Гейл Дъглас
Корабът на мечтите (1)

Първа глава

Майк Харис би могъл да се закълне, че палубата на „Кралица Елизабет II“ се бе раздвижила под краката му.

Интересно, помисли си той, когато пулсът му заби като на подплашен състезателен кон. Все и развълнувана от жеста, Кейтлин отвори очите си и се загледа в Майк, докато той се изправяше. Когато изпълненият с нежност израз на лицето му застраши и малкото останала й самозащита, тя каза:

— Искате да кажете, като изключим това, че съм инат, безотговорна, наивна и кльощава…

— Не сте кльощава — възрази Майк, усещайки ускорения си пулс, докато потъваше в бездънните дълбини на влажните зелени очи на Кейтлин.

Кейтлин недоумяваше как може да е толкова болна и в същото време да тръпне от удоволствие.

— Добре, не съм кльощава. — Тя потърси спасение в малкото й останали възможности. — Само инатлива, безотговорна и наивна.

— И сладка — припомни й Майк, като взе компреса и избърса с него слепоочията, страните и шията й, докато с другата си ръка галеше косата й.

Изведнъж нещо се случи с Кейтлин. Надяваше се, че се дължи на ефекта от хапчетата. Иначе не можеше да си обясни внезапното разнежване, което я обзе, странното усещане за освобождаване, безпрецедентното отпускане на напрежението, което подсъзнателно я бе тормозило. Тя знаеше, че всичко това бе част от нея през изминалите години…

Сънливостта й нарастваше. С последни сили тя промълви:

— Вие самият сте прекалено сладък, докторе. — И след секунда добави: — За един тиранин.

Тя заспа в момента, в който Майк тихо се разсмя.

Той я гледа известно време, като си пожела Кейтлин да престане да събужда у него приливи на нежност. Нежност означаваше беда.

„Тръгвай! — заповяда си той. — Тя е добре. Вече не се нуждае от теб.“

Ала Майк не можеше да излезе от стаята, не можеше да я остави сама. Ето защо той свали сакото си и седна в креслото, с дневника на Кейтлин в ръце.

Беше изумен от подробностите, включени в описанията й относно всеки аспект на пътуването, от невероятното пресъздаване на звуци, ухания, аромати, вкусове и начина на живот на борда на „Кралица Елизабет ІІ“. Някои пътници и членове на екипажа оживяваха само с прочитането на една фраза, на места изпъстрена с приятелски хумор. Дори Ралф Ръш изпъкваше колоритно.

Колкото повече четеше, толкова повече се удивяваше от факта, че Кейтлин бе направила нещо повече от опит да сподели пътуването със своята леля и нейното обкръжение — като че ли тя преживяваше всичко по-скоро заради тях, отколкото заради себе си.

Би трябвало да го озаглави „Пътникът-заместник“, помисли си той, хвърляйки поглед към нея. После дълго я наблюдава как спи и още по-дълго разсъждава относно личността й.

Чете до момента, в който попадна на висок мургав красив непознат, описан с лекота като една съвършена възможност за авантюра по море. Тя го бе забелязала за първи път на вълнолома…

Майк се облегна назад, притвори очи и пред него изплуваха всички мигове, прекарани с Кейтлин. Той се отдаде на мечтите си за това как биха изглеждали нещата, ако не е толкова адски предпазлив…

 

 

Когато се събуди, Кейтлин имаше чувството, че бурята е в разгара си. Както зимните вихри си играят с планинска колибка, така и корабът бе подхвърлян насам–натам.

Погледът й обходи стаята и внезапно се закова на едно място. Тя премигна няколко пъти. Там беше Майк. Значи е останал и след заспиването й. Защо пък не?

Той седеше в креслото на другия край на каютата, беше по риза, с крака върху малката масичка за кафе, а дневникът лежеше разтворен върху гърдите му. Беше заспал дълбоко.

Тя се подпря на лакът и се загледа в него, изненадана от това колко уязвим изглеждаше, колко млад и колко беззащитен.

Мислите й отново се превърнаха в рояк от въпроси — какво го караше да е толкова педантичен, защо се претоварваше от работа, дали винаги оставяше нещата просто да се случват покрай него, вместо да ги направи по-вълнуващи за себе си? Може би беше вярно, че тя бръмчеше наоколо без цел и посока, но не е ли пък тъпо да вървиш по една тясна пътечка като кон с капаци, без да можеш да се насладиш на някои евентуални изненади?

Стори й се, че в стаята е малко хладно. Сети се, че в дрешника има допълнително одеяло.

Ставайки от леглото, тя с радост забеляза, че отново се чувства стабилна на краката си; от морската болест нямаше и следа.

След като внимателно издърпа дневника от ръцете му и го сложи върху масичката, Кейтлин подпъхна одеялото около него и изведнъж трепна изплашена, тъй като пръстите му неочаквано се сключиха около китката й.

— Съжалявам — прошепна тя, като се изправи. — Мислех, че сигурно ви е хладно. Не исках да ви събуждам.

Погледът, който й отправи, беше толкова съдържателен, че краката й изгубиха стабилността си.

— Мечтаех си за вас — каза той след един дълъг миг. — За нас двамата.

Кейтлин не беше способна да каже нито дума. Сърцето й биеше лудешки, пулсът й отекваше право в ушите, а кръвта й бушуваше неуправляема. Погледът на Майк се плъзна надолу към гърдите й и тя осъзна, че се чувства, сякаш нажежена жар обгаряше тялото й, а когато другата му ръка се спря върху бедрото й, жаравата се възпламени и избухна.

Ръката й все още беше заключена в нежната му, но здрава хватка, когато той потърси с очите си нейните, а със свободната си ръка поглаждаше бедрото й.

— По-добре ли се чувствате? — почти шепнейки, попита той.

Кейтлин кимна утвърдително, все още неспособна да говори.

— Трябва да си тръгна — каза Майк, без дори да се помръдне. А пръстите му се затегнаха около кръста й. — Не мога да се боря повече — произнесе той тихо. — Освен ако вие не искате това. Кажете ми да си вървя, Кейтлин. Кажете само думите и аз ще си отида.

Майк интуитивно усети напрежението у нея.

— Ти си права — затруднено каза той, като му се искаше тя да не трепери толкова силно. Стори му се, че отмалява. — Какво, по дяволите, си мисля, че правя? — Притегли я и я притисна до себе си.

Кейтлин отдръпна главата си назад и го погледна.

— Но аз нищо не съм казала!

— И не трябва, Кейтлин. Истина е. Няма причини, поради които да го правим. Не ми беше работа…

За първи път една ужасна мисъл споходи Кейтлин.

— Божичко, да не би да има някоя друга? Да не би да съм посегнала върху собствеността на друга жена? — Веднага щом го каза, тя разбра, че се е изразила неправилно.

Майк обви ръце около раменете й и леко я отстрани.

— Чуй това, Кейтлин Грант. Никога не съм бил и няма да бъда собственост, на която и да е жена.

— Нямах предвид в този смисъл, Майк…

— И още нещо — продължи той, — никога не съм бил и надявам се да не бъда никога подлец. Когато правя нещо съществено с някого, не си играя на същото с друг.

Кейтлин се почувства като ограбена. Коя ли щеше да бъде жената, заслужаваща Майк? Защо толкова много я болеше при мисълта, че не може да бъде тя тази, която да се радва на неговата любов и лоялност?

Решена да не му позволи да заподозре мислите й, тя се усмихна.

— Е, хайде да не се задълбочаваме чак толкова. Слава богу, успяхме да спрем, преди да сме отишли твърде далече. Мисля, че трябва да ти благодаря.

— Щеше да си ми повече благодарна, ако не бях толкова глупав, че да се възползвам от слабостта ти. Съжалявам, Кейтлин. Дали ми вярваш или не, но не останах тук заради това.

— А за какво? — попита тя едва чуто.

Майк не знаеше как да отговори. Щеше да звучи направо налудничаво, ако признае, че е останал, защото не е имал сили да си тръгне.

— Аз… започнах да чета дневника ти. Чудесен е. Сега знам защо онзи редактор в Сент Пийте помества колонките ти. Ти имаш дарба. — Той дълго я изучава с очи, а после поклати глава. — Можеш да се справиш с всичко, което пожелаеш, и то по-добре, отколкото много други хора могат да си пожелаят дори. Чудно ми е защо не го правиш. — Без да дочака отговора, той я целуна по челото. — Сега поспи още малко. Ще намина към осем да видя как си. Ако се чувстваш във форма за Кралския ресторант, ще отидем да вечеряме.

Кейтлин присви очите си и замарширува към леглото, след което театрално се строполи отгоре и се сви в поза, сякаш готова за сън.

— Да, сър. Веднага заспивам, сър — изкозирува тя.

Майк тръсна глава и се засмя, след това се отправи към вратата, въпреки че нещо болезнено го стегна отвътре при изкушаващия вид на Кейтлин в леглото.

— Ще се видим в осем — повтори той дрезгаво и после спонтанно добави: — Довечера ще си поговорим повече относно твоите планове за Англия или да се изразя по-правилно — за плановете, които нямаш за Англия.

Кейтлин направи нацупена гримаса.

— Довечера ще се чувствам чудесно, но не трябва да минаваш да ме вземаш — извика след него тя, докато той отваряше вратата. — Мога да се оправям сама до ресторанта тези дни. Освен това не разбирам защо е необходимо да обсъждаме моите планове или липсата на такива за скитанията ми във Великобритания.

Майк отново се засмя и затвори вратата след себе си.

Кейтлин се изруга. Той не беше отговорил. Тя нямаше представа дали да го очаква в осем или не.

Прекара остатъка от следобеда в опити да се убеждава, че не я е грижа за това.