Гейл Дъглас
Корабът на мечтите (10)

Десета глава

Кейтлин шляпаше боса из стаята, облечена в кимоно, като се опитваше да не мисли много, докато затваряше куфарите си и ги изнасяше в коридора, откъдето трябваше да бъдат взети и събрани на едно място преди акостирането им на следващия ден. Същото правеше и Майк в своята стая, преди да се върне при нея и да прекара последната нощ в леглото й.

Последната нощ ли, унесе се тя в мисли, невярваща. Ами вечерта? Ами изминалия ден?

Като сгъна един панталон и го постави в последната чанта, която й предстоеше да подреди, Кейтлин се усмихна мрачно. Тя имаше точна представа как бе протекъл днешният ден. Двамата с Майк положиха много усилия да бъдат общителни и любезни с останалите пътници, без да издават взаимната си страст, но от време на време изчезваха в неговата или в нейната стая, за да се отдадат на следващото диво, необуздано сливане, като че ли искаха да наваксат изгубеното време — минало и бъдеще.

Нищо все още не е изгубено, повтаряше си тя, докато прибираше тоалетните си принадлежности и гримовете.

Майк щеше да остане в Лондон няколко дни, както и тя. Разбира се, той щеше да е зает с медицинската конференция и щеше да отседне в елегантния хотел „Сент Джеймз Корт“, докато тя бе решила да спази първоначалния си план и да спи у Пам, така че нямаше да я има онази особена интимност на корабния живот, която да поддържа магията, но поне няма да се наложи да си кажат последно сбогом веднага щом „Кралица Елизабет II“ застане на пристан в Саутхемптън.

Кейтлин въздъхна тежко, разбирайки, че нямаше значение кога ще се раздели с Майк окончателно, щеше да й се наложи да се изправи пред тази раздяла рано или късно, но знаеше също така, че тяхната близост ще направи и без това неприятната действителност още по-мъчителна.

Почуди се дали изобщо бе повярвала, че би могла да се измъкне незасегната от тази неотразима, но кратка любовна авантюра с Майк. Сега, когато бе познала топлината и силата на ръцете му, радостта да бъде негова, блаженството да заспива, усещайки дъха му върху кожата си, и трепета от събуждането, виждайки усмивката му, как щеше да продължава да живее?

Тя рязко изправи гърба си. Когато няма избор, човек просто върши това, което е необходимо.

А тя имаше ли?

Кейтлин тръсна глава, за да прогони глупавите си мисли. Даже и да е била толкова наивна, че да повярва в някаква дълготрайна връзка с Майк, той не бе дал повод за нищо подобно. Очевидно беше наясно, че техните личности и мирогледи са твърде различни. В истинския живот те щяха непрекъснато да се разминават.

Във всеки случай, каза си твърдо Кейтлин, тя бе нетърпелива да поеме по предварително избрания от нея път. Щеше да седи под някой кестен по средата на зелена поляна и да се наслаждава на спокойната самота. Леля Пени обичаше Англия и бе пропуснала възможността да я посети, ето защо Кейтлин щеше да изпише много страници за хората, вилите и градините, за вкусните и ароматни корнски хлебчета и за силната английска бира, която се сервираше в опушените селски кръчмици.

Там беше и Оксфорд, паркът, където се бяха запознали родителите й, когато майка й бе посетила древния университетски град; малкото мостче в градската градина, на което Джон Грант бе направил предложение на Морийн Съливан, бе решил да се премести в нейния роден щат Уисконсин и да започне нов живот там; фонтаните с фантастични фигури, който бяха вдъхновението за безбройни снимки, карали Кейтлин да се смее неудържимо, когато беше малка. Тя винаги се бе удивявала, че родителите й изглеждаха вечно млади и смешни, та правеха такива гротескни физиономии пред обектива.

Въздъхвайки отново, Кейтлин закопча чантата си и я изнесе в коридора — тъкмо навреме, за да види Майк, който идваше насреща й. Той носеше само дипломатическото си куфарче и беше облечен в модния ленен костюм, който носеше, когато за пръв път го бе видяла. Пулсът й се ускори и сладко–горчива радост се надигна в гърдите й, докато го пропускаше покрай себе си.

— Вратовръзката ми е в джоба, а куфарчето ми е достатъчно голямо, за да побере най-важното — обясни той, като го остави и придърпа Кейтлин към себе си. — Останалият ми багаж вече е отнесен.

— А къде ти е домашният халат? — попита тя закачливо. — Ами пижамата?

Майк тихо се засмя.

— Боя се, че съм ги забравил — измърмори той, преди да покрие с устните си нейните.

Те се любиха през цялата нощ със страстна безразсъдност, дремваха съвсем за малко, след което се събуждаха и пак се любеха.

Утрото настъпи по-бързо, отколкото очакваше Кейтлин. Тя се притисна в Майк, като че ли можеше да се скрие поне още за малко, а той я държеше така, сякаш чувстваше същото.

— Кейтлин — започна той, като разсеяно я галеше. — Има нещо, което искам да ти кажа. Едно предложение, за което искам да помислиш. Няма да го обсъждаме сега. Само помисли върху него, а ще говорим по-късно.

Кейтлин вдигна главата си от гърдите му и го погледна озадачено. Дали щеше да й изнесе лекцията, която бе премълчал успешно през времето, докато бяха заедно? Или щеше да обяснява причините, поради които се бе захванал с нея? Или пък щяха да последват строги съвети за това как да се присъедини към някоя туристическа група по пътя й към Котсуълдз? Той бе невероятно мълчалив по този въпрос, като се има предвид първоначалната му реакция. Как ще издържи тя, ако той наистина се впусне в приказки за това колко глупаво постъпва и т.н., и т.н.? Би ли предпочела да не го е грижа за нея?

— Добре, докторе. Говори! — каза тя, сгушвайки се отново в него, защото това й доставяше удоволствие.

— Знаеш, че предвиждам да летя обратно за Ню Йорк следващия вторник.

Кейтлин знаеше това твърде добре. След конференцията Майк щеше да прекарва времето си в обикаляне на различни британски клиники, след което щеше да се прибере у дома, обратно в своя нормален, грижливо подреден, съвършен свят. Край на историята, помисли си тя, изтръпвайки пред ужасното чувство на загуба, което изпълваше цялото й същество.

— Ела с мен — каза той най-после.

Кейтлин застина.

— Какво предлагаш?

— Точно това, което казах. Върни се с мен в Ню Йорк следващия вторник. Мисля, че се нуждаем от време, Кейтлин. Имаме нужда да се опознаем по-добре.

— Забрави ли, че изобщо не сме подходящи един за друг? — попита тя внимателно.

— А ти забрави ли, че те помолих само да помислиш по предложението ми? — рязко й отвърна той. — Без да обсъждаме, помниш ли? Ти се съгласи и аз настоявам да удържиш на обещанието.

Кейтлин се изправи, шокирана и внезапно изплашена.

— Пускаш ми това и нареждаш да не се дискутира?

— Казах, че трябва да говорим по-късно. Да дадем възможност на идеята да покълне и да се доразвие.

И да пусне корени, помисли Кейтлин, а сърцето й заби лудо. И да прикове Кейтлин Грант на едно място, докато Майк Харис й се насити. А след това — самота, която тя не ще може да понесе.

— И каква ще бъде целта на завръщането ми заедно с теб? — отново внимателно попита тя, ровейки с пръсти в косата си. — Може би пробна… пробна… пробна връзка или нещо такова? Вече знаем как завършва това.

Майк я наблюдаваше с огромно задоволство. Реакцията й съвпадаше с неговите надежди. Освен това беше великолепна, каза си той, като обхождаше с поглед стройното й тяло.

— Без дискусии! — Гласът му прозвуча решително.

— О, правилно — язвително каза Кейтлин, като грабна кимоното си и го облече. — Дискусията не е включена в програмата, а ние трябва стриктно да се придържаме към нея.

— Изплашена си — спокойно каза Майк. — Всичко, което искам, е заради теб — да преодолееш първоначалната си паника и след това да поговорим разумно за възможностите.

— Паника? Но аз не съм паникьосана!

Като кръстоса ръцете си зад главата, Майк се усмихна.

— Грешката е моя. А бих се заклел, че си. Треперещият глас, руменината, пълзяща по гърдите и гърлото, истинският страх в очите ти… Но понякога симптомите подвеждат. Може би ти си просто развълнувана. Вероятно ти харесва идеята да останеш с мен. Или пък си повече от сигурна, че аз съм онзи, заради когото нещата ще свършат зле. И вероятно именно това те плаши най-много от всичко. Повечето хора обичат да живеят по познатия начин, независимо че той примерно не е най-добрият. Мисля, че ти така си свикнала със самотата, че не си уверена, че можеш да живееш без нея. Така че подреждаш съществуването си единствено в смисъл да си добре и да си сама — изключвайки, разбира се, привързаността ти към леля Пени, която между другото представлява допълнително затруднение. Било от благодарност или чувство на вина, било от истинска привързаност, ти емоционално изцяло си се отдала на твоята леля, Кейтлин. Ето защо очакваш да чуеш нейното мнение — дали няма да каже, че грешиш, като се отказваш от независимостта си, за да дадеш шанс на мен. На нас двамата.

Кейтлин го погледна гневно.

— Нали настояваше да не се обсъжда нищо? Това ли наричаш без дискусии?

— Извинявай — засмя се Майк. — Увлякох се.

Кейтлин стисна зъби и се опита мислено да се върне към онова, което беше казал Майк.

— Ще взема един душ — изведнъж каза тя.

— А компания не искаш ли? — извика той, след като беше влязла в банята.

Страните на Кейтлин пламнаха при спомена за последния път под душа — тогава бяха двамата с Майк. Нищо чудно, той смяташе, че тя ще го следва навсякъде като някакво ремарке. През последните тридесет необикновени часа бе вършила всичко, което той бе пожелал, и на всичко отгоре тя самата бе инициатор на няколко безсрамни идеи!

Тя затръшна вратата на банята и я заключи. Силният смях на Майк обаче я подразни още повече и тя пусна душа с мощна струя, за да го заличи от съзнанието си.

Кейтлин искрено се надяваше да прогони своите вътрешни гласове, които безмилостно я изпълваха със съмнения и объркване.

Майк престана да се смее веднага щом разбра, че Кейтлин вече не го чува и въздъхна с облекчение.

Толкова се бе тревожил, че е разбрал Кейтлин неправилно, че тя ще реагира по друг начин. Ако спокойно и трезво му бе отказала да се прибере в Ню Йорк с него или ако тихо и кротко бе приела забраната му да се дискутира случаят, то тогава той би бил сигурен, че чувствата й към него не са чак толкова силни. Би бил сигурен в същото и ако тя бе приела вялата му покана с готовност.

Внезапното й изригване и бягство бяха красноречиво доказателство за това, което той искаше да знае — Кейтлин изпитваше към него нещо много повече, отколкото й се искаше на нея самата. Отколкото се осмеляваше. Предложението му я бе съкрушило.

Това, което трябваше да направи сега, бе да превъзмогне всички пречки, които тя в момента измисляше и след малко щеше да му изтъкне. И тогава…

— О, не! — изведнъж долетя гласът й от банята.

Той моментално скочи от леглото.

— Какво има? — извика Майк. — Кейтлин, добре ли си?

Чу как душът спря и после Кейтлин започна да сипе порой от цветисти ругатни, каквито никога не бе предполагал, че знае.

— Миличка, какво става там? — настояваше да научи той, натискайки дръжката на вратата. — Божичко, да не си се попарила, Кейтлин?

В този момент вратата се отвори и тя застана на прага, като го гледаше втренчено, а водата се стичаше от косата надолу по голото й тяло.

— Шампоанът ми! Няма го! Майк премигна недоумяващо.

— Шампоанът? — повтори той, безкрайно ядосан, че го бе изплашила така за нищо. — Създаваш целия този шум заради един шампоан? И да крещиш така? Ами използвай моя, сега ще го извадя от куфарчето.

— Ти не разбираш — почти изплака тя. — Току-що си спомних, че сложих шампоана си в чантата още снощи!

Майк кимна с глава, като в същото време наистина се мъчеше да проумее смисъла.

— Добре, добре, ще го вземем оттам. Къде е тя?

Кейтлин безпомощно завъртя глава.

— Снощи я изнесох в коридора. Би ли… би ли погледнал навън да видиш дали е там?

Майк грабна две хавлиени кърпи, уви едната около Кейтлин, а другата около себе си, като не можеше да се начуди защо от такава дреболия тя прави голям проблем.

Открехна леко вратата на стаята, колкото да надзърне в коридора, после я затвори и се върна при Кейтлин.

— Няма я.

— Има ли някакъв начин да си я взема обратно?

— Не и според стюарда на моята стая — отговори Майк навъсено. — Веднъж вече отнесени, чантите не се връщат, докато не слязат пътниците от борда. — В главата му започна да се оформя ужасна мисъл. — Кейтлин, да не би да искаш да кажеш… Сложила си всичко… Скъпа? Наистина ли?

Кейтлин кимна обезкуражено.

— Абсолютно всичко! — Очите й бяха огромни. — Дори и обувките. Толкова се безпокоях да не забравя да опаковам нещата си навреме и да ги подредя добре, а и исках да отделя дрехите, които ще оставя при Пам, от тези, които ще взема със себе си, когато тръгна на обиколка… че пропуснах да сложа настрана облеклото си за днешния ден. Майк, освен кимоното… — Тя тръсна глава отчаяно, а очите й гледаха все така невярващо. — Боже мили, никога не съм и помисляла, че може да се случи, но в момента аз наистина нямам какво да облека!

Майк я гледа втренчено известно време, след което започна да се кикоти. После изведнъж избухна в бурен и заразителен смях. Той сграбчи Кейтлин и я притисна до себе си.

— Радвам се, че го намираш за толкова смешно — промърмори обидено през рамото му, въпреки че и самата тя виждаше чистия хумор в ситуацията.

— Мила, ей сега ще взема един душ, ще се облека и ще отида до някой магазин да ти купя нещо — каза Майк весело. — Мисля, че видях хубави костюми и дори някакви леки обувки от плат. Те ще свършат работа, докато слезем от кораба и прибереш обратно куфарите си. Става ли?

Кейтлин въздъхна дълбоко, като се чудеше какво ли, по дяволите, щеше да прави, ако Майк не беше до нея, за да я измъкне от тази каша.

— И още нещо, миличка, как очакваш от мен да съм спокоен за теб, когато правиш такива работи? — Той продължаваше да се смее сърдечно.

Кейтлин застана неподвижна.

— Това ли е причината, поради която желаеш да се върна с теб в Ню Йорк? Защото мислиш, че съм такъв идиот, че няма да мога да се оправя сама?

Майк трепна, а смехът му се стопи. Как можа точно сега да направи такава тактическа грешка?

— Не, не е заради това. Вече знаеш защо, казал съм ти. — Той говореше спокойно. — Но трябва да призная, че ти ме караш да изпитвам нужда да се грижа за теб, Кейтлин.

Кейтлин не можеше да отрече, че тази склонност у Майк й харесва, но това не бе достатъчно. Внезапно тя разбра, че само едно нещо ще бъде достатъчно. Едно кратко, но жизненоважно изявление. А Майк все още не бе го направил.

Смешно, помисли си тя. Как можеше да се надява да чуе думите, преди да е променила своите планове? Та тя се държеше като романтична хлапачка.

И все пак копнееше да чуе тези думи от него сега. И те да бъдат истински. Обичам те, Кейтлин. Не мога да те оставя да си отидеш. Даже и ако Майк трябваше да се отдръпне по-късно, то тя имаше нужда от него, за да повярва в този момент, че той наистина я обича. Защото тя го обичаше. Нищо, че той олицетворяваше всичко онова, от което бе бягала години наред и с което вероятно трудно щеше да свикне — ред, постоянство, практичност. Просто го обичаше и това не бе в никакъв случай морска авантюра, която щеше да приключи, щом стъпят на суша.

— Предлагам да се изкъпеш преди мен, в противен случай ще загубим време — каза тя.

— Добра идея — отвърна Майк, като я целуна силно по челото и тогава я пусна.

Той знаеше, че е изгубил доста позиции с безгрижните си закачки. Чудно му беше дали съществува начин да си ги възвърне. За съжаление, при всичките му прозрения относно онова, което караше Кейтлин да се сърди, той все още се чувстваше като самомнителен тип в сравнение с нейния очарователен, но вбесяващ женски ум.

 

 

След като разбра, че магазините са затворени, Майк отиде при бордовия домакин.

— Знам, че е трудно да си представите, че човек може да е така разсеян, Колин — каза той, след като обясни какво се бе случило, — но госпожица Грант всъщност е много умна жена.

— Изобщо не е трудно за вярване — каза Колин Милър добродушно. — Неща от този род се случват често. За съжаление чантата на госпожица Грант е една от хилядите в багажното отделение. Може би ако помоли някоя от каютните стюардеси, те винаги имат нещо подръка, ще успее да дочака освобождаването на багажа си.

— Стюардесата действително й предложи, но Кейтлин е твърде висока — отбеляза Майк. — Ако такива неща са обичайни, то тогава сигурно има и изход за излизане от положението — каза той любезно, но настоятелно. — Още повече, когато се касае за пасажер като Кейтлин, която в труден момент помогна на вашите хора, замествайки една от манекенките в модното ревю.

Нещо сякаш проблесна в главата на домакина.

— О, за тази госпожица Грант ли става дума? Разбира се! Трябваше да се сетя по името. Доста необичайно е — имам предвид участието на Кейтлин не само в ревюто, но и присъствието й на кораба. Преди още да ни свърши тази услуга, ние бяхме инструктирани да се грижим добре за нея. Изглежда, че някой, навярно рекламният отдел, е изпратил в нашия офис за обществени връзки някаква изрезка от вестник — един доста добре написан материал, в който госпожица Грант бе описала колко отдавна мечтае да извърши пътешествие на борда на „Кралица Елизабет II“ и как скоро тази нейна мечта вероятно ще се сбъдне. Естествено там тя обещава и продължение за това дали пътуването е оправдало надеждите й. Боже мой, но ние трябва да направим наистина нещо за тази дама. Нека да се обадя по телефона, може би ще намеря някоя от продавачките в магазина.

„Да се обадя по телефона“, повтори си Майк и изведнъж осъзна, че от онзи ден не му бе дошло наум дори да се опита да се свърже с клиниката, не бе се почувствал притеснен от липсата на контакт със сушата, откакто Кейтлин бе завладяла съзнанието му. Невероятно.

Половин час по-късно Майк се върна в стаята на Кейтлин с голям пакет от спортния магазин.

Радостта й беше огромна, което го накара да се чувства като герой. А това чувство му харесваше.

Настанявайки се в креслото, Майк с удоволствие наблюдаваше как Кейтлин пробва костюма в зелено и бяло и белите еспадрили, които й беше купил.

— Можеш да считаш, че заслугата за това е напълно твоя — каза той скромно, като й разказа за разговора си с бордовия домакин.

Кейтлин бе изненадана.

— Как може да е повлиял материал от някакъв малък седмичник? Чувала съм колко могъща е пресата, но това е просто смешно. — Тя се замисли за момент, после се засмя. — Сигурно леля Пени е изпратила изрезката до офиса на компанията. Това е точно в неин стил. Но не мога да си представя, че именно то ме е привилегировало. — Тя се усмихна загадъчно и реши да направи едно признание. — Ще ти доверя нещо. През цялото време бях любопитна да узная причината, ала ме беше страх да попитам, за да не би някой да се сети, че е станала грешка и аз да се озова в първоначалната си каюта, а тогава вече нямаше да има малки интимни вечери с един много секси доктор.

На Майк му се прииска да имаше още малко време, за да се любят отново. Когато Кейтлин произнесе последната реплика, цялото му същество пламна. Точно тогава той реши, че на всяка цена трябва да я убеди да се върне с него в Щатите.

— Ако си готова, да тръгваме към ресторанта и за последен път да закусим заедно на нашата маса — каза той бодро. — При тази нужда от калории…

Кейтлин прихна, въпреки болката, която изпита от думите на Майк. За последен път, помисли си тя. Нещата приближаваха своя край твърде бързо. Нима нямаше начин да се забавят малко? Кейтлин Грант е голямо момиче, каза си тя. Бе изживяла един любовен роман на кораб, но сега пътешествието свършваше. Самосъжалението не бе разрешено.

— Между другото — каза тя небрежно, пресягайки се да вземе портмонето си — колко ти дължа за дрехите?

Майк хвърли недоволен поглед към портмонето. Трябваше ли тази жена да е толкова независима?

— Повече, отколкото притежаваш в брой или в чекове — отговори той и се протегна да я хване за китката, придърпвайки я да седне в скута му.

Тя пребледня.

— Господи, да не си направил покупката от някой дизайнерски бутик? — Не мислеше, че е така, но…

— Не се притеснявай за тоалета — прекъсна мислите й Майк. — Това, което ми дължиш, няма нищо общо с парите. Ти преобърна живота ми изцяло, Кейтлин Грант. Направи на сол моята петгодишна програма. Отне ми съня, принуди ме да се замисля за цялостния ми начин на съществуване, напълно разстрои душевния ми мир. Затова сега ми дължиш една сделка.

Кейтлин се намръщи.

— Каква сделка?

— Ще ти обясня по-късно — каза Майк. След това обхвана с ръце главата на Кейтлин, придърпа я към себе си, подарявайки й една продължителна страстна целувка, която не й позволи да започне да спори.