Ан Мейджър
В морето от лица (2)

Втора глава

„Джини… Джини… Джини…“

Кадифеният глас заглъхваше и Джини бавно се изтръгна от унеса, за да се озове отново във всекидневната на сегашния си дом. Чувстваше се объркана и впримчена от ужасното минало, което вече толкова години се опитваше да забрави.

Гордън завърши песента и се поклони на възторжените си почитатели. Изправи се и вдигна глава към светлините. Джини бе впила поглед в дълбоките му черни очи. Едва ли има жена, която би устояла на чувственото послание в погледа му, помисли си тя премаляла и безумните викове на подивелите почитателки потвърдиха думите й.

Той се усмихна стеснително и сърцето й сякаш щеше да се пръсне. Не, не сгреши, като го напусна Гордън просто имаше обаянието на звезда. Как би могъл мъж, който принадлежеше на милиони да принадлежи на една-единствена жена?

— Мамо, ти плачеш — обади се плахо Мелани от старото кресло. Беше изненадана, тъй като подобно на много други тийнейджъри, рядко възприемаше майка си като същество от кръв и плът.

— Не, не плача — отрече Джини. Майката в нея надделя. — Изключи телевизора, прибери кофата за боклук, сложи велосипеда на мястото му и започвай да си пишеш домашните, млада госпожице.

— О, мамо — неохотно се надигна Мелани. — Току-що влизам.

Джини влезе в стаята си и се хвърли на леглото, без да обръща внимание на безпорядъка. Цялото й тяло пламтеше. В песента на Гордън се чувстваше непоносима мъка, която я изпълни с горчивина. Нима не бе щастлив? Защо не беше станал адвокат, учител, да беше избрал някоя нормална професия? Защо всичко трябваше да свърши по този начин?

Колко опустошително привлекателен бе той все още с чаровната си, стеснителна усмивка! Устните му бяха нежни и чувствени. Спомни си как я целуваше с всепоглъщаща страст, как устните му докосваха нежно всяко тайно интимно кътче на тялото й, докато полудееше от желание. Същата страст, която го направи прочут певец, го правеше неповторим в любовта.

Коя ли споделяше леглото му сега? Коя ли жена откриваше мощта на стройното му тяло, докато Гордън я притискаше в прегръдката на силните си ръце? Кое ли тяло се извиваше ведно с неговото, както някога нейното?

Тя стана и ожесточено се зае да приготви вечерята, решила да докаже поне на себе си, че няма да бъде робиня на безнадеждния копнеж към мъжа, когото не можеше да има.

— Много си мълчалива, мамо — подхвърли Мелани, докато вечеряха.

— Така ли? Сигурно съм уморена. Децата бяха доста палави днес. Особено Бред. Изкачи се по стълбата и увисна на една ръка на трийсет метра над сцената. Беше ужасно. Подготвяме „Юлий Цезар“, както знаеш, и аз съм учителка по английски, а не режисьор.

— Защо преди малко ме излъга, че не плачеш, нали те видях? — попита Мелани, загледана напрегнато в майка си. — Да не би защото в песента се пееше за момиче на име Джини?

Джини съумя да отговори спокойно.

— Глупаво е да се плаче. И то заради някаква си песен.

— Гордън Джекс наистина е изключителен! И то на неговата възраст…

— За Бога, само на трийсет и осем е! — сопна се Джини.

— Доста е за рок звезда. Малцина се задържат толкова дълго. Мик Джагър, Брус Спрингстийн, това са изключения. Хей, а ти откъде знаеш на колко е години?

— Ами… Чела съм го някъде.

— Не знаех, че се интересуваш от рок звезди, мамо.

— Не се интересувам. Случайно съм го запомнила.

Мелани отметна назад дългата си черна коса. Тъмните й очи, които поразително напомняха онези, другите, се впиха в Джини и за момент тя изтръпна.

— Да не би да си падаш по него, мамо?

— Не ставай смешна! — избухна Джини и цялата се изчерви. — Ще ми се да мислиш и за нещо друго, не само за тази ужасна музика. Стаята ти е като някакъв кошмар с всичките плакати на рок звезди по стените. А би трябвало от училище да се връщаш право вкъщи и да залягаш над домашните, вместо да свириш на китара или да слушаш до безкрай тази музика. И не знам защо всеки ден трябва да се разправяме за едно и също.

— Не съм по-различна от другите деца. Освен това какво лошо има да харесвам музиката?

Джини пое дълбоко въздух, за да се успокои.

— Мелани, скъпа, просто искам да имаш и други интереси, освен рок музиката. Тя влияе лошо — учи на безотговорност.

— Ти откъде знаеш, след като никога не си я слушала? Би трябвало да се радваш, че се интересувам от нещо. Много деца се занимават с наркотици, със секс…

— О, Господи! — изстена Джини. — Секс и наркотици! Класическите ядрени бомби, с които, вие, тийнейджърите, водите своята война. Ние, родителите, не трябва да искаме нищо от вас. Нима се заблуждавам, като се надявам от теб да излезе нещо? И момичетата могат да бъдат лекари и адвокати.

— Е, аз не искам да бъда лекар или адвокат, мамо! Нито пък учителка! Искам да направя нещо с моята музика!

— Толкова пъти съм ти казвала, че това не е живот за момиче като теб!

— Няма да те слушам повече! Опитваш се да направляваш живота ми! Няма да ти позволя!

Докато я наблюдаваше как излиза начумерена от стаята, у Джини се надигна вълна на неудовлетворение. Мелани беше упорита и с твърд характер като баща си и когато й се кажеше „не“, това само я изпълваше с още повече решимост. След тежкия ден в училище последното нещо, което желаеше, бе разправия със собствената й дъщеря, но напоследък разногласията помежду им ставаха все повече.

Двете прекараха остатъка от вечерта в мълчание. Докато Джини миеше съдовете и проверяваше писмените работи на учениците си, Мелани се трудеше над някакво домашно. Когато влезе в стаята на дъщеря си да й пожелае лека нощ, Мелани сграбчи в тъмното ръката й без следа от детския гняв.

— Извинявай, че се държах така ужасно — прошепна тя. — Ти си мислеше за татко, нали? Затова плачеше.

Джини кимна безмълвно.

— Как изглеждаше той? Нямаме нито една негова снимка. Защо никога не говориш за него?

Джини вдигна поглед към най-ослепителния плакат в стаята и срещна язвителния поглед на Гордън. В сегашното й състояние усмивката му изглеждаше предизвикателна. Бе облечен в тъмни джинси и дългите му мускулести крака бяха широко разкрачени. Ризата му бе полуразтворена и разкриваше бронзовия му загар. Около врата му бе вързана кърпа. Всеки сантиметър от тялото му излъчваше жизненост и мъжественост.

— Беше изключителен, скъпа — каза тя тихо. — Ако бяхме останали заедно, щяхме взаимно да се опустошим.

Мелани се загледа объркано след майка си, после се обърна и се втренчи в плаката на Гордън Джекс. Изпълнена бе със загадъчното чувство, че се намираше пред прага на съдбоносно разкритие. Нещо в Гордън Джекс въздействаше на майка й, макар че не искаше да го признае. Какво толкова я смущаваше? Докато гледаше черните му очи, толкова подобни на нейните, Мелани се разнежи. Само ако можеше да разбере…

Заспа с неговата прочута полуусмивка на устните.

Джини лежеше будна в стаята си и мислеше за новия видеоклип на Гордън. Виждаше отново всеки негов жест, чуваше музиката и предизвикателната чувственост на дрезгавия му глас. Накрая се унесе в неспокоен сън.

Сънува висок тъмен мъж, чиято смела завладяваща музика я привличаше, защото той пееше само за нея. Тичаше през мъглата сред разлистени дървета, облечена във феерична бяла нощница, покрай проблясващи бързеи, опитваше се да избяга от него, но накъдето и да се обърнеше, той заставаше пред нея. Накрая тя спря като изплашена сърна с разтуптяно сърце, а той изтича към нея с разтворени обятия. Притегли я към себе си, повдигна я, завъртя я и зарови лице в меките й коси.

— Обичай ме отново! Моля те, Джини! Никога не ме напускай! — нашепваше умоляващо, а ръцете му галеха тялото й.

Желанието й се превърна в стремителен порив, когато той разкъса прозрачната й нощница. Не можеше повече да се съпротивлява и с тих вик на наслада се предаде на жарките му устни, изпиващи душата й, на страстта, която цял живот се мъчеше да задуши.

Дългата нощ бе изпълнена с диви и необуздани сънища. Наслаждаваха се заедно на всички земни удоволствия. Той проникваше в нея с неописуема нежност, обладаваше тялото й с опустошителна страст и я довеждаше до невероятен екстаз.

На следващата сутрин, когато се събуди сама, се почувства по-зле от когато и да било. Как ще продължава да живее без него? А трябваше. Заради Мелани. Трябваше да започне отново да се среща с мъже. Налудничаво бе да пропилява живота си в мечти по мъж, когото бе решила, че не може да притежава. Сети се за Дейв Ричардсън, обаятелния треньор по баскетбол в училището, където преподаваше, и реши, че следващия път ще приеме поканата му да излязат.

Когато стана, под очите й имаше големи тъмни сенки. Сепна се при вида на бледото си изпито лице. Ето защо не слушаше песните на Гордън, нито искаше да вижда неговите снимки или дори да мисли.

Облече се бързо и излезе за работа малко преди шест и трийсет. Когато изпаднеше в подобно настроение, единствено в училището можеше напълно да го забрави. Набързо се сбогува с Мелани и пое в тъмното към колата си.

Дъждът се стелеше на пелени, когато Джини включи фаровете и потегли. Караше внимателно, защото въпреки ранния час, движението вече беше натоварено. Беше уморена и трябваше да се напряга, за да вижда пътя. Включи радиото и хипнотичният глас на Гордън изпълни колата.

„Намразих славата, богатството, успеха.

Самотни дни и нощи са моята съдба нелека.

В морето от лица те търся без надежда.“

Погледът и се премрежи от връхлетелите я чувства. Или може би предното стъкло отново се беше замъглило. Тя никога нямаше да разбере. Точно в този момент една кола изскочи насреща й с бясна скорост. Джини изпищя и рязко извъртя волана. Старите гуми се плъзнаха по мократа настилка и напълно неуправляема, колата и излетя от пътя. Преобърна се няколко пъти като играчка, лекомислено запокитена от ядосано дете, докато накрая спря в подгизналото поле.

Джини бавно губеше съзнание, докато кал и вода я заливаха сред купчината от изкривена стомана, разкъсана тапицерия и пръснати стъкла. Радиото продължаваше да свири и гласът на Гордън зловещо и се надсмиваше:

„Джини… Джини… Джини…“

Тя потъваше в един мътен безкраен ад. Не можеше да помръдне. Миризмата на бензин я обгръщаше нетърпимо. Като в сън до нея достигна хрущенето на разбито стъкло. Вратата се отвори със скърцане.

Силни ръце подхванаха раменете й и Джини изкрещя от болка.

— Господи, не смея да я поместя!

— Побързай! — във втория глас се долавяше страх.

Вдигнаха я и я отнесоха. Проблясваха светлини, виеха сирени. После ги оглуши експлозия и колата избухна в пламъци.

— Гордън — мълвеше тя в несвяст. — Гордън…

— Какво каза? — дочу се груб мъжки глас.

— Не знам, но е пострадала зле. Трябва да я откараме в болница, и то незабавно.

 

 

В Малибу, щата Калифорния, беше четири и двайсет и пет сутринта, когато колата на Джини изскочи от мокрия път в Тексас и тя извика името на единствения мъж, когото някога бе обичала.

Гордън Джекс се събуди с вик, мъчително отърсвайки се от необикновено яркия си кошмар. Седна в огромното си легло, облян в пот. За миг си помисли, че се разболява и се почувства странно слаб.

По дяволите! В съня му Джини беше така истинска! Викът й бе разкъсал сърцето му. Изглеждаше сърцераздирателно жива. Толкова крехка и така опасно близо до смъртта…

Тъпата болка, с която се бе научил да живее, го удари в стомаха и ужасният кошмар бе заменен от не по-малко ужасната реалност, с която трябваше да се примири.

Тя беше мъртва. И то вече повече от десет проклети години. Странно, все още го болеше за нея. Навремето, точно след като се върна в Тексас и узна, че Джини е мъртва, Гордън дори отиде на психиатър. Обясни на лекаря, че не може да се примири със смъртта й. Докторът му обясни, че сигурно е така, защото е научил ужасната вест цяла година по-късно и не е присъствал на погребението й. Единственият му съвет бе да отиде на гроба й. Но, по дяволите, дори слабата утеха да положи цветя над нея му бе отказана. Когато сподели с родителите й своето желание те изпаднаха в неловко притеснение и баща й най-после призна, че са я кремирали и разпръснали праха и в Мексиканския залив.

По дяволите! Неговата Джини — кремирана! Отърсвайки се от болезнените спомени, той погледна часовника си. Беше едва четири и половина, а си бе легнал в един с мисълта да се наспи, за да бъде бодър по време на записа следобед.

Натисна два бутона до леглото си и завесите закриващи огромната стъклена стена, се разтвориха и разкриха крайбрежната панорама. Изключи охранителната система и видеокамерите. Стана от леглото и излезе на терасата на вилата си, която бе образец на разкош дори за Малибу.

Двата акра двор бяха осеяни с естествени скали големи дървета, водопади, езера, имаше плувен басейн и тенис корт. Гордън бе забравил отдавна този пейзаж, както и останалите свидетелства за огромното си богатство.

Преди седем години Фелисия Бренър, импресариото му, бе настояла да си купи къща. Сама я бе намерила и бе наела екип от архитекти и куп други експерти, за да я обновят. Но той така и не почувства като свой дом палата с позлатени кранове в банята, подове от италиански мрамор, изработени по поръчка килими и тапицирани с кафява кожа и естествена коприна стени. Просто живееше в него Фелисия обаче обожаваше къщата и веднъж Гордън шеговито й подхвърли:

— Би трябвало ти да живееш тук.

— От дълго време мисля за това, скъпи — отвърна предизвикателно Фелисия само защото беше доста късно и тази нощ тя бе в стихията си. Куражът й идваше и от прекалено многото коктейли, които беше изпила. Празнуваха огромния успех, който бяха пожънали с последното турне.

— Това предложение за брак ли е? — разсмя се той на смелостта й.

Очите й проблеснаха, а Гордън продължи да се чуди какъв ли ще е отговорът на въпроса му.

— Не се самозалъгвай — язвително отвърна Фелисия. — Аз не съм някоя филмова звездичка, която се стреми да направи кариера. Намираме се в Калифорния, в средата на осемдесетте. Освен това, доколкото си спомням, ти не си женен, както и аз не съм омъжена. Това е най-обикновено предложение, скъпи. За привлекателен мъж като тебе си очарователно наивен.

— И старомоден. Винаги съм си мислел, че предложенията са привилегия на мъжа.

— Тогава защо ти е нужно толкова много време, скъпи?

— Да поръчам ли по още един коктейл?

— За да събереш смелост или, за да ме накараш да забравя опасната тема на разговора ни? — попита закачливо тя, когато той направи знак на сервитьора.

— Започвам да се чудя, Фелисия, Ти си мой импресарио. Научен съм никога да не смесвам работата с удоволствието.

— А аз мислех, че си мъж, който сам определя принципите си.

Единствена Фелисия имаше влияние над него и можеше да си позволи да му говори със смесица от самонадеяност и привързаност. Тя имаше силен характер, а това имаше огромно значение в света на шоубизнеса, който изобилстваше от такива личности.

До този момент не му беше хрумвало, че Фелисия може да се интересува от него извън деловите им отношения. Но очите й горяха и в тях се четеше най-древното послание между мъжа и жената. Очевидно отдавна го желаеше. Бе избрала момента, когато вече се бе уморил от повърхностните си връзки с жени, които просто искаха да го използват.

Фелисия бе единствената жена, която не го преследваше, откакто бе станал известен. Доверяваше й се. Всъщност я харесваше и я уважаваше. Той размисли над думите й през останалата част от нощта и накрая реши, че може би е време да спре безкрайния парад от тела, за които всеки мъж би му завидял. Помисли си, че връзката му с жена като Фелисия би могла да му донесе нещо, което хубавиците бяха неспособни да му дадат. Не след дълго скъса с поредната красавица и започна да излиза с Фелисия.

През първата нощ, която прекараха заедно, Гордън разбра, че близостта му с тази способна и красива жена не можеше да запълни ужасната празнота в сърцето и душата му, откакто Джини го беше напуснала. Харесваше Фелисия и ако някога не бе така гибелно влюбен в Джини, може би щеше да се ожени за нея, ала продължи да отлага, не желаеше тя да се пренесе при него и не искаше да се ожени за нея.

Облегна се на парапета и се загледа към залива Санта Моника. Плажът беше безлюден и вълните лениво се разбиваха в брега под лунната светлина. Почувства ледения въздух върху голите си гърди. По дяволите! Защо не можеше да спи точно когато имаше нужда от сън? Чувстваше се твърде съсипан, за да си легне отново. Не би понесъл още един кошмар.

Върна се в стаята и грабна китарата си. Засвири нова мелодия, докато съчиняваше стиховете.

— Заради любовта на една-единствена жена съм готов да започна отначало — тихо изтананика той. Любовта на една-единствена жена може да ми върне радостта от живота.

„Но нея я няма, не идва при мен…

Тъй дълго я чаках, бленувах ден и нощ, нощ и ден…“

Дръпна за последен път струните на китарата. В настъпилата тишина по лицето му се изписа мъка. Беше толкова странно, че въпреки красивите жени, които се бяха хвърляли на шията му през всичките тези години, въпреки Фелисия, глупавият сън му бе доказал, че в живота му никога не бе имало друга, освен Джини. Веднага разбра колко глупаво бе постъпил, като се бе съгласил да се разведат и незабавно я последва в Остин. Именно тогава родителите й му съобщиха, че е мъртва.

Гордън зарови лице в ръцете си. Трябваше да намери начин да забрави миналото! Но как? Предстоеше му турне. Изведнъж се зарадва, защото само когато работеше усилено, успяваше да избяга от самотата и чувството, че полудява.

 

 

Цяла сутрин той се чувстваше напрегнат и неспокоен, сякаш нещо жизненоважно висеше на косъм. Записът, предвиден за следобед, се провали. Не беше доволен нито от себе си, нито от другите. Въпреки че съставът пя, докато момчетата прегракнаха, в ушите на Гордън грубата им, първична музика звучеше блудкаво. Всички в студиото се изнервиха, тъй като той настояваше да повтарят отново и отново.

— Добре, да опитаме още веднъж! — извика Гордън. — И този път, Улф, не искам бас китарата ти да заглъхва.

Улф се намръщи, но кимна към останалите.

— Още веднъж.

Гордън започна да пее, опитвайки се да изрази цялата гама от обзелите го чувства. Дивото преплитане на звуци и високите извивки в песента му, сливането на тонове и съзнателната дисхармония между ритъма и темпото въздействаха много силно, но когато свърши, той проклинаше още по-страшно отпреди. Улф гневно блъсна стола си встрани, изправи се и застана пред него.

— Не знам какво те гризе, Гордън, но аз няма да продължа, докато не се успокоиш — изръмжа той.

— Какво?

— Много добре ме чу.

Улф и другите членове на групата напуснаха студиото и не пожелаха да се върнат въпреки обещанията на Гордън да овладее раздразнението си.

 

 

А в Хюстън Джини лежеше на носилка в претъпканата стая за спешни случаи и се бореше за живота си. Усетила плах допир до ръката си, тя изстена и отвори очи. Сред ослепително ярката светлина изплува тъмнокосо познато лице.

— Мелани…

— Не се опитвай да говориш. Скоро отиваш в операционната — каза разтревожено дъщеря й.

— Трябва да ти кажа… толкова много неща.

— Имаш цял живот пред себе си, мамо. Ще се оправиш. Всички лекари са единодушни…

Силна болка я преряза в областта на корема, там, където се бе врязал воланът на колата. Джини се опита да помръдне, но пребледня от усилието.

— Ще умра…

— Не, мамо! Не можеш да ме оставиш сама.

Пристигна санитарят, за да откара носилката в операционната. Джини се втренчи в дъщеря си.

— Трябва да ти кажа нещо…

— Какво, мамо?

— За баща ти.

Решителният, изпълнен с ужас глас на Джини още повече уплаши Мелани, че майка й няма да оцелее. Тя здраво стисна ръката й. Тръгна до носилката, като смаяно слушаше.

— Няма да бъдеш сама. Баща ти ще се грижи за теб.

— Но аз дори не знам къде да го търся! В Тексас сигурно има милиони на име Кинг.

— Не… Не… Не Кинг… — Гласът на Джини заглъхна.

— Какво? Мамо, не те чувам.

— Не се казва Кинг, скъпа моя. Знам, че ти звучи невероятно. Но… Сега… Твоят баща е Гордън Джекс.

— Гордън Джекс!

Та това звучеше фантастично! При други обстоятелства Мелани не би повярвала. Но Джини продължи да говори.

— Ако умра, трябва да го намериш. Мелани, той дори не знае, че съществуваш. Мисли, че съм мъртва. Моля те… Може да не ти повярва. Няма да му бъде лесно да приеме, че има дете, а през всичките тези години не е знаел за него. Разбираш ли, скъпа, той мисли, че съм мъртва. Мелани…

— Да, мамо?

— Помоли го да ми прости…

Хиляди въпроси напираха в момичето, но в този момент носилката се плъзна между двете метални врати и отнякъде се чу любезен глас:

— Не можеш да влезеш, скъпа!

Мелани не спря, докато някой не я хвана здраво в прегръдките си. После тя изгуби самообладание и започна да се мята и извива като хванато в капан животинче.

Острият й вик прониза тишината в болницата.

— Моля те, мамо, не умирай!