Ан Мейджър
В морето от лица (5)

Пета глава

Беше два часа през нощта, когато лимузината на Гордън тихо спря пред къщата на Джини. Влажен вятър раздвижи клоните на дърветата. Далеч на хоризонта проблесна светкавица и раздра тъмното небе. Удари гръм. Мелани бе заспала и главата й съвсем непринудено лежеше на рамото му, сякаш се познаваха цял живот, а не само от няколко часа.

Възвърнал своята непоколебимост, Гордън се загледа в осветената къща, сгушена под разлистените дървета. Като че ли Джини бе запалила всички лампи в чест на пристигането му. Върна погледа си на заспалото момиче. Изведнъж тя отвори очи и сънено се усмихна.

— Значи все пак не си сън — промърмори унесено.

Той с радост забеляза, че Мелани не направи опит да отмести главата си от рамото му.

— Не. Не съм сън — отвърна нежно.

Веднага забеляза израслата до глезените трева, олющените стени на къщата, небоядисвана кой знае откога, скъсаните мрежи на прозорците. Значи това бе раят, до който Джини така твърдо бе решила да не го допуска.

— Внимавай — предупреди го Мелани. — Третото стъпало е изгнило. Никога не използваме предната врата, нали разбираш.

— Разбирам — каза Гордън невъзмутимо и прескочи стъпалото.

Мелани отключи предната врата и го въведе във всекидневната. Застанал в средата на стаята, той сякаш я изпълни с мъжественото си присъствие. Мебелите бяха семпли, но удобни. Човек спокойно можеше да седне и да си вдигне краката, без да се безпокои, че ще счупи нещо. Стаята излъчваше уют и чар, които липсваха в пищния му палат в Малибу и в луксозните хотелски апартаменти, с които бе свикнал. По стените имаше множество фотографии на Мелани. Ужасна сива котка, без съмнение домашна любимка, го гледаше враждебно от прозореца с присвити очи. Гордън си даде сметка, че бе изминала цяла вечност, откакто не бе влизал в истински дом.

Внезапно се почувства неловко и взе да оправя връзката си. Рядко носеше костюм и се чувстваше ужасно. Яката на ризата го задушаваше и той веднага почувства топлината и влагата в къщата. Сякаш бе влязъл в сауна.

И тогава я видя.

Джини стоеше като вкаменена в сянката на вратата към трапезарията. Беше облечена в разкошна червена рокля, която падаше на дипли около тялото й. Подарена й бе от Луси, когато се бе почувствала по-добре и бе захвърлила болничните нощници. Въпреки опитите й да го убеди да не идва, Гордън разбра, че роклята бе облечена специално заради него.

— Здравей, мамо — каза нервно Мелани. — Тази вечер изглеждаш прекрасно.

— Мисля, че е по-добре да си отидеш в стаята — нареди Джини с много тих глас. — С теб ще се разберем по-късно.

Мелани съучастнически погледна баща си, но разочаровано видя, че той се беше втренчил в майка й. Кестенявата коса на Джини бе леко разрошена и няколко къдрици падаха върху порозовелите й бузи. Гърдите й тежко се повдигаха, сякаш се бе втурнала да ги посрещне и бе спряла в мига, в който вратата се бе отворила и Гордън бе влязъл.

Джини вдигна поглед.

Моментът бе изпълнен с приказна недействителност. Той усети как подът пропада под краката му, докато я поглъщаше с поглед.

— Помолих те да не идваш — прошепна тя.

— Трябваше да говоря с теб…

— Не можа ли да намериш някоя друга жена, на която да налагаш решенията си?

Гласът му стана опасно нежен.

— Не съм търсил друга жена, Джини. Облякла си тази рокля заради мен. Може би присъствието ми не ти е толкова неприятно, колкото твърдиш — каза Гордън тихо. — Така ли е? — тя възкликна сподавено и отмести погледа си. — Разбирам. Твърдо си решила да ме мразиш, така ли?

— Никога не бих могла да те намразя, Гордън. Просто не искам да се намесваш в живота ми — отвърна тихо Джини.

— Не съм съгласен — отвърна той мрачно и пристъпи към нея с разтворени обятия.

Хубавото й лице се сгърчи от разкъсващото я мъчително противоречие. После се втурна към него и се отпусна в прегръдките му. Гордън я притисна силно към себе си и усети отново болката в счупените си ребра.

— Толкова съм объркана, Гордън — прошепна тя. — Искам да си отидеш и все пак…

Той я притисна още по-силно и зарови лице в косата й. Усети аромата й, почувства чистите, меки очертания на тялото й, което сякаш се разтопи в неговото.

Това бе мечтата, която бе изпълвала сънищата му. Но вече беше реалност. Джини беше истинска. Прекалено бе щастлив, че тя е жива, за да изпита гняв.

— Продължи толкова дълго. Цяла вечност — прошепна Гордън в косата й със странен, напрегнат глас. — Нямам никакво намерение да се лиша от теб отново.

Докато го слушаше, притисната в прегръдките му, Джини бе неспособна да му изложи смислени аргументи, за да го накара да си отиде. Самотата я бе измъчвала твърде дълго. Неописуемата наслада от присъствието му, макар и за няколко часа, бе твърде силна, за да може да й устои. Тя се притисна към него. Допирът му я лишаваше от чувството за действителност, оставаше единствено непреодолимият копнеж по него. В момента не се интересуваше, че двамата принадлежат към различни светове. Всичко, което желаеше, бе да се предаде на опияняващото щастие, което изпитваше.

За него светът отново бе пълен с надежда.

Гордън нежно я целуна. При първия допир до треперещите й устни той притисна крехкото й тяло към силните си гърди и целувката им отприщи ураган от бурна страст.

Животът ми се превърна в ад, откакто ме напусна, Джини — прошепна Гордън. — Никога не съм преставал да те обичам. Нищо не можа да запълни пустотата в сърцето ми.

Устните му се плъзнаха надолу по шията й.

— О, Гордън… би трябвало да те отпратя… — гласът й бе изпълнен с непреодолим копнеж. Той усети как гъвкавото й тяло покорно откликва на страстното му желание. — Ако ме обичаш, ще си тръгнеш веднага и ще ме забравиш — задъхано промълви тя.

— Не разбирам такава любов, Джини. Имам нужда от теб. За мен това е любовта. Живях без теб твърде дълго, за да ти позволя да си отидеш сега, когато отново те намерих.

— Ти никога не си знаел какво е да се страхуваш, Гордън…

— Грешиш. Сега се страхувам. Страхувам се, че бих могъл отново да те загубя — Гордън замълча, връхлетян отново от желанието. Бавно я притисна в обятията си и я накара да усети как от най-лекото й докосване страстта му се разгаря все повече. — В продължение на тринайсет години мислех, че си мъртва — започна той пламенно, — и заедно с теб бе умряла и част от мен. — Ръката му нежно се плъзна по кадифената кожа на шията й. — Сега те намерих жива. В продължение на тринайсет години си казвах: „Ако Джини беше жива, всичко щеше да бъде по-различно.“ Това е като сбъдната мечта, любов моя. Като чудо.

Джини потрепери и в очите й просветнаха сълзи.

— Днес следобед те нападнаха… заради мен — промълви тя.

Гордън взе ръката й и я поднесе към устните си. Джини усети горещия му дъх по нежната кожа на китката си и сърцето й лудешки заби.

— Когато те видях да стоиш сред океана от тийнейджъри, Джини, не помислих какво може да се случи. Мислех само за теб. Бих се изправил и срещу самия ад, за да те открия.

— Можеха да те убият…

— Трябва да отпразнуваме факта, че останах жив — прошепна той с дрезгав от желание глас.

— Вече нямаме нищо общо помежду си — промълви тя.

— Ти си луда! — тъмните му очи искряха с пламъка на страстта. Наведе се и впи устни в нейните. Топлият му мъжествен аромат изпълни ноздрите й.

— Бих искал да прекарам нощта при теб — продължи настойчиво.

Пръстите му нежно погалиха пълните й гърди.

— Не… освен това какво ще си помисли Мелани, когато те види сутринта? — през тънката материя на роклята си Джини почувства изгарящите му устни върху зърното на гърдата си. Гордън вдигна поглед към премрежените й от желание очи.

— Ще си помисли, че майка й и баща й са влюбени.

— Няма ли това да я изпълни с празни надежди?

— Не, що се отнася до мен…

Той коленичи, за да дари със същата нежност и любов и другата гърда.

— О, Гордън, не мога да ти позволя да останеш!

— Не можеш да ме накараш да си тръгна…

Ръцете му започнаха да разкопчават роклята й и тя дори не се опита да го спре. Тръпки преминаха по тялото й, когато почувства върху кожата си допира на горещите му пръсти. Беше й толкова трудно да се бори срещу него.

— Ти си моя… винаги си била моя. И винаги ще бъдеш…

— Моля те, пусни ме!

— Не, любов моя — прошепна Гордън меко и я целуна. — Никога вече няма да позволя да ме напуснеш!

Той я вдигна и я отнесе до дивана, без да обръща внимание на протестите й. Шепнеше й нежни думи на обич и побеждаваше страха й с ласки. Най-после Джини затвори очи и остана неподвижна, сякаш ръцете му я хипнотизираха.

— Не мога да се боря повече — призна победена.

Гордън съблече роклята й и погледът му бавно се плъзна от повдигащите се гърди надолу към стройните й бедра.

— Мелани ми разказа за катастрофата, от която едва си останала жива…

— Имам повече шевове от чудовището на Франкенщайн.

— По-красива си от когато и да било.

— Би могъл да имаш всяка жена.

— Искам само теб.

Тя зарови пръсти в гъстата му черна коса.

— Толкова хора те обожават. Ти си като бог…

През последните няколко часа чуваше тези думи за втори път!

— Аз съм човек — избухна той, — а не бог! Всичките ми почитатели са влюбени в някакъв митичен образ, а не в човешко същество. Трябва да престанеш да мислиш като тях. Да, Джини, аз съм обикновен човек. И винаги съм бил. И като всеки мъж имам нужда от жена, която да ме обича. Истинската любов е нещо безкрайно ценно, а славата я прави само по-трудно постижима.

— Не мога да се вместя в твоя свят.

Гордън отново я целуна и нежно я залюля в прегръдките си.

Откъде знаеш, като никога не си опитвала?

— Гордън…

— Обещай ми, че няма да ме оставиш, без поне да опиташ!

Обзе я отчаяние. Спомни си натрапчивите думи на песента, която бе написал за нея. Може би беше сгрешила преди тринайсет години… Може би той наистина имаше нужда от нея. Може би наистина го бе наранила жестоко…

— Не мога да ти обещая.

— Значи ще трябва да те принудя!

— Как?

— С Мелани. Не можеш отново да я лишиш от баща.

— Гордън, не е честно!

— Кое е честно, Джини? Честно ли беше от твоя страна да преследваш сънищата и мислите ми тринайсет години? Нямам намерение да играя честно. Залогът е твърде висок. И нямам намерение да губя!

— Гордън, недей! — Тя се опита да го отблъсне.

— Тази вечер искам да разбера дали огънят в душата ми е горял за призрак или за жена…