкна от затопления юрган и се сви отново на кълбо — този път върху възглавницата на Джули.

— Какво правиш тук? — остро попита тя.

С безгрижна стъпка, сякаш всеки ден нахълтва в собствената си стая с поднос, отрупан с прибори и храна, Ян приближи огромната маса и остави таблата.

— Все пак това е моята стая и ти си почиваш в моето легло — после кимна към подноса. — Майка ми ти изпраща това. Надява се, че ще помогне да се оправят нещата.

Стомахът на Джули се сви. От прясно изпечените кифлички и току-що запарения чай се носеше божествен аромат. Едва сега осъзна колко е била гладна. Но защо трябваше той да й ги носи?

— Къде е Сузи?

— И тя не е по-добре от теб — той и се усмихна разбиращо и белите му зъби блеснаха на светлината на свещта, закрепена върху грубата маса, където беше оставил подноса. — Джейми се грижи за нея.

— Много е стар за нея.

— Ха! Ти му го кажи. Според него щом един мъж може да бъде мъж, когато се налага, значи изобщо не е стар.

Джули се изчерви.

— Простащината ти е неуместна.

Той сви рамене и я погледна изпод вежди.

— Не и когато говоря с жена си.

Без да обръща внимание на думите му, Джули стана, отиде до масата и седна на масивния стол, които Ян издърпа за нея. Имаше глинена купичка, пълна догоре с извара и още една — с ягодово сладко.

— Ще изпиеш ли един чай? — попита той.

Може да беше грубиян, но нямаше и тя да се превърне в такава.

— Благодаря! С три бучки захар.

— Три?

Тя кимна и докато протягаше към него чашата, тайничко го огледа. По него нямаше и грам тлъстина. Ян пресрещна изучаващия й поглед и се засмя.

— И аз слагам по толкова, но бързо изразходвам енергията.

Предизвикателният блясък в очите му говореше по-красноречиво от всякакви думи какво има предвид, но Джули нямаше намерение да се разпростира на тази тема. Отпи от силната ароматна напитка, достатъчно гореща, за да опари езика.

Остави чашата и се облегна. Чувстваше се неловко от надвисналата тишина. Трябваше да каже нещо, докато приключат с вечерята.

— И майка ти, и баща ти говорят с акцент.

— Вярно.

Тя продължи да маже сладкото върху кифличката, а раздразнението й нарастваше.

— А защо ти не говориш с акцент?

Той лениво се пресегна, взе една кифличка и я намаза със сладко, след това разстла отгоре още един дебел слой извара.

— Не съм учил в Единбург.

— А къде? — остро попита тя, докато го наблюдаваше как отхапва огромна хапка от гигантския си сандвич. — Имаш сладко и извара по брадичката си — думите се изплъзнаха от устата й, преди да усети какво е изрекла.

Очите му се присвиха в две блестящи резки и погледът му почти осезаемо погали устните й.

— Бях в Итън, след това в Оксфорд.

Тя преглътна и усети как топлината започва да се надига в стомаха й под проникващия му поглед.

— И там си изгубил акцента? Но как?

Или разговорът беше съвсем безсмислен, или Ян дотолкова я смущаваше, че не успяваше да се съсредоточи — не знаеше кое от двете.

— М-да бях единственият шотландец, които продължи да си говори, както в Хайленд. Всички останали се мъчеха да говорят като англичани. Наложи се да изчистя гърленото „р“ още преди края на първия семестър.

— Аха… Изхвърлили са те.

Той безгрижно се усмихна.

— Това също.

— Но какво друго са могли да ти сторят?

— Може и да се изненадаш, но имаше и по-неприятни неща. Достатъчно е това, че през повечето време говорех като англичанин.

Беше чувала за униженията, на които са подлагани благородниците в учебните заведения, но представата и беше съвсем неясна и мъглява. Възможно ли беше това?

— Биеха ли те? — попита тя, неспособна да сдържи любопитството си.

Той се усмихна още по-широко.

— Когато успееха да ме докопат.

Очите й засвяткаха от възмущение.

— Как си позволяват подобни неща?

— О, позволяваха си доста повече — той се засмя искрено, лапна последния залък от намазаната кифла и го сдъвка с наслада. — Но не им се разминаваше лесно.

Като гледаше широките му рамене и мускулестите ръце и крака, не й беше трудно да си представи колко са се разкайвали училищните побойници за волностите си. Не, той не беше човекът, който не знае цената си и тя го бе разбрала много добре.

Точно в този момент Рижата Пампкин реши да оповести молбата си с жално мяукане. Джули не можа да сдържи усмивката си.

— Добре, добре, сега ще ти дам от сметаната.

— Тази котка живее като принцеса — отбеляза Ян, но в думите му нямаше ирония.

— Тя е най-добрата ми приятелка.

— И ти на нея — отвърна снизходително той.

Смутена от похвалата — нещо, което бе чувала толкова рядко — Джули стана и стегна още по-здраво роклята около кръста си. По-добре да приключват с този разговор. Освен това беше изморена. Пътуването до тук беше дълго и тежко.

Погледът й се плъзна към грамадното легло, след това се върна към мъжа, небрежно излегнат във фотьойла, който я следеше с проницателен поглед.

— Къде ще спиш? — попита тя, макар че още със задаването на въпроса знаеше отговора.

Откакто бяха тръгнали насам, той спеше всяка нощ до нея. Изключено беше сега да се отдели. Все пак реши да опита.

Устните му се разтеглиха в лакома усмивка.

— Ще спя в моето легло.

Думите, изречени с познатия блясък в очите, накараха лицето й да пламне. Всъщност те означаваха: „Ще се любя с теб“. И тя го искаше. Ядоса се на собствената си слабост и гневът стегна краката й, които бяха започнали да омекват.

— Искаш да кажеш, че отново ще ми налагаш силата си?

Колкото и да не й се искаше, гласът й прозвуча по-скоро глухо, отколкото хладно.

Погледът му се спря на бързо повдигащите й се гърди и поруменелите бузи.

— Струва ми се, че е достатъчно само да те докосна, Сесънек.

Това си беше самата истина и лицето й се изчерви още по-силно от унижение. Трябваше да се бори с него, но той щеше да излезе победител.

— Не се подигравай с нашия брак, шотландецо! И двамата знаем, че не си се оженил за мен от любов. Престани с това чифтосване!

Той повдигна едната си вежда и остави свещника обратно върху масата.

— Няма значение защо сме се оженили. Ти си моя съпруга. Аз те искам… и ти ме искаш — той пристъпи към нея. — Ти си тази, която се подиграваш, като се отричаш от природата си.

Поразена от лекотата, с която беше обърнал разговора тя го гледаше с широко отворени очи.

— Да се подигравам?! Ти искаше единствено парите ми, а сега искаш и тялото ми. Какво по-унизително в един брак?

— Да не би да говориш за любов?

Тя пристегна още по-плътно роклята си и кимна. Ян се приближи до нея и я взе в ръцете си.

— Бедната ми малка Сесънек. Разруших всичките ти мечти, но дай ми възможност, ще претворя една нова мечта.

— Пълна със страсти.

Той я положи на леглото и смъкна роклята от раменете й.

— Това е само началото.

— Аз съм жена, шотландецо! Жена от плът и кръв, която има и чувства. И държа на тях. Искам в брака ми да има любов. Ти ми отне тази възможност. Сега искам да бъда уважавана.

— Тогава признай, че желаеш това, което мога да ти дам. Когато се отнасяш честно с мен, ще уважавам твоите желания.

— Теб изобщо не те интересуват чувствата ми.

Той се вгледа в нея, очите му потъмняха като сив дим, който се издига от буен огън.

— Грешиш! — Ян започна да съблича ризата си, откривайки гъстите косми по гърдите си, които се спускаха към твърдия му корем в тясна ивица. — Много съм загрижен за това, което изпитваш.

— Към развратните ти ръце?

Той се ухили.

— Добре ме познаваш, жено.

Тя се изчерви и пламна цялата, защото много добре разбираше за какво говори от начина, по който погледът му се задържа върху пищните й гърди, които никакви дрехи и завивки не можеха да скрият от него.

— За мое голямо съжаление — въздъхна тя.

Този път той се засмя и плътният му глас отекна във високия каменен свод на средновековната стая.

— Но не и за мое.

Тя прехапа език. Бледата светлина, която идваше от пламъчето на свещта върху масата, се отразяваше като златен лъч по устните му. Пръстите му се отпуснаха бавно върху копчетата на брича му. Тя проследи движението му като омагьосана.

Устата й пресъхна.

Той беше застанал с разтворена риза, чиято белота подчертаваше бакърения цвят на кожата му, бричовете бяха разкопчани и загатваха мощните очертания на слабините му. Той седна и започна да изува кожените си ботуши, докато се откриха бежовите му чорапи и мускулестите му прасци. Когато се изправи да съблече ризата си, бричовете му се смъкнаха толкова бавно, че й прималя.

От гърдите й се изтръгна нежна въздишка. Златните отблясъци на свещта танцуваха по извивките на тялото му — по широките рамене и по тесните бедра. Кожата по гърдите му бронзово проблясваше, а кръгчетата около зърната наподобяваха кована мед.

Ян свали всичките си дрехи. Джули нямаше сили да отмести очите си. Беше като хипнотизирана. Ужасена.

Сега разбра, че първия път не го беше разгледала добре. През цялото време се беше борила, а и той бе почти изцяло погълнат от мисълта да не й позволи да избяга, за да има такива прелюдии.

Стоеше леко разкрачен — стъпалата му бяха на ширината на раменете, мускулите по бедрата му леко играеха, безсрамният израз на желанието му, който не се и опитваше да скрие, проблясваше в златни и черни тонове. Изправена гордо от позлатения рунтав мрак на слабините му, неговата мъжественост търсеше отклика й, призовавайки спомена от последните победи над отдаващата му се плът.

Дъхът на Джули секна. Полазиха я мравки. Пръстите й мачкаха несъзнателно завивката.

Погледите им се срещнаха, но никой от двамата не продума, за да разпръсне осезаемото напрежение в стаята.

Той тръгна към леглото като лъскав котарак, мускулите му пружинираха. Погледна надолу към нея. Очите му бяха две дълбоки езера и излъчваха чувство, което тя определи като страст. Той я искаше. И за неин срам, тя също.

Ян отметна завивката и откри тялото й, облечено в тънката муселинена нощница, която беше само една ефирна паяжина за погледа му. Джули усети как гърдите й се стягат и напрягат. Затвори очи, за да не го вижда — гордо изправен над нея, но не можеше да се сдържи да не погледне скришом, привлечена от наглата мъжественост на голото му тяло.

Той се наведе и погледът му бавно полази по корема и слабините й, като милувка. За свое разочарование Джули усети топлата влага в очакване на онова, което си беше казвала, че не иска.

— Ти си много красива жена.

Докато го казваше, ръцете му се протегнаха и пръстите му докоснаха възбудените й гърди. Палците му нежно погалиха тъмната кожа на зърната, при което цялата й утроба потръпна от желание. Искаше да усети тези ръце дълбоко в себе си, а след това и самия мъж. Искаше да бъде любена от него и това желание я вбесяваше.

— Престани! — опита се да изсъска, но гласът й прозвуча като шепот. — Престани веднага! — тя се изви под ръцете му, които се бавеха до полуда.

Той се усмихна хищно.

— Не искаш да кажеш това.

Джули затвори очи.

— Точно това искам да кажа.

Пръстите му продължаваха да я галят.

— Готов съм да се обзаложа, на каквото искаш, че ако те докосна, ще бъдеш гореща и влажна. За мен.

Тихият гърлен глас — още един признак за възбудата му — раздвижи всичко в нея и тя усети как горещата влага се просмуква в слабините й. Отвори очи и го изгледа предизвикателно. Вкопчи се в китките му и се опита да го отблъсне от пламналата си кожа.

— Няма да ти позволя да го направиш!

Очите му започнаха да потъмняват, докато станаха по-мрачни от буреносните облаци, които тътнеха над главите им само допреди няколко часа.

— Не можеш да ме спреш.

— Ще те мразя до края на живота си!

Чертите му се изкривиха в иронична усмивка.

— Какво ме интересува? Докато се извиваш под мен, възпламенена от верния ми факел, можеш да повтаряш, че не ме искаш, но това няма да означава нищо.

Тя го погледна в очите. Тялото й я предаваше при всяко докосване на пръстите му, и знаеше, че накрая ще го приеме. Колкото и да се съпротивляваше, Джули го искаше не по-малко, отколкото той нея.

* * *

В очите й се утаяваше заситената страст и когато Ян се вгледа в тях разбра, че й е харесало не по-малко, отколкото на него. Тялото й лежеше под неговото — топло и отпуснато.

— Кажи, че ти хареса — настоя той.

Тя посрещна дръзко погледа му.

— Имах ли някакъв избор?

— Да, по дяволите! Разбира се, че имаше!

Той се отмести от нея, претърколи се на леглото и стъпи тежко на пода. Джули сви устни и издърпа завивките, за да закрие голото си тяло.

— Не мога. Ако вече си забелязал, ти си много по-едър от мен.

Сарказмът в думите й го шибна като с камшик.

— Ако пък ти не си забелязала, трябва да ти кажа, че се виеше под мен като разгонена кучка.

Тя широко отвори очи, а лицето й побеля като платно.

Ян разбра, че ако в този миг не излезе, ще започне борба, от която никой от двамата нямаше да излезе невредим. Той се извъртя. Студът от каменния под проникваше до мозъка на костите му. Грабна ризата си и излезе с широка крачка.

Спря се зад затворената врата и се облече, като дишаше дълбоко, за да се успокои. Искаш от нея да признае, че и тя желае да се любят, че копнее за него със същата сила, както и той.

Грубият му смях отекна в студения каменен коридор. Какво друго можеше да очаква, след като я беше принудил да се омъжи за него, а след това я бе прелъстил против волята й! О, тялото й го желаеше, но не и душата й.

Оставаха му две възможности. Или да я остави на мира, или да продължи да я изкушава, докато тялото й победи волята и тя се предаде. Решението се налагаше само. Тя беше негова.

Беше готов да се обърне и да влезе отново при нея, но знаеше как ще го посрещне. Моментът не беше подходящ.

Не! Той отметна глава и пое устремно по стълбите. Щеше да излезе да поязди. Какво от това, че минаваше полунощ. Познаваше Колънси като пръстите на ръката си — всяка долчинка, всеки хълм, всяка пътечка.

Стигна до вестибюла и разтвори входната врата, а железните панти проскърцаха. Неприятният звук подразни и без това изопнатите му нерви. Студеният вятър го блъсна с всичка сила. Едва сега усети, че е само по риза.

Дрехите му за езда бяха в спалнята. При нея.

— По дяволите! — изръмжа той в мрака.

Затръшна вратата. Проливният дъжд го намокри само за няколко секунди и ризата залепна по гърдите му.

Той прекоси антрето и влезе в библиотеката. Навремето стаята бе използвана за килер, но дядо му я беше променил и монтирал от пода до тавана лавици, закрепени на подвижни панти така, че да можеха да се завъртат, като се откриваше още един ред книги. В една малка остъклена ниша имаше три празни лавици.

Ян извърна поглед от специалната витрина, където някога държеше колекцията си от обработени нефрити. Долната му челюст се издаде напред — какво бяха нефритите в сравнение с един човешки живот? Нищо!

Въздъхна. Не би искал да се върне у дома точно по този начин.

Седна зад малкото бюро, където обикновено стояха книжата, свързани с имението. Забеляза тънък веленов плик, подпрян на сребърната мастилница. Адресът бе написан с красив ситен почерк.

Изглежда писмото е било изпратено, преди да се видят в Гайтер. От къде на къде графиня Де Грас използваше този адрес! Едно от основните правила в секретната им работа бе да не замесва семейството му.

В гърдите му се надигна гняв. Гняв към нея, към самия него, към положението, до което беше изпаднал.

Разкъса илика и прочете писмото. Викаше го в Лондон. Отново били плъзнали опасни слухове за Наполеон и вътрешното министерство имало нужда от него.

Стана да хвърли проклетия лист в огъня. За друго не ставаше. Ако английското министерство отново се нуждаеше от него като шпионин, щяха да го потърсят от там. Тогава щеше да се съгласи.

Но в стаята огънят не беше запален. Той бавно накъса листа на малки парченца, които никой не би могъл да подреди отново и ги хвърли в кошчето за отпадъци.

Докато наблюдаваше как листчетата бавно се ръсеха надолу, по гърба му преминаха студени тръпки и мократа риза му напомни за жената, която беше оставил на горния етаж.

Сега неговото бъдеще беше Джули, а не графиня Де Грас и Британската империя, и Джули щеше да бъде виновна, ако умре — от пневмония или безпомощност. В нея се съчетаваха дръзко предизвикателство и нежна чувствителност — нещо, което не бе срещал в никоя жена досега. Тя неотстъпно беше в мислите му. Беше ужасно независима и същевременно любвеобилна към тези, които обичаше — дори към една котка. Беше предана, независимо дали човекът, на когото държеше, заслужаваше това, както например Уортингтън. Той беше предал нейното доверие в него, но тя му бе простила. Ян разтърси объркан глава.

Уважаваше всяко едно от тези качества. Тази жена беше скъпоценна като нефритите, за които му напомняха очите й. Тази мисъл събуди в него представи и чувства, към които не искаше да се връща.

Предпочиташе да мисли само за физическата наслада, която му даваше и веднага усети как слабините му се стягат.

Трябваше само да затвори очи, за да си я представи. По дяволите! Дори и от това нямаше нужда.

Застана като жива пред него — с дълга коса, падаща като златен водопад и с дълги крака, които се събираха в малкото райско кътче, което копнееше да вкуси.

С бързи, резки движения той си наля чаша уиски. Силното питие изгори всичко по пътя си и избухна в стомаха му. Джули го възпламеняваше.

Вдигна гарафата, за да повтори. Не! Остави решително чашата. Не беше пияница и никоя жена нямаше да го превърне в такъв. Тръгна нагоре по стълбите, проклинайки я на ум, докато крачеше по коридора на горния етаж. Беше съвсем просто да направи няколко крачки и да влезе в спалнята си. Още по-лесно беше да се мушне в леглото до нея и да повтори онова, което вече бе направил. Дори мисълта за това беше достатъчна, за да усети болезнена възбуда.

Не можеше да й се насити. Нефритените й очи, святкащи предизвикателно, брадичката й — вирната решително в очакване на следващата битка, неспокойното й лице — всичко в нея разпалваше желанието му. Както и да се опитваше, колкото пъти да я обладаваше, душата му продължаваше да я жадува.