Джорджия Боковън
Стъпка по стъпка (7)

Седма глава

След като Майк излезе от апартамента на Керълайн, отиде в хотела си, изкъпа се, избръсна се, преоблече се и тръгна към супермаркета. Час по-късно отключи вратата на жилището й и Керълайн го посрещна в коридора по сатенен халат и с пухкава жълта хавлиена кърпа, обвита около мократа й коса.

— Добре дошла отново в света на живите.

— Ох, чувствам се като нова. Не знам дали изобщо някога ще сложа и капка алкохол в устата си.

Тя взе едната от чантите, с които Майк се беше натоварил, и се отправи към кухнята.

Докато вадеше продуктите и ги слагаше на масата, той я огледа внимателно.

— Керълайн, ти наистина си изключително красива. Много хора постигат това с грим и ефектни дрехи, но ти нямаш нужда нито от едното, нито от другото.

Керълайн подозрително се намръщи.

— Надявам се, че не намекваш за…

— О, Керълайн! Ти отново ме прониза с една от твоите отровни стрели. Престани да си мислиш, че имам користни мотиви за всичко, което кажа. Веднъж поне приеми комплиментите ми като нещо съвсем естествено. Забрави за скрито значение на думите. Поради естеството на твоята работа трябва постоянно да си слагаш силен грим. Струваше ми се, че на него се дължи този мистериозен блясък в очите ти. Сега откривам, че той е истински, и си правя извод, че сенките и ружът само закриват някои неща, вместо да ги подчертават. Знаеш ли, че много пъти очите ти казват съвсем противоположни неща на тези, които изричаш? Те са една част от теб, която все още не си се научила как да контролираш.

Тя скръсти ръце на гърдите си.

— Свърши ли най-после? Започна да ми става досадно.

— Не, не съм свършил. След като вече съм започнал тази тема, трябва да кажа няколко думи и за тялото ти. Не съм срещал друга жена, която да изглежда толкова добре и да полага такива усилия, за да прикрие тялото си. Не съм разглеждал гардероба ти, но от това, което досега съм видял, съдя, че или напоследък си отслабнала с десетина килограма, или съзнателно си купуваш дрехи, които са ти големи. Защо го правиш, ако мога да попитам?

Керълайн чувстваше, че е изведнъж е доведена до точката на кипене. Майк се намесваше в неща, които изобщо не бяха негова работа.

— По някаква неясна и за мен причина, въпреки че всичко това изобщо не те касае, ще ти отговоря. Имаш ли представа какво е да навлезеш в пубертета и всички момчета, а и мъжете да гледат гърдите, вместо лицето ти, когато разговарят с теб? Това, което за мен е естествена част от тялото ми, както например краката или ръцете ми, често предизвиква някои хора с по-ниски интелектуални заложби да правят доста груби и неприятни подмятания. Ако исках да стана мис „мокра фланелка“ или да участвам в женски двубои по кеч, нямаше да имам проблеми. Но да си с големи гърди, може да се окаже изключителен проблем, когато се захванеш с някоя сериозна работа. Как можеш да вземеш нормално интервю от някой мъж, когато той не гледа в обектива на камерата, а се опитва да надникне в деколтето ти?

След тази тирада Керълайн се почувства така, сякаш малко от парата й беше освободена. Усещаше, че може да диша по-свободно от когато и да било.

Майк й отвърна с тайнствена усмивка.

— Не смяташ ли, че ако някой ти каже: „Сексът днес продава всичко, а защо не и космическа програма“ — няма да останеш с подобно чувство.

Керълайн отново се намръщи и сведе глава.

— Да, май наистина издрънках нещо подобно. Тук ме хвана, Майкъл Уебстър. Просто няма какво да кажа в своя защита. Отправих обидни думи към теб и сега съжалявам.

— Няма нужда да ми се извиняваш. Ти само си връщаше за несправедливите обиди, които бяхме отправили към теб малко по-рано същата сутрин.

„Майк е прав. Бях несправедлива към него. Превърнах го в мишена на яда, който се таи от години в душата ми. Въпреки репликите му в офиса на капитан Браун, той е един от малкото мъже, които първо гледат лицето, а не гърдите ми.“

Майк запретна ръкави.

— Кажи ми къде да слагам тези неща?

„Харесвам те, Майкъл Уебстър!“

Керълайн го дари с лъчезарна усмивка, с която се надяваше да изрази мислите си. После отново се опита да се концентрира върху реалността.

— Нима всичко това е за закуска?

— Малко се поувлякох — призна си той.

— Малко?!

Керълайн започна да разглежда какво има на масата и погледът й се спря на пъстроцветна кутия.

— Господи, купил си „Шоколадови мечета“?!

Майк сви невинно рамене.

— Защо не? Те са особено калорични. Проверих всички сладкиши и се оказа, че мечетата имат най-високо съдържание на захар. Почти сто процента. Естествено, добавени са минерали и витамини, които несъмнено ще те спасят от гладна смърт.

— Майк, има и по-добри начини, по които, ако искам, мога да напълнея.

— Бързо ми кажи три.

Керълайн се почеса замислено по ухото, издишвайки струйка въздух срещу досаден кичур, който упорито влизаше в очите й. При движението й халатът изкусително подчерта едрите й гърди.

— На първо място… шоколадова торта… Пържените картофи са второто нещо…

— Керълайн… — прекъсна я Майк.

— Не искаш ли да чуеш и третото?!

— Искам веднага да се облечеш — каза той със сериозен тон.

Беше толкова изненадана от смяната на темата, че само стоеше и го гледаше втренчено.

— Защо?!

Веднага щом зададе този въпрос, вече знаеше какъв ще е отговорът. Беше изписан в очите му. Сведе глава и установи, че коланът на халата й се бе разхлабил и полите му бяха предизвикателно отворени. С нервни движения закри коленете си и се пристегна.

Майк продължаваше да я наблюдава напрегнато. После бавно се приближи, сложи ръце на раменете й и нежно погали шията й.

— Керълайн, моля те, върви се облечи или…

— Или какво? — затаи дъх тя.

— Или… Или ще те прегърна, за да почувствам топлината на красивото ти тяло… — докосна бузата й Майк. — А след това ще те целуна… дълго и чувствено… без никакви задръжки.

Ръката му се плъзна по гърба й.

— Ще докосна кожата на бедрата ти… плоския ти корем. Ще погаля гърдите ти, защото те са прекрасна част от тялото ти. Ще науча каква е тяхната форма… ще усетя какъв е ханшът ти. Първо ще го направя с пръсти, а после и с устните си…

Керълайн вдигна ръце и обгърна врата му. Не можеше да крие повече желанието и напрежението, които се бяха натрупали в нея. Съдбата бе отредила това да се случи още в мига на първата им среща.

Майк сведе глава, за да посрещне устните й. От гърлото й се изтръгна тихо стенание, когато усети сладостта, която той й предлагаше. Прегръдката й се затегна. Приповдигна се на пръсти, за да отвърне на целувката му, да притисне тялото и бедрата си към неговите — нещо, което напоследък упорито се бе опитвала да избягва.

Ръцете на Майк не закъсняха да изразят нетърпеливото му желание. Докато Керълайн изследваше свенливо и нежно пещерата на устата му, той внимателно я вдигна и я сложи да седне на масата. Дланите му погалиха бедрата й и се спряха на коленете й. Те пак изминаха същия път, после се преместиха от вътрешната им страна и леко ги разтвориха.

Пръстите му откриха възела на колана и го разхлабиха. Халатът се разтвори. Точно както й бе обещал, Майк се зае с ласките си. Обгърна талията й и дланите му погалиха корема й, поглъщайки топлината му. После те отново се насочиха към бедрата й.

Когато Майк прокара с език влажна линия по шията й, Керълайн затаи дъх. Впи пръсти в гъстата му коса, колебаейки се дали да го прегърне по-силно или да го отблъсне.

Той зарови лице между бедрата й и езикът му мъчително бавно занапредва все по-нагоре. Сякаш утробата й се изпълни с пламтяща лава.

— Майк! Не бива да правиш това…!

Майк вдигна глава. Керълайн се извърна, избягвайки погледа му.

— Керълайн… няма да направя нищо, което самата ти не желаеш. Не ме отблъсквай само заради свенливостта или скрупулите си. Забрави ги.

Тя се опита да каже нещо, но пръстите му нежно се допряха до устните й.

— Ако начинът, по който искам се любим, те дразни, обмисли добре какви биха могли да са причините.

Майк внимателно следеше реакцията й. Очите й издаваха бурята, бушуваща в душата й.

— Те нямат значение, Керълайн — рече й ласкаво. — Каквото и да си мислиш, каквато и причина да имаш, за да се колебаеш дали да се любим, тя няма да е основателна.

Керълайн се чувстваше ужасно. Не можеше да намери точните думи, с които да му обясни какво изживява. Не знаеше дали изобщо трябваше да му ги казва.

Все още беше девствена, когато се омъжи за Том Фергюсън. В тяхното тригодишно „семейно щастие“ бе имало само обикновен, „делови“ секс. Том не изпитваше особено желание за любовни игри преди или след акта — най-често такива липсваха. Тяхното любене траеше няколко минути в стандартната „мисионерска“ поза. Всичко бе сведено единствено до неговия оргазъм. Обикновено всичко завършваше с едно шляпване по задника или с похвала от рода: „Беше супер, сладурче“.

Сексуалните й изживявания и с другите мъже, с които бе имала връзка след развода си, също не бяха били кой знае какво. Може би причина за това бяха шаблоните в леглото, които й бе наложил Том.

— Не мога, Майк… Това е нещо, което… Не мисля, че съм способна… — въздъхна тъжно.

Тъй като не бе в състояние повече да издържи на погледа му, сведе глава.

— Не може ли… Не може ли просто… да го направим?

Майк повдигна брадичката й.

— По дяволите, Керълайн! Не може просто… да го направим!

Тя се опита да се усмихне.

— Това също е нещо ново. Никой досега не ми е казвал толкова откровено „не“.

Преди да успее да размисли, думите сякаш сами излязоха от устата на Майк.

— О, така ли?! Странно. И колко пъти си получавала „да“?

Той нервно побърза да добави:

— Извини ме, Керълайн, нямам право да ти задавам този въпрос.

Уморено разтри слепоочията си.

— Изглежда, че старите навици трудно умират, колкото и неприятни да са те.

Керълайн отговори с едва доловим шепот:

— Спала съм с няколко други мъже, след като се разведох. Престанах да правя секс, когато разбрах, че с това не помагам нито на себе си, нито на партньорите си. Когато се любех с някой мъж, не се чувствах по-независима или зряла жена, каквато исках да бъда… Осъзнавах само, че съм използвана. Но най-лошото от всичко бе, че тези преживявания не ми донесоха никакво удоволствие, да не говорим, че „свободното“ ми поведение нанесе вреди и на чувството ми за морал.

Тя завърза по-здраво халата си.

— А с теб — сви рамене, — с теб… всичко изглежда по-различно.

Майк хвана ръцете й.

— Защо всъщност е по-различно, Керълайн?

Никога не бе предполагал, че под гранитната външна защита на Керълайн Травърс се крие сърцевина и душевност, уязвими като парченца лед през пролетта. Инстинктите му го насърчаваха да я вземе в обятията си, да я предпази от нови беди и страдания, независимо от какво естество са те. Но усещаше, че Керълайн няма да посрещне добре подобна интимност. Ако разбереше, че е успял да надникне през нейните защитни бариери, сигурно щеше да се отдръпне от него, да отстъпва, борейки се с нокти и зъби като ранено диво животно.

Керълайн освободи ръцете си и отново въздъхна.

— Мисля, че ще е по-добре, ако се преоблека.

Майк бързо сложи длани на талията й и не й позволи да слезе от масата.

— Ами ако те помоля да не го правиш?

— Майк… Не мисля…

— Керълайн, не бива да мислиш за нищо. Искам само да чувстваш — той целуна трапчинката под шията й. — Казах ти вече, че няма да направя нищо, което самата ти не желаеш да правя.

Устните му се придвижиха по нагоре, целувайки брадичката й, приближавайки се до нейните.

— Сигурна ли си, че не искаш да го правиш?

— Майк… — дъхът й секна. — Искам да го направиш… Само трябва да ми кажеш какво…

Керълайн слезе от масата и ръка за ръка двамата тръгнаха към спалнята й. Тя застана до леглото и бързо започна да се съблича.

Майк хвана китките й.

— Не себе си. Искам да съблечеш първо мен.

Керълайн вдигна глава, за да види дали говори сериозно, и откри отговора в очите му. Никога досега не беше събличала мъж, но идеята й се стори привлекателна. „Откъде да започна? Може би от ризата? Дали да разкопчея копчетата?“

След първоначалното съпротивление, ризата поддаде и се изхлузи от избелелите му дънки. Ръцете й се плъзнаха по голия му гръб и я свалиха от раменете му. Керълайн внимателно я сгъна и я сложи на нощното шкафче. Опита се с усмивка да прикрие нервността и треперенето на устните си.

— Едно по-малко…

— Правиш го толкова бавно, сякаш играем „гол покер“ — пошегува се Майк.

Тя не забеляза усилието му да я накара да се почувства по-добре. Съзнанието й бе заето с това, което пиеха очите й — голото тяло на Майк. То бе издължено и мускулесто като на гимнастик. Гърдите му бяха покрити с косъмчета, които образуваха нещо като тъмен триъгълник, чийто връх се губеше някъде надолу в дънките му. Керълайн проследи този триъгълник и усети, че се изчервява.

— Одобрява ли госпожицата, това, което вижда? — попита с усмивка Майк.

— Да… — не се поколеба Керълайн. — Госпожицата е очарована от това, което вижда.

Тя внимателно разкопча колана на дънките му, изтегли го и го пусна на пода. Пръстите й потърсиха ципа и за момент се отдръпнаха, когато не откриха такъв. Майк носеше от този тип дънки, които имаха метални копчета тик-так. Най-добрите начини да се справи, бе да пъхне дланта си между тях или да клекне и да ги разкопчее едно по едно. Керълайн се поколеба. И двата начина й се виждаха далеч по-агресивни, отколкото й се искаше. Най-накрая си наложи за момент да забрави какво се крие зад копчетата и смело се пресегна. Майк шумно въздъхна и тя ужасено отдръпна ръката си. Вдигна нагоре очи и на устните й се появи лека усмивка. Той съвсем не беше безразличен към нейното докосване, както се опитваше да изглежда.

Тази констатация й достави огромно удоволствие. Отново се зае с металните копчетата и този път действията й вече бяха далеч по-смели. Макар пръстите й да действаха тромаво, копчетата се отваряха едно след друго. Когато неволно докосна твърдата подутина на пениса му, спря и погледна лицето на Майк, за да види каква ще бъде реакцията му. Той се усмихваше и я гледаше със замъглени от удоволствие очи. Керълайн не свали погледа си и нарочно упражни по-голям натиск с дланта си. Майк затаи дъх.

Тя ставаше все по-смела и по-смела. За първи път изпитваше радостта да доставя на някого сексуално удоволствие — не защото трябва или е длъжна, а защото самата тя го желаеше. Търсейки свобода за действията си, започна да сваля дънките му.

Майк се засмя и хвана ръката й.

— Първо обувките.

Керълайн се подчини и съвсем скоро, след като и последната част от облеклото му беше свалена, той стоеше пред нея напълно гол.

— А сега какво искаш да направя? — попита я тихо.

— Искам да легнеш на леглото.

Керълайн трескаво се освободи от халата си и се изтегна до него. Поддавайки се на неустоимото си любопитство, тя се приповдигна на лакът и очите й лакомо заобхождаха тялото му. Косъмчетата по гърдите му бяха накъдрени и образуваха малки тъмни кръгчета около зърната. Керълайн прокара бавно нокти по тях.

Майк сложи ръце зад тила си и започна да я наблюдава. Познаваше много добре тялото си, знаеше отлично какви са неговите възможности, слабите и силните му места. Не се притесняваше от любопитния поглед на Керълайн. Проблемът му беше, че вече изгаряше от нетърпение да проникне с определена част от него в нейното.

С поруменели бузи и с леко разтреперани от вълнение ръце Керълайн постепенно стана доста по-решителна и пролази от гърдите надолу към корема, а после и към бедрата му. Изведнъж се спря колебливо, съзирайки големия белег, който започваше от средата на външната страна на бедрото и достигаше малко под коляното. Внимателно проследи белега с пръста си.

— Боли ли те?

— В какъв смисъл? Физически или емоционално?

— Извинявай… — прехапа устни тя. — Нямам никакво право да те питам.

— Имаше период, в който бях депресиран, но вече може да се каже, че съм привикнал. Що се отнася до физическата болка — понякога я усещам, когато стъпя накриво, или когато се проточи играта ни на бейзбол.

Майк се почувства виновен, че й дава стандартния си отговор на този въпрос. Но сега не беше време да споделя какво е означавало за него да се прости с мечтата си и да напусне отряда на астронавтите.

Керълайн не се издаде с нищо, че е доловила повече болка в думите му, отколкото той бе искал да покаже. Импулсивно се наведе и започна да целува загрубялата кожа там, където преди малко бе преминал и пръстът й. Устните й стигнаха до горния край на белега, но не се спряха, а продължиха, докато усетиха горещата твърда плът на мъжествеността му. Керълайн чу как Майк застена, а после промълви тихичко името й, вдъхвайки й нова увереност и възторг.

Той се пресегна, подхвана я под мишниците й и я притегли да легне до него. Изминаха няколко дълги секунди, преди погледите им да се срещнат. В очите й все още имаше частици от предишния страх и притеснение и Майк я целуна с бърза, окуражаваща целувка.

— Сега е мой ред, Керълайн…

Усети как тялото й се напрегна и на устните му се появи лека усмивка.

— Обещавам, че няма да боли повече от преглед при зъболекаря.

Тя се опита да отвърне на усмивката му.

— Лошо сравнение, Майкъл. Зъболекарят в родното ми градче беше истински садист.

— Керълайн, когато ме гледаш, целуваш или докосваш, притесняваш ли се?

— Не…

— Неприятно ли ти е?

— Не — изчерви се Керълайн. — Всъщност… всичко ми харесва.

— Защо?

— Не разбирам какво…

— Отговори ми. Защо ти харесва да ме докосваш?

Тя се замисли и внимателно огледа лицето му, за да потърси там отговора. Уви, то си оставаше напълно безизразно.

— Защото разбирам, че това ти доставя удоволствие…

— О… малко е да се каже, че ми доставя удоволствие, красавице!

Майк я обърна по гръб и се надигна на лакът, за да я наблюдава.

— Кажи ми какво усещаш, когато достигнеш до оргазъм?

Искаше само да я отклони от мислите й, да я накара да се отпусне. Не знаеше, че думите му ще й донесат болка и страдание.

— Майк, не мисля, че това е нещо, за което…

Той я хвана за брадичката и се взря изпитателно в очите й.

— Керълайн, искаш да кажеш, че ти никога…

— Доколкото знам, доста жени никога не са изживявали оргазъм — отвърна студено Керълайн и леко се отдръпна. — Това обаче не означава, че с тях нещо не е наред.

— Спри, Керълайн!

Майк усети как мускулите й се отпуснаха като след върховно напрежение.

— Изглежда, че сега системата ми са автоматична защита отказва да се изключи…

Той я притисна в прегръдката си. Не знаеше кога точно се беше случило това. Дали още при първата им среща в офиса на капитан Браун, когато Керълайн се бе надигнала на пръсти и го бе целуна страстно. Дали при посещението им на Дисниленд, когато бе открил колко е уязвима. Не можеше да си даде отговор на тези въпроси, но знаеше със сигурност, че е лудо и безнадеждно влюбен в Керълайн Травърс. Сърцето му се сви, осъзнавайки колко болка, макар и неволно, й бе причинил.

— Керълайн, това няма да стане. Ще отложим за някой друг път… Сега моментът не е подходящ.

Опита се да стане, но тя го спря.

— Не, не можеш да се откажеш. Ще го направиш заради мен. Нима трябва да се отказваме?

Майк се намръщи и я погледна учудено.

— Ако ти искаш, ще се откажем.

— А ти?

— Какво аз?!

— Искаш да кажеш, че можеш просто така да станеш и да си тръгнеш?! Ти няма да можеш…

— Какво няма да мога? Да понеса любовните си страдания или това, че известно време ще вървя малко по-особено?

— Малко или много?

— Не знам какви приказки са ти били разказвани за мъжкото либидо, но все още има мъже, които могат да го преживеят, ако жената промени решението си в последната минута. Господи, Керълайн, не трябва да свързваш мъжката сексуална възбуда с пристъпите на безумие.

Майк се надигна и седна на ръба на леглото. Керълайн се пресегна и докосна гърба му.

— Майк… честна дума, не искам да си тръгваш…

Той бавно се обърна към нея и погали лицето й.

— Керълайн, не се тревожи. Нищо не се е случило.

— Майк! За мен се е случило! Ти събуди нещо в мен, за което си мислех, че отдавна е умряло. Имам някакво усещане, с което не знам какво да правя. Нещо в стомаха и… някъде другаде — преглътна смутено Керълайн.

На устните му се появи бледа усмивка.

— Имаш ли някаква представа какво направи със самодоволното ми мъжко либидо?

Тя отвърна на усмивката му.

— Ела по-близо, за да видя…

Майк се върна бързо при нея, грабна я в обятията си и облада устата й в дълбока, чувствена целувка — прелюдия към тяхното любене.

Керълайн се притисна към него, търсейки спасение от разгарящото се желание — малко позабравено, но все пак познато. „Колко пъти съм имала нужда от това? Колко пъти не съм успявала да заспя? Колко пъти съм се молила да ми се случи отново?“

Майк целуваше всеки милиметър от лицето й, галейки с устни очите, носа, брадичката й. Ръцете му нежно търсеха гърба й и, следвайки извивката му, достигнаха до бедрата й. Дланите му леко ги разтвориха и кракът му се плъзна между тях. Пръстите му докоснаха корема й и се насочиха към малкото триъгълниче от тъмни косъмчета. Керълайн хвана китката му и го спря.

— Разреши ми да те докосвам, скъпа… — прошепна той в ухото й.

Керълайн престана да се съпротивлява, но мускулите на тялото й все още бяха напрегнати. Майк усети това и я погали още по-деликатно. Пръстите му почти недоловимо я докосваха и сякаш изчакваха реакцията й. Не след дълго тя отново хвана ръката му, но този път, за да я окуражи, да й покаже пътя и мястото, където изпитваше най-голямо удоволствие. Ханшът й започна бавно да се движи. От устните й се изтръгна въздишка, а после и тих стон. Керълайн извика името на Майк и го притегли към себе си. Въпреки всичко обаче, все още не можеше да се отпусне. Вече достигаше границата. Лесно беше достигала до тази черта, но не и по-нататък. Някъде в нея се водеше вътрешна борба да спре точно тук, да се почувства по-сигурна на вече отъпканите пътеки, да не продължава напред, където я очакваше неизвестността.

Изведнъж усещането й се промени толкова стремително, сякаш беше понесена от белите разпенени води на буен планински поток. А после… после я връхлетя вълна, а след нея — още една и още една. Вълните на заслепяваща наслада я замаяха, беше изненадана, объркана, но и невероятно облекчена. Майк й мълвеше нещо, но думите му сякаш идваха изпод земята.

Минути по-късно съвсем неочаквано Керълайн усети, че сълзите напират в очите й. Прехапа устни и стисна клепки, опитвайки се да прикрие слабостта си. Майк я притисна към рамото си, но сълзите победиха и тя бе разтърсена от тихи ридания.

— Гадно копеле! Мразя го, мразя го! Все ми повтаряше, че нещо не е наред с мен. Твърдеше, че съм била фригидна и затова нищо не съм чувствала…

Майк попи с устни малките солени ручейчета, стичащи се по бузите й. Не намираше думи, с които да й помогне да се почувства по-добре — нямаше думи, които могат да оправдаят подлостта, и той не й предложи никакви. Керълайн се обърна рязко, за да посрещне устните му. Това, което започна като едва доловима целувка, изведнъж разгоря отново страстта и жаждата им един към друг.

— Майк, искам да те почувствам! Искам да изживея всичко, което досега съм пропускала!

Майк прекъсна думите й с целувка. Обърна се по гръб и я привлече върху себе си. Разтвори бедрата й и Керълайн го възседна. Тя се приповдигна леко, обхвана трепетно пулсиращия му от нетърпение пенис и го насочи към влажната си утроба. Когато проникна в нея, Майк усети, че мускулите й са напрегнати. Пресегна се и затвори очите й. Керълайн се отпусна. Беше завладяна от неговия ритъм и горещо желаеше да му се отблагодари със същото, което той й бе дал преди минути.

Майк търпеливо успокои тласъците си, изчаквайки възбудата й да нарасне и едновременно да достигнат до оргазъм. И го достигнаха — беше изумителен.

Телата им дълго останаха вплетени едно в друго и когато дишането им най-накрая се успокои, Майк целуна Керълайн по челото и тихо попита:

— Ще ми кажеш ли кой е мъжът, когото нарече „копеле“?

— Някой, за когото имах глупостта да се омъжа. Казва се Том Фергюсън.

— Колко време бяхте женени?

— Малко повече от три години.

— Какво се случи?

Керълайн се освободи от прегръдката му и се надигна.

— Не мисля, че точно сега искам да говоря за Том. Отдавна се опитвам да го изтрия от съзнанието си и да водя нормален живот.

Майк прокара пръсти през косата й.

— Защо?

— Том вече няма никакво значение. Предпочитам да забравя, че съм имала неблагоразумието да се омъжа за него.

— За да искаш да забравиш няколко години от живота си, между вас трябва да се е…

— Майк! — прекъсна го предупредително Керълайн. — Все още не съм ти върнала петте цента, които ми даде. Не искам отново да ме анализираш, да се ровиш в душата ми, да преценяваш под лупа действията ми.

— Доста неща между нас се промениха оттогава.

Тя се намръщи и се извърна.

— Не, Майк. Нищо между нас не се е променило.

— Ще можеш ли да ми обясниш мислите си, Керълайн?

— Само защото сме правили веднъж любов, не означава автоматично, че сме обвързани по някакъв начин. Аз ще продължавам да излизам с други мъже и, надявам се, ти също ще се виждаш с други жени…

„По дяволите, защо ми е по-трудно да му кажа това?! Правила съм го с толкова мъже.“

— Не съм ти давала никакъв повод да смяташ, че между нас ще има нещо повече. Трябва досега да ти е станало ясно, че на първо място поставям кариерата си.

Керълайн докосна ръката му.

— Смятам, че така ще е по-добре и за двама ни. Не е необходимо да се забъркваме в някаква по-сериозна връзка. Нали така е по-добре… Нали? Ще видиш.

Погледът, с който я прониза Майк, само за миг отвея топлинката, която бе останала в душата й, след като се бяха любили.

— Не съм сигурен, че сама вярваш на думите си, Керълайн — поклати тъжно глава той. — Нима затова излизахме заедно? Нима мислиш, че идвам от Хюстън, единствено защото ме привличаш физически!? Не мога да се срещам с теб, само за да правим любов, Керълайн. Просто не съм такъв човек. Имам по-голямо самоуважение, отколкото допускаш. Независимо дали ти харесва или не, аз дълбоко съм убеден, че след този следобед между нас съществува постоянна връзка. Не мога да знам колко силна е тя или колко ще продължи, но съм сигурен, че съществува!

Майк стана от леглото и започна да се облича.

— Утре сутринта трябва да съм в Хюстън. Смятам, че ще е по-добре и за двама ни, ако си тръгна още сега. Помисли върху това, което ти казах, и ми се обади, ако промениш мнението си. Ако не го промениш… по-добре недей.

Керълайн трескаво придърпа чаршафа към брадичката си. Не искаше той да си тръгва, но думите, с които би могла да го спре, не идваха в съзнанието й.

— Майк… моля те! Не мога…

Болката, която Майк видя в очите й, смрази душата му. Изведнъж осъзна, че ако я притиснеше още малко, всичко щеше да свърши дотук. От това и двамата щяха само да загубят. Нужно й беше време — време за размисъл. Неговата гордост и чувствата му поне засега трябваше да останат на заден план, за да не свърши всичко, преди още да е започнало.

Погали бузата й, наведе се и я целуна.

— Ще ти се обадя по-късно — най-вероятно през следващата седмица. Тогава ще си поговорим.

Керълайн хвана ръката му и я поднесе към устните си.

— Никой не си е пускал мустаци заради мен… Благодаря ти, Майк.

Очевидно тя не му вярваше, че отново ще се срещнат, и се сбогуваше с него.

— След няколко дни ще им е необходима подстрижка, за да им се придаде форма. Може би ти ще я направиш? Никога не съм успявал да се гледам в огледалото и да използвам ножицата.

— Ще ми гласуваш такова доверие?

Керълайн сякаш не смееше да пусне ръката му.

— Съмнявам се, че има нещо, което не можеш да направиш.

— Не бъди толкова сигурен…

„Защо не мога да го накарам да остане? Защо се държа като мазохистка и го пускам да си замине?“

— Не си ли спомняш какво има в кухнята ми? Не умея да сготвя дори и една супа.

Майк освободи ръката си. Не искаше да удължава това мъчение. И той имаше нужда от време, за да помисли.

— Не забравяй да подредиш покупките…

— Няма…

„Моля те, остани!“

Той стигна до вратата и се обърна.

— Довиждане, Керълайн.

Изведнъж, подсъзнателно и неустоимо, на Керълайн й прииска да му извика да не си тръгва. Вдигна бавно ръка и му помаха.

— Довиждане… — успя да промълви само.

Когато чу входната врата да се затваря, уморено сви колене и подпря брадичката си върху тях. Ако някога започнеше да пишеше историята на своя живот, вече знаеше как да я озаглави: „Довиждане, Керълайн“.