Джорджия Боковън
Стъпка по стъпка (10)

Десета глава

Керълайн гледаше втренчено в снопа светлина на фаровете.

— Приятни хора — каза тя, колкото да наруши мълчанието, което бе увиснало между тях.

— Те също много те харесаха.

— Откога ги познаваш?

— Съученици сме още от гимназията.

— Знаеш ли, че Ребека е влюбена в теб?

— Подозирах нещо такова.

Майк се пресегна и сложи ръка върху нейната.

— Приемам това като комплимент. Ребека е чудесно момиче.

Керълайн раздразнено отдръпна ръката си.

— Къде отиваме?!

— Сметнах, че след недостатъчния сън предишната нощ вече ще си изморена. Така че… карам към хотела.

— Имам ли право на мнение?

— Но разбира се…

— Искам да видя апартамента ти.

— Добре — отвърна тихо Майк, опитвайки се да прикрие изненадата си.

Апартаментът на Майк беше точно такъв, какъвто си го бе представяла Керълайн. В дневната преобладаваха земните, пастелни цветове — кафяво, кестеняво, златисто и ръждивочервено. Мебелите не бяха с еднаква тапицерия, но си подхождаха и бяха добре подредени. Докато Майк приготвяше кафе в кухнята, Керълайн тръгна да разгледа останалите стаи. Никъде, дори и в работния му кабинет с голямо бюро и богата библиотека, нямаше и следа от това, че той някога е бил военен летец и участник в космическата програма. След като разгледа спалнята, в която също преобладаваха меките багри, Керълайн се отправи към кухнята. Спря се на вратата и изчака, докато Майк налее в чашите вече готовото кафе.

— Жилището ти ми харесва. Кара те да се чувстваш уютно. В него няма нищо временно, както в моето.

Той се усмихна широко.

— Радвам се, че ти харесва.

— Защо? — подозрително попита Керълайн.

Майк сви рамене.

— Защото е много по-добре да харесваш апартамента ми, отколкото да кажеш „ама че гадно място“.

— Какво щеше да направиш, ако бях казала?

— Вероятно щях да ти отговоря, че имаш лошо възпитание.

— А как ще реагираш, ако ти кажа, че прекарах ужасна вечер? Нямах търпение да си тръгна от къщата на семейство Питърс.

Майк се обърна към мивката, отвори крана и подложи под струята филтъра на кафе машината. След като го почисти, взе хавлиена кърпа и внимателно избърса ръцете си.

— Съжалявам, Керълайн. Мислех, че те ти харесват.

— Дали ги харесвам или не, няма никакво значение. Говоря ти за начина, по който се чувствах през цялото време.

— А той беше?

— Бях изцяло манипулирана.

— Ако не ми обясниш по-подробно какво имаш предвид, едва ли ще те разбера.

— Защо изобщо ме заведе там?

Майк разтвори ръце.

— Този път нямаше нищо мистериозно или зловещо в намеренията ми. Семейство Питърс ни поканиха и аз сметнах, че няма да имаш нищо против да се запознаеш с тях.

— Едно е да се запознаеш, съвсем друго е да се чувстваш разглеждан под микроскоп.

— Искаш да кажеш, че те ти задаваха много въпроси?

— И още как! Ан вече спокойно може да ми напише биографията.

— В това също няма нищо необичайно. Постави се на тяхното място. Няма ли да бъдеш любопитна?

Керълайн нервно прокара пръсти през косата си.

— Това не беше просто любопитство.

Изражението на Майк изведнъж стана сериозно.

— Да не би да се е случило нещо, за което аз не знам?

— Не… — въздъхна тя. — Едва ли може да има по-добри домакини от Ан и Кори.

— Тогава не те разбирам?

Керълайн се опита да намери точните думи.

— Не ми хареса цялата обстановка. Съпруг, съпруга, деца, голяма къща, кон, куче, котка… всичко.

— Но те живеят така, Керълайн.

— Е, може би аз не искам да живея така.

„Ето това е!“ Думите, които я измъчваха, най-после бяха изречени на глас. Видя как Майк помръкна от болката, която му бе причинила. Той сведе очи към пода. Когато вдигна глава, лицето му вече бе безизразно.

— Значи затова смяташ, че си била манипулирана?! Уви, не те заведох там по тази причина. Мислиш, че те заведох у семейство Питърс, за да ти натрапвам техния начин на живот?!

Въпреки гнева, който го връхлетя, някъде дълбоко в душата си Майк не можеше да отрече, че имаше много истина в това, което бе казала Керълайн.

— Греша ли?

— Разбира се, че грешиш — отговори уморено той. — Споделих с моите приятели, че съм срещнал жена, която смятам за по-специална, и те проявиха желание да се запознаят с нея. Това обяснява ли действията ми?

Зрението на Керълайн се замъгли от сълзи на раздразнение и болка. Толкова се беше старала да не допуска Майк близо до себе си, а ето че той с такава лекота можеше да й причини страдание. „Щом сега се ужасявам от мисълта да му заявя, че повече не можем да се срещаме, как ще живея след седмица, месец, година?“

— Майк…

— Не казвай нищо повече, Керълайн. Прекалено много неща се случиха напоследък. Нужно ни е малко време, за да ги разберем.

— Аз трябва да…

Пръстите му докоснаха устните й.

— Няма никакво по-важно „аз трябва да“ от причината, поради която дойдохме тук. Искам да забравим огорченията, които си причинихме, да правим бавна, страстна и много дълга любов…

Искриците топлина, които блещукаха в душата й, изведнъж се разгоряха в буен огън. Мислите й да му каже „сбогом“, да му обясни колко е погрешно отново да се любят, да го помоли да не се срещат повече, бяха издухани като пухчета на глухарче от ураганен вятър.

Майк я притегли към себе си. Наведе се да потърси леко разтворените й устни и Керълайн усети дъха му да погалва бузите й. Ръцете му обхванаха талията й, плъзнаха се под пуловера и нежно погалиха кадифената кожа на гърба й.

В кухнята се носеше аромат на прясно кафе, но сетивата на Керълайн бяха напълно завладени от Майк — от неговата топлина, от миризмата на неговия автършейф, от звука на гласа му. Неговото докосване, независимо къде бе то — по ръката или по бедрата й — изпращаше малки вълнички на удоволствие по цялото й тяло.

Майк искаше да се люби с Керълайн, ужасно я желаеше, но дори и само да я държи в обятията си му беше достатъчно, за да притъпи болката в душата си. В съзнанието му проблясваха различни образи. Представяше си как двамата споделят живота си, как всеки ден са заедно в този апартамент, как споделят радостите и проблемите на ежедневието си. Мисълта, че това може никога да не стане, му причиняваше остро физическо страдание. „Керълайн, моля те, обичай ме! Имам толкова неща, които искам да споделя с теб. Желанието и на двама ни да сме заедно е толкова голямо!“ Пръстите му погалиха бузите й, продължиха надолу по деликатните извивки на брадичката и шията й. Сякаш се опитваха да запомнят всяка частица от лицето й.

Когато Керълайн го целуна, от гърлото й се изтръгна тих стон. Беше грешка да се люби с него. Ако тази нощ се огънеше и останеше тук, означаваше обещание. Обещание, че ще има и „утре“, че ще има и „вдругиден“. Трябваше по-бързо да му каже „не“, да му каже: „Майк, дотук!“. Но думите не идваха. Погледнеше ли напред в бъдещето, виждаше само самота и страдание, а това само правеше желанието й да прекара още една, последна нощ с него, почти неустоимо.

Отвори уста, подканяйки езика му да навлезе в нея. Майк я обсипа с нежни слова, ласки и целувки, докато и последните й бариери паднаха и тя се остави свободно да бъде понесена от вълните на страстта.

Майк я отведе в спалнята и започна бавно да я съблича. Свали пуловера й и целуна улейчето между гърдите й. Когато и панталонът й се оказа на пода, допря устни до плоския й корем, а езикът му очерта влажно кръгче около пъпа й.

Керълайн се отпусна в леглото. Майк бързо се съблече, легна до нея и я привлече в прегръдката си. Целуна я и леко захапа устните й. Езикът му докосна зъбите й и продължи да изследва устата й. После той погали с устни очите й, върха на носа й, бузите и брадичката й. Езикът му си поигра с меката част на ухото й, а горещият му дъх, насочен в струя към мократа кожа, накара Керълайн цялата да настръхне.

Устата на Майк се придвижи надолу по шията, по раменете й. Пръстите му ловко разкопчаха сутиена и черната дантела освободи гърдите й. Керълайн затаи дъх в очакване. Езикът му докосна едрите й твърди зърна и тя с усилие сдържа вика си.

— Майк…

Ръцете й обхванаха тила му, но не го насърчиха нито пък го отблъснаха.

— Майк… — прошепна пак.

— Какво искаш да направя? Къде искаш да те докосвам?

Керълайн се поколеба.

— Искам да ме докосваш…

— Къде?

Последва ново колебание.

— Там, където ме докосваше преди…

Тя не успя да види усмивката, която се появи на устните му, но чу въздишката му на облекчение и удоволствие, когато ръката му се плъзна през фината черна материя на бикините й и бавно ги изхлузи надолу. Керълайн довърши останалото и ги захвърли при купчината дрехи на пода. Майк се наведе и устните му се докоснаха до вътрешната страна на бедрото й малко над коляното. След това продължиха нагоре и целувките му станаха бързи и нетърпеливи. Керълайн разтревожено се опита да го спре.

— Майк, нямах предвид…

Той надигна глава и се усмихна.

— Всичко е наред, Керълайн. Няма да направя нищо повече, от това, което ти искаш.

— Знам…

Керълайн се опита да се освободи от ръцете му.

— Майк, не мога…

Ръката му вече завладяваше „обекта“, който тя се опитваше да брани, и я остави безсилна и трепереща от желание. Устните му заеха мястото на пръстите му и Керълайн окончателно се предаде.

През следващия час Майк я научи на още много други начини, по които да дава и да получава сексуална наслада. Най-накрая задъхани, потни и изтощени двамата се отпуснаха блажено в леглото.

Майк се наведе над ухото на Керълайн и прошепна:

— Става ми все по-трудно да се разделя с теб. Следващата седмица ще ми се стори дълга като вечност.

Тя се надигна на лакът и се взря в очите му.

— Няма да можем да се срещнем през следващия уикенд… — каза неуверено, предчувствайки какво ще последва.

— Така ли?!

— Да, имам други планове.

— Тогава да се договорим нещо за по-следващите събота и неделя.

— Съжалявам, но и тогава не мога…

— И за тогава имаш планове?!

Керълайн кимна.

— Предполагам тогава, че през целия следващ месец нямаш нито един свободен ден — изрече монотонно Майк.

Тя седна в леглото и придърпа една възглавница, за да прикрие гърдите си.

— Ако си спомняш, още когато започнахме да излизаме заедно, се разбрахме, че ще го правим, без да се обвързваме сериозно. Оттогава нищо не се е променило. Защо да не продължим по този начин.

Майк също се надигна и очите му проблеснаха от яд.

— По дяволите! Как можеш да продължаваш да го повтаряш?! Ако не си забелязала, аз съм влюбен в теб! Според теб, това не означава абсолютно нищо, така ли?!

— Временно…

— Какво искаш да кажеш?!

— Че да си влюбен е временно явление. Аз трябва да се защитавам и да съм готова за времето, когато ще престанеш да ме обичаш.

— И кога, ако мога да попитам, ще настъпи този ден?

Керълайн му хвърли такъв поглед, който да му покаже, че не проявява каприз, а е напълно сериозна.

— Ако знаех това, щях да си направя фирма и да печеля от гледане на карти, гадаене на кафе и други подобни.

— Нямам нужда от твоя сарказъм, отговори на въпроса ми. Как можеш да съдиш какви ще са чувствата ми в някакво въображаемо бъдеще?

— Майк, ти си човешко същество, нали? Не ми е известно хората да се славят със своята вярност и преданост.

Майк нервно прокара ръка през косата си.

— Керълайн, мисля, че е време да ми разкажеш нещо за твоя брак.

— Бракът ми няма нищо общо с това — отсече бързо тя.

— Забрави ли, че точно заради него се мислеше за фригидна?

Керълайн извърна глава. Знаеше, че Майк нямаше да приеме лъжите й, но да изрече на глас причините, довели до провала на брака й с Том, означаваше да изживее отново цялата болка и унижение.

— Разкажи ми какво се е случило, Керълайн — нежно настоя той и докосна бузата й.

Последва дълго мълчание и най-накрая Керълайн въздъхна.

— Добре, ще ти кажа и се надявам да ме разбереш. Запознах се с Том в университета в Небраска — започна бавно тя, като се опитваше да контролира емоциите си. — Том беше всичко, което можеше да се очаква от един съпруг — обичлив, грижовен, амбициозен, романтичен — истинска осъществена мечта за всяка млада жена. Оженихме се още като студенти и, разбира се, имахме парични затруднения, но знаехме, че щастието ни е съвсем наблизо.

Пръстите й разсеяно се опитваха да извадят едно перо от възглавницата.

— Тогава получих предложение да започна работа като „синоптично момиче“ в една телевизионна станция в Хюстън. Поколебах се дали да приема, защото трябваше да оставя Том в Канзас сити. Живеехме там, за да може той да започне адвокатска практика във фирмата на вуйчо си. Том настоя да приема работата и да направя собствена кариера. Според него, бракът ни не трябваше да спира професионалното ни развитие.

Майк се намръщи. Вече предчувстваше какъв ще е краят на тази история.

— От Хюстън заминах за Кливланд, а после и за Солт Лейк Сити. Бях ужасно ентусиазирана, че така бързо се издигах. Работата напълно поглъщаше вниманието ми. Бракът ни изглеждаше по-добре от всякога. Том приключи практиката си и стана партньор на вуйчо си. Целият свят изглеждаше в краката ни.

Между веждите й се образува голяма бръчка, но Керълайн намери сили, за да продължи:

— Виждахме се по специална система. Редувахме се — през единия уикенд аз отивах в Канзас сити, а през следващия Том идваше в Солт Лейк Сити. Това се случи през уикенда, когато беше мой ред да пътувам до Канзас. В петък получих задача да направя важен репортаж и позвъних на Том, че няма да можем да се видим. Той по това време работеше по тежък процес и също не можеше пътува. Късно следобед в събота разбрах, че все пак ще мога да се измъкна. Нямах време дори да му се обадя… — гласът й се превърна в тих шепот. — По добре да го бях направила. Смятах да го изненадам приятно, затова не му се обадих и от летището, а си взех такси.

Майк едва чуваше думите й и се приближи по-близо до нея. Трудно успяваше да устои на желанието си да я притисне в прегръдката си.

— Бях толкова развълнувана. Току-що бях получила предложение от една от най-големите телевизионни станции в Сиатъл да водя вечерните им новини. Не обърнах внимание на чуждата кола пред къщата. Не обърнах дори внимание на това, че всички светлини са угасени, освен тези в спалнята…

— Керълайн! — каза тихо Майк. — Няма нужда да продължаваш, мога да се досетя за останалото.

— Трябва да довърша, Майк. Нали искаше да разбереш какво се е случило? Нали искаше да разбереш каква е била Керълайн преди години? Бях наивна млада жена, изпълнена с радост, ентусиазъм и щастие. Без да натисна звънеца или да извикам, влязох в спалнята. Заварих Том в леглото да се люби с друга жена. Не с коя да е жена… — Керълайн тъжно се засмя. — С най-близката ми приятелка, с която учихме заедно в университета.

По бузите й струяха сълзи.

— Няма да можеш да се досетиш какво направих. Казах му, че съм поискала извънреден отпуск, защото желая да се разведем — тя едва успяваше да си поеме дъх. — Най-тъжното беше, че Том, без дори да ме попита защо, ми повярва.

Майк не можеше повече да се контролира и разтвори ръце. Керълайн зарови лице на гърдите му. Той нежно погали косата й и изчака дишането й да се успокои.

— Керълайн, не бива да смяташ, че аз съм като Том. Само защото съм мъж, не означава…

— Ако това се случваше само с мен, само ако беше някакъв изолиран случай, можеше и да ти повярвам. Мислиш, че не съм опитвала? Не искам да бъда сама, не исках да се чувствам по този начин… Поинтересувах се от браковете и на други хора. На добри хора, на мои приятели, на мои близки, които обичах, на майка ми и баща ми. Рядко можеш вече да намериш щастлива семейна двойка. Хората непрекъснато се нараняват, въпреки добрите си намерения. Не желая това да ми се случи отново, Майк. Няма да мога да го преживея отново. Ако се обвържа с теб, отново ще се наложи да пътувам, отново да се моля някой да ме смени, за да имам свободен уикенд. Това само ще попречи на кариерата ми. Какво ще стане след една или две години? Какво ще получа срещу енергията и времето, които съм отделила? Нищо друго, освен болка и разочарование. За тези две години бих постигнала няколко крачки напред в кариерата си, може би бих започнала работа в някой от телевизионните гиганти. Знам, че няма да имам нощи като тази, но пък няма да бъда застрашена от болката и разочарованието от една неизбежна раздяла…

— Керълайн, как можеш да смяташ, че това, което е между нас, не е хубаво изключение? Как можеш просто така да отхвърляш чувствата ми?

— Защото в моя живот никога досега не е имало „хубави изключения“. Всеки път, когато се забърквах с някой мъж, след това винаги ужасно съжалявах. А вложех ли усилията си в работата си, получавах удовлетворение и щастие.

Майк чувстваше как губи битката, която не беше и вярвал, че ще спечели. Нямаше основания да я обвинява. Още в началото Керълайн го бе предупредила да не очаква нищо от тяхната връзка.

— Не, Керълайн! Не мога да постъпя така, както ти искаш. Не мога да се правя на безразличен, на поредния „мимолетен“ мъж в твоя живот. Аз те обичам!

Той погали косата й.

— Беше права за този уикенд. Исках да ти покажа как си представям семейния ни живот. Беше права, но аз не те послушах. Ако бях го направил, щяхме да си спестим нерви, време… и разочарование.

Керълайн не можеше да повярва на това, което чуваше. Не можеше да повярва, че всичко свършваше.

— Майк, ние можем да продължим да се срещаме… Можем да бъдем приятели.

— Сега си ти тази, която не слуша, Керълайн. Когато ти казах, че те обичам, не се ли замисли поне малко? Не сметна ли, че това е нещо необикновено — нещо, което не се изрича всеки ден. За съвсем кратко време ти стана толкова важна за мен, колкото въздуха, който дишам. Не мога да кажа, че ще ми е лесно да се разделим, но по-добре сега, а не по-късно. Тогава ще ми е още по-трудно да те напусна. Ти си жената, с която възнамерявах да споделя живота си… Кроях планове да си имаме деца… — Майк сведе глава. — Позволих си дори да си представя как ще изглеждат. За жалост, увлечен в своите мечти, напълно забравих, че не ме обичаш. Може би ти дължа извинение за това, че те доведох тук през този уикенд.

Той пусна ръката й и се изправи.

— Ще спя в другата стая. Утре рано сутринта ще те закарам на летището.

Керълайн се опита да го спре.

— Майк, сигурен ли си, че искаш това? Може би ще открием някакъв начин…

— Не, Керълайн! Така не може повече да продължава! Не можеш да имаш и любовта, и приятелството ми. Колкото и да те обичам, не мога да продължа да играя ролята на „момче за развлечения“.

Тя затаи дъх.

— Майк, това, което каза, е ужасно!

— Да, защото се чувствам ужасно. Помисли си по-добре какво изобщо искаш от мен. Да се срещаме за ден-два, да ходим на ресторант и да се любим. Има ли по-подходящ термин, който да отразява това?

Майкъл отвори гардероба, извади халата си и без да се обръща, тръгна към дневната.

— Лека нощ, Керълайн.

 

 

Нощта изобщо не се оказа лека за Керълайн. Небето започна да избледнява, а тя все още не беше заспивала. „Защо Майк не отстъпи поне малко? Защо не се опита да ме разбере? Какво толкова искам? Хиляди млади хора живеят по този начин.“

Уморено стана от леглото. Потърси в гардероба халат, но не намери. Погледът й се спря върху купчината дрехи на пода. Наметна си ризата на Майк и внимавайки да не вдига шум, излезе от стаята. На пръсти тръгна по коридора, който би трябвало да води към банята. Когато преминаваше покрай отворената врата на дневната, забеляза, че Майк бе застанал до големия източен прозорец.

Той рязко се обърна. Често си беше мечтал да я види точно така — с разрошена коса, без грим и червило, носейки единствено неговата памучна риза. Тази сцена лъхаше на интимност, сякаш бяха любовници от доста дълго време. Керълайн изглеждаше много сексапилна. Образът й завинаги се запечатваше в съзнанието му. Той щеше да го преследва през дългите самотни нощи, които му предстояха.

— Търсех банята… — промълви Керълайн, объркана от напрегнатия му поглед.

— Има една точно до спалнята.

— През цялата нощ ли не си спал?

— Имаше много неща, за които си мислех.

— Аз също…

— Така ли?!

— Опитвах се да открия начин, по който да те накарам да ме разбереш.

— Не съм казал, че не те разбирам, Керълайн. Само не мога да продължавам да живея по начина, по който ти желаеш. Дълго съм търсил любовта. Не съм и предполагал, че когато най-накрая я открия, тя ще бъде едностранна.

Майк пъхна ръце в джобовете на дънките си.

— Открих, че да обичаш, е нещо изключително. Сигурно още по-добре ще се почувствам, ако открия жената, която споделя любовта ми.

Керълайн преглътна мъчително.

— Аз… наистина съжалявам, че не съм тази жена. Може би, ако се бяхме срещнали по-рано…

„Вярвам ли си на това, което казвам? Истина ли е всичко? Мъката, с която го изричам, не означава ли в действителност, че Майк за мен е по-различен от всички мъже, които познавам?!“

— Имаш ли нужда от нещо? Мога да отида до хотела да ти го взема.

Майк чувстваше, че ако тя останеше до него още малко, облечена по този начин, не би се стърпял да я грабне в обятията си — да я помоли да забрави и да му прости всичко, което й бе казал, и да продължат отново да се срещат.

— Не… Ще се преоблека, като се върна там.

— Искаш ли да приготвя нещо за закуска?

— Не съм гладна.

— Кафе?

— Ще пия в самолета.

Той поклати мрачно глава.

— Тогава по-добре се обличай. Безпредметно е да протакаме всичко това.

— Прав си… — отвърна Керълайн, макар и да се опитваше да измисли нещо, което би могло да върне надеждата й, че връзката им няма да умре.

След като тя не се помръдна, Майк учудено вдигна вежди.

— Имаш ли още нещо, което да ми кажеш?

„Да!“ — изкрещя мислено.

— Не… Предполагам, че нямам.

Керълайн се обърна и тръгна към банята.

Майк се отдръпна от прозореца и седна на дивана. В съзнанието му продължаваше да звучи въпросът, който не му даваше покой. „Щяха ли да стоят така нещата, ако не бях прибързвал, ако бях проявил малко повече търпение?“

 

 

Полетът до Лос Анжелис този път й се стори два пъти по-продължителен от обикновено. Керълайн се взираше невиждащо през прозореца и потънала в мрачните си мисли, си повтаряше отново и отново причините, които мотивираха действията й. Слизайки по стълбичката на самолета, все още смяташе, че решението й е било правилно.

Избра по-дълъг, заобиколен път, за да се прибере вкъщи. Осъзнаваше, че апартаментът й ще й се струва пуст и студен. Все още не беше готова да се изправи срещу самотата и изолацията. Спря пред малък ресторант за морски деликатеси и си поръча обяд, за да отложи прибирането си. Когато най-накрая нямаше какво друго да прави, потегли към жилището си.

Остави пътната си чанта в коридора, премина през дневната, влезе в спалнята и без да светва лампите, започна да се съблича. Захвърли скъпия си официален костюм на пода и се просна на леглото. Взе възглавница и я притисна към гърдите си. Изминаха няколко безкрайни минути. Очите й привикнаха с полумрака. Долната й устна започна да кърви там, където се бяха забивали зъбите й при опитите й да не се разплаче. Захвърли възглавницата, отметна одеялото и тръгна към банята. Включи лампата и закри очите си с длан, за да ги предпази от ярката светлина, отразена от белите стени. Разви крана на топлата вода и застана под душа. Силната струя прониза умореното й тяло и от гърлото й се изтръгнаха тихи ридания.