Мария Барет
Неприлично поведение (11)

Десета глава

На следващия ден Теа отново стана рано, но този път Джейк я чакаше, когато тя слезе в кухнята. Бе прекарал, измъчван от тревожни мисли, цялата нощ. Лежеше до Хеда и отчаяно се нуждаеше да поговори с нея, но не можеше да произнесе и дума. Хеда бе издигнала бариера, разговорите за Теа я правеха напрегната и раздразнителна и тя не се опитваше да го скрие. Чувстващ се самотен и изтерзан, Джейк бе станал още в пет сутринта, беше взел душ и бе слязъл да прегледа отново плочите от музикалната колекция, които Теа бе поискала да заеме. Джейк усещаше, че е замислила нещо, но не можеше да отгатне какво точно. От една страна, музиката, която бе избрала предния ден, го бе изненадала, а, от друга — тя не бе пожелала просто да слуша и да види какво ще й хареса, тя бе избирала определени парчета, сякаш, с цел да ги използва за нещо. Това не му изглеждаше вероятно, но тя не му бе казала всичко, не му бе подсказала по никакъв начин какво е намислила.

Колкото повече разсъждаваше върху това сега, когато вече бе станал, толкова повече се тревожеше. Не знаеше какво друго да направи и просто седна край стереоуредбата, сложи си слушалките и пусна първата плоча, която Теа бе избрала. Откри песента, която тя бе харесала, и я пусна, потупвайки с пръсти в ритъм с музиката. Беше „Лятно време“ на Хърби Ман и Джейк не можеше да отрече чувственото звучене на музиката. Имаше умерено темпо, добри силни партии на саксофона и тромпета и някакво общо настроение, което той не можеше да определи. Мелодията свърши и Джейк взе следващата плоча и отново пусна парчето, което Теа бе избрала. След още четири плочи той изключи уредбата и стана да си направи кафе.

Същото нещо, което не му бе дало да заспи през нощта, продължаваше да го терзае. Какво в тези мелодии не му даваше мира? Защо Теа ги бе харесала толкова много? Всичките бяха много мелодични, имаха добри сола на тромпети и затова бяха лесни за възприемане, но същото се отнасяше и за други парчета от плочите, парчета, които той — като почитател на джаза — намираше за много по-достъпни.

Включи чайника, остана замислен край кухненския плот и се втренчи в прозореца. Нищо не му хрумваше. Сложи няколко лъжички кафе в кафеварката, напълни я с гореща вода и я постави върху газовия котлон. Изтананика си няколко акорда от последната мелодия, отиде до хладилника да вземе млякото и изведнъж му просветна. Музиката, която си тананикаше, беше много чувствена! Беше открито сексапилна, предизвикателна, еротична и на моменти това внушение бе почти визуално. Джейк остави млякото върху плота и изруга. Какво, по дяволите, си бе наумила Теа? С разговорите за стриптийз вчера, с тези еротични мелодии, с дългите й отсъствия от къщи. Чу свиренето на кафеварката, но не реагира. Да не би да е решила да става стриптийзьорка? Джейк се върна при уредбата, пусна последната плоча отново и си сложи слушалките. Изруга за втори път. Веднага щом мелодията започна, опасенията му се потвърдиха: това бе идеалната музика за стриптийз, идеалната музика за секс.

Дръпна слушалките и изтича при кафеварката, която продължаваше да свири, и я отмести от котлона. Наля си голяма чаша кафе, добави малко мляко и отвори задната врата. Излезе в градината, вдиша дълбоко хладния утринен въздух, за да се успокои, и бавно отпи от кафето си. Трябваше да говори с Теа. Трябваше да я предизвика да каже истината. Ако тя наистина бе решила да се забърка в нещо подобно, Хеда никога не би му простила, че й е позволил. Божичко, той сам не би си простил! Издърпа един от градинските столове, избърса росата от седалката му с ръкава на пуловера си и седна. Точно тук го откри Теа, когато слезе в кухнята малко след седем.

— Здравей, татко — каза тя, застанала на вратата.

Джейк я погледна. Тя наистина се бе променила, неговата Теа беше пораснала, бе станала напълно неузнаваема и за момент той се зачуди дали все пак не е най-добре да я остави сама да преценява действията си. Тя излъчваше увереност и решителност, които не бе имала по-рано, беше открила женската си същност. Дори и той, заслепен от бащинските си чувства, не можеше да отрече сексапила й, той се излъчваше от нея, носеше се около тялото й като ухание на парфюм.

— Теа, ще може ли да поговорим?

Теа излезе на двора. Беше боса, само с коприненото си кимоно и потрепери от сутрешната хладина. Постави длан на рамото му и каза:

— Изглеждаш уморен. Нещо тревожи ли те?

Джейк потупа ръката й.

— Да. Ти.

— Аз? — Теа си издърпа един стол срещу Джейк и повтори действията му, като избърса росата с ръкава на халата си. Джейк се усмихна. „Ах, тези гени!“, каза си той и от това му стана някак по-леко.

— Теа, защо ти трябваше онази музика вчера?

— О, това ли? Репетираме разни танцови стъпки с Кора, нищо особено, просто за разнообразие — за разлика от Хеда, Теа никак не я биваше в лъжите. Тя се изчерви, докато говореше, и кръвта нахлу по лицето и шията й.

— И това е всичко? — Джейк се местеше неспокойно на стола си. — Тоест не се заемаш с нещо, с което не можеш да се справиш, нали?

— Какво искаш да кажеш?

— Ами… — Джейк се поколеба, после рече: — Искам да кажа, че нещата не са винаги толкова лесни, колкото изглеждат отначало. Ти нямаш много опит в живота и не искам да бъдеш наранена. Не знам какво си решила да правиш, но те моля да бъдеш много предпазлива и да обмислиш внимателно всичко, преди да започнеш. Обещаваш ли?

Теа кимна, после протегна ръка и докосна дланта на Джейк.

— Благодаря — каза тя. — Мисля, че знам какво правя, а и Кора е с мен, а тя е вряла и кипяла — изправи се. — Това ли беше всичко?

Джейк въздъхна. Не, това не беше всичко, беше само половината, но докато седяха и разговаряха, той бе осъзнал, че няма право да се меси в живота на Теа. Това бе право, което трябваше да си е извоювал през годините с внимание и интерес, нещо, което й двамата с Хеда бяха пренебрегвали в отношенията си с Теа.

— Теа, нали ще ми кажеш какво си решила да правиш? Може да ти помогна.

Теа се усмихна.

— Разбира се — тя тръгна към кухнята. — Но, татко — добави точно преди да влезе, — вече не съм малко момиченце. Всичко се промени с раждането на Том.

— Наистина ли?

— Така мисля. Том и това, че намерих Кора за приятелка.

— Да — съгласи се Джейк. След като тя влезе в кухнята, той промърмори: — Дано да си права!

 

 

Малко по-късно Теа отиде на автобусната спирка, където обикновено се срещаше с Кора. Погледна часовника си и реши да изчака десет минути. Кора никога не закъсняваше, а сега знаеше, че трябва да са у Доли в девет и половина, но вече бе девет без десет. Ако бе решила да дойде, това щеше да стане до девет.

Теа бръкна в джобовете на дънковото си яке и се втренчи в разписанието на автобуса, за да не гледа постоянно в посоката, от която можеше да се появи Кора. Чувстваше се напрегната, краткият разговор с Джейк сутринта я бе разтревожил и тя си даде сметка колко много желаеше Кора да я подкрепи в това начинание. Всъщност Теа изобщо не бе сигурна дали може да се справи сама. Приятелството с Кора я бе променило, беше я научило на увереност, каквато не бе имала преди, но това бе увереност, която бе крехка и уязвима, и самата Теа много добре знаеше колко лесно може да я загуби.

Погледна отново часовника си. Бяха минали пет минути и оставаха още пет. Хвърли поглед по улицата, за да провери дали се приближава някой, после отново се втренчи в разписанието. Съжали, че не си е взела книга или уокмена, нещо, което да я разсее от чакането. Започна да изчислява часовете на пристигане на автобуса на всяка точка от маршрута му. Беше позагубила способностите си за бързо смятане наум, така че когато стигна до края на маршрута, вече бе почти девет и Теа чу приближаването на автобуса.

— По дяволите — измърмори тя, погледна отново дали Кора не се задава и разочаровано повтори: — По дяволите! — поколеба се за момент какво да прави, почти се паникьоса, неспособна да реши дали да се качи на автобуса, или просто да забрави за цялата история. Дланите й се изпотиха, сърцето й затуптя все по-ускорено с пристигането на автобуса, едва не се разплака. После автобусът спря със скърцане на спирачките, вратите му се отвориха и Теа нямаше повече време за колебание. Изстреля се напред и тръгна да се качва. — Един билет до… — главата й напълно се бе изпразнила. — О, аз…

— Ехо! Теа! Какво правиш в автобуса? Мислех, че трябва да ходим в „Нотинг Хил“.

Теа се обърна.

— О, Кора! Слава Богу! — лицето й грейна. — За „Нотинг Хил“ сме.

— Какво правиш в автобуса тогава?

Теа погледна шофьора.

— О, Боже, не трябваше да се качвам… извинявайте, просто като спряхте, и — бъбреше тя притеснено — се качих, без да се замисля. Всъщност трябваше да взема метрото.

— Ще съм ви много благодарен, ако вземете решението си по-бързо.

— Да, аз… О, Боже! — Теа се обърна и скочи на тротоара. — Извинявайте! — викна тя, докато вратите се затваряха. Шофьорът поклати неодобрително глава и потегли. — Божичко! Съвсем изключих и…

— Дърт заядливец — обади се Кора. — Хич не му се връзвай, всеки може да сгреши — тя си извади дъвка — навик, който бе развила, откакто бе отказала цигарите. — Хайде да тръгваме. Искаш ли дъвка?

Теа поклати глава.

— Хайде — повтори Кора, дъвчейки. — Нали трябваше да сме там в девет и половина.

— Точно така.

— Тогава да побързаме, защото ще закъснеем — тръгна към метрото и Теа хукна, за да я настигне.

— Много се радвам, че дойде — промълви Теа, докато се чудеше как Кора успява да прави такива дълги крачки с толкова високи токчета.

— Добре, добре.

— Не, наистина много се радвам, че…

— Слушай какво — Кора спря и извади дъвката от устата си. — Дойдох, защото сме приятелки, ясно? Но не ти обещавам нищо. Ще видя и тогава ще реша. Съгласна ли си?

 

 

Доли бе разчистила свободно пространство в средната от трите стаи и бе преместила там музикалната си уредба, модел „Дека“ от 1967 г. в тиков шкаф с капак. Уредбата вече бе включена и капакът бе вдигнат. Тя бе първото нещо, което привлече вниманието на Кора, когато влезе в стаята.

— Уха! — извика тя, като опипа с пръсти дървото и надникна вътре. — Това е съвсем антикварно. Още ли работи?

— Разбира се, че работи — отвърна Доли нацупено, обидена от употребата на думата „антикварно“. — Може да не е последна дума на техниката, както се казва сега, но да — още работи. И то много добре.

Тя взе плочите, които Теа й подаде, и ги постави на рафта, вграден в самата уредба, после се обърна към момичетата. Човек не би възприел Кора и Теа като двойка: и двете бяха високи, но едната бе слаба като манекенка, бледа и руса, а другата — с пищни форми, бяла кожа и гъста тъмна коса. Двете бяха много различни, но пък това можеше да се окаже от полза. С опитните си очи Доли виждаше, че с малко умела намеса разликите между двете могат да се превърнат в преимущество. Тя плесна силно с ръце и Теа се стресна.

— Хайде, момичета — заяви тя делово. — Трябват ни костюми. Теа, мисля, че това, което избрахме вчера, ще свърши идеална работа. Кора, трябва да пременим и теб, за да видим кое ще ти подхожда най-добре.

Кора присви очи.

— Да ме премените?

— Да, да, ела, скъпа, трябва да ти изберем нещо, което да е в хармония с костюма на Теа, но все пак да подчертава собствената ти индивидуалност.

— О! — сега и Кора млъкна, недоумяваща. Двете с Теа последваха Доли в следващата стая, където тя затършува из закачалките с дрехи от викторианския период. Кора зяпна от почуда. Досега не бе виждала черна кожа да бъде използвана за такива костюми като тези по закачалките на Доли, а сребристите кръгчета с розови пискюли за скриване на зърната дотолкова я удивиха, че тя се приближи да ги разгледа отблизо. — Как се задържат тези? — попита тя, като ги доближи до гърдите си.

— С малко лепило, скъпа — отвърна й Доли през рамо.

— Ох!

— Да, но са много ефектни и си струват. Виждала съм някои жени, които можеха да въртят всеки пискюл в различна посока.

— Ами!

— Уверявам ви, така беше — Доли издърпа една закачалка и се обърна. — Искаш ли да пробваш това?

— Аз? — Кора не можеше да повярва на ушите си. Не, благодаря, Доли, мисля, че това ще го пропусна.

Доли се засмя. Тя остави робата, която държеше, на облегалката на тапицирания стол и отиде до един скрин. Отвори първото чекмедже, после второто и накрая откри в третото това, което търсеше.

— Ето — тя опъна гащеризона, който беше извадила, и го повдигна заедно с чифт копринени чорапи. — Мисля, че Кора няма да иска корсет, тя не е с такива пищни форми като теб, Теа, а и има различен тен и излъчване. Мисля, че ни трябва нещо по-изтънчено.

Кора направи физиономия на Теа: „Изтънчено, а?“ Отиде до стола и вдигна робата. Беше кимоно от черна коприна в ориенталски стил с избродирани огромни дракони и цветя. Гащеризонът, който Доли държеше, също беше черен — както и чорапите, но те бяха от прозрачен шифон, с ръб от дантела.

Доли ги подаде на Кора.

— Можеш да се преоблечеш ей там, зад завесата. Теа, ти ще трябва също да се облечеш, за да ви видя двете заедно. О, Кора, ще ти трябват и тези — Доли прекоси отново стаята и взе чифт черни боти в стил от времето на крал Едуард с високи дебели токове. — Ето! — тя се изправи, разтривайки коленете си, и постави ботите върху купа на Кора. — Хайде! Да действаме, нямаме цял ден.

И двете момичета изтичаха зад завесата и я дръпнаха. Последва доста шумолене, кикот, възклицания и дори едно изругаване — от Кора — и завесата се дръпна.

— А! — възкликна Доли. Направи знак на момичетата да се приближат. — Добре. Хмм — и след няколко минути мълчание: — Ще трябва да променим прическата на Кора. Косата й трябва да е по-зализана и…

— Косата ми? — извика Кора. — Какво ми е на косата?

— Нищо, мила Кора, просто мисля, че трябва да я направим малко по-шик, това е всичко.

— Шик? Какво значи шик?! Няма да дам да я отрежат, не знам даже дали искам да се забърквам в това, аз…

Теа потупа успокоително Кора по ръката.

— Всичко е наред, няма да правиш нищо, което не желаеш. Просто изслушай Доли.

Кора кимна и Доли продължи:

— Мисля, че с обувки ще е по-добре, отколкото с боти, но иначе изглежда много добре. Елате да се погледнете, момичета.

Кора и Теа си размениха погледи, после отидоха до огледалото. Застанаха една до друга и се вгледаха.

— Дяволите ме взели! — измърмори Кора. Опипа лъскавата коприна на кимоното си, разтвори го леко и прокара ръка по крака си, докосвайки бледата си кожа и след това лъскавия копринен чорап. — Изглеждам… — млъкна и погледна Теа. — Изглеждам… — отново се поколеба, търсейки точните думи. — Не знам как точно изглеждам — призна си тя. — Малко е курвенско, но не съвсем, не е просташко — поклати глава и докосна жартиера. — Исусе! Просто не знам какво да си мисля, Теа, наистина!

Теа се усмихна.

— Изглеждаш секси, Кора, не приличаш на курва, разликата е очебийна.

— Сигурна ли си?

— Да, напълно.

Кора отново направи физиономия.

— Е, ако аз изглеждам секси, теб като те видят, направо кръвта им ще кипне — тя започна да се кикоти. — Циците ти изглеждат невероятно! — Теа също се разсмя и от това гърдите й се разлюляха. — О, Господи! — извика Кора почти през сълзи от смях. — Приличат на желирани!

Чу се рязко плясване с ръце, двете момичета се стреснаха и спряха да се смеят.

— Момичета! — каза Доли, докато Кора се опитваше да сподави кикота си. — Трябва да започваме. Сега, като сме избрали костюмите ви, трябва да обмислим самото представление. Музика? Теа, нали каза, че си харесала някои парчета. А, ето, плочите са приготвени — Доли отиде до уредбата и взе петте плочи, които Теа бе донесла. — Да видим… Кои точно си харесала, мила? Отбелязала ли си номерата на песните?

— Да, в една от плочите, Доли — отговори Теа. Отиде до Доли и извади листчето, което бе пъхнала в най-горната плоча. — Първата е втората песен от страна А. Искаш ли аз…

— О, не, няма нужда. Мога да се оправя, благодаря!

Доли се зае с плочите. Изминаха още няколко минути суетене с уредбата от страна на Доли. Не че тя не се справяше, просто движенията й бяха по-бавни и тромави, както на всички възрастни хора. Двете момичета чакаха и Теа усещаше, че Кора още не се е разделила със съмненията си.

— Готово! — възкликна неочаквано Доли. Наведе се да усили звука и мекият мелодичен джаз изпълни стаята. Лицето на Доли грейна в широка усмивка. — Теа — тя потупваше с крак в ритъм с мелодията, — тази музика е от истинска класа — започна да се движи много бавно, правейки всяко движение подчертано. — И вие, скъпи мои — каза тя на момичетата, които я гледаха, — също ще сте от класа!

 

 

Теа задържа позата. Дишаше тежко, като гръдният й кош се надигаше и спускаше, независимо от усилията й да възстанови нормалното си дишане. Капчици пот се стичаха по лицето й.

— Задръж още до пет — викна Доли. — Пет, четири, три, две, едно. Браво, отпусни!

Теа се отпусна тежко на стола и си пое дълбоко дъх няколко пъти.

— Беше страхотна, Теа — потупа я Кора по гърба. — Ето — тя й подаде кърпа и Теа избърса потта. И двете бяха с цели бански вместо спортните трика, които Доли бе помолила да си носят. Когато Теа се изсуши, бързо навлече една фланела.

— Така! — обяви Доли. — Мисля, че спокойно можем да приключим за днес, нали?

И двете момичета кимнаха. Бяха тренирали с Доли три часа, работейки по хореографията на това, което Доли определяше като класическо стриптийз представление, на фона на една от избраните от Теа мелодии. В това, което изпълняваха, нямаше нищо похотливо и вулгарно. Учеха се на правилна стойка, усещане за ритъм, култура на движенията, усъвършенстваха грацията и стила, които никоя от двете не бе подозирала, че притежава. Чувстваха се изтощени. Доли беше от старата школа и разчиташе на системата, че всяко движение се повтаря, докато не го овладееш до съвършенство, дори и да си на границата на припадъка. Все пак не бяха припаднали и бяха се справили.

— А сега — заяви тя, след като им бе дала само няколко минути за почивка — искам да направите следното: останете си с триката, ако изобщо може да се нарекат така, разбира се, и облечете костюмите си върху тях. Ще ви оставя за няколко минути и ще се върна, когато сте готови. Ще повторим всичко още веднъж с костюмите, за да видим как се получава. Съгласни ли сте, мили мои?

Двете момичета кимнаха — нямаха сили дори да говорят, а Кора бе готова да изтърси нещо грубо и после размисли. Доли плесна два пъти с ръце и им се усмихна, а момичетата взеха дрехите и се скриха зад завесата.

 

 

Музиката продължаваше. Момичетата отброяваха тактовете и изчакваха момента от мелодията, в който да се появят иззад завесата.

Едно, две, три, четири: Теа се придвижи до креслото, което Доли бе преместила в стаята; пет, шест, седем, осем: Кора мина и застана зад креслото. Едно, две, три, четири: Кора грациозно вдигна крак върху облегалката; пет, шест, седем, осем: нави чорапа си надолу и се обърна към публиката. През следващите осем такта тя свали презрамката на гащеризона надолу по рамото си, плъзна длан по ръката си и наведе глава в точно определен ъгъл. Кора се наведе напред и трескаво отброявайки тактовете в главата си, плъзна робата от раменете си, завъртя се в гръб, разлюля ханш и пристъпи встрани от креслото. Композицията им бе започнала.

Традиционният стриптийз, както вече бяха научили Теа и Кора, изискваше идеален усет за време и ритъм, увереност и вродена чувственост, отсъствието, на която би провалило и най-доброто представление. Теа и Кора танцуваха в унисон с музиката, изпълняваха вече заучената композиция, правейки дребните предизвикателни движения, които Доли им бе показала, и представлението им се получаваше невероятно въздействащо. Както винаги, инстинктът на Доли не я бе подвел. Кора и Теа имаха излъчване, те оживяваха с всяка извивка на саксофона, събличаха се с осезаема чувственост, каквато Доли не бе виждала от години. Композицията не бе доизчистена, тук-таме момичетата бъркаха стъпките, изоставаха от ритъма, движеха ръце не както бе решено, което на истинско представление би разкрило нещо, което те биха предпочели да скрият, но цялостният ефект бе поразителен. Ако поработеха усилено, за да доизпипат всичко, и успееха да запазят баланса между невинност и чувственост, Кора и Теа можеха да се превърнат в рядко виждано нещо. Доли заръкопляска възторжено:

— Браво! Браво! Задръжте до осем. Задръжте… готово — тя изключи лампите, а Теа и Кора се строполиха едновременно на фотьойла и избухнаха в кикот. — Браво, момичета, беше страхотно! — каза Доли и ги приближи. — Искам да се запознаете…

Кикотът им рязко секна. Теа се изправи.

— С кого, за Бога?…

Кора също се изправи до нея.

— Не каза, че се събличаме пред някого, Доли! Това не е…

— Момичета, момичета! — плесна с ръце Доли. — Хайде, ами какво ще е на истинско представление, а? Със сигурност няма да се събличате пред Мики Маус и семейството му — тя погледна назад и направи място на някого да застане до нея. — Момичета, Теа, Кора, това е Фил. Фил, това са… е, вече чу имената им.

От сумрачната съседна стая пред тях се бе появил най-красивият мъж, когото двете бяха виждали. И то красив по един старомоден начин, като принцовете от приказките. Беше висок, мускулест, с тъмна коса, изваяно лице, силна челюст и изразителни черти. Той се усмихна и в устата му се показаха равни, ослепителнобели зъби, които сигурно струваха цяло състояние от посещения при зъболекаря.

— Истински ли е? — прошепна Кора.

Едва доловимо Теа сви рамене, Фил прокара пръсти през косата си. Беше чуплива, сресана назад и навярно намазана със скъп брилянтин.

— Здравейте! — каза той и сърцето на Кора се сви.

— О! — прошепна тя в ухото на Теа. — Не е свободен — Теа погледна въпросително през рамо. — Няма значение.

— Представлението ви — каза Фил — беше невероятно! — той мина напред и докосна леко коприната на кимоното на Кора. — А това, скъпа моя, е просто божествено! — Теа разбра какво бе имала предвид Кора. Тя зяпна от почуда, улови погледа на Доли и веднага затвори уста.

— Фил живее на горния етаж — обясни Доли — и ние двамата, той и аз, имаме чудесна идея. Щом подготвите напълно представлението, ще имате нужда от агент и Фил с удоволствие би се заел с това.

— Агент? Фил? — Теа приседна на ръба на креслото. — Доли, не знам, ако…

— Агент? Какъв агент, по дяволите? — намеси се Кора.

Теа се обърна.

— Агентът ще осигурява ангажиментите с клубовете, ще се грижи за нас и ще изкарва комисиона от хонорарите ни. В негов интерес е да ни осигурява най-добрите условия.

— Ехей! Чакай малко! Ако трябва да ходя и да се събличам, няма да дам и пени на някое копеле, което си седи в офиса и си клати краката, много благодаря! — Кора ядосано пристегна кимоното към тялото си.

— Съвсем не е така, Кора — обади се Теа. — Със сигурност имаме нужда от агент, за да ни улеснява, но, Доли, и на мен това ми се струва малко внезапно. Вчера всичко беше още само една идея, а днес вече съм отрепетирала представлението си и имам агент. Малко ни идва изневиделица. Кора и аз още дори не сме решили със сигурност дали ще се заемем с това — тя погледна приятелката си. — Нали, Кора?

Кора, която се бе намръщила ужасно, само сви рамене.

— О! — Фил се обърна към Доли: — Май имаме малък проблем. Да си тръгвам ли?

Доли го потупа по ръката.

— Не, Фил, скъпи, остани тук. Може би не съм обяснила всичко добре и това е причината за проблема. Хайде, момичета. Облечете се и ще пием кафе. Кръвната ти захар съвсем се е понижила, Кора, мила, очевидно е така. Пиеш ли турско? Аз го обожавам и не пия нищо друго. Или вече ви казах това, скъпи?

Кора и Теа кимнаха.

— Да, и аз се сетих. Така е, като остарее човек, постоянно се повтаря. Много е досадно, дори за самата мен — Доли се засмя с гърления си смях и посочи кадифената завеса с ръка. — Хайде, обличайте се, а аз ще направя кафето. Май имам и от онези разкошни виенски сладки някъде. Хайде, Филип, скъпи, помогни ми да ги потърся — двамата оставиха Теа и Кора сами и изчезнаха към кухнята.

— Не е възможно това да се случва в действителност! — избухна Кора веднага щом двете с Теа останаха сами. — Какво, по дяволите, става, Теа? Обзалагам се, че Доли добре ще ни подреди. Ти беше ли чувала за този Фил?

Теа се взираше намръщено в пода.

— Не, не бях — отвърна тя след малко, — но мисля, че може да се окаже много добра идея. Имам предвид, ако решим да опитаме — погледна крадешком Кора. — Мисля, че Доли се опитва с всички сили да ни помогне. А и наистина ще ни трябва агент. Просто аз не бях стигнала дотам в плановете си, така че всъщност трябва да благодарим на Доли за предвидливостта й.

— Така ли? А колко ще трябва да й дадем и на нея?

— Предполагам, че ще поиска да й платим за обучението и костюмите, когато нещата потръгнат.

— Когато нещата потръгнат? Та ние още не сме взели решение!

Теа сви рамене. Що се отнасяше до нея, това положение би я устройвало идеално. Щеше да има работа, точно както Хеда искаше, щеше да печели пари, вероятно доста добри, и щеше да се грижи сама за Том, без ясли и целодневни бавачки. Вярно, не беше идеалът й за кариера, хората трудно биха приели подобна професия, но ако се подходеше както трябва, ако представлението им беше наистина добро и работеха само в скъпи и благоприлични клубове, можеха да успеят. Единственият проблем беше, помисли си тя, че не искаше да се заеме с това без Кора. Тя й бе приятелка, винаги я подкрепяше и Теа я чувстваше близка като никой друг. Тя й вдъхваше увереност. Дори самото й присъствие я караше да се чувства по-добре, а и Теа не вярваше, че сама би се справила в тази игра.

— Или сме решили? — попита Кора. Тя я сръга и Теа измърмори недоволно. Когато вдигна глава, видя, че Кора е усмихната. — Е, аз може още да не съм решила, но ти май си! — отново сръга Теа, която сграбчи ръката й и я задържа.

— Благодаря, Кора — прошепна тя. — Не бих могла да го направя без теб…

— Да, да, да — прекъсна я Кора. Изви ръката на Теа и я пусна. Обърна се към кадифената завеса и добави: — И колко ще ни взима? Този Фил. А и как можем да сме сигурни, че ще се справя добре, че ще ни помага и така нататък? — тя взе дрехите от закачалката и дръпна завесата. — Хайде, Теа, да се обличаме, преди Доли да се е върнала. Щом ти наистина си взела решение, ще трябва да обсъдим нещата! — засуети се със закопчалката на сутиена си и добави: — Слушай какво, май е много по-лесно да се събличаш, отколкото да се обличаш! — изруга тихо и се обърна към приятелката си: — Хей! Я помогни! Иначе ще съм още по бикини, когато кафето пристигне! Турско… — измърмори тя. — Какво му има на нес кафето, а? Турско!