Мария Барет
Неприлично поведение (19)

Осемнадесета глава

— Да седна спокойно! — Уейкс се изсмя истерично. — Да седна спокойно! Като знам как една нощ чукане може да съсипе целия ми живот! Да седна спокойно, като постоянно се сещам за малката курва, която започна всичко това? — той вдигна ръце към лицето си и за момент Килън си помисли, че Уейкс ще се разплаче. За радост последва мълчание. Накрая Джейсън отпусна ръцете си, взря се пред себе си и каза: — Добре ще я подредя кучката — Килън го погледна. — Ще я накарам да съжалява за деня, когато е решила да ме натопи така.

Джейсън Уейкс се качи в колата на Килън пред съда и няколко минути седя, стиснал глава между дланите си. Килън се взираше през прозореца.

— Слава Богу, че свърши — каза Уейкс. — Това бе най-ужасното преживяване в живота ми.

Килън се обърна към него и го погледна.

— Страхувам се, че съвсем не е свършило, Джейсън. Успяхме да издействаме гаранцията на косъм. Наложи се да бъда много убедителен, за да те измъкна оттам. Сега има условия, които трябва да спазваш, чу ги добре и те съветвам да се отнесеш съвсем сериозно към тях. Според мен…

— Ти си ми адвокат — сопна му се Уейкс, — не си ми баща! Не ми трябва мнението ти. Не ти плащам, за да чувам мнението ти!

Килън запали колата.

— Ще те откарам вкъщи — каза той.

— Не, няма. Ще ме откараш да се видя с адвоката си. Баща ми каза, че имаме най-добрия адвокат, който може да се купи с пари.

— Вече говорихме с един човек и в момента изчакваме решението му дали ще поеме случая.

— Дали ще поеме случая! Боже Господи! Не вярвам на ушите си! Дали ще поеме! Става дума за моя живот, по дяволите!

Килън включи на първа скорост. Беше изморен, изминалите двайсет и четири часа бяха се проточили ужасно дълго и ако не бе старши сътрудник във фирмата, щеше да каже на това малко копеле къде му е мястото.

— Защо не седнеш спокойно и да…

Към четири следобед същия понеделник детектив Лорънс бе свикал съвещание в кафенето на участъка: Беше неофициално обсъждане на извършеното през изминалите двайсет и четири часа и присъстваха всички, занимаващи се със случая.

Младши детектив Джъд донесе поднос с кафе и чай и го остави в средата на масата.

— Чаят е отляво, кафето — отдясно, млякото и захарта — по средата — Джъд си взе чаша, подаде една на Лорънс и седна.

— Така — каза Лорънс. — Значи докъде сме стигнали? Уейкс е пуснат под гаранция срещу четирийсет бона. Адвокатът му, Питър Килън, е старши партньор в една от най-известните правни фирми в Лондон — „Уинтър енд Мей“, и е специалист по наказателно право. Сега се опитват да наемат един от най-добрите адвокати по криминални дела и твърдо поддържат тезата, че е било секс по взаимно съгласие — той отпи от кафето си, горчиво, без захар и мляко, и си запали цигара. — В момента можем да сме сигурни само за едно и то е, че това ще е адски труден случай. Кет, какво знаем със сигурност досега?

Кет беше умна и инициативна, но бе младши детектив съвсем отскоро и това бе първият й случай на изнасилване, фактите по случая й бяха подействали много потискащо.

— Нападението е станало в три часа в неделя сутрин — започна тя. — Това е потвърдено и от доклада на лабораторията. Знаем, че нападението е било брутално и че е имало изнасилване. Знаем, че Корин е откарала Уейкс до дома му със собствената си кола, и че преди това той е бил в „Мейфеър Джентълмънс Клъб“, където е гледал нейно изпълнение на стриптийз.

— Така. Какво не знаем със сигурност? — Лорънс допи кафето си и загаси цигарата. — И какво трябва да проверим? Добре, първо, защо Корин е закарала Уейкс до дома му? Имаме нейните показания, но имало ли е свидетели на някаква част от разговора им, преди да тръгнат? Някой видял ли ги е да тръгват? Какво са си казали? Трябва да открием Деби Причард и да видим дали тя помни нещо — докато Лорънс говореше, Кет си водеше бележки. — Не сме сигурни дали Уейкс е ударил Корин с пръстена си: той твърди, че няма такъв пръстен, ще трябва да проверим. Дали някой от приятелите му си спомня да го е виждал с пръстен. Някакви негови снимки, на които се вижда, че е с пръстен, каквото и да открием. Знаем, че Корин е тръгнала от къщата му в три и двайсет — един съсед е видял колата й да потегля — но къде е била между три и пет, когато е отишла в дома на приятелката си? Колата й да е била забелязана някъде? Проверете денонощните бензиностанции по пътя, закусвалните, всичко, което е работело в района по това време — въпреки че току-що бе изгасил цигарата си, Лорънс си запали нова. — Очевидно нямаме свидетели на това, което е станало в къщата, имаме нейната дума срещу неговата и не можем да сме сигурни. Трябва да изровим всичко възможно за Уейкс: биография, характер, приятели, хобита; да видим дали има нещо, каквото и да е, което да подсказва, че е способен на подобно насилие. Същото се отнася и за Корин. Защитата ще направи всичко възможно, за да я унижи, така че ние трябва да сме готови за всякакви атаки. Тя е жена със собствен бизнес, тиха, затворена, неомъжена, с малко приятели. Трябва да съберем възможно най-много свидетели, които да характеризират личността й: собственици на клубове, бизнес партньори, съдружничката й във фирмата — Теа Маршъл, известна ни като Дороти Марш, Фил Хабен, всички, които я познават. Кет, искам ти да се заемеш с това. Луис, ти се заеми с Уейкс.

Луис Джъд кимна и си отбеляза нещо в бележника.

— Аз ще отида да говоря с Корин в дома на приятелката й и ще я информирам какво става. Някой да иска да добави нещо?

Кет се обади:

— Този промеждутък между три и пет. Да не е ходила при приятеля си? Дали е възможно да е била там?

— Добра идея, Кет. Не знам, ще провериш ли и това?

— Да.

Детектив Лорънс се протегна.

— Е, ако няма нищо друго, да свършваме за днес — мълчание. — Ще се съберем отново в кабинета ми утре, в девет и половина — Лорънс взе цигарите си и тръгна към вратата.

 

 

Кора седеше на един шезлонг в градината на Теа и гледаше как Том рита футболна топка. Беше топло, необичайно топло за май и тази топлина й действаше потискащо.

— Видя ли това, лельо Кора? — извика Том.

Тя надникна над слънчевите си очила.

— Добър удар! — всъщност изобщо не го бе видяла. Том дойде с топката под мишница и седна на тревата до краката й.

— Пфу! Заврях от тази жега!

Кора докосна с ръка главата му и се усмихна.

— Смешен израз! От кого го чу?

— От Хенри Пиърсън.

— Аха — тя разроши косата му и в този миг се чу звънецът на вратата.

— Аз ще отида — Том скочи и изчезна в къщата. Кора още се страхуваше да остава сама. След няколко минути Том се появи отново. Някой вървеше след него. — За теб е, лельо Кора — тя вдигна глава, но слънцето блестеше в очите й и не можа да разпознае човека зад Том. В стомаха й се надигна паника. Скочи на крака, а детектив Лорънс пристъпи напред. Забеляза колко изплашено е лицето й.

— Извинете — каза той, без да се приближава повече. — Аз съм детектив Лорънс, не исках да ви стряскам — извади служебната си карта и я подаде. Кора стоеше неподвижно, с разтуптяно сърце. — Майка ти тук ли е? — обърна се Лорънс към Том.

— Да, ще ида да я извикам. Мамо! — той се отправи към къщата, викайки с пълно гърло: — Мамо! Един човек е дошъл при леля Кора, можеш ли да излезеш при тях? Мамо!

Кора продължаваше да стои неподвижно. Лицето й бе бледо като платно и детектив Лорънс се зачуди дали няма да припадне. С облекчение видя, че Теа излиза от къщата и застава до Кора.

— Добре ли си? — прошепна тя, като я хвана за ръка. — Това е един от полицаите, които…

— Добре съм — каза Кора и се върна на шезлонга си.

Теа каза:

— Ще сложа вода за чай. Ще пийнете ли една чаша, детектив?…

— Детектив Лорънс, да, с удоволствие — той изпрати с поглед Теа, която влезе в кухнята през стъклената врата. Разпозна грацията на танцьорка в движенията й. Улови се, че се опитва да си представи танца й и веднага си заповяда да спре. Това бе абсолютно непрофесионално.

Отиде до масата, издърпа един градински стол и седна. Кора гледаше към дъното на градината и той каза:

— Прекрасна градина. Какво е това в дъното?

— Поток — отвърна Кора. — Отначало, като се преместиха тук, Теа ужасно се тревожеше за Том, че може да падне в потока и да се удави.

— Да, мога да си представя.

Теа се появи с табла с чаши в ярки цветове, чайник с форма на крава и домашна торта.

— Охо! — възкликна Лорънс. — Изглежда много вкусно!

Кора се обърна към него:

— Не бяхте очаквали подобно нещо от две… — Теа я изгледа и тя спря, като видя, че Том е наблизо. — Теа има много таланти. Учила е в университет. В Оксфорд.

— Наистина ли?

Теа се изчерви.

— Ами всъщност не завърших. Забременях с това прекрасно чудовище тук! — тя дръпна Том в прегръдката си, а той веднага се измъкна от ръцете й. — Горката аз!

— Да, горката ти! — каза Том. — Ще ми дадеш ли торта?

— Да, но първо ще отрежа за детектив Лорънс — Теа остави чинийките на масата. — Чайникът свири, отивам да направя чая — тя изчезна отново в кухнята.

— Трябва да поговоря с вас — каза Лорънс на Кора. — Насаме.

— Предпочитам Теа да присъства. Може ли?

Лорънс погледна Том.

— Том, какво ще кажеш да помоля майка ти да ти пусне някоя касета на видеото? — предложи Кора.

— Какво? Преди вечеря?

— Да, по изключение.

Том скочи възторжено.

— Ура!

Когато Теа излезе с голям бял чайник в ръце, Кора каза:

— Теа, може ли да пуснеш на Том някоя касета, докато говорим с детектив Лорънс?

Теа кимна.

— Хайде, малко чудовище, коя да е?

— Ура! — извика Том отново и тръгна след майка си. Детектив Лорънс отново се улови, че заглежда Теа. Тя бе изключително привлекателна. Не беше просто въпрос на красиви черти, по-скоро някакво силно и въздействащо излъчване, някакъв естествен сексапил.

Лорънс вдигна чайника и наля три чаши чай.

— Кора, искаш ли мляко или захар?

— Само мляко — той сипа малко мляко в едната чаша и я подаде. — А Теа?

— И двете.

Той сложи мляко и захар в другата чаша и когато Теа се появи, й подаде чашата.

— Благодаря — усмихна се тя. — Торта? — отряза за всички и известно време тримата просто седяха, пиеха чай и ядяха торта. Кора реши, че цялата ситуация е много странна.

— Може ли вече да поговорим? — попита Лорънс, когато изяде тортата си.

Тел хвърли поглед към къщата.

— Да.

— Добре. Всъщност дойдох да ви информирам докъде сме стигнали с разследването. А също така и да ви задам няколко въпроса. Ако нямате нищо против.

Кора кимна. Беше скръстила ръце пред гърдите си, сякаш се боеше от нападение, и Лорънс добави:

— Няма да отнеме много време, обещавам — тя отново кимна. — Уейкс беше пуснат под гаранция — продължи детективът. — Това е първото, което трябва да ви кажа.

Кора се наведе напред.

— Шегувате се! — почти извика тя. — След като е обвинен в изнасилване?

— Да, страхувам се, че това е самата истина. Но, Кора, за съжаление нещата са много по-сложни. Уейкс призна, че е правил секс с теб, но твърди, че е било по взаимно съгласие.

— Какво? — изглеждаше поразена от чутото. — По взаимно съгласие? Какво, по дяволите, значи това?

Теа постави ръка на рамото на Кора.

— Означава, че въпреки нашето разследване, ако случаят отиде в съда, там ще се оспорва дали изобщо е имало изнасилване.

— Значи неговата дума срещу моята, така ли? — гласът й бе придобил истерична нотка. — Това ли се опитвате да ми кажете? Че ще сравняват него — голямата клечка от Сити, и мен, стриптийзьорката, която си е получила заслуженото? — тя изплака и захапа ръката си, за да се овладее.

— Така ли е наистина? — попита Теа. — Могат ли да направят това?

Лорънс кимна.

— Но засега уликите ни изглеждат доста стабилни, шансовете да докажем вината му са не по-малки от неговите да убеди, че е невинен, повярвайте ми. Ще направим всичко възможно да докажем, че е извършил брутално изнасилване, сигурни сме, че…

— Изобщо не можете да бъдете сигурни — обади се Кора.

Лорънс и Теа я погледнаха.

— Не можете да сте сигурни дали утре ще вали — каза тя съвсем тихо. — Или дали любезният мъж, когото сте откарали до дома му, няма да се окаже безмилостен изнасилвач — изправи се. — Вече нищо няма смисъл — остави чая си недопит и влезе в къщата.

— Не знам какво да правя с нея — каза Теа. — Не знам как да й помогна.

Лорънс извади цигарите си и без да се сети да попита, си запали една.

— Можем да й предложим консултации с психотерапевт. Дали ще се съгласи?

— Може би. Честно казано, и аз не знам — Теа отпи от чая си. Замисли се за момент, после попита: — Какви бяха въпросите ви? Мога ли аз да помогна с нещо?

— Не ни е ясно какво е правила в двата часа между три и петнайсет и пет, когато се е появила тук. Имате ли представа къде може да е ходила? Да ви е казала нещо?

— Не.

— Възможно ли е да е отишла при бившия си приятел?

— Юърт? — Теа остави чашата си на масата. — Възможно е, но в такъв случай щеше да си спомня. Може би е по-добре да попитате него. Аз мисля, че просто е карала напосоки. Когато дойде тук, бе много объркана и надали е осъзнавала какво прави.

— Добре, ще проверим и това — Лорънс допи чая и загаси цигарата в подметката на обувката си, после прибра фаса в джоба си.

— Нямаше нужда — каза Теа.

— Какво?

— Можех да го изхвърля.

Той се усмихна и Теа се замисли колко различен изглежда, когато е усмихнат. Доста привлекателен всъщност.

— Ами лош навик. Не мога да го изкореня.

Тя също му се усмихна.

— Съжалявам, че не мога да помогна с още нещо.

— Няма с какво. Обмислете идеята за консултациите за Кора. Можете да ми се обадите, ако решите нещо, имате номера ми — Теа кимна и Лорънс се изправи. — Благодаря за тортата и чая.

— Моля.

Той се усмихна отново и си тръгна.

 

 

Даниъл Елис спря колата пред къщата си, изгаси фаровете и поседя няколко минути, наслаждавайки се на тишината. Беше късно, момчетата вече си бяха легнали и Петула бе изгасила повечето от лампите в къщата. Слезе от колата, отиде до входната врата и пъхна ключа в ключалката. Забави се за момент, загледан в цветния храст до вратата. Даниъл се взира известно време в преплетените клонки и перестите листа, в кичестите цветове с чувствен аромат и после съвсем импулсивно издърпа ключа, върна се в колата и подкара към къщата на Теа.

Знаеше, че спалнята на Теа е в предната част на къщата и рискувайки да се представи като пълен глупак, започна да хвърля камъчета по прозореца й. След минута-две щората се вдигна, в стаята светна лампа и Теа се приближи до прозореца. Тя погледна надолу, видя Даниъл и изчезна. Той зачака. Стори му се, че чака цяла вечност.

— Даниъл?

Обърна се и видя Теа, облечена в някакъв копринен халат, толкова тънък и прилепнал към формите й, че от вида й в гърлото му заседна буца. Само заради секса ли бе дошъл? Нима се побъркваше от желание към една по-млада от него жена? „О, Божичко — каза си, когато тя се приближи — дано това не е някаква криза на средната възраст“, но в следващия миг тя се усмихна и каза:

— Това е абсурдно, шантаво и романтично! — и той разбра, че нещата са много по-дълбоки. Теа се приближи още една крачка и Даниъл се наведе да я целуне.

— Така е, какво да се прави — той се дръпна леко назад.

— Можем ли…

— Колата?

— Да, колата.

Даниъл й отвори вратата и Теа се качи отзад. Докато се качваше, халатът й се разтвори и се видяха бедрата й с цвят на меден прашец.

— Истински ли са? — попита той, като се настани до нея и докосна крака й.

Тя ощипа бедрото си.

— Ох! Да, така изглежда.

Той се усмихна.

— Извинявай, не би трябвало да съм тук, знам, но не мога да спра да мисля за теб и просто реших…

Теа опря пръст до устните му.

— Радвам се, че си тук.

Даниъл протегна ръка и тя се намести в прегръдката му.

— Сигурно изглеждаме смешни, като стоим тук, в колата — каза той.

— Кой може да ни види?

— Никой — целуна главата й. — Божичко, имах толкова ужасен ден! Не мога да ти опиша колко хубаво ми е сега! — отново я целуна.

— Защо ужасен?

— Поех един случай, който по принцип бих отказал. Поех го само заради парите и това ме тормози. Не обичам да действам така, не е етично.

— Добре дошъл в истинския свят — каза Теа. — Всички трябва да плащаме сметките си.

— Разсъждаваш много цинично, а си толкова млада.

— Не чак толкова — отвърна тя и се притисна към него. Гърдите й опираха в ребрата му.

— О, Боже, не е честно! — той се наведе и целуна устните й. — Изобщо не е честно — прошепна, усетил как пръстите й се промъкват под ризата му.

Теа се изправи.

— Добре, извинявай. Нека поговорим.

Даниъл се ухили.

— Е, не беше чак толкова нечестно!

— Не, наистина, хайде, разкажи ми за случая. Защо не искаш да се занимаваш с него?

— Не мога да ти кажа много, но истината е, че обикновено не поемам такива дела. Трябва да защитавам обвинен в изнасилване и…

Теа рязко се отдръпна. Освободи се от прегръдката му, скръсти ръце пред гърдите си и се загледа през прозореца.

— Хей! Нещо лошо ли казах? — Даниъл постави ръка на рамото й. — Теа? Какво стана? Нещо направих ли? Не можеш изведнъж да се отдръпнеш без никаква причина!

Тя го погледна за момент и каза:

— Защо трябва да защитаваш изнасилвач?

— Защото този млад човек е невинен до доказване на противното и има право на защита.

— Наистина ли вярваш, че е невинен?

— Да! Разбира се! Иначе не бих приел да го защитавам.

— Дори и за пари?

— Да — отвърна Даниъл хладно. — Дори и за пари. Имам морал и съм честен човек, Теа. Ако не вярваш в това, по-добре слез от колата и повече не ме поглеждай.

Теа продължи да го гледа.

— Извинявай — промълви тя след известно време. — Не исках да те засегна.

— Добре… — тя се наведе към него и го целуна. — Добре, извинението ти се приема — взе ръката й в своята и добави: — Съжалявам, че това те разстрои. Знам, че е много деликатна тема, Теа, и това е една от причините да не искам да се занимавам с подобни дела. Асистентката ми също е млада жена и за нея бе деликатен въпрос. Но в случая не е имало изнасилване. Жената е била съгласна.

— Така ли?

— Нямам право да говоря повече за случая — отвърна той и се усмихна. Целуна ръката й, придърпа я към себе си и попита: — Може ли да излезем заедно? Да речем, утре вечер?

Фил бе отменил всичките им ангажименти, тя бе свободна, но не искаше да оставя Кора.

— Бих искала, но не мога да мисля само за себе си…

— А, да, приятелят ти — Даниъл отмести поглед. След малко я погледна изпитателно и каза: — Теа, искам да бъда честен, за мен това не е просто един глупав флирт. Доколкото зависи от мен, желая много повече, но трябва да знам дали приятелят ти, мъжът, когото видях тук вчера, е важен за теб.

Теа погледна ръцете си. Опита се да потисне ликуването в гърдите си, но едва се сдържа.

— Да — каза през смях. — Много е важен за мен — Даниъл я изгледа втренчено. — Това е баща ми — завърши тя и избухна в смях.

Даниъл също се усмихна.

— Джейк беше дошъл за деня от Лондон — обясни Теа, като се поуспокои. — Идва често, за да вижда Том.

— Ясно — последва кратка пауза. — А за кого се притесняваш тогава?

Теа изтрезня от веселието си. Не знаеше колко да каже и колко да спести, затова само обясни:

— Най-добрата ми приятелка ми е на гости. Не се чувства добре и ще остане у дома известно време. Не искам да я оставям сама, това е проблемът, а пък в момента не й е до запознанства.

— Ясно — такова облекчение заля Даниъл, че той не можа да сдържи усмивката си. — Тогава да се срещнем пак тук утре вечер, по същото време, когато всички други са си легнали?

Теа погледна към къщата, после към пътя.

— Ела в десет — каза тя. — И ако паркираш отзад, до гаража, никой няма да може да ни види. Става ли?

Той я притисна силно към себе си, вдишвайки топлия аромат на тялото й. После я пусна и тя изскочи от колата.

— До утре.

— Да, до утре — изпрати я с поглед, докато тя се скри зад къщата, и се усмихна. После и той изскочи от колата, седна на предната седалка, запали двигателя и потегли. В единайсет и половина си беше вкъщи, а в дванайсет вече бе в леглото. Заспа дълбоко и на следващата сутрин се събуди с такова приповдигнато, възторжено чувство, каквото не бе изпитвал от години.