Мария Барет
Неприлично поведение (4)

Трета глава

Беше изминал първият й ден сама. Теа изстиска изпрания нов бебешки гащеризон, отнесе го на сушилката пред камината в предната стая и се замисли какво я чака оттук нататък. Гащеризончето бе третото изпрано за деня и докато се навеждаше да сложи нова цепеница в огъня, Теа си каза: „Три изпрани, три сухи.“ Том лежеше върху едно одеяло на пода, продължаваше да хленчи и сега Теа го взе на ръце. Той веднага млъкна.

— Аха, вече знаеш какво ти харесва, така ли? — прошепна тя, галейки нежната кожа на бузката му. Притисна го към себе си, после го облегна нежно на едното си рамо и се върна в кухнята.

С една ръка си наля вода в чайника, за да си направи чай, и пъхна две филийки в тостера. Когато Хеда и Джейк я бяха довели предния ден, в къщата нямаше никаква храна и Джейк бе отишъл да напазарува в селския магазин. Мисълта, че сега може да хапне яйца, запържен боб и препечена филийка, накара Теа да се почувства по детски въодушевена. „Странна е тази работа с хормоните — помисли си Теа, — да съм въодушевена, когато се чувствам изтощена, премръзнала, не мога да спра да плача и след като съм носила Том на ръце цял ден въпреки болките в корема.“ Тя се усмихна, осъзнала колко крехки са настроенията й, и се зае, доколкото можеше да действа с една ръка, да си приготвя вечеря.

Когато всичко забълбука и закипя, Теа погледна Том и видя, че той най-после е заспал. Внимателно го занесе в предната стая, където бе по-топло, сложи го върху купчина възглавници и го зави с едно дебело одеяло. Върна се да сипе храната в една чиния, но точно когато чайникът кипна, телефонът иззвъня.

— По дяволите! — изруга тя и отиде в антрето. Звънът бе събудил Том, който веднага нададе вой и заплака, препечените филийки изскочиха от тостера, бобът вече къкреше и съскаше в тигана. Теа грабна слушалката. — Ало?

— Здрасти, Теа, аз съм.

— О, Боже, извинявай. Тъкмо си приготвих вечерята и…

— Не се тревожи, скъпа, ще ти звънна по-късно, сега…

— Не! Не, няма нищо, вечерята ще почака — толкова се радваше да го чуе: беше се тревожила цял ден, че няма изобщо да й се обади. — Добре ли си? Тоест извинявай заради Хеда вчера, тя…

— Тя е непоносима. За Бога, Теа, вече не се учудвам, че искаше да се махнеш от дома им!

— Не съм искала…

— И аз бих родил бебе, само и само да се махна от Хеда! — Хал се засмя непринудено.

Теа се изчерви.

— Не беше така, Хал, просто исках да имам някого…

— Извинявай, скъпа, нещо не те чувам добре. Гледам футбол в бара и „Челси“ тъкмо вкараха гол! Слушай, ще намина по-късно, става ли?

Теа се замисли за Том и дали той изобщо ще заспи. Сети се, че трябва да разтреби и може би да сготви нещо за Хал и тази мисъл й подейства потискащо. Но тя така отчаяно желаеше да го види, че каза:

— Да… ъъъ… да, разбира се, както решиш.

— Супер. Слушай, ще дойда към десет. Сега тук имам разни приятели, дето настояват да ги черпя за бебето.

— Ясно — промълви Теа тихо.

— Ще дойда веднага след бара.

Теа кимна.

— Да, чудесно, ще… — не довърши изречението си, защото „Челси“ явно пак вкараха гол и Хал затвори телефона.

Теа остави слушалката и изтича в кухнята. Тъкмо навреме. Бобът бе започнал да загаря, яйцата бяха станали твърдо сварени, а филийките бяха изстинали. Все пак нищо не бе непоправимо. Теа си сипа в една чиния, намаза филийките с масло и си направи голяма чаша чай за по-малко от минута. Сложи голяма лъжица захар в чая, струпа всичко на една табла заедно с кутията бонбони, която Джейк й бе подарил, и се върна при Том в предната стая. Там взе Том на ръце, остави таблата на пода, седна до нея и въздъхна дълбоко, чувствайки се напрегната и потисната. После намести Том на рамото си, така че да може да яде по-лесно, и загреба с вилицата малко боб. Точно когато лапна първата хапка, чу как коремчето на Том се разбунтува и той повърна на рамото й, като изцапа целия й гръб.

 

 

Хал допи последната халба и се усмихна. Не можеше да фокусира добре компанията около масата. Беше пил прекалено много, след като бе изпушил и една цигара с марихуана, и сега седеше с омекнали крака и изпразнена глава в топлия задимен бар.

— Хал, десет и петнайсет е, не трябва ли да вземеш такси до селото? — сръга го един от приятелите му.

Той премигна и въздъхна:

— Уф, да, да, трябва да ида да видя Теа. Някой може ли да ми услужи с петарка за таксито?

Люси Кокс поклати глава, но все пак бръкна в чантата си.

— Ето — подаде му банкнота от пет лири. — Но държа да ми ги върнеш!

— Да, разбира се — Хал се усмихна, пъхна парите в джоба си, изправи се с олюляване и си запробива път през масите. Люси също стана.

— По-добре да те изпратя до таксито. Може да не успееш да стигнеш сам — другите от компанията започнаха да подсвиркват и подвикват и тя се намръщи. — Вижте го! — но всички други се смееха.

Хал се облегна на рамото й, махна на приятелите си и извика:

— Елате утре на гости при Теа, към четири, за чая — чу се някакво мърморене в съгласие и Хал излезе от бара. — По дяволите! — извика той навън, като почувства студения въздух. — Не усетих кога съм се напил толкова — направи няколко несигурни крачки.

Люси го хвана за ръка.

— Хайде! Като повървиш малко, ще се оправиш. От студеното ще се освестиш.

— Много си добра, Люси! — каза Хал и облегна глава на рамото й. — Май беше права, нямаше да стигна до таксито сам — говореше леко завалено и Люси погали косата му. — Хммм — той затвори очи и не видя едно стъпало.

— Ей! — сръга го тя силно с лакът. — Не заспивай! Трябва да идеш при Теа, забрави ли?

Той отвори очи и пак въздъхна:

— Божичко, наистина трябва. Колко е часът, Люси?

Люси го хвана пак за ръката и го поведе към стоянката за таксита.

— Време е да отидеш да видиш бебето си, Хал — каза тя, като устоя на изкушението да го покани в квартирата си. Харесваше Хал, даже много, но не бе наивна романтичка. В една малка къщичка недалеч от Оксфорд Хал имаше приятелка и бебе. Люси не искаше да се забърква в тази история. — Ето, стигнахме — застанаха до първото такси и Люси се наведе към прозореца на шофьора. — Към Банбъри. Какъв е точният адрес, Хал?

— Дънс Тю, Мейсън Котидж. Като стигнем до селото, ще ви упътя.

— Добре, приятел — шофьорът отвори задната врата, а Хал се обърна към Люси:

— Ще дойдеш ли утре на чая? — тя сви рамене и Хал я придърпа към себе си и я целуна. — Много бих искал — тя отново сви рамене, Хал направи разсърдена физиономия, целуна я пак и се качи в таксито.

— Не съм сигурна, че е редно да идвам — каза Люси.

— Защо не? — Хал всъщност нямаше никаква представа за морал. Беше млад и знаеше, че животът е пред него.

— Не знам — Люси знаеше много добре, но не искаше да го обсъжда сега. — Ще реша утре.

Хал се усмихна.

— Е, както искаш — никога не се замисляше върху едно нещо прекалено дълго. За него „Ще видим“ бе съвсем добър отговор, такъв, какъвто и той би дал. Люси затръшна вратата на таксито и той й махна, когато колата потегли. Видя, че Люси се отправя пак към бара и без да мисли повече нито за нея, нито за Теа, облегна глава назад и затвори очи.

 

 

Теа най-после бе успяла да приспи Том и тъкмо се канеше и тя да си ляга, когато на вратата се почука. Въздъхна, наметна жилетка над нощницата си и отиде да отвори. Знаеше, че е Хал, но вместо вълнение, изпитваше някаква тъпа болка, не толкова яд, колкото обичайното вече разочарование.

— Хал, ти ли си?

— Да, здрасти. Да имаш някакви дребни, Теа? Дължа на шофьора още половин лира.

Теа отвори вратата и без да поглежда Хал, каза:

— Да, почакай, сега ще донеса — върна се с една от драгоценните лири, които Джейк й бе дал, за да има някакви пари, докато започне да получава социалните помощи, и я подаде на Хал.

— Къде е портмонето ти? Трябва да му дам и бакшиш на човека!

Теа придърпа жилетката си.

— Нямам повече, съжалявам.

— По дяволите! Добре де, няма значение! — той даде на шофьора едничката лира, благодари му и се ръкува с него. Теа не видя това, защото вече бе влязла вътре. — Теа?

Тя бе в кухнята и пълнеше чайника. Хал застана на прага и няколко минути я наблюдава. Нощницата й бе памучна, синя, до средата на прасците и отгоре Теа бе облякла стара тъмносиня жилетка. На краката си носеше дебели вълнени чорапи и кожени чехли. Докато тя пълнеше чайника, вадеше млякото от хладилника и слагаше чаши на масата, Хал се загледа по извивката на гърдите й, наедрели и изпънали нощницата, и усети как се възбужда.

— Ако правиш чая за мен, няма нужда — каза той.

Теа вдигна глава. Беше пребледняла, със синкави сенки под очите и изтощено лице.

— Сигурен ли си?

— Да — Хал прекоси кухнята и застана зад нея, прегърна я и постави ръце на гърдите й. — Страхотни са — промърмори той и целуна врата й. Усети как Теа се напряга и прошепна: — Хайде, Теа, миличка, отпусни се — тя миришеше странно, на нещо сладко, на мляко, но това го възбуждаше още повече. — Гърдите ти са просто невероятни, като…

Теа рязко се дръпна настрани.

— Недей, Хал — обърна се тя с лице към него. — Съжалявам, но нямам настроение за това…

Хал отмести кичур коса от челото й.

— Хей, няма проблем, сладурче, уморена си, разбирам — и той наистина я разбираше, това бе една от причините Теа да се влюби в него, той сякаш разбираше всичко, никога не я насилваше за каквото и да било.

— Да — тя пристъпи към него и усети мирис на бира и цигари и след като цял ден бе усещала сладкия мирис на Том, сега й се догади. Върна се при чайника и каза: — Аз ще изпия една чаша все пак.

Хал отстъпи крачка назад.

— Да, разбира се — той отиде до хладилника. — Сигурно няма нищо за ядене? Нещо огладнях — отвори вратата на хладилника и надникна вътре. — О! Бонбони! — той извади кутията, която Джейк бе подарил на Теа, отвори я и започна да лапа бонбон след бонбон. — Има ли хляб да си препека? — попита с пълна уста.

Теа кимна, защото не бе сигурна, че ще може да говори. Защо всичко все се объркваше? Тя взе чашата с чая и се дръпна настрани.

— Мисля, че ще си лягам.

Хал погледна през рамо, после усети, че нещо не е наред, отиде при Теа и я погали нежно по бузата.

— Поспи си, скъпа. Аз ще дойда при вас с Том след минута. Става ли? — той й се усмихна и тя кимна, чувствайки се по-спокойна. Вдигна глава към него, за да му се усмихне, но той вече й бе обърнал гръб и се занимаваше с тостера. — Искаш ли филийки?

— Не, благодаря.

Той не я погледна повече, въпреки че Теа го изчака известно време. За него тя бе излязла и от стаята, и от мислите му. Теа тръгна към стълбите. Чувството й за отчаяние и гняв се засилваше все повече, притискаше я като непоносим товар. Бяха й казвали, Хеда я бе предупредила, че няма да й е лесно. Стисна чашата с две ръце, за да ги постопли, и промълви:

— Лека нощ, Хал.

Хал, който търсеше масло в хладилника, вдигна сепнато глава.

— Какво? — видя Теа до вратата. — О, да, добре, лека нощ, миличка — наведе се пак към хладилника, откри маслото и се сети нещо. — А, Теа?

— Да?

— Поканих няколко приятели на чай утре, към четири-четири и половина. Нямаш нищо против, нали?

Теа задържа дъха си за момент, прекалено отчаяна, за да проговори. Най-после промълви:

— Нямам, разбира се. Защо да имам?

Иронията в гласа й убягна на Хал, който не бе изтрезнял достатъчно, за да я усети. Сега се ухили.

— Знаех си. Лека нощ, скъпа — и той се зае да маже препечените филийки с масло.

В пет сутринта, в непрогледната тъмнина на зимната утрин, Теа се събуди от почти мъртвешкия си сън и обзета от паника, се протегна към Том. Той си лежеше на мястото, сгушен до гърдите й, под дебелите завивки. Облекчението я заля и тя отново се унесе в сън. Том се размърда, издаде странен звук с носа си, сякаш изхърка, и заплака. Теа отвори очи, размърда се леко и пак затвори очи. Заспа почти на секундата и се събуди стресната след десет минути, когато Том изплака с пълно гърло.

Тя се надигна леко, завъртя глава наляво и надясно, за да раздвижи схванатия си врат, и разтърси изтръпналата си ръка. Смътно си спомняше предишната вечер. Не можеше да разбере будна ли е или спи и осъзна, че е прекарала нощта полулегнала, с Том на гърдите си. Беше го кърмила няколко пъти през нощта и доколкото си спомняше, бе ставала два пъти да го преоблича, но не бе сигурна. До нея, легнал по гръб, тихо похъркваше Хал, потънал в дълбок, безчувствен сън.

Теа не помръдна от леглото, защото вече бе усетила студа в стаята, само седна по-удобно, за да накърми Том. Той започна да суче и тя отново затвори очи. Останаха в това положение двайсет минути. Том сучеше блажено, а Теа бе жадна и все по-раздразнена от хъркането на Хал. Искаше й се Хал да се събуди и да й предложи да отиде да направи чай. Той не помръдна.

Когато Том се засити, заспа веднага и Теа внимателно го постави в кошчето му. Погледна Хал, с мъка се сдържа да не го цапардоса с нещо тежко и отиде в кухнята.

 

 

Когато Хал най-после се събуди и се претърколи в празното легло, Теа бе будна и на крак от почти осем часа. Бе успяла да се изкъпе и да измие косата си, да си намери някакви чисти и по-представителни дрехи. Коремът й още беше доста издут и провиснал — като леко спаднал балон, и Теа изобщо не можеше да влезе в обичайните си дрехи, но поне нямаше стрий и гърдите й вече не бяха така напрегнати и твърди, както предния ден. Бе накърмила Том, беше го изкъпала, преоблякла два пъти и сега той си лежеше, облечен в чисто гащеризонче. Изтощена и неспособна да помръдне, Теа бе легнала до него на протритото, твърдо и неудобно канапе.

Когато стана сутринта, се надяваше да успее да свърши много повече: да изчисти, да изглади изпраните дрехи, да запали камината, да приготви закуска и още куп неща. Бе очаквала да е пример за идеална майка и домакиня, свежа и очарователна, ухаеща на сапун, с бебенце с розови бузки на ръце, в къща, из която се носи аромат на нещо вкусно. Вместо това, тя се мотаеше безкрайно из къщата, потисната и изтощена до краен предел. Нямаше никакво желание да измие чиниите, които Хал бе изцапал предната вечер, камо ли да намери сили да му приготви закуска. Чувстваше се в много мрачно настроение. Това, което изпитваше, не беше точно отчаяние, а смазващо чувство за безнадеждност. Чувстваше се някак изпразнена, а не предишната Теа.

— Теа?

Тя вдигна глава от канапето и видя Хал, по боксерки и пуловер, рошав, с мръсна коса, набола брада и от появата му чувството за празнота у нея се засили още повече. Тя се усмихна за момент и осъзна, че всъщност изобщо не го познава, въпреки че се бе влюбила в него.

— Здрасти — той прекоси стаята и коленичи до нея. Наведе се и я целуна нежно и внимателно по устата, после погали бузката на Том с върха на пръста си. — Здравей, малко човече. Има ли чай?

— Не — наблюдавайки лицето на Хал, тя се замисли дали всичко не му се струва лесно просто, защото нищо не може да го развълнува истински. Бързо прогони тази мисъл. Беше прекалено мрачна. Нали все пак той бе тук?

— Добре ли си, миличка? — попита той.

Теа се замисли дали да му каже истината, но той не бе задал въпроса, с цел да получи конкретен отговор, ако изобщо очакваше някакъв.

— Да. Малко съм изморена, но иначе съм добре.

Той се изправи и протегна дългите си и все още леко загорели крайници.

— Добре. Яла ли си нещо?

Теа поклати глава.

— Искаш ли бекон с яйца?

Тя се поколеба за момент, чудейки се дали Хал не й предлага да сготви, но той се ухили и Теа си спомни изявлението му, че си няма никакво понятие от готвене.

— Не, защо? Ти искаш ли?

— О, с удоволствие ще хапна! — възкликна Хал. — Видях бекона в хладилника още снощи и оттогава си мечтая за него!

Теа въздъхна. Отпусна крака на пода и седна на канапето, като подаде бебето на Хал.

— Ето, вземи Том и ще ти приготвя нещо за хапване.

— О… ъъъ… добре, да — Хал взе бебето с очевидно нежелание и проследи с поглед Теа, която тръгна към кухнята. — Той спи сега, защо да не го оставя тук, на канапето?

— Не може — отвърна му Теа. — Не е безопасно.

— Нима? Наистина ли? — Хал гледаше с истинско удивление и Теа едва се сдържа да не му отговори много рязко. — Ами на пода? Можем да го оставим на пода, нали?

— Какво? Като прочетен вестник? Моля те, дай ми го тук, щом не искаш да го подържиш! — сопна му се Теа.

Хал се намуси обидено.

— Просто предложих, миличка, не знам нищо за бебетата, какво толкова?

Теа се обърна и го прониза с поглед.

— Аз да не би да знам!

— Е, това бебе беше твоя идея — оправда се Хал.

— Да, постоянно ми го напомняш! — ядоса се Теа. Гневният й изблик събуди Том, който отвори очи, видя я и започна да плаче. — О, Боже! — извика тя отчаяно. — Току-що го накърмих!

Хал вдигна ръце ужасен.

— Е, не гледай мен!

— Да не би да го правя! — извика му Теа несдържано. — Кога ли си свършил нещо полезно?

Хал повдигна въпросително вежда.

— Преди девет месеца например? — той се усмихна, опитвайки се да развесели атмосферата, но не успя.

— О, за Бога! — изхлипа неочаквано Теа, без да успее да сдържи сълзите си. — Махай се! Хайде, тръгвай си! Писна ми от теб и от глупавото ти чувство за хумор!

Хал остана неподвижен и само продължи да гледа Теа. Изкушаваше се да послуша думите й, да си опакова вещите и да си тръгне, да се махне веднъж завинаги, но това би означавало да вземе окончателно важно решение, а той не бе сигурен, че е готов да го направи. Остана със сведена глава няколко минути, за да даде на Теа възможност да се успокои, после изрече най-разумното нещо, което измисли:

— Ще ида до бара. Да се поуспокоим малко и двамата. Ще се върна навреме за чая.

Поради някаква неясна причина Теа просто се обърна и тръгна към кухнята, като затръшна вратата зад себе си.