Мария Барет
Неприлично поведение (27)

Двадесет и шеста глава

Джейсън Уейкс лежеше на пода. Умираше от страх, потеше се и трепереше, свиваше се на кълбо и мърмореше нещо, което Кора не чуваше. Бе жалък и Кора го презираше. На стената зад него зееше дупка от куршума, който бе изстреляла, за да изпробва пистолета. Сега си мислеше: „Още един изстрел и ще размажа мозъка му по стената.“ Уейкс започна да хленчи.

— Млъквай! — викна му Кора. Преравяше вратовръзките му, за да избере най-скъпите и хубавите. Вече бе отделила три, трябваше й само още една и щеше да е готова. Откри я — копринена вратовръзка в червено и синьо на „Хермес“, и се усмихна доволно. — Ставай!

Уейкс се изправи с мъка, придържайки се към стената. Беше се подмокрил, когато Кора изстреля първия патрон, и сега скъпият му кариран костюм имаше тъмно петно на слабините.

— Отиди на леглото — заповяда Кора — и легни!

Уейкс я изгледа.

— Какво ще правиш?

Кора взе вратовръзките. Прокара пръсти по тях и го погледна.

— Ще те убия — Уейкс заплака. — На леглото! — изкрещя тя. Мъжът се хвърли бързо към леглото, цялото му тяло трепереше и той едва контролираше крайниците си. — Лягай! — заповяда Кора. Той го направи и тя видя как пълният с вода матрак се разклаща под тежестта на тялото му.

Кора отиде до краката му и завърза единия му глезен за ъгъла на леглото с една от копринените вратовръзки, после повтори процедурата и с другия глезен. След това мина от горната страна на леглото и завърза и китките му, стягайки вратовръзките така, че да го заболи. Уейкс изплака и Кора отново се усмихна. Вече бе в ръцете й.

Тя отиде до прозореца и погледна навън. Държеше пистолета близо до гърдите си. В този момент видя в далечината проблясващата синя светлина, която се приближаваше към къщата. Това й подейства успокояващо, защото й напомни какво възнамерява да направи. Никога не си бе представяла, че няма да я арестуват и съдят за убийството на Уейкс, но въпреки това бе твърдо решена да го извърши.

— Моля те… — плачеше Уейкс. — Моля те, Корин! Ще направя всичко, всичко, моля те…

Той напълно бе загубил самообладанието си и гневът, който връхлетя Кора, бе толкова внезапен и силен, че тя едва се сдържа да не го удари с пистолета в лицето. Пристъпи напред с вдигнато оръжие, но се спря.

— Млъквай! — извика му. — Млъквай, ако искаш да не те застрелям веднага!

Уейкс стисна устни и затвори очи. Кора закрачи из стаята.

Колата на Лорънс пристигна няколко минути след патрулната. Двамата униформени полицаи вече се бяха заели да отцепят района, тъй като по радиостанцията им бяха казали да изчакат въоръженото подкрепление.

— Вижда ли се някакво движение? — попита Лорънс, като изскочи от колата.

— Не, нищо. Предната врата е била разбита, още е отворена, но не се чуват никакви шумове, нито движение.

— Добре. Щом отцепите района, преместете тази кола и стойте зад линията.

Теа също бе слязла от колата и гледаше към къщата. Тялото я болеше от страх, но тя знаеше какво трябва да направи. Ако Кора имаше някакъв шанс, то точно Теа знаеше как да й го осигури.

 

 

Даниъл караше като луд. Седнал в колата пред участъка в Кроли, той видя как полицейската кола потегля, после как Лорънс и Теа се качват в една необозначена кола и се отправят в същата посока. Въобще не се бе поколебал дали да ги последва. Караше със сто и трийсет километра в час, бе нарушил всички пътни знаци, само и само да не изостане от Лорънс, макар че не се замисляше за това в момента. Щом Теа отиваше някъде, и той трябваше да е там; в каквато и опасност да се забъркаше тя, нямаше да го направи без него.

 

 

Теа изчакваше своя момент. Стоеше зад линията и слушаше как Лорънс говори по мегафона на Кора, когато видя колата на Даниъл. Той приближи с бясна скорост, пуснал аварийните си светлини, и спря със свирене на гумите. Лорънс се обърна, също и униформените полицаи. Теа използва момента и хукна към къщата.

Даниъл единствен я видя как побягва. Отвори бързо вратата на колата си, изскочи навън и изтича след нея.

— Какво, по дяволите, правите? — извика им Лорънс. — Веднага се махнете от… — млъкна и хвърли мегафона на земята. — Боже Господи! — един от униформените полицаи понечи да изтича след Теа и Даниъл, но Лорънс го спря: — Остави ги! Трябва да изчакаме подкреплението! — и ядосан, се облегна на колата си.

 

 

— Кора? — Теа беше вече в къщата, когато Даниъл я настигна и я хвана за ръката. Тя извика уплашено, но като видя, че е той, се отпусна в прегръдката му за момент и Даниъл я притисна силно към себе си. Теа се дръпна назад.

— Какво, по дяволите, ще…

— Тя си няма никого, освен мен — отвърна Теа. — Трябва да й помогна.

— Но тя е много разстроена. Бог знае какво може да направи.

— Не и на мен. На мен не би направила нищо. Тя ми има доверие — Теа се обърна и тръгна към вътрешността на къщата. — Кора? — извика тя. — Кора!

Спря, защото се чу някакъв приглушен вик.

— Горе! — каза Даниъл. — В спалнята е — хукна нагоре по стълбите, следван от Теа.

— Кора! — двамата застанаха пред вратата на спалнята — единствената затворена — и Теа притисна глава към полираното дърво на вратата. — Кора, аз съм! Моля те, отвори вратата! Отвори вратата да поговорим!

Последва тишина, после чуха нещо като хленчене и Теа започна да се моли без глас да не са закъснели.

— Кора, моля те, отвори вратата, искам да поговорим!

Отново последва мълчание, после от вътрешната страна на вратата Кора попита:

— Какъв е смисълът?

Теа издиша. Един отговор и тя се бе приближила до вратата.

— Чуй ме, Кора — започна Теа. — Не трябва да правиш нищо. Моля те, запази спокойствие. Вече се случиха някои неща, има развитие по твоя случай и… — усети, че гласът й трепери. Беше изплашена, не можеше да се овладее и едва се сдържаше да не заплаче. — Кора? — прошепна тя. — Кора, моля те, недей…

— Кора? — Даниъл също се приближи до вратата. — Казвам се Даниъл Елис, адвокат съм и също проучвах случая ти. Вече открих някои неща. Открих, че на Джейсън Уейкс не му е било за пръв път, изнасилил е едно друго момиче — казва се Кейт, но тя е била прекалено изплашена и не е съобщила в полицията. Била е ужасена, Кора, също като теб, но вече не е. Решила е също да предяви обвинение срещу Уейкс, Кора, защото е научила за теб и е била насърчена от това, от твоята смелост. Той вече няма да може да се измъкне, Кора, не и при доказани повече от едно изнасилване…

— Лъжа! — изкрещя неочаквано Уейкс. — Всичко е лъжа, Елис, и ти го знаеш много добре!

— Млъкни! — извика му Кора.

Теа затвори очи и заповтаря молитвата си.

— Не е лъжа, Кора — каза Даниъл внимателно. — И ще ти кажа още нещо. Той или баща му са подкупвали разни хора, за да ги накарат да си мълчат…

— Никога! — извика Уейкс. — Никога не съм правил нищо подобно! Никога не съм…

Кора вдигна пистолета. Уейкс започна да хлипа и тя се отдалечи от вратата и насочи пистолета към слабините му.

— О, Боже, не, моля те! Боже, не, не, о, Боже! Боже Господи! Не!

Кора стреля.

Чу се силният звук на изстрела, сякаш цялата стая избухна и Даниъл нахлу в стаята. Хвърли се към Кора и я събори на земята. В този момент го заля огромно количество вода и той едва си пое дъх.

— Божичко… Кора… да не би…

Теа изтича в стаята и нагази във водата, загуби равновесие и политна назад към стълбите. Хвана се за стената и се огледа, объркана в първия момент, после погледна към леглото. Видя Уейкс. На водното легло, точно между краката му, зееше огромна дупка, а Уейкс плачеше, мъчейки да освободи краката и ръцете си.

— Как?… — Теа спря. Уейкс не бе ранен и тя веднага се обърна към Кора. Тя бе при Даниъл, той я бе прегърнал като дете, а тя плачеше и трепереше. Теа коленичи до тях и Даниъл внимателно отпусна Кора в ръцете на приятелката й, после се изправи. Веднага се насочи към вратата.

— Няма да ти се размине, Елис! — изкрещя Уейкс откъм леглото. — Ще се погрижа да загубиш правата си, копеле! И ще пипна тази кучка, ще…

Даниъл знаеше, че полицаите са тръгнали към тях, но не можеше да подмине тези думи. Втурна се към Уейкс и наведе лицето си съвсем близо до това на Джейсън.

— Това е последната заплаха, която изричате, господин Уейкс! — каза му той спокойно. — Няма да „пипнеш“ Кора, защото тя вече те е пипнала. Всичко свърши, Джейсън, тя ще бъде осъдена условно за незаконна употреба на огнестрелно оръжие, а ти ще получиш петнайсет години, може и повече, ако познавам съдията. Що се отнася до мен, аз няма да загубя правата си, защото изобщо не съм бил тук тази вечер — Даниъл се изправи. — Нали, Теа? Нали, Кора?

Теа го погледна и поклати глава. Отвън се чуха бягащи стъпки и Даниъл излезе от стаята.

— Даниъл? — извика го Теа. — Даниъл, чакай! — остави Кора за момент и изтича след него. — Даниъл, ще се видим ли, да речем, довечера на алеята? Ще дойдеш ли? Можеш да хвърлиш камъчета по прозореца…

— Не — отвърна той. За него нямаше връщане назад. Теа го погледна в очите и разбра това. Тя затвори очи и почувства, че е загубила всичко. — Но можеш ти да дойдеш на плажа — каза той — с мен, Петула и момчетата. Можеш да доведеш Том и Кора, ако тя е добре. Утре, в единайсет. Уест Уитъринг, вилата е номер двайсет и седем по крайбрежната улица.

Теа отвори очи и сълзите, които бе спирала до този момент, обляха лицето й.

— Обичам те — прошепна Даниъл. — Трябва да тръгвам, Теа.

И той тръгна надолу по стълбите, подмина Лорънс и въоръжените полицаи от подкреплението и излезе от къщата. Някой понечи да го спре, но Лорънс направи знак да го пуснат. Нещо му подсказваше да пусне този мъж — не знаеше каква е причината, но послуша инстинкта си. Може би грешеше, но това бе малко вероятно.

В края на краищата днес бе щастливият му ден!