Ан Мейджър
В морето от лица (7)

Седма глава

Джини се наведе през Мелани и двете се загледаха през прозореца, докато самолетът на Гордън се подготвяше за приземяване на международното летище в Лос Анджелис.

— Мислиш ли, че татко поне ще ни посрещне на летището? — попита Мелани с надежда.

— Каза, че ще опита — отвърна Джини.

Телефонните разговори с Гордън бяха по-хладни дори от последните думи, които бяха разменили помежду си преди две седмици, когато си бе тръгнал от къщата й.

Беше й обяснил, че няма възможност да дойде да ги вземе, тъй като в последния момент се появили трудности с албума, който подготвяше. Разбира се, Мелани бе повярвала на това извинение, но Джини се питаше дали отказът му не означаваше, че и у него бяха възникнали някакви съмнения. Може би прекратяването на връзката с жената, с която се срещаше, се бе оказало по-трудно, отколкото бе предполагал.

— Всичко е толкова голямо! — развълнувано възкликна Мелани, загледана в града.

Джини й бе благодарна, че привлече вниманието й.

Под тях огромният град се бе разпрострял от кафявите надиплени планини до синевата на Тихия океан. След няколко минути самолетът се приземи и те забързаха към белия кадилак заедно с придружителя, нает от Гордън. От всички страни се тълпяха репортери, но телохранителят ловко се справяше с тях. Сърцето на Джини спря да бие, докато оглеждаше морето от непознати, търсейки Гордън. Три фотоапарата изсвистяха едновременно в лицето й и тя се препъна в бордюра.

— Той не дойде! — извика разочаровано Мелани.

— Не — повтори Джини, — не дойде. Защо този факт я изпълни с непоносима празнота?

Те се добраха до белия кадилак и шофьорът отвори вратата. Журналистите се блъскаха около тях, молеха ги да отговорят на въпросите им или да се обърнат за снимка. От луксозната вътрешност на колата прозвуча мек, ироничен женски глас.

— Добре дошла в Лос Анджелис, Джини! — поздрави Фелисия и се отдръпна в единия край на седалката, за да им направи място. Фотоапаратите отвън диво щракаха. Фелисия се усмихваше, сякаш намираше ситуацията изключително забавна. Джини с облекчение влезе в колата: Бъркотията започваше да я изнервя. — Надявам се да не счупят отново чистачките — каза спокойно Фелисия. — Не че тук вали много често.

Излегнала се небрежно на бялата кожена седалка, със стройно и гъвкаво тяло, тя имаше увереното изражение на жена, която знае, че изглежда великолепно в бледолилавия си блузон. Златисторусата й коса бе небрежно привързана с панделка в същия цвят, носеше дълги златни обеци. Калифорнийският й загар бе съвършен. Както и дългите й, бледолилави нокти. Фелисия притежаваше пари, успех и изискаността на Бевърли Хилс. Джини винаги си бе мислила, че Гордън има нужда именно от такава жена. Почувства се неловко в готовата си рокля от синя коприна и стисна здраво ръцете в скута си, за да скрие изрязаните си нокти.

Скоро кадилакът набра скорост по магистралата към Малибу. Джини се чувстваше все по-потисната, докато гледаше през прозореца и слушаше как Фелисия монотонно обяснява на Мелани кое за какво служи в колата. Въпреки че Фелисия не го казваше гласно, Джини интуитивно подразбираше смисъла на думите й: „Лос Анджелис е за богатите и талантливите. Той е за хора като мен, Джини Джекс, а не за такива като теб!“

Портокалови дръвчета се открояваха върху фона на заснежените планински върхове. Високи тропически дървета бяха потънали в пурпурни цветове. Затревената площ в средата на магистралата преливаше от макове и петунии. Очертаните с палми булеварди и белите дворци, покрити с червени керемиди, бяха окъпани в слънчеви лъчи. Джини се чувстваше като изгубена в непозната страна. Толкова беше различно от Тексас…

Изпита ужас. О, как би могла да свикне с всичко това? Щеше ли някога да се почувства като у дома си? Ако Гордън бе дошъл на летището, може би нямаше да я загризат старите й съмнения. Сякаш прочела мислите й, Фелисия прекъсна разсъжденията й с леден глас:

— Гордън бе твърде зает, за да дойде да ви посрещне на летището. Казах му, че бих могла да уредя последните подробности по албума му. Но той настоя сам да се погрижи за всичко. Мислеше, че няма да имаш нищо против.

— Да, разбирам — излъга отчаяно Джини. Успокоителните думи на Фелисия я разстроиха още повече.

— Надявах се, че ще разбереш — добави любезно Фелисия.

Колата излезе от магистралата и пое към океана. Ливански кедри, палми и няколко маслинови дръвчета се редуваха съвсем на място и все пак изглеждаха нереални. Ярки цветя се виждаха навсякъде. Потънала в мисли, Джини не забелязваше нищо.

Всичко се бе променило така бързо! Преди две седмици тя бе учителка, която се бореше да свърже двата края. Животът й не беше лесен, но определено бе много по-прост и ясен. И най-вече зависеше от нея. Сега трябваше да живее сякаш бе много по-богата, отколкото някога бе мечтала да бъде. Щеше да живее с мъж, чиято слава бе легендарна. Но къде в неговия живот имаше място за нея?

— Няма да ти бъде много трудно — бе казал Гордън. — Хората не са по-различни.

Преди да замине от Хюстън, той й бе дал чек за невероятна сума. Джини бе платила всички сметки, но не изпита удоволствие, тъй като не бе спечелила парите сама. Те само бяха подчертали огромната пропаст, която ги разделяше.

Когато кадилакът пристигна в имението му в Малибу, една от прислужничките им съобщи, че още не се е върнал. Така че Фелисия я разведе из имението със самочувствието на пълен господар.

— Подовете, разбира се, са от мрамор — чуруликаше тя, докато обхождаха една след друга разкошните стаи. Джини не гледаше подовете. Беше изумена от гората, която някой бе засадил в огромния хол. Имаше дори водопад, сгушен в сянката на отрупано в цвят клонесто дърво. — Басейнът отвън е от черен мрамор, разбира се — не млъкваше Фелисия.

— Разбира се — не можа да се сдържи Джини.

Не че това особено развълнува Фелисия.

— Моят декоратор ми обясни, че мраморът ще подхожда най-добре. Гордън ме остави аз да реша.

Докато Джини обмисляше собственическия й тон, Фелисия продължаваше да описва детайлите, които познаваше със сърцето си: кухненските плотове от червен гранит, хавайските настилки, деветдесетте квадратни метра стъклен таван.

Изгледът към Тихия океан бе прекрасен, а великолепието и красотата на къщата — поразяващи. Джини се питаше смутено дали тя не отразяваше новата същност на Гордън.

Изведнъж се почувства уморена и някак не на място сред целия този бляскав разкош, а непрестанното бърборене на Фелисия само я караше да се чувства още по-неловко. Изпита облекчение, когато телефонът иззвъня и прекъсна непоносимата обиколка. След телефонния разговор Фелисия бързо си тръгна.

Мелани, която бе по-скоро възхитена, отколкото уплашена от къщата, нетърпеливо изтича нагоре по стълбите, за да си разопакова багажа. Джини реши да доразгледа сама имението. С всички сили се мъчеше да не изглежда изумена пред слугите, които се чувстваха съвсем като у дома си сред този помпозен лукс. Не й се удаваше лесно, тъй като намираше броя на персонала още по-впечатляващ от мраморния басейн, терасата, тенис кортовете и вътрешната гора. Имаше двама телохранители, които постоянно обикаляха къщата и двора, двама готвачи, две прислужнички, градинар и отговорник по поддръжката, който в момента оправяше помпата на басейна.

Тя спря в кухнята да погледа как готвачите приготвят вечерята. Когато предложи да им помогне, те изглежда се смутиха и промърмориха нещо на развален английски. Джини разбра, че бе направила грешка и бързо излезе от кухнята.

Тръгна безцелно в хладната сянка на покритата тераса. Кобалтовосинята вода, която лениво се разбиваше в златистия бряг, я изпълни с възхищение. След известно време гледката възвърна спокойствието й и тя се отпусна сред меките възглавници на бежовия диван. Упоена от солената миризма на морския вятър и шума на прибоя, Джини заспа. Слънцето прежуряше и някой прекоси на пръсти керамичния под на терасата, покри я със светло вълнено одеялце и свали сенника, за не я смущава светлината на залязващата слънце.

Когато се събуди след малко повече от час огнено почервеното слънце бе надвиснало над хоризонта. Водата бе с цвят на пламък. Виждаха се няколко сърфисти, а облечен в син бански костюм мъж тичаше по брега. Чу се радостен вик и тя позна гласа на Мелани. Видя я да плонжира на горещия пясък, за да хване летящата чиния, хвърлена от Гордън. Бащата и дъщерята изглеждаха така привързани един към друг! Беше трудно да се повярва, че едва се познаваха. В този момент Джини бе почти благодарна на Гордън задето я принуди да доведе Мелани в Калифорния. Толкова дълго бе лишена от баща…

После си спомни всичките си съмнения и лицето й посърна.

Тя стана и се доближи до парапета, откъдето можеше да ги вижда по-добре. Гордън вдигна поглед и се втренчи в неподвижната й фигура. Залязващото слънце придаваше на косата й яркочервен блясък. Летящата чиния изсвистя покрай него, но той не я забеляза. Виждаше единствено нея.

Беше така поразяващо привлекателен, че Джини също не можеше да откъсне поглед от него. Късите му панталони откриваха стегнатите мускули на мощните му бедра. Беше без риза. Очите й се спряха на широките му загорели рамене. Косата му бе още мокра, тъй като малко преди това бе карал сърф. Краката му бяха боси. Приличаше на баща, който се чувства прекрасно заедно с дъщеря си.

В очите му припламна някакво диво чувство, преди Гордън бързо да го прикрие с хладното изражение, с което бе си тръгнал от Хюстън. Привлекателното му лице изведнъж се изопна. Черните му очи я изгаряха. Тя се скова и понечи да влезе в къщата, но гласът му я спря.

— Джини, не се прибирай! Ела долу при нас… — тонът му бе преднамерено хладен. — Стълбите към брега са ей там!

Сърцето й лудо заби. Защо не я оставеше на спокойствие?

— Нещо не съм във форма да тичам след летящата чиния…

— Тогава аз ще тичам — каза той и пъхна стиснатите си юмруци в джобовете. — Просто слез долу, за да те поздравя с пристигането ти в Калифорния.

Джини все още се колебаеше. Пронизващият му поглед я лиши от малкото смелост, която й беше останала. Тя усети, че Мелани я наблюдава. Неохотно се отправи към стълбите. Едва ли би било учтиво да отхвърли такава обикновена молба. Застана пред тях — мъжът, когото обичаше, и тяхната дъщеря. Никога не бе изпадала в по-затруднено положение. Пламъкът в очите му бе почти изчезнал и тя изпита облекчение.

— Съжалявам, че не можах да дойда на летището — продължи Гордън нежно. — Не те обвинявам, че си ядосана.

— Не съм ядосана.

— Тогава не те обвинявам, каквото и да изпитваш.

Той пристъпи към нея и взе ръката й в топлата си длан. Макар да не го гледаше, близостта му я опияняваше, защото така силно бе копняла за него през изминалите две седмици.

— Всичко е наред. Мелани и аз разбрахме защо не си дошъл на летището — промърмори Джини като се опита да освободи ръката си.

Гордън я стисна по-здраво.

— Не, не е наред. Това е непростимо! — устните му се свиха от гняв, който не беше насочен към нея. — И за да поправя грешката си, искам да ви заведа на вечеря.

— Но готвачите ти вече приготвят чудесна вечеря!

— Идеята беше на Фелисия, не моя — отвърна той мрачно. — Тази вечер е наша и не искам тя да я направлява.

— Нямам нищо против да остана вкъщи, Гордън.

— Да, но аз имам!

Очите им се срещнаха — неговите топли и дълбоки, нейните неспокойни и несигурни. Мелани се бе отдалечила и чертаеше с някаква пръчка по пясъка, привидно незаинтересована от разговора на родителите си, но Джини знаеше, че просто иска да ги остави насаме.

— Сигурно всичко това ти изглежда странно — започна Гордън и посочи към имението, — но като мине малко време…

— Казах ти, че не мога да давам обещания, Гордън.

— Добре… — лицето му отново стана мрачно и тя съжали за острите си думи. — Започнах да се питам дали постъпих правилно, като избрах музиката — неочаквано каза той. — Загубих теб… и Мелани. Знам, че смятат музикантите за диви и непостоянни, но аз не се вмествам в тези определения. Просто предавам чувствата си чрез музиката. Трябва да докосна душите на хората, иначе те няма да харесват музиката ми. И никога не съм направил нещо, на сцената или извън нея, от което да се срамувам.

— Не е необходимо да се оправдаваш пред мен, Гордън.

— А защо на мен ми се струва, че трябва?

— Предполагам, че вината е моя…

— Ако можеше само да повярваш в мен като в човек, вместо да виждаш образ, който изобщо не прилича на мен — в гласа му прозвуча неизмерима тъга. — Понякога ми се иска да съм адвокат в Остин или Пенсилвания. Може би вече щяхме да имаме три или четири деца.

— И ти винаги щеше да изпитваш чувството, че нещо в живота ти липсва — довърши Джини с въздишка.

— И сега се чувствах така без теб…

Устните му докоснаха меките й кестеняви къдрици.

— Недей — прошепна тя. — Не тук…

— Не се срамувам от чувствата си към теб — възрази Гордън. — Защо трябва ти да се срамуваш? — той обви ръка около тънката й шия и обърна лицето й към себе си. Дъхът й спря, когато се взря в очите й. Устните му се впиха в нейните. Ръката му, обвита около кръста й, я притисна силно към тялото му. — Защо си толкова красива? — попита той нежно. — И така твърдо решена да отхвърлиш всичко, което може да ни направи и двамата щастливи?

Устните му отново потърсиха нейните и тя потрепери, усетила силата на желанието му. Ръцете му я галеха. Джини почувства силните удари на сърцето му, бронзовата твърдост на гърдите му, притиснати в нейните. Целувката му бе силна и страстна и възпламени вътрешния огън, който бавно се разля по вените й. Устните му имаха приятен солен вкус от плуването в океана. Най-после той откъсна устни от нейните.

— От две седмици мечтая за този момент „Добре дошла в Калифорния“, Джини — дрезгаво прошепна Гордън.

Думите му изведнъж я отрезвиха. Тя си припомни къде се намират и се опита да го отблъсне.

— Мисля, че е по-добре да престанем — каза Джини задъхано.

— Засега — съгласи се той с усмивка и я пусна. Очите му проблясваха. — Но по-късно…

 

 

Вечерта я заведе в хотел „Бевърли Хилс“, а тя се опитваше да не показва смайването си от прочутата сграда в зелено и розово, разположена сред дванайсет акра градина, изящно оформена и засадена с пищни дървета и тучна зеленина. Разходиха се, хванати за ръце, по криволичещите пътеки, очертани с гигантски палми и потънали в гъста зеленина декоративни дървета. Нощта бе ясна и черното небе бе обсипано със звезди. Мелани бе настояла да остане в Малибу и Джини подозираше, че дъщеря й се надяваше двамата да прекарат една романтична вечер. После изпиха по един коктейл в известния бар „Поло“. Посетителите извърнаха глави към тях, когато влязоха.

— Правиш страхотно впечатление още през първата си вечер извън града — пошегува се Гордън.

— Ти си този, който прави впечатление! Едва ли някой се интересува от мен.

— Грешиш… — тъмните му очи бавно я огледаха. — Аз се интересувам!

Джини бе облечена в блестяща бяла рокля с голи рамене, съблазнително очертаваща гърдите й.

— Дръж се прилично!

— Трябваше да облечеш нещо… по-подходящо за учителка, щом не искаш да ти обръщам внимание — отвърна той.

— Ще го имам предвид за в бъдеще.

— Моля те, недей!

Негови приятели ги поздравиха и Гордън я представи като своя съпруга, без да обръща внимание на смущението й.

Когато останаха сами, тя го смъмри:

— Гордън, ти представяш неточно нашите отношения!

— Не, любов моя! Ние бяхме женени и много скоро отново ще бъдем. Ти си единствената съпруга, която искам да имам — той здраво стисна ръката й под масата.

По-късно вечеряха в ресторанта на хотела в малкия салон. Стените бяха в розово и кораловочервено, украсени със злато, кована мед и изящна дърворезба. Когато известен филмов актьор ги покани да се присъединят към него за вечеря, Гордън учтиво отказа.

— Надявам се, че нямаш нищо против, задето отхвърлих предложението на Майкъл — прошепна заговорнически той, — но искам да съм само с теб…

Дали наистина това бе причината или Гордън се страхуваше, че тя няма да се впише сред такива известни хора?

Той бе много внимателен, а храната беше прекрасна и така великолепно сервирана, че Джини скоро забрави съмненията си. След вечеря се разходиха покрай брега. Мощното му мазерати ръмжеше по завоите със скорост, която караше кръвта й да пламти от възбуда. Скоро оставиха блещукащите светлини на града зад себе си. Кипящите вълни на океана заливаха вдадените дълбоко навътре носове. Тя почувства вятъра в косата си. Отметна глава назад и, облегната на кожената седалка, се загледа в тъмното нощно небе, изпъстрено с ярки звезди и огромна луна. Вдиша свежия въздух.

Чувстваше се невероятно млада. Или може би приятното замайване от виното, което бе изпила, я караше да се чувства като че ли плува в сън, където изминалите години не съществуваха?

Гордън изостави пътя и тръгна по един от многобройните носове, осеяли брега. Спря колата и я взе в обятията си. Огромните вълни се разбиваха в пясъка.

— Цяла вечер мечтах за този момент — прошепна той.

Тръпки преминаха по тялото й. Джини също го бе желала през цялата вечер. Устните му потърсиха нейните с жадна страст. Най-после, останали без дъх, те се отдръпнаха, като сърцето й се разкъсваше от болезненото противоречие на чувствата й.

— О, Гордън, бих дала всичко, за да бъда жената, от която имаш нужда!

— Но ти си точно жената, от която имам нужда!

— Би трябвало да бъда по-обаятелна.

— Нямаш представа колко ми е неприятно да го чуя! Никога не се променяй, Джини. Не губи свежестта си, невинността си. Ти си изключителна по свой собствен начин. Твърде много хора се страхуват да бъдат самите себе си.

— Аз също.

— Не би трябвало. Нима изглеждам по-различен от мъжа, за когото се ожени в Остин?

— Имаш предвид, без да вземам под внимание славата ти, богатството, колата мазерати и малкия дворец в Малибу?

— Знаеш какво имам предвид, Джини… — тя поклати изненадано глава, осъзнала, че това бе истина. Въпреки славата и богатството, той не бе изгубил себе си. — Аз съм същият онзи мъж и все още желая същата жена. Защо е толкова трудно да го повярваш?

— Просто ми е трудно.

— Опитай, Джини, моля те!

Тя погледна към проблясващия на лунната светлина черен океан. Би било нечестно да обещае нещо, което чувстваше, че едва ли би могла да изпълни. Колкото и да искаше да му достави удоволствие, не можеше да му позволи да я принуди.

Той я пусна и Джини усети неудовлетворението му, когато мълчаливо запали колата. Въпреки че караше бързо, сякаш измина цяла: вечност, докато стигнаха до къщата в Малибу. Гордън паркира в гаража между бялата лимузина и джипа.

— Защо ти е джип, Гордън? — не можа да се стърпи тя. — Изглежда някак не на място.

— Не можеш да бъдеш истински жител на Малибу, ако нямаш джип.

Той я поведе през къщата.

— Наистина, Гордън, не е ли тази стая малко голяма, дори за звезда като теб? Имам чувството, че съм в джунглата.

Погледът му обходи поразителния хол. Струваше му се, че го вижда за пръв път. Преливаше от високи дървета, храсти и цветя. Вградената мраморна камина, полукръглия диван, разположен пред нея и огромния стъклен таван вероятно я бяха поразили с прекалената си претенциозност.

— Фелисия настоя да има дървета — забеляза той сухо. — Освежавали въздуха.

— Звучи съвсем по калифорнийски!

— Ако обзавеждането не ти харесва, можеш да го промениш както искаш.

— Аз… не съм и помисляла да го променям. Не разбирам нищо от обзавеждане.

Гордън я прегърна.

— Тогава наеми някого, който разбира! Ако това ще ти достави удоволствие, направи го!

— Не бих могла да похарча толкова пари.

— Защо не, щом аз настоявам?

— Ще бъдат хвърлени на вятъра.

— Не, ако успееш да превърнеш този пищен дворец в истински дом.

Джини бе изненадана от топлината и нежността, изписани по лицето му. Не знаеше какво да отговори.

— Няма да променя нищо — каза най-после.

— Грешиш. Ти вече промени всичко!

— Имах предвид къщата — възрази тя.

— А аз имах предвид моя живот!

Сподавеният му смях беше мек и обезоръжаващ.

Той я притегли към себе си.

— Какво правиш?

— Мисля, че е очевидно. Господарят на къщата възнамерява да съблазни господарката.

— Ами ако тя каже „не“?

— Няма…

— Откъде си толкова сигурен?

— Познавам я…

Гордън мълчаливо я понесе и я остави на земята едва когато стигнаха до луксозната спалня с панорамна гледка към океана и прекрасна камина. Джини се втренчи в огромното легло и огледалните врати на отсрещната стена, които водеха към обширна стая, гардероб, цялата в огледала. Знаеше, че зад тези врати луксът ставаше все повече и повече. Имаше сауна, солариум, басейн с минерална вода, гимнастически салон и музикално студио с голям концертен роял.

Той се приближи до стереоуредбата и пусна грамофона. Нежни звуци на пиано изпълниха стаята. Погледите им се срещнаха. Черните му очи бяха дълбоки и блестящи.

— Дебюси! — прошепна тя.

— Любимият ти композитор…

Той съблече сакото си и го хвърли на кожения фотьойл.

— Значи помниш — успя едва чуто да произнесе Джини. Беше необикновено поласкана, но твърдо решена да не му го покаже.

Захвърленото сако бе последвано от ризата му.

— Помня всичко за теб, скъпа. Когато си събра багажа и ме напусна, ти взе душата ми — в гласа му се усещаше нещо диво. Гордън прекоси стаята и спря до нея.

— Изглежда доста добре си се оправял и без нея…

— Какво знаеш ти за това, как съм се оправял? Решила си да си затваряш очите за истината. Виждаш само славата и богатството ми. Виждаш къщата, но не виждаш мен. Аз съм човек, Джини. Имам нужда от теб.

— Така ли, Гордън? За какво точно съм ти необходима?

Въпросът й го разгневи. Черни пламъци избухнаха в очите му. Лицето му пребледня, докато напразно се бореше да овладее гнева си. Притегли я към себе си с рязко движение. Ръцете му я обгърнаха и силно я притиснаха.

— Винаги удряш по слабото място, нали? Да, искам да те любя. Нима е престъпление? Живях без теб тринайсет години.

— Без мен, да, но не и без секс.

Болка и ревност я накараха да изрече тези думи — ревност заради всичките красиви жени, които си представяше, че бе притежавал през годините. Собствената й несигурност и огромната му слава й пречеха да му повярва.

Пръстите му се плъзнаха по раменете й.

— Да, права си — призна той уморено. — Нямам намерение да те лъжа, Джини. Никога не съм те лъгал. Но нито една жена не притежава твоето излъчване. Между нас съществува магия. Винаги е съществувала. Знам, че ти също я усещаш.

Джини се загледа в загорялото му лице, в покоряващите тъмни очи и забрави за славата и парите му. Пред нея стоеше Гордън, мъжът, нейният съпруг и той я желаеше толкова силно, колкото и тя него.

Ръцете му се плъзнаха по тялото й, погалиха гърдите й, спуснаха се надолу към талията, към бедрата. Нежният му допир я разтърси. Гордън я притегли плътно към себе си и устните му се впиха в нейните в дълга, властна целувка. Той изпиваше устните й, изискваше пълно отдаване. Беше решен да я покори, да я накара да почувства опасната пулсираща страст, която го държеше в робство.

Джини отвръщаше на огнените му ласки с всяка фибра на тялото си. Чувстваше се безжизнена, бездиханна, усещаше единствено изгарящите му необуздани целувки. Желанието се разля по вените й на силни опияняващи вълни.

Звуците на пианото преминаха в кресчендо, когато Гордън я вдигна на ръце и я понесе към леглото, обвито в мека кадифена тъмнина. Само лунната светлина проблясваше в разбиващите се вълни, които обливаха с бяла пяна черните скали, звучеше всепоглъщащата романтична музика и се долавяше нежното докосване на изгарящи от страст тела.

Той разкопча роклята й и след секунди я хвърли на килима. Бавйо се наведе над нея и тя почувства как пламналото му тяло изпепелява костите й. Устните му се впиха в нейните в дълга страстна целувка. Притисна я силно и зарови лице в косата й. Чу дълбокият му дрезгав глас:

— Обичам те, скъпа моя Джини. Обичам те. Какво да направя, за да те убедя?

Джини леко изстена от удоволствие, когато топлите му, търсещи устни се плъзнаха по гърдите й, надолу към корема й и още по-надолу, за да вкусят женствеността й. Усети брадясалите му бузи по нежната кожа на бедрата си, устните му я галеха с още по-дълбока интимност и плам. Кръвта й се превърна в огнена жарава, ударите на сърцето й звучаха в ушите й. Влажните му целувки я запратиха в бесен водовъртеж от чувства.

— О, Гордън! — прошепна тя.

Той се усмихна тържествуващо и устните му отново се впиха в нейните. Езикът му нежно ги разтвори и проникна вътре, опипващ, обещаващ. Джини отвръщаше нетърпеливо, галеше раменете му, извиваше тялото си под неговото. Страстният й отклик го влудяваше. Ароматът й — сладък като цветя, свеж от невинността й и все пак примесен с възбуждащото благоухание на женствеността й, изостряше желанието му. Кръвта му кипеше.

Тръпнещите му ръце нежно преминаха по бедрата й и той проникна й нея. Тази нощ бе като никоя друга в живота им. Тя беше напълно негова, както бе мечтал и копнял. Беше необуздана, дива, страстна. Докосваше го с устни, с ръце, с език. Изследваше всяко кътче от тялото му.

Гордън я любеше отново и отново, сякаш да се увери, че го желае, че най-после наистина е негова.

Тази нощ Джини го обичаше безнадеждно, сляпо, когато отново и отново той разбуждаше тялото й, за да му дари безгранична наслада. После, когато лежеше в прегръдките му, щеше да му каже колко необятна бе любовта й към него, ако беше попитал. Но Гордън не попита. Точно преди да заспи в обятията му, тя си обеща, че ще му каже на сутринта. Ала на сутринта той си беше отишъл.