Гейл Дъглас
Корабът на мечтите (9)

Девета глава

За Кейтлин вечерята с Майк тази вечер бе напрегната и в същото време — невероятно вълнуваща.

Тя се чувстваше изпълнена с живот, както никога досега. Независимо че бе поръчвала напосоки от менюто, с удоволствие и апетит опитваше от всичко, което й се поднасяше.

„Шато Миле“ — червеното вино, което Майк бе поръчвал постоянно през тези дни и от което сега без колебание й наливаше, беше достатъчно приятно, за да бъде опасно. Кейтлин мислено си каза, че трябва да внимава колко ще изпие.

— Как така тази вечер ми се разрешава да пия вино? — попита тя, след като отпи. — Нима моят лекар се е отказал да ме насочва в правия път?

Майк й се усмихна иззад ръба на чашата си.

— Както сама си подчертавала няколко пъти, Кейтлин, аз не съм твоят лекар. Ако действително бях такъв, нямаше да има защо да ти забраня да пиеш вино тази вечер. Хранила си се добре през целия ден, така че едва ли ще получиш главоболие или стомашно разстройство. А що се отнася до насочването в правия път, това е работа, която изисква много по-голяма ангажираност, отколкото един обикновен лекар може да предложи.

Кейтлин внимателно постави чашата си върху масата — не искаше Майк да забележи, че внезапно бе почнала да трепери. Какво искаше да каже той? За какво намекваше? „Ще се бориш!“ — заповяда си тя, въпреки че нямаше точна представа за какво или срещу какво ще го прави.

— Знаеш ли, склонен си да проявяваш снизходителност — отбеляза тя, като прободе с вилицата си един домат.

— Да, знам — съгласи се той. — То върви редом с желанието да бъда доминиращ. Както вече ти казах, работя по въпроса.

Кейтлин присви очи.

— Както и аз ти казах, Майк Харис, ти можеше…

— Правилно. Можех да те засегна. Но, Кейтлин, ти си причината, за да продължавам да правя грешки. От самото начало прогони добрите ми намерения и продължаваш да го правиш. Тъкмо стигнах до мисълта, че не съм чак толкова лош човек в крайна сметка, и неочаквано ти се появяваше на сцената, а аз се превръщам в хуна Атила.

Кейтлин изведнъж прихна в смях.

— Цивилизованият Майк Харис — варварин? Изобщо не мога да си те представя, подменил изящното си бяло вечерно сако с няколко наметнати кожи, нагръдник и сандали до коленете. Не, този образ не ти отива.

Горещи вълни я обляха, когато се улови, че се опитва да си представи как изглежда Майк, без каквато и да е дреха.

Принудително насочи вниманието си отново към яденето. Словесните битки с Майк бяха грешка. Те служеха само да я подведат, за да тръгне тя по пътя, изпълнен с капаните на чувствата.

 

 

След вечерята Кейтлин направи колеблив опит да избяга от Майк и неговото обезкуражаващо обаяние, като каза, че отново иска да пробва късмета си в казиното. За нейна изненада, той бе готов да направи същото.

— Но нали каза, че не си падаш по хазарта? — протестира Кейтлин.

— Не си падах — отвърна Майк, — но известно време наблюдавах тези мои неофициални обекти на изучаване как играят и докато наблюдавах, преодолях страховете си.

Кейтлин отново остана изненадана. Не очакваше, че Майк ще признае някаква своя слабост, още повече такова нещо като страх. Този проблем се отнасяше за нея, а не за него.

— Всъщност страх ли е точно това, което изпитваш? — Тонът й бе по-нежен, отколкото бе през цялата вечер досега. — Или може би се тревожиш, че ще бъдеш принуден, или нещо друго?

— Моят баща имаше навика да залага и да губи — след кратко колебание отговори Майк. Не беше споделял тази част от своето минало с никого досега. — Татко беше мечтател, човек на идеите, такъв, на когото трябва да се плаща за това, че създава нови схеми и нови начини за правене на нещата. Ала малко хора плащат за такъв вид съзидателност и така, докато аз… Докато татко бе финансиран от човек, който вярваше в него, който наблюдаваше как други хора осъществяват проектите му.

Кейтлин правилно схвана думите на Майк и не се съмняваше кой така безрезервно е повярвал на баща му, за да финансира една идея.

— А когато баща ти се почувства финансово сигурен, успя ли да реализира някой от своите планове?

Майк се усмихна, обзет от внезапна гордост.

— Абсолютно, Кейтлин. И не само един, а няколко. Днес баща ми е един първокласен предприемач, а майка ми, която винаги го е поддържала и която не реагира скандално на банкрута на семейния бюджет, откри, че притежава умения, които и досега липсват на баща ми, относно ежедневното ръководене на работата. Те са прекрасен екип. Татко вече не е принуден да посещава казиното с надеждата за някой бърз удар. Само аз малко по-бавно се съвзех от гадното чувство, което обхващаше стомаха ми при вида на пощенски картички от Рино или Вегас… — Майк се спря, ужасен от своята изповед.

Кейтлин тъкмо беше започнала да разбира причината за решителността на Майк да контролира в такава степен живота си, когато от изражението му разбра, че съжаляваше за разказаното с такива подробности. Той се нуждаеше от малко разсейване.

— Голямата беда при сериозния хазарт е, че когато имаш най-голяма нужда да спечелиш, тогава загубата ти е гарантирана — каза тя вещо.

Майк не беше стъписан от самото наблюдаване на играта, а от начина, по който Кейтлин играеше. И въпреки това на масата за карти тя съвсем не изглеждаше безразсъдна. Само дето не беше особено загрижена дали ще спечели, или ще загуби.

— Не разбирам — каза той, докато бавно се приближаваха към казиното. — От това, което си ми казала, излиза, че не можеш да си позволиш да прахосаш сто долара, а първата вечер с лекота ги обмени срещу чипове и след това нехаеше за картите.

Кейтлин се засмя.

— Не е нужно да си Айнщайн, за да броиш до двадесет и едно. Аз внимавах кога да задържа своите карти и кога да поискам нова. Бях готова и да загубя стоте долара, но да си доставя удоволствие в казиното. В случай че беше станало така, просто щях да ги отпиша — за сметка на доброто прекарване. Всяко спечелено нещо е премия.

— Чудно — измърмори Майк и се усмихна озадачено на Кейтлин. — Ти наистина си разумна. — После плъзна ръката си около кръста й и с бърз жест я притисна до себе си. — Може би много повече, отколкото предполагам.

— И може би много по-малко, отколкото аз си мисля — изтърва се Кейтлин.

Двамата се засмяха, но погледът, който си размениха, стресна Кейтлин. Тя осъзна, че Майк не беше единственият, който бе позволил да бъде разкрит повече, отколкото искаше. Тя също му бе разрешила да надникне в собствените й вътрешни съмнения. А това тя не допускаше лесно.

След няколко скромни печалби и загуби Майк предложи да се разходят по палубата. Кейтлин жадуваше за глътка чист въздух и не му отказа. Освен това беше истински упоена от насладата от играта и не можеше да устои на изкушението да бъде насаме с него.

Дори когато той се извини и изчезна за малко, преди да излязат, Кейтлин го изчака, потънала в блажено мечтание, като отговаряше вяло на минаващите покрай нея.

— Всичко е наред — каза Майк, когато се върна.

Тя се усмихна и му разреши да я изведе.

— Неповторимо е — меко каза тя, когато усети внезапната топлина на бриза и се загледа в звездите, които изглеждаха съвършено близко. — Как могат хората да стоят на закрито в такава нощ? Защо си губят времето да плават, вместо да летят, като не обичат океана?

Майк се усмихна.

— Кой знае? Снобска изява може би. Последният от най-големите презокеански суперлайнери като символ на социалния им ранг. Други пък предпочитат да плават, но не и да се качат на самолет. Не забравяй и фактора комфорт. Дори аз съм готов да призная, че пътуването с кораб е несравнимо.

— Искам да ти кажа нещо — прекъсна го Кейтлин с тон, който беше нежно предизвикателен. — Никога, когато ти се зададе въпрос, не отговаряш точно.

Бяха стигнали до стълбите, които извеждаха на палубата за спорт. Засмивайки се добронамерено, Майк с удоволствие забеляза, че Кейтлин изкачи стъпалата веднага щом я подкани да стори това. Той беше доволен, че тя не е в настроение да спори и беше подготвен да се възползва от веселостта й, напълно осъзнал надигащото се желание, едва прикрито от външните й прояви.

Запита се дали е достатъчно хладнокръвен за прелъстяването, което подготвяше. Определено не се чувстваше хладнокръвен. Но знаеше, че е виновен в преднамереността на деянието, ако и да бе взел решение за него само преди два часа.

За човек, който винаги е планирал своя живот до най-малките подробности и никога не се е отклонявал от схемата, той бе извършил една забележителна и рязка промяна. Бе започнал вечерта, твърдо решен да обуздава чувството си към Кейтлин поне докато стъпи на сушата. Щеше да остане единствено само краткият флирт, заслепението, както двамата определяха взаимните си чувства.

И тогава тя бе пуснала бомбата. С една простичка реплика бе превърнала плановете му в отживелица. В продължение на няколко мига той се бе борил с чувствата, бушуващи в него, и накрая бе признал, че не е възможно да остави Кейтлин на нейните собствени планове. Впрочем той изобщо не можеше да я остави.

Като се облегна на перилата на палубата, тя пое дълбоко от соления въздух и се загледа в зеленикавосинята пяна, образуваща се от движението на огромния и мощен кораб.

— Няма жива душа. Спомням си първия ден, когато времето беше все още хубаво, тази палуба беше претъпкана от хора в бански костюми. Направо е странно, че сега е толкова пусто и тихо.

— Не ти ли казах? Аз резервирах това място за нас — каза Майк и му се прииска да бе направил точно това.

Кейтлин го изгледа косо.

— Не вярвам да си ти — каза тя, въпреки че знаеше, че той се шегува. Беше готова на всякакви урагани и морски болести, стига да не се налагаше сбогуването й с Майк.

Отказваше да мисли за тази раздяла. Нямаше начин да я избегне, но тя предпочиташе да не се вживява още в това.

Неочаквано отнякъде се появи сервитьор, който носеше сребърен поднос с две кристални чаши и бутилка вино, поставена в сребърна кофичка с лед.

— Много добре, Алъстер — каза Майк с усмивка.

Младежът изглеждаше доста доволен от себе си, оставяйки подноса върху една от масичките в края на палубата, непосредствено до неподвижно закрепените шезлонги, и изчезна по същия незабележим и бърз начин, както беше и дошъл.

Кейтлин се сети, че Майк сигурно е уредил всичко това, докато бе отсъствал, преди да се качат на палубата.

— Чувствам, че трябва да кажа нещо за тази предварителна подготовка — призна тя със смях. — Знаеш ли, за досадник като теб ти си наистина прекрасен.

Майк почувства угризение на съвестта. Дали Кейтлин щеше да го смята за прекрасен, ако знаеше какво е намислил?

Но той наля от шампанското, припомняйки си, че в края на краищата тя е достатъчно голяма. Трябваше да знае защо един мъж ще я ухажва така екстравагантно. А и не изглеждаше да е особено несъгласна.

— Какво е това нещо върху подноса? — попита Кейтлин, неспособна да въздържа повече любопитството си, докато Майк й подаваше чаша шампанско.

— Ще видиш — каза той, като й намигна.

След секунда по палубата се разнесе музиката, която тя обожаваше.

— Но как можа да поръчаш невидим оркестър — попита тя, безкрайно учудена.

— Където и да отида, моят верен малък касетофон е с мен — отвърна Майк усмихнат. — Та как иначе ще се справям, нали съм работохолик? Но и сантименталните песни също ме придружават. Нали съм безнадежден романтик?

Кейтлин поклати недоумяващо глава.

— Но как Алъстер го е взел от стаята ти? И как си му казал?

— О, най-неочаквано дамата, която не се интересува дори от причината, поради която е богоизбрана с преместване в по-горна класа, започва да става любопитна — закачи я Майк. — Какво е един любовен роман без малко тайнственост?

Кейтлин се усмихна.

— Колко… изненадващо.

Майк протегна ръка към нея.

— А сега може ли да те поканя за този танц?

Тя се озова в ръцете му без колебание.

Движеха се бавно под звуците на музиката, като отпиваха от шампанското. Соленият дъх на морето се смесваше с нейния жасминов парфюм и с аромата на мускус, излъчван от Майк. Ефирният бриз галеше кожата й.

Кейтлин докосна с устни шията му.

— Никога няма да забравя тази нощ — каза тя с дрезгав глас. — Без значение какво ще стане, ще я помня винаги.

Загубвайки представа кой от двамата всъщност е прелъстен, Майк почувства как мускулите му се стягат.

— Тогава това е нощ, която никой от нас няма да забрави — промълви той и наведе глава, за да доближи устните си до нейните.

Тя вече предусещаше вкуса на целувката, която беше на един дъх разстояние, когато той се задържа така, безмилостен и обещаващ.

— Мисля, че се нуждая от още шампанско — успя да каже тя, неможеща да издържа повече на напрежението.

Майк вдигна своята чаша към устата на Кейтлин и нежно погали с кристалния ръб долната й устна.

Остро желание прониза тялото й, а шампанското беше последното нещо, което й се искаше, но тя отпи една глътка, после реши да му отвърне със същото и доближи чашата си към неговите устни. Тъй като цялата трепереше, тя разля течността върху брадата му. За миг го изгледа смутена, след което импулсивно се наведе и облиза хладните капки с върха на езика си. Внезапно в нея избухна неистово желание. Тя чу приглушения стон, който Майк издаде, и в следващата секунда вече жадно търсеше устните му, като същевременно предлагаше своите на ненаситната му страст. Все още с чашата, тя обви с ръце врата му и остана така, притисната в прегръдката му.

Отдаден на удоволствието, Майк смътно си помисли, че иска да се отърве от винените чаши, но не му се щеше да остави Кейтлин дори за миг. Имаше чувството, че не желае никога да я оставя. Тя беше като еликсир, чувствена, гореща и копнееща, тялото й така съвършено пасваше на неговото, сякаш бе създадено за него.

Случайно обаче чашата му се наклони, част от съдържанието й се разля и накара Кейтлин да потръпне от студената течност, която бавно потече по гърба й.

Повече развълнувана, отколкото изплашена от внезапния контраст между ледената течност и горещите ръце на Майк, Кейтлин му помогна, като свали ръцете си от врата му, а той взе чашите и ги постави върху таблата. После я хвана за раменете и я завъртя с гръб към себе си.

— Позволи ми — прошепна той. Наведе глава и улови струйката вино с езика си точно когато тя се стичаше към най-горните кръстоски на презрамките й. Поставил двете си ръце на талията й, той прокара устни нагоре, като облизваше шампанското, замаян от нейния вкус. Достигайки до тила й, той не спря. Обсипа с целувки рамото й и упражнявайки лек натиск върху кръста й, успя да я обърне отново с лице към себе си.

От предишната съпротива на Кейтлин не бе останала и следа — тя бе сломена. Всеки сантиметър от тялото й бе наелектризиран. Колкото по-настоятелни ставаха целувките на Майк, толкова по-жадна беше тя да дава и да взема. Много смътно тя долови думите на песента „Не можеше да не си ти“. Колко точно съвпада, помисли си, като вдигна поглед към Майк, уверена, че очите й безмълвно признават пълната й капитулация, така както се пееше в припева на песента.

— Хайде да потърсим някое друго, по-усамотено място — предложи той с глас, изпълнен от желание, и я притисна в обятията си.

Сгушвайки се в него, Кейтлин кимна одобрително.

— Някое много усамотено място — отвърна тя и подложи лицето си за още една целувка.

Не беше на себе си, когато Майк я поведе навътре, през различните салони, по много стълби, избягвайки препълнените асансьори. Накрая осъзна, че стои пред една стая, недалеч от нейната собствена, като само след миг вече знаеше и кой е обитателят й.

— Не съм предполагала, че си бил толкова близко до мен през цялото време — каза тя тихо.

— А аз знаех — отвърна Майк — и, полудявах при мисълта, че си само през няколко стаи.

Докато отключваше вратата, той се опитваше да разсее съмненията, които бяха започнали да го измъчват, щом като магията на танца под звездите беше разсеяна от шума и светлините вътре в кораба. Но нали Кейтлин го желаеше така, както и той нея, каза си той, окачвайки табелката „Не ме безпокойте“ на вратата.

Отражението на луната във водата изпращаше меки отблясъци през илюминатора в тъмната му каюта и даваше възможност да се долови доверието в очите на Кейтлин.

— Би трябвало да ти кажа нещо — започна той с огромно усилие. — През цялата тази вечер — е, не съвсем през цялата… От момента, когато решихме да пийнем нещо преди вечеря… От мига, в който реших да правя любов с теб, всичко, което казвах или правех, бе част от моя план да те имам. — Той спря за малко, очаквайки, че тя ще избухне и ще затръшне вратата зад гърба си.

— Е, и? — зададе въпроса тя, отмятайки назад главата си, за да го погледне с недоумение. — Направих ли нещо, с което да променя решението ти?

Майк се намръщи.

— Ти май не разбираш, милинка. Всичко това е просто част от моята отегчителна необходимост да бъда водещ. Реших да те притежавам и — ето те тук.

Ъгълчетата на устата й леко се извиха нагоре.

— Възхитителен си, знаеш ли?

Тази жена ще ме побърка, реши Майк.

— Какъв съм?

Тя го целуна по брадичката, след това прошепна:

— Аз може да съм лекомислена, Майк Харис, но не съм глупава. Знам кога ме прелъстяват. — Обхващайки лицето му между дланите си, тя му се усмихна закачливо. — Как ти се струва?

На Майк му беше необходимо известно време, за да проумее смисъла на думите й.

— Но кога? — най-сетне попита той. — Кога взе решение да си разменим ролите?

— Не съм разменила ролите — с внезапна сериозност каза Кейтлин. — Просто стигнах до заключението, че е глупаво да продължавам да се боря с чувствата, които изпитвам към теб. — Тя се усмихна отново и дръпна папийонката му, за да я развърже. — Колкото до това кога съм решила, не съм сигурна. Мисля, че стана някъде по времето между края на вечерята и разливането на шампанското.

Докато сваляше внимателно копчетата от яката му, Кейтлин се преструваше, че не забелязва шокирания поглед, с който я наблюдаваше Майк. Тя му бе казала истината. Не знаеше точно кога, как и защо бе отстъпила пред завладяващото я желание да бъде близко до него по всякакъв възможен начин, без да се съобразява нито с бъдещето, нито с това дали са подходящи един за друг, нито с факта, че съвсем скоро двамата щяха да поемат различни житейски посоки. Единственото, което знаеше, бе, че ще съжалява непоправимо, ако не се отдаде на желанието си да стане част от него поне за малко. Тя можеше да се залъгва за много неща, но не биваше да се залъгва относно чувствата си към Майк. Поне не повече.

Пресегна се зад него и постави златните копчета върху шкафа, след което сложи ръцете си на гърдите му и плъзна длани под ризата. Устните й потърсиха неговите.

Като току-що излязъл от някакъв транс, Майк обгърна с ръце главата и зарови пръсти в косата й, отговаряйки на търсещите й устни.

Самата Кейтлин ставаше все по-самоуверена. Започна да съблича ризата му. Не чувстваше никакъв свян, желаеше го прекалено силно, за да изпитва каквато и да е срамежливост.

— Може би трябва да помогна — каза Майк с нисък глас, като се освободи от сакото си и го метна настрани.

— Може би помощта трябва да е взаимна — отвърна Кейтлин усмихната, развълнувана от дълбоката чувственост на Майк.

Събличаха се бавно, като се наслаждаваха на всеки момент, на всяко докосване и всяка целувка. Майк проследи с пръсти презрамките на роклята й дотам, където те се завързваха отзад, и с едно рязко дръпване направи това, за което бе копнял през цялата вечер.

— Кейтлин, толкова си прекрасна — промълви той.

Внезапно той я грабна и я отнесе в леглото, полагайки я, сякаш беше някаква скъпоценност, а после се надвеси над нея, готов да я има само за себе си…

Майк никога не бе изпитвал подобен любовен екстаз. Никога не бе знаел колко сладко може да бъде едно отдаване. Никога не бе се доверявал в такава степен на някого.

После, докато отпочиваха мълчаливо в прегръдките си, Кейтлин и Майк бяха замислени и тревожни. Никой от тях не бе подготвен за поразителния ефект на това, което се бе случило между тях.