Гейл Дъглас
Корабът на мечтите (8)

Осма глава

Някой чукаше на вратата. Кейтлин отвори едното си око, после седна в леглото и когато вратата се открехна, тя беше вече напълно будна.

— Съжалявам, че ви безпокоя, мадам — каза каютната стюардеса със своя напевен шотландски, докато безшумно влизаше вътре, носейки поднос. — Вашият лекар ме помоли да ви донеса закуската в стаята. Освен това беше много придирчив в избора, трябва да призная. Той каза, ако не ядете, да му докладвам за това ваше непослушание. Къде да оставя храната, госпожо? В леглото ли?

— Върху масичката за кафе ще е добре — промърмори Кейтлин, търкайки очите си, за да се разсъни. — Сега ще стана. — Първоначално тя помисли да върне подноса обратно, за да покаже, че не приема нареждания от доктор Майкъл Харис, но беше гладна, а и купата с плодове я изкушаваше. Имаше още кисело мляко и малка каничка с мед, дори чай. Изглежда, Майк се беше самозабравил, докато е избирал закуската й. Стомахът й се сви от нетърпение. — Благодаря ви много, Маги. Не бива да се тревожите. Ще изям и последната трохичка. Направо умирам от глад. Какво е времето тази сутрин?

— Все още има вълнение, но най-лошото мина — отговори Маги весело. — Да дръпна ли завесите, госпожо? Още няма слънце, но малко светлина ще поразведри обстановката.

— Чудесно, благодаря — каза Кейтлин, като се протегна да вземе халата си и скочи със замах от леглото.

— И да не ме разочаровате, госпожо — каза Маги, отправяйки се към вратата. — Да изядете всичко, иначе ще трябва да издрънкам за това на сладкото ви докторче.

Кейтлин стисна устните си, за да се въздържи да не я поправи, че Майк не е неин лекар. За сметка на това се усмихна.

— До шушка — обеща тя и седна до масата.

Маги още не бе затворила вратата след себе си, когато Кейтлин се нахвърли върху храната.

Час по-късно се почувства готова да се покаже на света. Инжекцията бе извършила чудеса, въпреки че й беше неприятно да го признае. Изобщо не беше толкова страшно. Благодарение на Майк тя бе направила първата стъпка към преодоляване на тази своя фобия.

Като пъхна дневника в голямата бяла чанта, преметната през рамото й, тя напусна стаята. В този момент видя Маги, която се задаваше по коридора.

— Можете да докладвате, че унищожих закуската си — обърна се тя с усмивка към стюардесата.

— Това е добре, госпожо. Когато вашият лекар казва нещо, той го прави.

Кейтлин кимна и се запъти към Кралската зала.

Там поговори с няколко души, след което се зае с дневника, като несъзнателно поглеждаше от време на време към часовника. Но малко преди единайсет часа спря да пише и тръгна към театъра и след като два пъти се обърка, най-сетне стигна до него. Там се бе събрала внушителна тълпа, включително и много от новите й познати.

Тъкмо се настаняваше на крайното място до пътеката на една средна редица, когато Майк прекоси сцената и застана на подиума. Той веднага я забеляза и дискретно й се усмихна. Майк изглеждаше поразително красив, но това, което успя да пробие уж здраво бронираната й защита, бе усмивката му. Тя също му се усмихна свенливо, след това бързо отмести поглед от него.

В същия миг видя Дафне, която й хвърляше свойски погледи. Кейтлин почти чу как тя казва: „Майк не е ли вашият… Бих се заклела, че…“

Кейтлин не искаше да знае за какво би се заклела Дафне. Беше достатъчно заета да се чуди на себе си кое я беше накарало да слуша лекцията на Майк. Не беше ли прекарала повече време, отколкото трябваше, с този мъж? Не трябваше ли и без това да седят един срещу друг още доста пъти, докато пристигнат в Саутхемптън? Не беше ли се наслушала на лекциите му, че сега беше и тук?

Но това, което най-вече я подразни, бе, че се чувстваше нервно възбудена. Искаше й се всеки човек в залата да признае, че Майкъл Харис е най-способният лекар след Хипократ, най-очарователният мъж след Кари Грант и най-добрият оратор след Джон Ф. Кенеди.

Разбира се, не можеше да си представи как ще стане това, имайки предвид неприятната истина, че досега Майк бе говорил пред аудитория, състояща се предимно от закоравели пушачи, наркомани и преуспели любители на обилната храна и алкохола.

Но само броени минути след като бе започнал да говори, Кейтлин разбра, че е подценила силите му както по отношение на убедителност, така и по отношение на наблюдателност.

Очевидно не си бе губил напразно времето през тези два дни, с изненада констатира тя. Той познаваше тези хора така добре, сякаш ги бе изучавал от години. Умееше да поднася съветите към тях във форма, която те намираха за приятна. Много скоро те разбраха, че мъжът пред тях не бе някой надут младок без познания, но с претенции, изпълняващ задължение да проповядва пред възрастни, а един истински професионалист, който им се възхищаваше, че са живели дълго и значимо в такъв напрегнат и динамичен свят. Той не осъждаше своите слушатели за лошите им навици. Подчертаваше, че много от тях са израснали във време, когато цигарите са били шумно рекламирани и подкрепяни от всички — от филмовите звезди до лекарите на бъдещите президенти. Той не предлагаше медицински заместители на адските мъки на различните диети против напълняване, заседналия начин на живот и претоварването с работа, а внушаваше, че всички хора вече са готови да поставят под контрол собственото си здраве.

На това място той погледна към Кейтлин и задържа очите си върху нея, докато тя не знаеше къде да се дене от смущение, подобно на ученичка, чийто учител току-що е направил забележка, без да споменава имена, но давайки на всеки да разбере кой е виновникът.

В този момент й се прииска да го удуши.

След което Майк продължи словоохотливо и успокояващо да цитира фрапантни случки и смешни ситуации от своята практика, илюстрирайки как дори малки промени в „управлението на живота“ могат да донесат големи дивиденти при един дълготрайно спазван „качествен контрол“. Търговската терминология бе точно изчислена, сети се Кейтлин. Майк беше умен човек. Брилянтен кукловод, определи го тя и леко потръпна при тази мисъл.

Разбра също така, че повечето от съветите на Майк можеха да бъдат прочетени в популярни здравни списания и въпреки това той правеше евентуалните ефекти от тях да изглеждат вълнуващо, някои прости истини — да звучат силно и красноречиво, малките саможертви — да означават много, когато са възнаградени.

Тъкмо беше започнала да става настъпателна, когато той я обезоръжи, казвайки точно това, което и тя мислеше, че нищо в неговата лекция или книга не представляваше някаква особена новост или откритие; само неговите лични преживявания се опираха на съвременните норми според потвърдени научни данни.

Страхотен е, помисли си Кейтлин. Как можеше да бъде толкова скромен? Толкова искрен? Така адски очарователен?

Какво ли щеше да си помисли за Майк нейната леля? Вероятно, че е красив и галантен и че един лек флирт с него си заслужава, реши Кейтлин, но не е човек, с когото да се задълбочаваш. Леля Пени щеше веднага да забележи доминиращите му склонности и да издаде строга забрана за срещи с него.

Бедата беше там, че въображаемите поучения на леля й не можеха да се сравняват с истинския Майк, с въздействието на неговия магнетизъм, дори със звученето на гласа му, когато говореше.

— Единственото нещо, което се осмелявам да предложа, дами и господа — Майк приключваше речта си, — е да се отнасяте с тялото си така, както се отнасяте с вашия кадилак. Ако го направите, ще бъдете удивени от дълголетието, с което сте го дарили.

Когато той напусна сцената и се запъти направо към нея, Кейтлин отново се почувства в центъра на вниманието, но този път по начин, който я накара да се развълнува и да бъде горда, че той е неин… Тя се намръщи. Неин какво? Разбира се, не неин лекар, въпреки всичките глупости, които си бяха наговорили във връзка с това. Тогава неин приятел ли беше? Думата не беше съвсем точна. Майк беше нещо друго, нещо повече и все пак не можеше да го нарече свой любовник.

Той беше едно увлечение, каза си тя. Едно заслепение. Което е трябвало да й се случи някога. Била е късметлийка, че толкова дълго е успяла да избегне този вид глупости.

Видя го, че се опитва да дойде при нея, но не може да си пробие път през тълпата, която внезапно го наобиколи.

— Не си тръгвай — каза той, предизвиквайки няколко любопитни погледа да се заковат върху нея.

Особената интонация на думите му накара Кейтлин да остане на мястото си, вместо да хукне, да се скрие от Майк Харис и от невероятните чувства, които събуждаше у нея. Молбата в гласа му, наместо обичайната команда, просто я парализира.

След безкрайно дълго време, както му се стори, Майк най-сетне успя да се извини на ентусиазираните, но настоятелни свои почитатели, като им предложи да се срещнат по-късно този следобед в Кралската зала, където щял да бъде на разположение да отговаря и на други техни въпроси. След това си проправи път до Кейтлин.

— Здравей — каза той, като й протегна и двете си ръце. — Така добре ли се чувстваш, както и изглеждаш?

Тя се изправи и пусна хаплива усмивка.

— Надявам се, че изглеждам поне наполовина така, както се чувствам, благодарение на теб. Инжекцията свърши хубава работа. Опустоших закуската, която ми изпрати, и искрено се надявам да прекарам остатъка от времето в удоволствия даже ако трапезарията се превърне в циркова арена.

— Готова ли си да опиташ? — попита той, когато напуснаха театъра.

— При едно условие — отвърна Кейтлин, като му хвърли кос поглед и усмивката й придоби по-естествен израз. — Ти да даваш нарежданията.

На Майк му бе неприятно, че Кейтлин трябваше да отиде в минералния басейн, докато той отговаря на въпроси в качеството си на автор и специалист. Освен това се питаше, след като му беше трудно да се раздели с нея само за няколко часа, как щеше да се чувства, когато се наложи да й каже „сбогом“ в Саутхемптън?

Неочаквано си спомни за Дейв и останалите колеги от клиниката, които му пожелаха след изявата му на лондонската конференция да изкара една истинска ваканция — без лекции, без водене на записки, изобщо никаква работа.

Стана му смешно. Почивка? От години не бе имал такава. Не можеше. Имаше пациенти, за които да мисли.

Това бе госпожа Банърман например, неговата осемдесетгодишна любимка, с нейните средно викториански „тупкания“ на сърцето, което беше толкова здраво — но самотно, — каквото рядко се срещаше. Тя беше много разстроена, когато научи за заминаването му извън страната дори и само за седмица, и поради тази „мъртва зона“ той не можеше да й се обади просто за да й каже „здравей“ и да я увери, че доктор Мастърсън гори от нетърпение да й докаже, че е точно толкова мил и добър, колкото и доктор Харис. Освен нея, там беше и свадливият петролен магнат, неоснователно притесняващ се за резултатите от изследванията си. И…

Майк спря да мисли по-нататък. Ако той самият беше пациент, щеше да се убеждава, че трябва да върши нещо приятно и увлекателно, за да се разсейва от подобни безполезни тревоги.

Той знаеше със сигурност кое е приятното и увлекателно занимание, което щеше да му помогне, ала прелъстяването на Кейтлин, с цел да си осигури разнообразие не му се струваше достойно. И прелъстяването й, поради каквато и да е друга причина, щеше да доведе до усложнения, за които в живота му нямаше никакво място. Неразположението й предишната вечер бе навременно, то го принуди да се замисли сериозно за чувствата си към нея и той бе взел решение да обуздае тези чувства.

За жалост, когато по време на своята лекция в театъра той бе погледнал към публиката и я бе зърнал, мъдрото му решение се бе изпарило от главата. Всичко, което знаеше в този момент, бе, че при вида й през тялото му премина електричество. Всичко, което запомни, бе пулсиращото желание за нея. Всичко, което го интересуваше, бе да приключи по-бързо с лекцията и да отиде при Кейтлин, да я докосне и да разговаря с нея.

И той трябваше да се сбогува с тази жена след четиридесет и осем часа?

Не беше сигурен, че може да го направи.

 

 

Както винаги, Майк бе сразен от начина, по който Кейтлин го погледна, когато той мина да я вземе от стаята й за последната, официална вечер на пътешествието.

— Не разбирам много от мода, но трябва да кажа, че в този тоалет ще бъдеш гвоздеят на вечерта — каза той, преценявайки ефекта на дългата, плъзгаща се по тялото жарсена рокля, която Кейтлин бе облякла. От пръв поглед тя направо шокираше със семплата си кройка и с дълбоко изрязаното деколте, което се придържаше от тесни презрамки през раменете, както и с цепката чак до бедрото.

Кейтлин излезе и тръгна пред него, а Майк усети кръвта му да кипва в тялото, докато я гледаше отзад. Тънките презрамки представляваха всичко, което можеше да се нарече гръб на роклята, пресичаха се във вид на мрежа от раменете до тялото и там свършваха, възбуждащи въображението на Майк дотолкова, че той почувства, че се изпотява. Не знаеше как ще изкара цялата вечер, без да изгуби своята непоколебимост. Без да изгуби разума си.

Когато влязоха в бара пред ресторанта, Кейтлин се усмихна на Майк.

— Този път бих искала да се отбием тук и да пийнем нещо преди вечерята. Океанът се е успокоил и по всичко изглежда, че ще има прекрасен залез.

— Добра идея — съгласи се Майк, повеждайки я към две свободни места до прозореца, почти на същото място, където бе седял през късния следобед, обзет от мрачни мисли. Той бе мислил за Кейтлин и за своя планиран подход към живота, за внезапно възникналите съмнения относно цялото му съществуване. За предсказуемото му съществуване. Бе наблюдавал как сноп слънчева светлина пронизва надвисналия сив облак и покрива морето с блестящо злато, което го накара да се надява на една ясна нощ и точно нея той искаше да подари на Кейтлин.

— Обожавам океана — промълви Кейтлин.

— Не си злопаметна — каза Майк с усмивка. — Океанът се отнесе нелюбезно към теб. — Той се подвоуми и каза внимателно: — Така ли прощаваш и на хората?

Кейтлин се почувства неудобно от въпроса, уверена, че Майк го бе насочил към нейния вътрешен мир, към най-съкровените мигове от живота й, когато бе оставала сама, уязвима и объркана.

— Всъщност правя кукли–вещици и ги бода с игли — равно каза тя.

Майк премигна два пъти.

— Сега си обяснявам мистериозната болка, която чувствам в областта на сърцето — пошегува се той, но същевременно знаеше, че думите й бяха истина.

На Майк му се искаше да може да хвърли котва и да задържи кораба.

Като ехо на тревожните му мисли, Кейтлин каза:

— Как удивително бързо отлитат тези пет дни. Вече сме минали повече от половината път до Англия и… — Гърлото й се стегна и тя направи пауза. След като го прочисти, продължи с приглушен глас: — И ще вечеряме заедно само още един път след тази вечер. Като че ли… — Думите й заглъхнаха, когато отмести погледа си от Майк и се вторачи в невероятно спокойната вода.

— Колко дълго планираш да останеш във Великобритания? — попита той.

Кейтлин понечи да свие рамене, но се усети.

— Времето на обратния ми полет за Ню Йорк е неопределено. — Въпреки че все още се съмняваше в разумността на своите планове, тя се усмихна и заговори, сякаш нямаше търпение да започне тяхното изпълнение. — Най-напред ще прекарам няколко дни с Пам — приятелката ми, за която съм ти споменавала. После ще обиколя Оксфорд с проучвателна цел, преди да се отправя на истинска разходка.

— Разходка? — повтори учудено Майк. — Пътуваш до Англия, за да се разходиш там?

Кейтлин предусети избухването на друг конфликт и с изненада откри, че го иска, сякаш не се чувстваше удобно с Майк, ако двамата не се спречкат за нещо.

— Говоря за дълга разходка — поясни тя. — През Котсуълдз. След което вероятно ще продължа по на север, към граничните райони, описани в разказите на сър Уолтър Скот. Може дори да се отправя за Шотландия.

Майк размишлява известно време върху това, което чу, след което каза:

— Ще бъдеш ли придружена от екскурзовод?

Кейтлин поклати глава.

— Ще се справям сама.

— Значи сама и в двата смисъла на тази дума? — Във въпроса му се усещаше остро раздразнение.

— В обичайния смисъл на думата — отговори тя, като вдигна брадичката си.

— По дяволите, Кейтлин! — избухна той.

Кейтлин подскочи, както и няколко души край тях. Майк трябваше да си поема няколко пъти дълбоко въздух, докато се успокои. След това заговори тихо, с внимателно отмерени думи:

— Ти се губиш на кораба, сладката ми! А как ще се оправиш в цяла една проклета страна?

— Тъй като няма да имам никаква предварително набелязана цел на пътуването, няма да е от значение, ако се загубя — отвърна тя с пълното съзнание, че това, което казва, е абсолютна безсмислица.

— Ще свършиш някъде в някое тресавище! — предвеща й Майк, който стискаше челюсти, а очите му придобиха стоманеносин оттенък, докато я гледаше яростно, представяйки си всички беди, които тя сама можеше да си докара. — Ще се качиш на автостоп при някой йоркширски удушвач. Ще обикаляш в кръг из Шеруудската гора, но там няма да го има Робин Худ, за да те спаси.

Част от куража на Кейтлин се изпари. Тя не можеше да отрече, че си бе представяла такива кошмарни неща, че и по-лоши, но си бе казала, че е мелодраматична.

— А какво е едно приключение без малко опасности? — почти насила каза тя с тих глас.

— Какво?! — Майк чувстваше, че не може да се контролира от ярост, нещо, което му бе абсолютно непознато досега. Тази жена беше безумна още от начало знаеше, че се нуждае от човек, който да я наглежда. Човек, който да я наглежда ли? Не, тя трябваше да бъде затворена и пазена, строго. Под постоянно наблюдение. — Слушай, има най-различни обиколки с екскурзоводи. Защо трябва да го правиш по трудния начин? По такъв идиотски начин, за да бъда по-точен.

— И никога не казвай, че не си се отнасял с мен безцеремонно — каза Кейтлин. Мигът на почуда от надигащото се у нея радостно вълнение беше кратък. Тя беше спокоен човек. Защо тогава така обичаше да се кара с Майк? А може би преследваше нещо друго? Тъкмо щеше да потърси отговор на този въпрос, когато той присви очи и настръхна като разярен лъв само защото смяташе някаква си нейна идея за вятърничава. — Не съм толкова смотана, колкото си мислиш — информира го тя типично в неин стил, сякаш го питаше: „Как смееш да ме обиждаш?“ — Възнамерявам да се движа по оживени пътища, а не да бродя из пустошите като Кати, която търси Хийтклиф. И за твое сведение, аз фактически съм се подготвила за малките си екскурзии: изкарах курсове — един по разчитане на топографски карти и друг за самозащита. На изпита по ориентиране се провалих, но в класа по джудо бях първа.

Майк не се чувстваше успокоен ни най-малко.

— Чудесно. Надявам се, че можеш да събориш петима здравеняци, преди те да са ти скочили.

Кейтлин избухна в смях, в който се прокрадваше известна нервност. Не, тя нямаше да се поддаде на страховете си.

— За бога, Майк — подразни го тя, — та ние говорим за добрата стара Англия, родината на следобедните партита, изисканите маниери и честната игра.

— А също и на Джак Изкормвана — добави той. Кейтлин пребледня, но реши да не отговаря директно на забележката.

— Изглежда, наистина смяташ, че съм някаква глезла. Всичко, което планирам, е нищожно! Длъжна съм да ти кажа, че в годините на своя разцвет моята леля е била авантюристка в буквалния смисъл на думата. Леля Пени е яздила камили в пустинята, работила е с мисионери в Китай и е била всеотдайна в работата си като учителка в Австралия. Присъединила се е към женския батальон по времето на Втората световна война и е участвала в битки по фронтовете. Е, мисля, че аз пък мога да се справя с една разходка из английските туристически центрове!

— Какво общо има леля Пени с тази дискусия? Или изобщо с всичко около теб?

— Какво искаш да кажеш? — попита Кейтлин, въпреки че знаеше прекрасно за какво става дума. Пам Дженингс беше изразила същите съмнения: че Кейтлин полага усилия да живее според вижданията на леля Пени.

— Няма значение — каза Майк, решил да се върне на по-предишната тема. — Мисля, че беше споменала, че ще се хванеш на работа. — В сравнение с намеренията, за които току-що бе чул, представата за Кейтлин като барманка в някоя кръчма не му се струваше толкова ужасна.

Кейтлин трепереше вътрешно. Майк я бе вбесил така, както Пам никога не бе успявала, въпреки че той предполагаше същото, което Пам бе констатирала направо.

— Действително казах, че ще потърся работа, в случай че закъсам финансово. — Тя се мъчеше да говори спокойно, но не й се удаваше съвсем и затова се ядосваше до безкрайност. — Но първо ще искам да разгледам околностите. — Предпочете да не споменава за желанието си да посети местата, за които й бяха разказвали нейните родители, за необходимостта да почувства останките от тяхното присъствие, от тяхното щастие. Той би я помислил наистина за луда, ако му кажеше всичко това. — Да видя полята и градините, живописните селца. Отблизо и в естествения им вид, а не иззад прозорците на приятно охладения туристически автобус. Разбира се, ти не би разбрал тази моя амбиция, Майк. Тя не води до никаква изгода, освен едно преживяване. По-лошо — може да включва и известни неудобства. О, небеса, в твоя стерилен, луксозен, съзнателно дирижиран…

— И предсказуем — помогна й Майк.

Кейтлин леко трепна, но изправи раменете си и продължи:

— Да, предсказуем. В твоя предсказуем свят такова нещо не е позволено да съществува. — Тя изведнъж прекъсна, виждайки, в очите на Майк да се образуват буреносни облаци. Беше отишла твърде далеч с предизвикателството си към него. А не знаеше защо го бе направила. Най-вероятно той бе събудил бунтовника в нея, така както се предполагаше, че тя събужда диктатора в него. — Извинявай за последното, беше неуместно. Но не беше умишлено.

Майк само отпи от бърбъна, без да каже дума, и потъна в мълчание, докато размишляваше.

— Майк, наистина много съжалявам — отново каза Кейтлин. — Трябваше да си отрежа езика.

Той я погледна, сякаш току-що се сещаше, че тя е там, след което фокусира вниманието си върху устните й.

— Недей да правиш нищо прибързано. — Гласът му звучеше изкусително. — Мога да изброя няколко причини, поради които не заслужава да бъде отрязан.

— Ти не играеш честно — прошепна тя.

Майк бавно поклати глава.

— Ако трябва наистина да споря с теб, то не виждам ползата да спазвам правилата, Кейтлин. Ще направиш добре да запомниш това.

Тя се вгледа в него, като се опитваше да проумее какво точно й казваше той.

— Звучи доста… заканително.

Майк се усмихна. Бяха му казвали и по-рано, че когато си наумеше нещо, ставаше толкова краен, че изглеждаше направо заплашителен.

Ето защо си каза, че няма какво да се чуди на широко отворените очи на Кейтлин. Явно, че в този момент не бе нищо друго, освен една заплаха за нея.