Ан Мейджър
В морето от лица (8)

Осма глава

Когато се събуди, ярки слънчеви лъчи обливаха просторната спалня на Гордън. Джини замаяно се надигна. Океанът бе бляскаво разтопено сребро.

Претърколи се върху бежовите копринени чаршафи и сънено се протегна към Гордън, закопняла да се свие в топлата му прегръдка, но него го нямаше. Смачканата му възглавница бе единственото доказателство, че бе лежал до нея.

Спомените от изминалата нощ нахлуха в съзнанието й. Нима необузданото създание, което така страстно бе любило Гордън, наистина бе тя? Припомни си как я обгръщаха силните му ръце, как я изгаряха горещите му целувки, как непреодолимо и страстно я желаеше. Джини бе изпитала дива наслада. А сега я изпълваше спокойствие и чувство на удовлетвореност. Може би между тях наистина съществуваше нещо необикновено, което не бе намерил у никоя друга жена…

Тя стана от леглото странно замаяна и усети радостно вълнение при мисълта, че ще слезе долу и ще го намери. Как копнееше да прекара деня с него! Самотата на изминалите години бе изчезнала. Вместо нея я очакваше един свят, изпълнен с опияняващи обещания. Влезе в банята и напълни мраморната вана с гореща вода. Докато се къпеше, бавно си припомни събитията от изминалата нощ — най-прекрасната вечеря в живота й, разходката им с великолепната му кола по осветения от лунната светлина бряг и най-после неизмеримата наслада, която бе изпитала в обятията му.

Джини изживя отново всяка секунда, всяко докосване, всеки поглед, всеки звук. Тя се потопи по-дълбоко в разпенената вода и се усмихна щастливо, припомнила си дрезгавите му стонове, когато устните и езикът й оставяха гореща диря от коляното му, нагоре между бедрата му.

Облече се и изтича надолу по стълбите, за да го потърси. Нямаше го в хола, нямаше го и на терасата. Брегът долу бе пуст. Очевидно часът бе твърде ранен за Малибу. Чу звук от порцелан в трапезарията и отвори вратата. Сърцето й биеше развълнувано.

— Гордън?

— Вече излезе, скъпа — достигна до нея хладният сдържан глас, който я изплаши повече от всякога.

Джини направи опит да прикрие горчивото си разочарование, когато очите й срещнаха твърдия проблясващ поглед на Фелисия — безупречно красива както винаги. Буйната й руса коса се разливаше по раменете й, елегантният костюм от млечнобяла коприна прилепваше плътно към стройното й тяло. Дългите й нокти тази сутрин бяха бледорозови. Джини, която веднага се почувства неловко заради черните си памучни панталони и бяла тениска, нямаше представа, че изтерзаният й вид неимоверно много раздразни Фелисия.

— Добро утро, Джини — промърмори тя с лека ирония. — Искаш ли кафе, скъпа? Много е хубаво. Накарах Коул да го направи точно както го обичаме Гордън и аз.

Джини се втренчи в златисторусата си съперница, която, правейки се на домакиня, се чувстваше много по-свободно от нея в къщата на Гордън, както и в живота му. Къде беше той всъщност? Защо бе излязъл, без дори да й каже довиждане, сякаш изминалата нощ бе за него нещо съвсем обикновено? И защо Фелисия се разпореждаше така свободно в дома му?

Джини се строполи на най-близкия стол и вцепенено загледа как Фелисия наля чаша димящо кафе и й го подаде.

— Мисля, че трябва да поговорим — заяви Фелисия с кадифен глас, който прозвуча заплашително.

— За какво?

— За Гордън.

— Едва ли е много разумно — прошепна Джини нерешително.

— Аз смятам, че се налага — отвърна Фелисия. Държеше се така, сякаш отдавна бе свикнала да прави точно каквото й е приятно. — Виждаш ли, Джини, и двете държим на него, всяка по свой собствен начин.

Всичко започваше да придобива ужасен смисъл. Явно с Фелисия бе сериозната му връзка, за която й бе споменал в Хюстън.

Джини изумена се втренчи в нея. Това разтърсващо откритие бе шок и все пак по някакъв необясним начин тя го бе подозирала. Само че бе очаквала жената да бъде по-нежна, по-млада и по-малко самоуверена от Фелисия.

Макар че Джини не знаеше почти никакви подробности за кариерата на Гордън, известно й бе, че Фелисия бе негов импресарио и той не би я задържал толкова много години, ако не разбираше от работата си. Във вестниците не се бе появил никакъв намек за романтична връзка между тях и това можеше да означава само едно — той държеше на нея много повече, отколкото бе държал на която и да е друга жена.

— Значи с теб е имал връзка, преди концерта си в Хюстън? — попита тихо Джини.

— Да. Връзката ни бе изключителна в продължение на една година до… преди две седмици в Хюстън.

— Разбирам.

— Сигурно си мислиш, че съжалявам, че те е намерил — продължи Фелисия внимателно, — и отначало аз наистина съжалявах. Но щом те видях, осъзнах колко неподходяща си във всяко отношение за него. В продължение на тринайсет години той бе влюбен в представата си за теб. Би се оженил за мен много отдавна, ако твоят призрак не заставаше непрекъснато помежду ни. Имаш ли представа колко е трудно да се бориш с призрак? Сто пъти бих предпочела да се сражавам с истинска жена — очите на Фелисия проблясваха изпод дългите й мигли. — Разбираш ли, Джини, за разлика от теб Гордън се е променил. Той не е мъжът, който си познавала в Остин. Сега е звезда и независимо от възраженията му, това поставя към него известни изисквания. Нуждите му стават изключително уникални и сложни. Необходима е необикновена жена, за да му даде онова, от което се нуждае.

— Защо си толкова сигурна, че аз не съм тази жена?

— О, знам, сега той мисли, че има нужда от теб. Каза ми, че всичко между нас е свършено, че винаги е обичал теб. Опитах се да споря с него, но после реших, че е по-добре да дойдеш тук, където ще бъде с теб всеки ден. Съмнявам се, че ще му отнеме много време, докато разбере, че няма да може да възкреси брак, който е бил мъртъв в продължение на тринайсет години… Въпреки съществуването на Мелани. Помисли само какво можеш да направиш ти за него и какво мога да направя аз? Само ще го дърпаш назад.

Потресена от думите й, Джини изведнъж осъзна, че Фелисия бе спряла да говори и я наблюдаваше с хладна надменност. Изглежда очакваше отговор. Но какво можеше да й отговори? Почувствала се в капан, Джини неспокойно огледа разкошната стая. Всичко, което бе казала Фелисия, имаше смисъл. Еуфорията от изминалата нощ бе изчезнала. На нейно място бяха дошли съмненията, с които така упорито се бе борила, и мъката, по-дълбока от когато и да било.

— Аз го обичам — тихо промълви тя.

— Но какво добро ще му донесе тази любов? — попита Фелисия с все същия студен глас. — И сигурна ли си, че това е любов, а не просто егоистичен инстинкт?

— Сигурна съм — отвърна Джини нерешително.

— Странно е, но единствената причина, поради която те желае, е твоята непретенциозност. Всички велики звезди се чувстват несигурни. Дори Гордън. Искат да бъдат обичани заради самите себе си, а не заради блясъка им. Ти си го познавала и си го приемала, когато е бил никой. Именно в това превъзхождаш всички останали жени. Но не е достатъчно, за да го задържи. Той те е надраснал. Ти го знаеш. Аз го зная. Светът го знае. А много скоро и Гордън ще го разбере. Аз ще бъда тук и ще чакам, докато той се събуди! — Фелисия стана и си взе чантата.

Джини също стана, бузите й пламтяха. Трябваше да събере цялото си самообладание, за да не помръдне, докато Фелисия излезе от къщата. Точно тогава телефонът иззвъня. Беше Гордън.

— Добро утро — дочу тя дрезгавия му глас, който я накара да си припомни изминалата нощ, прегръдката му, нежните думи, които й бе шепнал под сребърната лунна светлина.

— Къде си? — нерешително попита тя.

— В студиото. Трябва да уредя последните подробности по албума. С Фелисия не сме се разбрали и тя ми уговорила интервю за реклама на новия ми клип. Ще намериш ли някакъв начин да се забавляваш, докато се върна късно следобед?

— Разбира се — отвърна механично Джини.

— Защо не обиколиш магазините?

След няколко минути затвори. Не спомена за романтичната вечер, която бяха прекарали заедно, и часовете до завръщането му се изправиха пред нея като огромна празнота. Вдигна отново телефона и се обади в посредническата агенция в Хюстън, на която бе поръчала да намери наемател за къщата й. Младият женски глас възкликна възторжено:

— Госпожо Кинг, няма да повярвате! Намерих купувач за къщата ви!

— Но аз не искам да я продавам! Съвсем ясно ви обясних, че искам само да я дам под наем за лятото.

— Сигурна ли сте? Преди няколко дни се обади съпругът ви и ми каза непременно да ви съобщя, ако намеря подходящ купувач.

— Съпругът ми?

— Да. Продажбата на имоти тук се осъществява доста трудно. Ако промените мнението си…

— Няма да променя мнението си, независимо какво моят… съпруг ви е накарал да очаквате.

Джини остави слушалката. Неподписаният й договор за следващата учебна година беше в чантата й. Подписа го и после внимателно го върна в плика със залепена пощенска марка. Щеше да го пусне, докато се разхождаха с Мелани.

Двете взеха джипа и тръгнаха да обиколят магазините в Бевърли Хилс. Луксозните магазини по Родео Драйв и булевард Уилшър бяха впечатляващи. Въпреки че сега имаше пари да си купи всичко, тя бе точно толкова уплашена от чифт обувки за три хиляди долара, колкото и от палто от рис за сто хиляди. Загледа се в няколко вратовръзки, всяка по сто долара, но после си спомни, че Гордън мрази вратовръзките. Освен това той имаше гардероби и чекмеджета, пълни с дрехи, а и вече не бе сигурна за вкуса му. Нямаше никакъв смисъл да пазарува и за съвършено обзаведената му къща, тъй като Фелисия отдавна го беше направила. Всеки ексцентричен бутик само затвърждаваше чувството й, че се намира в свят, към който никога нямаше да принадлежи. По едно време се обърна към дъщеря си:

— Искаш ли да отидем да разгледаме Дисниленд?

Мелани веднага се съгласи и когато се насочиха по магистралата към Анахейм, нито една от двете не забеляза кафявия понтиак, който ги следваше още от булевард Уилшър.

След половин час пристигнаха. Щом излязоха от джипа, от спрялата точно зад тях кола на паркинга изтичаха двама мъже и започнаха да правят снимки. По-младият, русокос калифорниец, който приличаше твърде много на Фелисия, за да го хареса, започна да я бомбардира с въпроси.

— Вярно ли е, че живеете с Гордън Джекс? И че имате незаконна дъщеря?

— Това е лъжа! — извика Джини. После си спомни, че Фелисия и Гордън я бяха предупредили да не говори пред репортери.

— Вярно ли е, че сте заплашили господин Джекс с дело за бащинство, ако не ви позволи да се нанесете в къщата?

Кръвта й кипна. Как можеха да я обвиняват в нещо толкова долно? Въпреки че се опитваше да не им обръща внимание, въпросите им продължаваха да се сипят, докато не я обзе такъв гняв, че се извъртя и сама предприе атака. Беше страшно ядосана.

— За ваше сведение, аз съм бившата съпруга на Гордън Джекс! Разведох се с него преди тринайсет години, защото желаех да живея своя собствен живот по свой начин и не съм се нанесла в къщата, за да му искам каквото и да било. Дойдох в Калифорния само защото той ме принуди! — О, Господи, думите й прозвучаха ужасно, а и изобщо не искаше да каже това. Двамата репортери бързо записваха. Едва сега забеляза портативния касетофон и видеокамерата. — Трябва да ви обясня! — извика тя. — Не исках да кажа това…

— Но го казахте, млада госпожо! — прекъсна я русият.

И те хукнаха към колата, докато Джини викаше след тях.

 

 

Следобедът в Дисниленд беше истинско мъчение за нея. Двете с Мелани посетиха множество павилиони в най-прочутия в света увеселителен парк, но нищо не можа да трогне Джини. Бе твърде разстроена, задето бе загубила самообладание пред онези репортери. Не бе необходимо дори да изопачават думите й, за да се получи отвратителна клевета по адрес на Гордън. Мелани обаче се чувстваше прекрасно и когато Джини й обясни безпокойството си, тя почти не обърна внимание.

— Татко ще разбере. Двамата бяха просто ужасни!

Когато се върнаха в Малибу, нещата се оказаха много по-сериозни, отколкото си бе представяла. Телевизионният екран във всекидневната гърмеше. Фелисия и Гордън стояха пред него, потънали в мрачно мълчание. Той държеше страница от вестник. Дори от другия край на стаята Джини прочете заглавието, изписано с огромни букви: „Гордън Джекс отвлича бившата си съпруга и я принуждава да живее с него!“

Тогава се видя и на телевизионния екран. Главата й бе отметната назад, а ръцете й бяха свити в юмруци, докато крещеше към репортерите: „Дойдох в Калифорния само защото Гордън ме принуди!“ Фелисия изключи телевизора.

— Мисля, че видяхме достатъчно!

— Гордън — започна отчаяно Джини, — аз…

Той вдигна поглед и едва тогава я забеляза. Джини копнееше да се втурне към него и да го помоли да й прости, но се сдържа. Забеляза дълбоките скептични бръчки, врязани от двете страни на стиснатите му устни. Гордън сгъна вестника и го хвърли на дивана. Лицето му бе махагонова маска, която скриваше мислите му.

— Изглежда сте прекарали наистина необикновен ден — рече той с дрезгав, но овладян глас. После докосна с устни късите къдрици на Джини, ала целувката му бе хладна и далечна.

— Татко, ходихме в Дисниленд и някакви ужасни мъже досаждаха на мама. Тя страшно се разгневи.

— Да, видях… — Гордън се усмихна на дъщеря си, но не и на Джини.

— Ще изляза да се поразходя по брега — каза бързо Мелани.

Той кимна одобрително и тримата проследиха с погледи момичето, докато излезе в зловещо мълчание.

— Гордън, Джини не можеше да ти нанесе по-голяма вреда, дори ако съзнателно се беше опитала — подзе Фелисия.

— Извинявай, Гордън? — успя да произнесе Джини. — Никога не съм…

— Стореното — сторено — прекъсна я той. — Не се тревожи. Ще се забрави. Всеки може да сгреши.

— Гордън — намеси се Фелисия, — не мога да разбера как можеш да бъдеш толкова спокоен!

— Защото имам теб, скъпа Фелисия! — В тона му имаше като че ли лека ирония. — Сигурен съм, че ще измислиш начин да го превърнеш в предимство за нас.

— Може би ще трябва да дадеш интервю, поне този път, Гордън. Джини също би могла да говори пред репортерите.

— Не! — извика Джини. Само че защо бе толкова против тази идея тя самата не знаеше. Може би защото бе на Фелисия. Или по-скоро защото не искаше животът й да става обществено достояние и повод за клюки. — Смятам да се придържам към съвета, който първоначално ми даде. Нямам намерение повече да говоря пред журналисти!

— Дори за да помогнеш на Гордън? — попита Фелисия с фалшива приветливост.

— Мисля, че нови мои изявления пред пресата няма да му помогнат особено — отвърна Джини.

Тя усети как погледът на Гордън сякаш я разрязва на лентички. Той явно едва се сдържаше да не избухне. Беше готова да се отбранява, макар да знаеше, че има пълно право да е разгневен. Така и не разбра какво би казал или направил, защото неотложно позвъняване от Лондон го накара да отиде в кабинета си.

— Предупредих те, че не си подходяща за съпруга на звезда — каза меко Фелисия.

— Отдавна съм се научила да не вярвам на всичко, което говорят враговете ми, Фелисия — отвърна Джини, учудена от собствената си откровеност. — Кажи на Гордън, че съм тръгнала към брега да търся Мелани, ако все още си тук, когато свърши разговора си.

— О, ще бъда тук!

— Дори и за минутка не съм се съмнявала!

 

 

Мелани не се виждаше никъде. Джини реши да се поразходи и да я потърси. Едва бе изминала стотина метра, когато от балкона на съседната къща някакъв мъж непринудено й махна за поздрав. Бе се подпрял на перилата и се усмихваше. Доброжелателството му й допадна. Може би трябваше да се приближи и да се представи. Ако не се опиташе да си намери приятели, винаги щеше да се чувства самотна.

Тя бавно изкачи дървените стъпала, които водеха от плажа до балкона му. Не забеляза, че тясното му загоряло лице изглеждаше смутено. Не знаеше, че бе нарушила едно от негласните правила на Малибу — бе дошла в къщата му неканена. Той само я бе поздравил. Мъжът неловко се втренчи в нея, сякаш се чудеше какво иска от него.

— Здравейте — протегна ръка Джини. — Аз съм Джини Джекс, вашата съседка.

Шокът и неодобрението бавно изчезнаха от лицето му, когато видя искрените й златистокафяви очи.

— Аз съм Джеймс Сторм… — топлата му ръка пое нейната и я задържа.

— Звучи ми познато.

— Би трябвало — отвърна той сухо и пусна ръката й.

Тя бързо го огледа. Беше висок, слаб, с буйна руса коса. С тясното си загоряло лице изглеждаше грозен и въпреки това необикновено привлекателен. Беше почти сигурна, че никога не го бе гледала във филм.

— Не сте кинозвезда, нали?

— Пази Боже, не! — разсмя се Джеймс Сторм.

— Май пак казах нещо нередно! Сигурно сте ужасно известен…

— Да, така е.

— Досетих се! — той отново я хвана за ръката и я настани удобно в един стол. — Продължавам да правя тези ужасни грешки — въздъхна Джини.

— Видях ви по телевизията преди минута — забеляза съчувствено Джеймс Сторм.

— Идеше ми да умра…

— Не се тревожете. Истината понякога влива свежа нотка в живота.

— Изобщо не исках да кажа това!

— Нормално. Репортерите винаги преиначават нещата.

Двамата започнаха да разговарят с една мигновена непринуденост, която ги изненада и която понякога липсва, дори дълготрайни приятелства. Джини си изля сърцето, а той любезно я изслуша.

— Значи ти си Джини от нашумялата песен на Гордън?

— Да.

— Сега разбирам защо той така и не можа да намери тук жена, която да му хареса.

— Аз съм твърде обикновен за света на шоубизнеса.

— Не бих казал. Доста си хубава. И имаш собствен стил.

Комплиментът му й достави удоволствие.

— Четох, че в живота му имало много жени през изминалите години.

— Още няколко сблъсъци с пресата като днешния и ще научиш, че не трябва да вярваш на всичко, което четеш във вестниците. Познавам Гордън от дълго време, той не излиза много. Музиката е неговата любовница.

— Продължавам да се питам дали някога ще свикна с този начин на живот… — тя отново се зачуди защо разговаря с този мъж, но по някаква неясна причина се чувстваше добре с него.

— Може би не трябва да се тревожиш толкова. Просто прави каквото ти харесва.

— Бях учителка в Хюстън, но ако остана с Гордън…

— Ако?

— Обещах му само за лятото. Ако остана, няма да мога да преподавам, а това е единственото, което умея. Чувствам се съвсем объркана без работата си. Не знам какво да правя със себе си. Той е достатъчно богат, за да не се налага да работя и все пак трябва да правя нещо.

— Може би трябва да погледнеш на този факт като на уникална възможност. Сега можеш да правиш или да бъдеш каквото поискаш.

— Но какво?

Ти трябва да решиш. О, Господи! Гордън не изглежда твърде възхитен, че си тук с мен. Може да те изненадам, Джини, но никога не съм знаел, че е способен да ревнува!

Джеймс сподавено се разсмя, когато Гордън, прескачайки по три стъпала наведнъж, се озова при тях.

— Ето къде си била! — каза укорително той. После се усмихна пресилено: — Здравей, Сторм!

— Хубава вечер — отвърна приветливо Джеймс.

— Двамата изглежда й се наслаждавахте — подхвърли Гордън.

— О, да! — отвърна Джеймс.

— Джини, търсих те навсякъде! — намръщи се Гордън. — Родителите ми са дошли и искат да те видят.

— Казах на Фелисия да ти предаде къде ще бъда… — Джини едва успя набързо да се сбогува с Джеймс, преди Гордън да я поведе към стълбите.

— Но не бе споменала нищо за задушевен разговор с Джеймс Сторм на балкона му — изръмжа той.

— Ревнуваш ли? — попита тя с преднамерена безгрижност.

Гордън спря и я взе в обятията си.

— По дяволите! Да не би да си отишла у Сторм само за да ме накараш да ревнувам?

— Разбира се, че не! Той беше просто приятелски настроен…

— Просто приятелски настроен! Сторм? Най-прочутият женкар в Лос Анджелис! Не ми казвай, че не си го знаела!

— Не знаех нищо за него до тази вечер.

— Джеймс Сторм случайно е един от най-известните режисьори в света. Всяка изгряваща звездичка е готова да продаде душата си, за да проникне в леглото му.

— Не ми се видя разочарован, че не съм изгряваща звездичка с душа за продан.

— Очевидно за бившата съпруга на съседа си е готов да направи изключение.

— Гордън! Той беше много мил…

— Сигурен съм! Как мислиш се чувствам? Първо казваш на света, че съм те принудил да живееш с мен, после те намирам у Джеймс Сторм!

— Гордън, нямаш никаква причина да ревнуваш. И ужасно съжалявам за всичко, което казах на онези репортери…

— Мислиш ли, че ме интересува какво си казала? За мен има значение как се чувстваш.

— Не чувствах онова, което казах — промълви Джини тихо.

— Наистина ли? — прошепна той дрезгаво. Тя се надигна на пръсти и го целуна. Още щом докосна устните му, ръцете му се обвиха около нея. Обзе я зашеметяваща слабост. Диви барабани задумкаха в ушите й. Ръцете й се вкопчиха в раменете, му да потърсят опора. — Казах ли ти, че косата ти ми харесва къса? — дълбокият му глас бе като нежна милувка, докато Гордън отмахваше къдриците, паднали върху лицето й. — По-добре да влезем вътре — простена той, — преди да съм загубил всякакво желание да те показвам на родителите си.

— Да — прошепна Джини и вдиша опияняващия му аромат.

 

 

По-късно, когато родителите му си бяха отишли и те бяха в леглото, можеха отново да разговарят насаме. Лежаха един до друг, голите им тела не се докосваха. Ръцете на Гордън бяха кръстосани под главата му.

— Мама и татко бяха очаровани от теб и Мелани…

— Да — отвърна тя виновно.

Тази вечер, открила мигновената топлота и одобрение на родителите му към нея и Мелани, Джини най-после осъзна ужасното престъпление, което бе извършила. Запазила раждането на Мелани в тайна и принудила Гордън да повярва, че е мъртва, в продължение на тринайсет години тя бе лишавала четирима души от съкровище, което беше безценно.

— Бяха по-щастливи от когато и да било…

— Но как могат да ми простят? — попита накрая Джини с треперещ от болка глас.

— Те ти простиха в момента, в който те видяха — продължи той нежно. — Както се случи и с мен. Никой не би могъл по-добре от тях да разбере твоята резервираност към кариерата ми. Знаеш ли, тази вечер за пръв път откакто ме напусна, се почувствах като част от истинско семейство! — тя тъжно се втренчи в тъмнината. Ще бъдат ли наистина някога семейство? Гордън ли беше прав? Или Фелисия, която смяташе, че Джини никога няма да бъде подходящата за него жена? Вече не бе сигурна в нищо. Той извърна лицето й към своето и я принуди да го погледне в очите. — О, Джини! — прошепна Гордън. — Ти ми даде толкова много, като се върна при мен! — Така ли беше наистина? Спомни си гнева му, когато я бе видял по телевизията. Той притисна тялото й към своето. — Обещай ми, че няма отново да ми го отнемеш, като ме напуснеш…

Гордън нежно докосна с устни затворените й очи. Джини се разтопи от милувката му. Те лежаха неподвижно, наслаждавайки се на топлотата и усещането за, взаимност. Сърцето й бясно заби. Преди да успее да му отговори, устните му се впиха в нейните и той я целуна с такава разтърсваща страст, че никой от тях не осъзна, че тя не му даде исканото обещание. Предадоха се на чувствените си желания, прекалено завладяващи, за да могат им устоят.

 

 

Докато Гордън спеше, Джини лежеше будна в тъмнината и размишляваше. Като си припомни всички грешки, които продължаваше да прави, и думите на Фелисия, тя разбра, че не бе готова да дава обещания. Чувстваше се по-несигурна от когато и да било.