Мейв Харън
Материал, подходящ за съпруг (27)

Глава 27

Клио седеше мълчалива и прегърбена в колата на Ангъс, притиснала раницата към гърдите си като бежанка, вкопчила се в последните си вещи на този свят.

— Да пусна ли малко музика? — внимателно я запита той. — Мога да хвана някое столично радио.

Момичето поклати глава и продължи да гледа през прозореца.

— Какво да кажа на мама?

— Май нямаш голям избор, нали?

— Но тя обича Люк — в гърлото й напираше ридание.

— Не толкова, колкото обича теб.

— Ами ако не ми повярва?

— Клио — гласът на Ангъс вдъхваше увереността, която изчезна от живота на Клио след раздялата на родителите й. — Ще ти повярва.

— Но ще се почувства наранена.

Настъпи миг на мълчание, докато профучаваха покрай тъмните очертания на Възвишенията.

— Да, ще бъде наранена. Но вината не е твоя. Аманда е голям човек. Ще се съвземе. А и първата й грижа ще е ти да си добре. Почти стигнахме до къщата на майка ми.

Клио видя познатия силует на къщичката на пазача с алеята отвъд. Ангъс й отвори вратата на колата и тя го последва нагоре по пътеката. Отвори им нощната сестра.

— Как е майка ми? — запита Ангъс, като махна на момичето да го последва.

— Отпаднала е, но спи спокойно.

— Клио, имаме стая за гости — Ангъс я поведе нагоре и отвори вратата срещу стълбите. — Струва ми се, че тук ще ти е по-добре, отколкото в голямата къща. Тя става доста страшничка нощем. Искаш ли да пийнеш нещо топло? Мляко с бисквити?

Този път Клио нямаше нищо против да се отнасят с нея като с дете.

— Ще бъде чудесно.

— Ще помоля госпожа Нортъм да ти донесе. Прави бисквитите сама, а майка ми се храни като мушица. А какво ще кажеш за бутилка с гореща вода?

Клио плахо се усмихна. Чувството на омърсеност, уплаха и отчаяние, което я беше връхлетяло след нападението на Люк, най-сетне започваше да изчезва. Ангъс излъчваше невероятно усещане за сигурност. В ума й изплува изразът „сигурен като къща“. Той ги строеше, а това вероятно бе нещо повече от съдба.

— Благодаря.

— Тогава лека нощ. Опитай се да поспиш. Аз ще отида в къщата, но там има телефони във всяка стая. Ще се опитам да се обадя и на майка ти. Сигурно ще се тревожи къде си.

Клио тъкмо се чудеше каква ли гадна история щеше да скалъпи Люк, за да обясни отсъствието й, когато млякото и бисквитите пристигнаха, заедно с горещата бутилка. След пет минути вече спеше.

Ангъс надникна в стаята на майка си да провери дали е добре. Гласът на Изобел се обади от мрака:

— Е, каза ли на Аманда каквото се разбрахме?

— Не още, маме.

И Ангъс усети в стомаха ужасно, болезнено предчувствие, че тя вече никога няма да му прости, а още по-малко — да отвърне на любовта му.