Ан Мейджър
В морето от лица (10)

Десета глава

— Госпожо Джекс, трябва да седите неподвижно — раздразнено й напомни Роланд.

— Извинете… — Джини упорито се стараеше да не мърда, докато Роланд довършваше грима й, но бе толкова нервна заради приема, че това бе практически невъзможно.

О, защо бе позволила на Фелисия да я убеди гримът й да бъде направен от професионалист, и то точно преди началото на приема? И защо изобщо й бе позволила да я убеди за приема? И без това самата Фелисия бе подготвила всичко.

— Готово! — каза Роланд и остави четката.

— Най-после! — скочи Джини.

— Няма ли поне да се погледнете в огледалото? — смая се той, непривикнал към такава липса на суета у клиентите си.

— О, да…

От огледалото й се усмихна екзотично изискано създание с диви кестеняви къдрици и изтеглени бадемови очи. Тя едва се позна. Чувстваше се почти като Пепеляшка в нощта на бала.

— Чудесно! — промърмори тя. — Никой няма да ме познае.

Роланд засия, поласкан от изказването й.

 

 

Приемът трябваше да започне в шест. Джини намери Фелисия и уредника господин Дюмон потънали в разговор. По смръщените му вежди беше очевидно, че тя изливаше поток от нареждания, докато двамата проверяваха сребърните подноси, преливащи от миниатюрни пици, сандвичи, тарталети и печени пилешки крилца. Джини се скри зад дърветата. Както винаги, когато Фелисия бе наблизо, тя се почувства като гостенка. Дори този прием щеше да бъде на Фелисия, а не неин.

Решила, че няма смисъл да разговаря с господин Дюмон, Джини се качи да се преоблече. Беше все още в халата си, когато Гордън излезе от студиото. Беше се трудил цял ден над нова песен и в очите му се забелязваше умора. Носеше кутия, вързана с червена панделка. Приближи се, подаде й кутията и я целуна. Хартията бе обвита в целофан и в нея лежеше най-прекрасната орхидея от слонова кост, която Джини бе виждала в живота си.

— О, Гордън, прекрасна е! — прошепна тя смаяно.

— Не повече от теб… — гласът му бе нежен и очите му я изпиваха. — Ще се радвам, когато всичко свърши и ти престанеш да бъдеш топка нерви… — той вдигна брадичката й и се вгледа по-внимателно в нея. — Какво си направила? Изглеждаш по-различна.

— Само по-различна ли? — Джини почувства леко разочарование. Чувствителният Роланд би бил ужасен.

— Изглеждаш чудесно, разбира се, но аз предпочитам обикновения ти вид, усмихна се весело Гордън.

— Опитах се да изглеждам като съпруга на кинозвезда…

Ръката му обви талията й.

— Колко пъти трябва да ти кажа, че не искам съпруга на кинозвезда! Искам теб…

Той посегна да я целуне, но преди устните му да докоснат нейните, Джини отскочи встрани.

— Ще развалиш червилото ми! — прошепна извинително.

— Разбираш ли сега какво имам предвид! Харесвам те повече, когато си достъпна за целувки.

— Ще можеш да ме целуваш след приема.

— Ще има какво да очаквам с нетърпение тази вечер.

— Значи цялата тази екстравагантност е напразно?

— Точно това се мъча да ти обясня от няколко седмици, Джини!

— Винаги си давал този прием. Просто не исках да променяш начина си на живот заради мен.

— Дори когато аз самият искам да го променя? Надявам се, че след като понесеш един от цирковете на Фелисия, няма да съжаляваш, че няма да се повтори. Отвори си подаръка Джини, или ще помисля, че не ти харесва.

Под усмихнатия му поглед тя отвори кутийката, но преди да успее да изрази възхищението си от подаръка, на вратата се почука. Влезе Фелисия, безкрайно елегантна в черната си копринена рокля, обсипана с пайети.

— Всичко уредено ли е, Фелисия?

— Имам нужда от теб, Гордън. Трябва да слезеш долу — резкият й тон съдържаше заповед. — Някои от гостите ти пристигнаха и президентът на „Астро Рекърдс“ иска да разтоваря лично с теб за причините, поради които се отказваш от турнето си — очите й стрелнаха Джини.

— Добре — промърмори той.

Фелисия го хвана собственически за ръката и го поведе надолу.

Джини се загледа след тях и сърцето й се изпълни с отчаяние. Те изглеждаха като създадени един за друг. Фелисия знаеше как да подпомага кариерата му и блестеше във всичко, което плашеше Джини.

Тя погледна към очарователното бяло цвете, но радостта й от подаръка бе изчезнала. Преоблече се мълчаливо. Забоде орхидеята върху бялата си рокля и излезе в солариума, където можеше да чува музиката и смеха на гостите. Приемът бе започнал без нея. Дали изобщо щеше да липсва, ако останеше в стаята си?

Когато най-после слезе долу, празненството бе в разгара си. Къщата блестеше от разноцветната тълпа. Фелисия и Гордън не се виждаха никъде. Джини се промъкна незабелязано сред множеството и се шмугна зад група дървета в гората на Фелисия. Оттам виждаше танцуващите. Зад гърба й се чу дълбокият глас на Джеймс Сторм.

— Криеш ли се, Джини?

Тя виновно се извърна. Нима бе толкова очевидно?

— Няма нужда да си тръгваш само заради мен. Две актриси, прочели сценария за следващия ми филм, ме преследват.

— А аз си помислих, че си дошъл, воден от братска любов!

— Братската любов не спада към добродетелите ми…

Музиката спря и се чуха удари на барабани. Беше един от нашумелите хитове на Гордън — солото беше диво и невероятно бързо. Джини се обърна и видя Фелисия в блестящата си черна рокля да извежда Гордън на дансинга в кръга от светлина. Не изглеждаше той да се съпротивлява. Усмихна й се, когато тя започна съблазнително да извива тялото си в бесния ритъм на барабаните. Около тях се образува кръг от зрители, когато Гордън също започна да танцува.

Двамата бяха великолепна двойка. Всички спряха да говорят, за да ги гледат. Той се движеше с грацията на пантера. Фелисия бе ослепителна. Тя се приближи и хвана върха на вратовръзката му. В лъчезарните й очи имаше необуздана покана. Джини забеляза иронично повдигащите се вежди на гостите. Почувства как вътре в нея нещо умира.

Песента продължаваше, сякаш нямаше край. Или само й се струваше, че вечно ще танцуват в това диво, безумно темпо? Изведнъж музиката спря и Фелисия падна в ръцете му, а косата й се разля като златен душ по рамото му.

— Не трябва да отдаваш на танца голямо значение, Джини — забеляза нежно Джеймс. — Всяка година Фелисия танцува с него именно на тази песен. Това е традиция.

Джини нервно се изсмя. Как би могла да се приспособи към този преситен от удоволствия свят, където подобни представления бяха нещо съвсем естествено? Джеймс взе ръката й в своята.

— Мило момиче, това беше представление за публиката! Фелисия винаги е получавала само това. И само това е искала. За Гордън обаче то не е достатъчно. Не можеш ли да разбереш? Ето защо той иска да се върнеш при него. Ти си единственото истинско нещо в живота му, освен музиката.

Джини си пое дълбоко дъх и стисна ръката му.

— Много си мил, Джеймс… — тя се повдигна на пръсти и го целуна леко по бузата.

Зад тях се чу хладният глас на Гордън и Джини бързо се отдръпна.

— Ето къде си била! — ръцете му собственически се обвиха около талията й. После се усмихна пресилено. — Джеймс, трябваше да размисля по-добре, преди да те поканя. Защо не дадеш възможност на някоя от твоите кинозвездички да те спипа? — тонът му бе весел, но Джини усещаше, че съвсем не се шегува.

— Пази Боже! — отвърна Джеймс сухо и изчезна в тълпата.

— Защо се забави толкова? — прошепна Гордън в ухото й.

— Страхувах се — отвърна тя сковано.

Той нежно я погали по бузата. Сърцето й бясно заби, когато очите й срещнаха дълбокия му пламенен поглед.

— Страхувала си се? О, предполагам, че първия път всеки би се изплашил. Но не би трябвало да се боиш.

— Не се чувствам в свои води.

Студенината й започваше да го нервира.

— Пак ли започваш? Ти си моя жена!

— Не и в момента.

— Въпрос на дни.

— О, Гордън! Не е толкова просто.

— За мен е просто! — той я поведе към дансинга. Силно стискаше ръката й, едва сдържайки гнева си. — Нима смяташ да ме караш да чакам цяла вечност?

— Хората ни гледат — прошепна Джини.

Гордън само я притисна още повече към себе си и стегнатите му мускули се врязаха в плътта й.

— Не им обръщай внимание!

— Не мога да танцувам като Фелисия.

— Не искам да танцуваш като нея.

— Преди малко ми се стори, че танцът ти доставя огромно удоволствие.

— Идеята беше нейна.

— Но ти я прие!

— Не можех да те намеря… — устните му докоснаха косата й. — Джини, за мен това няма никакво значение.

— Но за мен има!

— Скъпа, извинявай!

— Беше толкова страстен с нея…

— Чувствах се сякаш съм на сцената. Бях се слял с представата за мен. Това е всичко — тя вдигна глава. Дали нежната убедителност в пламенните му очи я караше така да се задъхва или просто танцът? Каквото и да беше, Джини бе покорена напълно. — Ако искаш да уволня Фелисия, ще го направя, Джини, макар че ще ми струва цяло състояние да прекратя договора, а и тя наистина си разбира от работата.

— О, видях… Наистина работи много ентусиазирано!

— Престани! Фелисия не ме интересува като жена и никога вече няма да танцувам с нея, ако това те разстройва.

— Това не е единственото нещо, което ме разстройва…

Сърцето й се качи в гърлото. Те се завъртяха по дансинга в серия от бързи кръгове. Пред погледа й неясно се мерна декоративно дърво, група приятели на Гордън от звукозаписното студио, златисторуса жена в черни пайети… Когато музиката спря, двамата отидоха в противоположния ъгъл на стаята, далеч от Фелисия, и застанаха пред огромните прозорци с изглед към океана. Хората ги заглеждаха, някои от жените с открито любопитство, други — с лека завист или надменност. Той здраво стискаше ръката й, така че не можеше да избяга. Някаква знаменитост му махна за поздрав от другия край на стаята. Красива жена с червени джинси сърдечно му се усмихна.

— Гордън, няма нужда да се безпокоиш за мен. Обърни внимание на приятелите си — помоли Джини. — Фелисия е поканила толкова много видни личности. Сигурна съм, че искат да поговорят с теб.

— Не бъди толкова глупава — натърти той и отново я поведе към дансинга.

— Страхувам се, че както обикновено ти влияя ужасно, като ти преча да изпълняваш задълженията си на домакин. Утре Фелисия ще бъде бясна.

— Изобщо не ме интересува.

Гордън я завъртя и я изведе на терасата, където двамата незабелязано се скриха в сянката. Спряха да танцуват, но той я задържа в прегръдките си. Музиката продължаваше да свири. Сладък мирис на жасмин, нежно увил се около цветарниците, изпълваше въздуха. Тя усещаше как върховете на пръстите му нежно галят шията й и почувства как кожата й пламна.

— Студено ли ти е? — ръката му се плъзна надолу по голия й гръб. Джини безмълвно поклати глава, макар че отново потрепери. Опита се да не обръща внимание на нежно галещите я ръце, но беше невъзможно. — Искам тази вечер да ми кажеш какви са бъдещите ти планове, Джини. Опитах се да бъда търпелив, ала не издържам повече. Преди няколко дни се обади директорът на училището ти и каза, че си подписала договора си за следващата учебна година. Продължих да чакам, но ти не ми каза нищо. Всеки път, когато те питах, ти отклоняваше въпроса.

— Защото не зная, Гордън…

— По дяволите! Отговори ми, Джини! Желая те толкова много! Не мога да продължавам да живея в неизвестност…

— Добре, Гордън. Ще реша тази вечер. Обещавам. Веднага щом приемът свърши. Но искам да остана сама за известно време.

Той се поколеба. Някой го извика от терасата над тях.

— Добре… няма да те карам да прибързваш — нежно целуна кестенявите й къдрици и се качи горе.

След малко Джини се върна в къщата. Мина през тълпата, където всички бяха прекалено заети да си правят взаимно впечатление, за да й обърнат внимание. Взе чаша шампанско от сребърния поднос, който й предложи сервитьорът, и бавно отпи, потънала в собствените си мисли. Дали да остане с Гордън? Ако той я желаеше, какво значение имаше дали ще се вмести напълно в неговия свят? Може би наистина се нуждаеше от съпруга, която нямаше нищо общо с този начин на живот. Нима една бурна година с него не се равняваше на цяла вечност живот в самота? А трябваше да мисли и за Мелани. Гордън беше великолепен баща.

Джини остави полуизпитото шампанско на мраморната полица на камината. Трябваше да го намери и да поговорят. Не можа да го открие. Търси навсякъде в къщата и по терасите, но той бе изчезнал. Накрая попита Клей и Фона. Фона пренебрегна предупредителния поглед на Клей и подхвърли лукаво:

— Защо не провериш долу на брега, скъпа?

— О, благодаря ти, Фона! — и Джини се втурна по грубите дървени стъпала към мекия пясък.

Внезапно чу гласове и замръзна на място. Висок мъж и стройна жена стояха до скалите в дълбоката сянка на няколко палми. Обсипаната с пайети рокля на Фелисия проблясваше на лунната светлина. Остра болка прониза Джини. Тя мигновено разпозна двойката. Някакъв инстинкт я предупреди да не издава присъствието си. Нищо не бе в състояние да я накара да се отдалечи, колкото и виновна да се чувстваше.

— Гордън, Джини нанася съкрушителни удари върху представата на хората за теб! Чу какво каза Джо Саймън.

— Може би съм надраскал ергенския образ.

— Гордън, двамата с теб имахме чудесни отношения, преди тя да се появи. И може би отново ще ги имаме, ако си отиде. Ако искаш брак, то защо с нея? Защо не с мен? Джини не знае елементарни неща, например как да се държи пред журналистите, как да осъществява контакти с влиятелни личности. Не може дори да организира един прием. Тази вечер щеше да бъде пълен провал, ако я бях оставила тя да го подготви. И най-лошото е, че това изобщо не я интересува!

— Разбира се, че я интересува. Нима би могла да свикне за по-малко от месец, и то след всичко, което е преживяла… На мен ми трябваха години.

— Джини те погубва, Гордън! Не мога да стоя отстрани и да гледам как унищожава онова, което сме изградили заедно!

— Тя обича мен. Ти обичаш това, което съм.

— Нима е толкова лошо? Задай си въпроса кой е направил повече за теб, Гордън? Кой би могъл да направи повече? Аз те направих звезда. Наистина ли искаш да захвърлиш всичко!

— Не.

— Целуни ме, Гордън, за последен път…

В безмълвната тъмнина Джини почувства неизпитвана досега болка. Вятърът леко зашумя в клоните на палмите, но тя долавяше само продължителната тишина между мъжа и жената в близката сянка. Представи си как той впива устни в устните на Фелисия, как ръцете му се плъзгат по тялото й… Обърна се и се втурна обратно към къщата.

Фелисия наистина го бе превърнала в звезда. Какво бе направила Джини за него? Какво би могла да направи? Фелисия бе права. Дори и да не го обичаше така силно, както Джини, тя можеше да му даде нещо много повече от любов. Ако Джини си отидеше, Гордън може би щеше да бъде щастлив с Фелисия. Трябваше да го напусне, точно както бе направила преди толкова години, и то поради същата причина — не беше жената, от която той наистина се нуждаеше.

Докато си проправяше път през претъпканата стая, я блъснаха някакви непознати, избухнали в смях. Дробовете й се изпълниха с цигарен дим и тя усети мириса на скъпи парфюми.

В другия край на стаята видя Джеймс, подпрял отегчено на стената. До него стоеше червенокоса красавица. Започна нова песен с барабани, точно толкова диви и примитивни като онези, на които бяха танцували Фелисия и Гордън.

Изведнъж Джини осъзна, че не може отново да избяга просто така. Гордън бе твърде упорит, за да я остави да си тръгне толкова лесно. Трябваше да направи нещо ужасно, с което да го накара да се откаже от нея.

Тя срещна очите на Джеймс и задържа погледа му. Устните й бавно се извиха в прелъстителна усмивка. По лицето му се изписа учудване, когато тя тръгна към него.

— Джини, какво има? — попита Джеймс. — Плакала ли си?

— Нищо няма. Всичко приключи — отвърна загадъчно тя. Сграбчи края на вратовръзката му и наведе лицето му към своето, както бе видяла да прави Фелисия, когато танцуваше с Гордън. Посегна съблазнително, свали очилата му и ги сложи в джоба му. Постави ръце на гърдите му. — Разбирам защо казват, че си най-сексапилният мъж в Холивуд — промърмори Джини.

— Хей, какво става с теб? — прошепна Джеймс, искрено изненадан.

— Не можеш ли поне да се направиш, че ме харесваш?

— Какво?

— Ти си единственият човек, който може да ми помогне — каза тя с тих, отчаян глас. — Защото Гордън ревнува единствено от теб. Напускам го, Джеймс, и не искам да се опитва да ме върне. Искам да танцуваш с мен така, както той танцуваше с Фелисия.

— Искаш да ме използваш, за да го накараш да ревнува?

— Надявам се да бъде нещо повече от ревност.

— Той ще ме убие!

— Сигурно ще бъде бесен. Искам до такава степен да го разгневя, че да ме остави да си отида.

Джеймс изглеждаше скептично настроен.

— Нали си ми приятел, Джеймс?

— Не знам защо ми се иска да не бях… — усмихна се той.

— А след като танцът свърши, Джеймс, ще ме откараш на летището с най-луксозната си кола, за да сме сигурни, че ще привлечем журналистите.

— Искаш да кажеш, ако изляза жив оттук?

— Не се безпокой. Аз ще те защитавам…

Като продължаваше да го държи за вратовръзката, Джини го заведе в центъра на дансинга. Започнаха да танцуват в такт с дивия безумен ритъм на песента. Гостите се скупчиха да ги гледат. Джини долавяше необикновено силния магнетизъм на Джеймс, но сякаш бе имунизирана срещу него. Другите жени го гледаха хипнотизирани.

Презрамките на бялата й рокля се свлякоха от раменете й, ала тя не си даде труд да ги вдигне. Светлината блестеше в косата й. Грациозното й тяло се извиваше, копринената й рокля се вдигаше нагоре и разкриваше стройните й крака. В танца й имаше страст, дива, сляпа страст на лудо влюбена жена, готова да жертва собственото си щастие заради щастието на любимия си. Мъката и увлечението й докоснаха сърцата на всички, но те погрешно решиха, че обектът на любовта й бе Джеймс.

В този момент, когато танцът достигна върховната точка на лудешките барабани, Гордън влезе от терасата. Търсеше Джини. Очите му се спряха на чувствено танцуващата двойка. В плътно прилепналата си рокля тя излъчваше младост и женственост. Желанието го разкъса като острие на нож. Заедно с него нахлу и дълбок стаен гняв. Музиката спря. Джини се наведе напред и целуна Джеймс продължително. Високото стройно тяло на Сторм изглеждаше като слято с нейното. Убийствена омраза изпълни Гордън.

Когато тя вдигна лице, златистокафявите й очи го потърсиха. Погледите им се срещнаха и сякаш останаха приковани един в друг за цяла вечност. Най-после тя отмести очи от сгърченото му от мъка лице, хвана ръката на Джеймс и двамата изтичаха навън.

Гордън се втурна след тях през претъпканата стая. За един миг животът му се превърна в ужасен ад, Джини преднамерено го бе унижила. Защо? О, Господи, какъв глупак е бил! Беше й повярвал, когато бе казала, че Сторм й е само приятел. Възможно ли бе и Джини да е като всички останали жени, които го използваха?

Той изтича навън. Отвсякъде се тълпяха репортери. Просветнаха светкавици, за да запечатат личното му страдание за ненаситния апетит на гладните за клюки читатели. Пред лицето му изникваха микрофони.

— Бившата ви съпруга ли беше с Джеймс Сторм?

— Дали ще ви напусне заради него?

Гордън блъсна журналиста встрани и хукна към къщата на Джеймс. Вратата на гаража се отвори и блестящата спортна кола на Сторм профуча покрай него. Джини бе хванала здраво свободната му ръка.

— Получихме отговора, момчета! — извика журналистът.

— Аз също — изръмжа през зъби Гордън.

Надяваше се никога повече да не я види.