Гейл Дъглас
Корабът на мечтите (11)

Единадесета глава

Истински конвой от буксирни лодки заприижда към „Кралица Елизабет II“, когато корабът наближи пристанище Саутхемптън. Кейтлин и Майк се облегнаха на перилата на палубата и загледаха прехласнати как малките съдове направляват гигантския кораб до определеното му място на кея.

— Приличат на кутренца, които обикалят слон подхвърли Кейтлин със смях, след което, за своя собствена изненада и без никаква връзка с казаното, добави: — Не мога да си позволя да живея в Ню Йорк.

Майк сдържа усмивката си.

— Би могла да останеш при мен за известно време, нали?

Кейтлин задържа погледа си върху него.

— Познаваш ме от пет дни и искаш да живея при теб?

— Да останеш при мен — поясни Майк. — Има разлика. — Дори и като го каза, той знаеше, че постъпва безразсъдно, отправяйки тази покана. А безразсъдството беше поредното отстъпление от неговото собствено „аз“. Как ли щеше да свърши? Защо не можеше да спре да мисли за това, че Кейтлин няма да допусне да бъде толкова зависима от него? — Толкова ли страшно ще бъде, ако си моя гостенка? А и кой казва, че не можеш да си го позволиш? Би могла да създадеш страхотен бизнес за отрицателно време с твоите специфични интереси и умения.

Кейтлин смръщи вежди.

— Какви по-точно?

— Способността ти да помагаш на по-възрастните жени да изглеждат и да се чувстват добре. Няма да има нищо лошо, ако сформираш курсове или частни консултации и вземаш хонорар. Притежаваш и талант, за да издаваш някакъв бюлетин, който ще ти помогне да спечелиш доверието на клиентите. В случай че изпиташ вина за това, че получаваш твърде много пари, мога да те насоча към няколко места, където ще можеш да успокоиш съвестта си чрез доброволен труд. Но за да започнеш, трябва да получиш някои обяснения, свързани с работата ти, от нашата клиника, както и от някои специалисти по пластична хирургия, които познавам. Здравето и добрият външен вид вървят ръка за ръка, Кейтлин. А ти ще извършваш много важни услуги.

— И ще трябва да бъда зависима изцяло от постоянния стремеж към някакъв успех — подхвърли Кейтлин, без да се замисли, въпреки че не можеше да отрече, че идеята на Майк я заинтригува.

— Аз например не гоня успеха — отбеляза Майк. — Поне не се стремя към него. Просто върша това, което ми се струва, че е от значение, а успехът идва сам. Не е ли време да спреш да бъдеш страничен наблюдател, при положение че съществува крещяща нужда и огромно търсене на нещо, което ти обичаш да правиш? — Той поспря за момент, след което се реши да каже и останалото: — Не е ли време вече да престанеш с този авантюристичен живот, който леля Пени не може повече да води, и да започнеш свой собствен?

Кейтлин остана мълчалива.

Накрая Майк беше принуден да наруши тишината.

— Ако не съм прав, миличка, кажи. Но не мисля, че е така.

Кейтлин много добре знаеше, че е прав. И въпреки това не можеше току-така да се откаже от всичко, което в продължение на години бе считана за важно.

— Колко дълго ще трае тази идилия? — попита тя. — Какво ще стане, ако ми хареса да бъда твоя гостенка, а ти след няколко дни решиш, че съм ти омръзнала?

Доволен, че тя започваше да разсъждава по предложението му, Майк избухна в смях и поклати глава.

— В случай че стигна дотам, ще помоля някой от клиничните психиатри да ме прегледа. Да ми омръзнеш след няколко дни? Няма такова нещо. Нито след няколко седмици, нито след месеци, нито… — Внезапно спря, преди да е добавил и „за цял живот“. Може би наистина трябва да говоря с някой от своите психиатри, помисли си Майк.

От друга страна, той като че ли за пръв път в живота си разсъждаваше трезво. Може би откриваше, че дълбоко в него съществува зрънце вяра в бъдещето, както и в собствения му разум. Може би нямаше повече нужда от своите петгодишни програми.

— Виж, знам, че може да ти се стори странно, че точно аз бих направил такова… прибързано нещо… като да помоля една жена, която едва познавам, да зареже всичко и просто да дойде с мен у дома. Самият аз трудно бих го повярвал. Но ако погледнеш по-отблизо, ще видиш, че не съм чак толкова безхарактерен, както изглеждам.

— Разбира се, че си — каза Кейтлин, без да си направи труда да го изслуша, въпреки че копнееше да му повярва. — Все още си под влияние на пътуването с кораба. Това е причината да си толкова… — тя се усмихна — … толкова прибързан.

— Да, все още съм омаян, но не корабът е чародеят — каза сериозно Майк, не обръщайки внимание на закачката на Кейтлин. Той я прегърна и каза тихо: — Слушай, милинка, преди известно време споменах за сделка. Тази, която ми дължиш. Ето и твоето участие в нея — да останеш с мен тази седмица в Лондон, вместо да отиваш у приятелката си.

— Говорили сме за това — каза Кейтлин, полагайки усилия да не се поддаде. — Ти ще си зает с конференцията, нали така каза.

Майк се усмихна лукаво.

— Добре, истина е, че ще съм много ангажиран. Но поне можем да бъдем заедно, когато се случи да се измъкна.

— И да те изморявам още повече — не се сдържа да подхвърли Кейтлин, въпреки че чувстваше как започва да се предава. Като се противопоставяше на желанието на Майк, тя усещаше, че губи. А може би печелеше. Не знаеше точно.

Майк докосна с устни нейните. Това бе ласка, пропита с чувственост и нежност.

— Изтощи ме — промълви той. — Изтощи и двама ни. Какво лошо има в това, Кейтлин? — И добави с умишлено предизвикателство: — Не ти ли се иска да преживееш едно истинско приключение?

Кейтлин се отпусна в обятията му.

— Отвратителен си, Майк Харис.

Майк се засмя и я прегърна.

— Това означава, че ще останеш при мен тази седмица, нали?

 

 

Застанала до едно място, където продаваха риба и пържени картофи, недалеч от Лондонския театър, Кейтлин помаха с ръка, когато видя как Памела Дженингс тича срещу нея, облечена необичайно официално в бяла плисирана пола и морскосин ленен блейзер.

— Не ти ли се струва, че този прекрасен ден е поръчан специално в твоя чест? — каза Пам, като протегна ръце към Кейтлин и я прегърна. — Без проблеми ли намери мястото?

— Фасулска работа — отвърна Кейтлин, смеейки се с истинско удоволствие. Пам беше руса, синеока, много красива и представляваше живо доказателство за пословичния външен вид на англичанката. Освен това беше човекът, към когото Кейтлин бе особено привързана. — Ти ме познаваш достатъчно и не си губи времето да ми обясняваш кое е на север и кое е на запад, а просто ми даде инструкции на понятен за мен език.

— Чудесно! — каза Пам, докато отиваха към един малък ресторант. — Гордея се с теб. Ама честно, не се ли изгуби поне веднъж?

— Е, имаше нещо такова — призна си Кейтлин през смях. — Заблудих се в един от магазините на „Либърти“ и излязох през погрешен изход, но помолих един полицай да ми посочи пътя за Паладиума, след което всичко беше наред.

— Седни на някоя маса — каза Пам. — Аз ще отида да донеса нещо.

Кейтлин откри свободна маса и се отпусна на стола, безкрайно доволна, че може най-сетне да отдъхне след такава тежка сутрин — след два тежки дни впрочем. Беше запълнила дните си с достатъчно занимания, за да прогони тревожните мисли.

— Съжалявам, че бях толкова заета през тази седмица — каза Пам, завръщайки се с табла, върху която имаше филе от риба и пържени картофи. — Представи си, вече си в Лондон, а нямахме възможност да се видим толкова дълго време. Е, казвай, миличко, какво й се иска на моята любима янки да прави тези дни?

— Нека да започнем първо с теб — каза Кейтлин, която още не беше готова да говори за Майк и за неудобния избор, пред който беше изправена.

Пам с охота започна да разказва за новата си работа в една банка, с язвителен хумор говори за своя интимен живот, който почти липсваше. Тя сподели, че копнее да види отново димната мъгла на Лос Анджелис. Ала неизбежният момент настъпи и тя смени темата.

— А сега за теб. Какво означава този разкош — пътуваш в първа класа на борда на „Кралица Елизабет ІІ“ и отсядаш в хотел като „Сент Джеймз“?

— Не знам — искрено призна Кейтлин. — Направо съм онемяла. Дали наистина има хора, за които това е нормален начин на съществуване?

Пам се усмихна и повдигна стройните си рамене по същия начин, както правеше и Кейтлин.

— Откъде да знам, миличко. Нямам представа. Но съм сигурна, че не си за оплакване. Уверявам те, едно огромно легло в хотел „Сент Джеймс“, споделено с мъж, е много по-удобно и определено заслужаващо повече внимание, отколкото самостоятелната кушетка в моя апартамент.

— О, изобщо не се оплаквам. Всичко беше превъзходно. Но… — Кейтлин въздъхна. — Истината е, че се влюбих безнадеждно в един невероятен мъж.

Пам тревожно смръщи челото си.

— О, бедничката. А винаги си била толкова предпазлива! Но слушай, случва се. На практика всяка жена в даден момент е попадала на семеен мъж. Най-доброто нещо в случая е незабавно да скъсаш с него. В края на краищата кушетката ми вкъщи не е чак толкова лоша.

Кейтлин поклати глава.

— Не, не е това. Той не е женен.

— Тогава какво? Каза, че е лекар, а не някой наркобос или търговец на незаконно оръжие, нали?

— Да, лекар е — каза Кейтлин със смях. — И днес сутринта изнесе лекция на един международен симпозиум на медиците. — Тя погледна часовника си. — Трябва вече да е свършил. Опитах се да се свържа с него преди малко, за да чуя как е минало, но още не се беше прибрал.

— Какъв е тогава твоят проблем? — настояваше Пам. — Нима този неангажиран и международно признат медик е нехаен по отношение на теб?

Кейтлин отново въздъхна.

— Не знам, не съм сигурна. Е, разбира се, че го е грижа за мен. Нали той ме помоли да остана при него в Щатите. Но не ми е казал, че ме обича.

— Боже, какъв мръсник! А го познаваш от една седмица!

Кейтлин се усмихна сладко.

— Сега нямам нужда от английското ти чувство за хумор, Памела.

— А аз нямам нужда от твоите хитрости, Кейтлин. Винаги си се страхувала, да не би да се увлечеш по някого. Ужасявала си се само при мисълта, че може някога да се отречеш от тъпото си обещание да останеш стара мома за цял живот. Между другото как е леля Пени?

Непоправими са, помисли си Кейтлин за Пам и Майк, които по еднакъв начин говореха за едни и същи неща.

— Не съм употребявала думата „стара мома“ — меко възрази тя. — Казвала съм само, че считам женитбата за прехвалено и остаряло нещо. А здравето на леля Пени би могло да е и по-добро, но тя самата е весела и бодра, както винаги. Това беше странно съпоставяне.

— Кое?

— Обещанието ми да остана стара мома и здравето на леля ми.

Пам помълча, преди да продължи.

— И ти не виждаш връзката?

— Имаш предвид, че леля Пени никога не се е омъжила?

— Налага ли се отново да ти обяснявам? — попита Пам с пресилено раздразнение. — Добре, чуй ме. Ти безкрайно боготвориш леля си, и то с основание. Но си спомням, че когато слушах историите за нейните подвизи, аз имах чувството, че ти би желала да си Пенелоп Съливан. И вярвам, че години наред си живяла с чувството за вина за това, че тя е трябвало да дойде и да се грижи за теб.

Вина, помисли си Кейтлин, спомняйки си, че Майк бе употребил същата дума.

— Леля Пени никога не ме е карала да се чувствам виновна — тихо възрази тя.

— Не съм казала такова нещо. Ти просто сама стигна до това заключение. Знаеш ли, децата обикновено разсъждават по този начин. Но са длъжни да го израстат по-късно. — Неочаквано Пам тръсна глава, разлюлявайки дългите си руси коси. — Каква нещастна досадница съм! Да се нахвърлям така върху теб, когато не сме се виждали повече от година. Но се тревожа, скъпа. Искам ти да си щастлива, а изглежда, че си попаднала точно на истински мъж. Кажи ми какво представлява?

Въпреки че познаваше доброто сърце на Пам и нейните искрени чувства, Кейтлин бе изтърпяла достатъчно. Истински мъж ли? Тя се поддаде на изкушението да поразкраси малко портрета му пред приятелката си. Изпитваше нуждата да й го върне.

— Ами намирам, че Майкъл е привлекателен — каза тя, като придоби глуповато изражение и се престори, че се напъва да измисли какво точно е привлекателното у него. — Първо, той е много добър човек. Нежен е, сговорчив, никога не ми създава тревоги. Наистина, Пам, той е като сладко малко… гальовно кученце! Е, трябва да призная, че би изглеждал по-добре, ако леко коригира носа си, а и се надявам да го убедя да престане да сресва онези два кичура от едното към другото ухо така, сякаш могат да покрият очарователното му лъскаво теме. — Тя спря за секунда, за да се наслади на полуразочарованата, но любезна усмивка на Пам, а после продължи с повече жестокост от всякога: — Но знаеш ли, най-удивителното е, че успях да преодолея онзи глупав предразсъдък, че мъжът трябва да е по-висок или поне колкото мен. Толкова уютно се чувствам, като подпра брадичката си на темето на моя любим, докато танцуваме в захлас… — Тя изненадано погледна към Пам, която премигна няколко пъти, а Кейтлин реши да се позабавлява още и изкриви лицето си в обидена гримаса.

Ала Пам вече не я слушаше. Тя бе отправила взор към входната врата.

— Можеш да си запазиш скъпото докторче с привлекателната външност, милинка. Аз предпочитам този тук.

Кейтлин се обърна и се стъписа.

— Майк! Какво правиш тук?

— Майк? — повтори Пам. — Също като твоя Майк? Кажи ми, че не е така. Моля те. Трябва да има някаква справедливост на този свят.

Майк бегло й се усмихна, след което сияещ се обърна към Кейтлин.

— Един от лекторите не дойде, така че аз минах по-рано и свърших преди един час. Свободен съм, мила. Претърсих всяко кътче, докато те открия. Напътствията, които ми даде, бяха точни, но необикновени. Защо не ми каза простичко: Завий на север по „Риджънт“, след това на изток… — Той спря, осъзнавайки, че жената до Кейтлин се залива от смях. — Извинете. Прекъснах ви.

— О, продължавайте нататък, скъпи — отвърна Пам с нетърпение, като не спираше да се кикоти. — Искате ли малко риба с пържени картофи?

— Добре ли ги правят тук? — попита Майк.

— Направо са чудесни — увери го Пам. — Но е на самообслужване.

Майк отправи въпросителен поглед към Кейтлин.

— Наистина не ми се ще да се натрапвам. Просто не желаех да те изгубя за целия следобед в някоя съмнителна художествена галерия.

— Въобще не се натрапваш — каза Кейтлин. — Пам се интересуваше от теб. Сега вече може да получи информация от първа ръка.

Но не съвсем отблизо, добави тя наум, след като ги представи един на друг.

— Тъкмо Кейтлин екзалтирано разказваше колко невероятно, колко безумно прекрасен сте — усмихнато каза Пам. — И въпреки всичко ви е подценила.

Майк се засмя смутено и се запъти към касата.

— Нямам време да бъда дипломатична — каза Пам в мига, в който Майк се отдалечи и не можеше да чуе. — Така че, моля те, постарай се да проумееш, че това, което ще ти кажа, е продиктувано от искрена любов и приятелство. Време е да пораснеш, мила Кейтлин. Ако позволиш на този наистина изключителен мъж да си отиде от теб само заради някакви бог знае какви страхове и задръжки, останали от детството ти, ти ще си една проклета малка глупачка и някой ще трябва да ти налее мозък в главата. А сега имам намерение да разкажа на Майк всичко, което чух от теб. — Без да обръща внимание на стъписаното изражение на Кейтлин, Пам прие артистично ядосан вид, примесен с подигравка. — Брадичката ти, подпряна нежно на върха на леко плешивото му теме?! Ей, искам да ти кажа нещо: аз лично нямам нищо против да поставя моята брадичка върху тази глава. Това извиква във въображението възхитителни картини всъщност…

— Ръцете долу! — каза Кейтлин полушеговито, след като се съвзе от шока. — Брадичката също.

Пам направи уплашена физиономия, но когато Майк се върна, беше отново в добро настроение.

Кейтлин се влюби още повече в Майк по време на обеда. Свикнала да обсъжда с Пам, понякога по доста безцеремонен начин, своите любовни срещи и флиртове, сега тя просто се развесели пред очевидния факт, че Майк дори не си даде сметка, че Памела Дженингс — иначе лоялна приятелка, която в никакъв случай не би отвърнала на флирта умишлено, практически не можеше да устои на неговата мъжественост. Той беше приятелски настроен. Нищо повече.

Внезапно Кейтлин си спомни нещо. Майк й беше казал, че не възнамерява да бъде собственост на никоя жена. Но и никога не би бил мошеник. Когато се хванеше с една жена, не би се занимавал с някоя друга.

Кейтлин се питаше сериозно ли се бе хванал с нея. Беше ли възможно само след една седмица познанство да бъде сериозен за такова нещо?

И което беше по-важно, можеше ли тя да бъде сериозна?

— Аз наистина трябва да изчезвам — каза Пам неочаквано. — Бихме могли да прекараме уикенда заедно. Позвънете ми или ако се намирате някъде в близост до нас, просто отскочете и… — Сините й очи затанцуваха, когато се спряха върху Майк, а дяволитата усмивка разкри очарователните й трапчинки. — И ме събудете с чукане.

Кейтлин притисна длани към очите си и поклати отчаяно глава, след като приятелката й тръгна към изхода и помаха невинно с ръка, преди да излезе.

— Мисля, че това е английски израз — каза Майк, надявайки се, че не е причинил разпра между двете жени. — Не означава ли всъщност да почукаме на вратата й?

— Пам е непоправима шегобийка — отвърна Кейтлин, като се смееше. — Тя живя в Щатите достатъчно дълго, за да знае как да употребява тази фраза пред един американец.

— Надявам се, не си разстроена от това. Тя само се шегуваше.

— Как мога да съм разстроена? — попита меко Кейтлин. — Когато изведнъж се оказвам изправена пред изключителен следобед с теб, когато си положил толкова труд, за да ме откриеш… — Тя се намръщи. — Но чакай да помисля… След като написах указанията за срещата ми с Пам тук, аз скъсах листа от бележника и го взех с мен. Как си могъл да ги следваш, когато не си ги имал?

Майк се ухили самодоволно.

— Ако не бях станал лекар, щях да уча за детектив и щях да бъде следващият Сам Спейд. Тайната се крие в стария номер с отбелязването. Това, което си написала, се беше отпечатало върху долната страница на бележника.

Кейтлин се загледа продължително в него. Явно той бе положил повече усилия да я намери, отколкото тя предполагаше. Може би тя самата трябваше да влезе в ролята на детектив и обективно да погледне на доказателството, което Майк й предлагаше, като ключ за чувствата му към нея. Не би ли могла да стигне до някакво заключение относно това, доколкото той я харесва в крайна сметка? Нима наистина само думите бяха от значение, когато делата говореха толкова красноречиво?

— Хайде да се разходим към местата, описани в романите за Шерлок Холмс — каза тя разсеяно, усещайки, че твърде дълго е мълчала.

— Какво всъщност се крие зад тези твои зелени очи? — попита той, не можейки да устои на изражението на Кейтлин, което заплашваше чувството му за благоприличие и го теглеше към решението да я грабне, да я отнесе до най-близкото такси и да я отведе в хотелската стая. — Чакай да помисля — имитирайки я, гласно каза той. — Това не е лоша идея.

— Кое не е лоша идея? — попита Кейтлин, като внезапно застана нащрек, долавяйки приятната „опасност“, която се излъчваше от Майк. — Няма ли да се разходим?

Той се изправи.

— В известен смисъл — отговори той тихо, подавайки й ръка.

Кейтлин я пое и от чувствената тръпка, която я разтърси, разбра, че нямаше да се отправят към Бейкър стрийт. Беше близко до ума.

 

 

Тя лежеше, сгушена до него в леглото, с глава върху рамото му. Почти се стресна, като чу гласа му.

— Ето плана — каза той тихо, но твърдо.

Кейтлин леко се изсмя.

— Петгодишен ли е? — подразни го тя.

— По дяволите, не! — престорено изруга Майк. — Отказах се от тях още когато те видях на вълнолома в Ню Йорк, преди да знам как ще се развият нещата. Не, този план ще е само двуседмичен. Той е нашата сделка. Ако си спомняш, все още не съм споменал за моето участие в нея.

Сделки, помисли си Кейтлин, като че ли сделките имаха нещо общо с онова, което тя чувстваше към този мъж. Но беше любопитна.

— Казвай тогава.

— Ако не възразяваш, ще те придружа до Котсуълдз. Само за една седмица, ала се надявам, че до края ще си преодоляла нежеланието да се върнеш с мен в Щатите.

Кейтлин тъкмо щеше да се притисне към рамото му, когато думите му я накараха да застине.

— Веднъж завинаги се отричам от всичко, което съм ти казала. Никога повече няма да те обвинявам за това, че умееш да предвиждаш нещата. А сега кажи ми просто какво предлагаш?

Майк се усмихна и спокойно повтори казаното от него.

— Не е нужно да правиш всичко това заради мен — протестира Кейтлин, въпреки че се чувстваше поласкана. Повдигна се леко, подпря се на една ръка и го погледна усмихната. — Оценявам жеста, но не е необходимо.

— Необходимо е — каза Майк и се протегна да я погали.

— Искам да докажа както на теб, така и на себе си, че мога да бъда гъвкав, че мога да се съобразявам с обстоятелствата, били те и не дотам благоприятни.

— Казах ти, че съжалявам, че направих този гаф — каза Кейтлин, като го погледна недоволно.

— А аз не. Радвам се, че стана така. Ти беше права. И самият факт, че съм хлътнал по теб, говори, че има някои страни у мен, които съм потискал несъзнателно, а ти ми ги показа. Искам да науча повече за английската природа, Кейтлин. Искам да науча повече за себе си, за теб, за нас двамата. — Той се засмя закачливо. — И все пак продължавам да мисля, че ще затънеш в някое тресавище, ако не съм аз да ти показвам правия път.

Кейтлин го погледна и избухна в смях.

— Сигурно си прав. Но какво ще стане с клиниката?

— Обадих се на Дейв — отвърна Майк с хитра усмивка. — Той е доволен, че най-после съм си дал малко отпуска. Там всичко върви гладко и без мен, дори най-капризните ми пациенти се разбират чудесно с моя заместник. Изглежда, наистина не съм толкова необходим.

— За мен си — каза Кейтлин нежно. — Обичам те, Майк.

Той се вгледа в нея и накрая каза:

— Аз също те обичам, Кейтлин.

Кейтлин премигна.

— Наистина ли?

— Разбира се. Мислиш ли, че един мъж ще се промени коренно заради една жена, ако не я обича?

Тя коленичи на леглото, а очите й искряха гневно.

— Защо не ми го каза по-рано? Знаеш ли как жадувах да чуя тези думи от теб? Да не би да си от онези мъже, които смятат, че думите не струват нищо, че не са нужни? Но те са, Майк Харис! Думите са изключително важни!

Майк протегна ръка и я повали върху себе си, като не преставаше да се смее.

— Слушай. Когато ти предложих да дойдеш и да останеш при мен в Ню Йорк, ти реагира така, сякаш си бях изгубил ума. После каза, че можем да бъдем заедно само за седмица. Не смеех да ти кажа, че съм безнадеждно, безвъзвратно, неконтролируемо влюбен в теб!

Устните на Кейтлин се разтегнаха в усмивка.

— Неконтролируемо?

Майк не отговори веднага, а след това въздъхна.

— Неконтролируемо — повтори той. Имаше чувството, че неуправляемата част от живота му вече е свършила. Хубавата част току-що е започнала. Но реши, че трябва да се увери в това за последен път. — Всъщност — каза той непринудено — има още една част от плана, която забравих да спомена.

— Ъъъъ? — провлачено измърка Кейтлин, твърде щастлива, за да си прави труда да мисли. — Каква част?

— Трябва да се запозная с леля Пени.

Кейтлин направи гримаса. Тя нямаше намерение да разказва на леля си как е изоставила живота на авантюристка заради една любов. Но бе размишлявала дълго и бе стигнала до извода, че Пам е права… И Майк също. Кейтлин Грант трябваше да има свой собствен живот, не да бъде заместник на някой друг.

Кейтлин се усмихна на Майк.

— Ще призная, че леля Пени вероятно ще е разочарована отначало от това, че съм се свързала с някого. Но ако има някой, който би могъл да й влезе под кожата, то това си само ти.

Той не отговори и продължи да мълчи, ето защо Кейтлин вдигна глава да провери дали не е заспал. Не беше заспал. Гледаше замислено в тавана. Тя даже усети известно напрежение.

— За какво мислиш толкова? — попита тя.

— За най-добрия начин, по който мога да спечеля леля Пени.

Кейтлин се разсмя.

— Много мило от твоя страна, но и без нейно одобрение аз твърдо идвам с теб, така че не е нужно…

— Разбира се, че е нужно — каза Майк. — Когато поискам от старата дама ръката ти, Кейтлин Грант, желая тя да бъде изцяло на моя страна.