Мейв Харън
Материал, подходящ за съпруг (13)

Глава 13

Концертът беше прекрасен. Аманда почти очакваше да е единствената надхвърлила тридесетте посетителка сред море от младежи, но залата беше претъпкана с хора на всякаква възраст. Известната ирландска група, която оглавяваше афиша, изсвири смесица от съвременните си най-успешни песни и тъжни традиционни балади, някои от които бяха толкова вълнуващи, че Аманда тихичко се разхлипа в кърпичката си. И не можа да повярва, когато обявиха, че като изненада през втората част към тях ще се присъедини Бан Макгафри, един от любимците на Аманда.

— По дяволите! — неволно се изпусна Аманда. — Та аз имам всичките му албуми още от „Дни на планетата“.

— Аха! — подразни я Люк, докато вървяха по пустия бряг, след като концертът бе свършил подир четвъртия бис. — Тайна почитателка на Макгафри, а?

Аманда все още тайничко се пощипваше, за да се убеди, че наистина е гледала Бан, своя герой, на живо в Лейнтън.

Люк внезапно я взе в прегръдките си и започна да танцува с нея на алеята, запял най-известната песен на Бан Макгафри с поразителна дарба на имитатор.

— Господи — прошепна Аманда, наслаждаваща се на усещането от близостта му, — ти си можел и да пееш!

Осъзнаваше факта, че ги наблюдават различни почтени лейнтънци, извели кучетата си на разходка, но разбра, че пет пари не дава.

— Горе-долу — Люк сви рамене с преувеличена скромност. — Но ти не знаеш много неща за мен — спря под светлината на уличната лампа. — А аз не знам много неща за теб — загледа я втренчено, внезапно сериозен, сякаш можеше да проникне в тайните на душата й само като я гледаше в очите. — Везни — обяви той.

Аманда стреснато се засмя. Наистина беше зодия Везни.

— Надничал си в шофьорската ми книжка! Не вярваш на тия глупости, нали?

— Добре, признавам, че надникнах. Но да, вярвам, аз съм Скорпион — самоуверен, властен, сексапилен… затова трябва да вярвам — тръгнаха пак, ръката му я обвиваше. До тях луната очертаваше бяла пътека на оптимизъм към тъмната линия на хоризонта. — Слушай, хайде да направим патентования тест на Люк Найт за сходство на характерите, гарантирам, че няма да ни каже нищо, но поне ще е забавно. Първи въпрос. Любима книга?

— „Далеч от шумната тълпа“ от Томас Харди.

— Хммм. Значи се идентифицираш със самовлюбена кокетка, която си играе с чувствата на добър и почтен мъж, а се оставя да бъде прелъстена от неверен, но секси тип, а?

— Не бих го формулирала така — възпротиви се Аманда.

— Любим филм?

— „Не гледай сега“.

— Мрачни събития в есенна Венеция, с една от най-еротичните сцени в историята на киното. Мисля, че тук долавям определена картина.

Аманда се засмя, харесваше й флиртът в играта.

— Любим певец? Е, за един от тях вече знаем. Виден ирландски певец и пияница. Любима сексуална поза?

Аманда прехапа устни.

— Не, може би ще се спрем на това по-късно. Любима картина?

— Всичко от Матис.

— Аха. Ярки цветове, стил, но и малко еснафско.

— Как смееш! — сгълча го Аманда, точно когато Люк отново я притегли в обятията си и силно я целуна по устните. Аманда усети, че тялото й отвръща, въпреки студената нощ и неудобството четиридесет и една годишна майка на две деца да се натиска край брега.

Когато Люк плъзна едната си ръка под сакото й, тя забрави всичко — къде са, възможността Роуз, Бети или някой друг почтен местен жител всеки момент да мине край тях, дори факта, че поради силния студ краката й на тънките токчета бяха изгубили чувствителността си.

— Ей — най-сетне каза тя, докато все още можеше да говори разумно. — Не ми каза за своите любимци.

— Чехов. „Казабланка“. Жак Брел. Хокни, нищо, че го провъзгласяват за опора на поп арта. А сега — опита се да я целуне отново, но тя се отдръпна със смях, — докъде бяхме стигнали?

— От всичко това не можах да разбера какъв си всъщност.

— Може би ще трябва да се поровиш по-дълбоко — той взе ръката й и я плъзна надолу по тялото си.

— За мен ще е удоволствие, но мама ме е учила да не го правя на първа среща. Особено на обществено място и под пронизващ вятър.

— Това не е първата ни среща. Пък и имам чувството, че те познавам от седмици, от месеци, от времето, когато дори не се познавахме.

— Ухажване в астрален план? Все пак — тя внезапно потрепери — тук е направо убийствен студ.

Люк дяволито се усмихна.

— Тогава ще е най-добре да те изпратя до вас.

Вървяха бързо, отчасти заради студа, но и защото Аманда чувстваше, че й трябва време да помисли. В онзи миг под уличната лампа бе изпитала по-голяма възбуда, отколкото си спомняше от години. В ума й изплува друго лице, маскирано като шейх, с очертани с въглен стоманеносиви очи. Добре де, беше се почувствала възбудена и с Ангъс, но онова положително щеше да бъде катастрофална връзка за една нощ. По изключение изпита благодарност към бившия си съпруг за намесата му в живота й.

— Искаш ли да влезеш? — запита тя, като стигнаха до къщата. — Опасявам се, че майка ми е тук, а и Клио може да се е върнала.

Люк изглеждаше, като че ли се кани да откаже, но изведнъж прие.

— Здравей, мамо — поздрави Аманда. — Всичко наред ли е?

Хелън гледаше „Сексът и градът“.

— Този филм е безобразен — обяви тя, след като ги поздрави. — Поразена съм, че не са го забранили. По кой канал върви? Ще пиша, да се оплача.

— По четвърти канал — отвърна Аманда, която много добре познаваше майка си. — Не се тревожи, хващаш го.

Хелън се изпъчи с огромно достойнство.

— Ще гледам да не забравя да им се обадя, да се оплача. Добре ли прекарахте?

Аманда забеляза, че половината дневна е необичайно подредена. Хелън вероятно беше решила, че не може да понесе хаоса, и бе започнала да разтребва, но бе спряла изведнъж, сигурно след започването на филма. Изправена пред дилемата да рови под възглавниците на канапето и да търси изгубени предмети или да гледа „Сексът и градът“, не беше се колебала дълго.

— Шон добре ли е?

— Чудесно. Прекара по-голямата част от вечерта в съставяне на някаква нещастна футболна лига.

По стълбите се чу тътен и се яви Шон в раирания червено-черен халат на „Манчестър Юнайтед“.

— Здрасти, мамо! Направих страхотна диаграма на пропуснатите от Бартез голове, сравнени със спасените през целия сезон.

— Браво. Това звучи доста сложно.

— Отне ми часове. Искаш ли да я видиш?

Аманда усети, че й се вие свят.

— Благодаря, миличък, но не точно сега. Утре сутринта.

Шон знаеше, че номерът му няма да мине, но направи последен опит.

— Сигурен ли си, че не харесваш футбола, Люк? — запита с надежда той.

— Не си падам много — Люк се ухили с момчешката си усмивка. — Така и не можах да схвана правилото за засадата.

— Ще ти го обясня, ако искаш — любезно предложи Шон.

— Може би друг път. Време е да си лягаш.

— Още преди часове беше време — злобно вметна Хелън. — Ако Аманда беше научила тези деца на поне малко дисциплина, той отдавна щеше да е в кревата. Между другото Клио още не се е прибрала. Трябва да внимаваш с това момиче. Държи се много особено.

— Как така? — Аманда не искаше да обсъжда проблемите на Клио пред Люк, но беше толкова разтревожена за дъщеря си, че не можа да се сдържи.

— Потънала е в меланхолия като същинска Офелия. Не пожела да вечеря. Едва процеди няколко думи. Продължава да носи онзи пуловер, дето прилича на огромна торба за прахосмукачка. Ако питаш мен, не е същата, откак се върна от онази скиорска ваканция. Както и да е, време е да се прибирам — изгледа Люк със закачливи пламъчета в очите. — Искате ли да ви закарам, Люк?

— Не, благодаря — отвърна Люк с радваща липса на колебание. — Обичам да вървя пеш.

— Няма ли да ми предложиш чаша кафе? — запита той, след като Хелън си тръгна.

Аманда напълни с кафе цедката на италианската си кафеварка и завинти капака.

Люк я последва в кухнята и я притисна в плота, от очите му бликаше смесица от смях и обещание. Взе ръката й и я целуна по нежната кожа от вътрешната страна на китката.

Аманда потрепери.

Той я притегли в прегръдките си.

Никой от двамата не забеляза кога входната врата се затръшна, а в същия миг изкипя кафеварката.

— По дяволите, каква е тая воня? — запита Клио, когато двамата отскочиха един от друг. Пресегна се и изключи газовия котлон. — Следващия път, като решите да се натискате, не забравяйте да изключите газта. Ще избиете всички ни.

Обърна се и тичешком се качи горе.

— Извинявай. Майка ми е права, напоследък се държи доста особено.

— От друга страна, може и да не е особено. Сигурно не е приятно да завариш майка си… как го каза тя… да се натиска, особено на нейните години — за секунда млъкна. — Тя има ли си приятел?

— Всъщност не. Никога не се е интересувала от момчета. Винаги е изглеждала някак недоразвита в сравнение с връстниците си — внезапно млъкна. Не беше сигурна, че е редно да обсъжда Клио по такъв интимен начин. Но трябваше да поговори с някого. — А после, докато беше на ски, изведнъж открила, че се променя и че мъжете и момчетата започват да я заглеждат.

— И харесва ли й?

— Не, мисля, че не й харесва.

— Хайде де.

— Наистина мрази да я заглеждат по сексуален начин. С изключение на едно момче. Млад французин, учител по ски. Май наистина го е харесала. Но останах с впечатлението, че за него е била просто бройка. Зарязал я заради някаква германка с богат баща.

— Навсякъде едно и също. Бедното дете. Толкова е хубава.

— Да — Аманда се усмихна с внезапна гордост. — Всъщност е направо великолепна, стига само да го съзнаваше.

Люк, изглежда, усети, че са прекарали доста време в обсъждане на Клио.

— Значи се е метнала на майка си.

Аманда се протегна, внезапно усетила умората от деня, от непрестанните тревоги. Прииска й се животът й да не бе толкова сложен и да можеше да си легне с Люк, както правеха другите хора. Целуна го лекичко по устните.

— Май е време да тръгваш.

— Добре. Разбирам кога не съм желан.

— Стига си проси комплименти — избута го нежно към вратата и спря за една последна целувка.

След като си отиде, тя угаси лампите долу и се качи да види Клио. Почука тихичко на вратата й. Стаята на дъщеря й обикновено беше забранена зона — факт, удостоверен от огромния червено-черен надпис, който сама беше направила и залепила на вратата „Не влизай“.

Към центъра на надписа сочеше стрелка, а там бяха добавени думите „Важи най-вече за мама“.

Тази стая беше неизменен повод за разправии между тях. Аманда направо превърташе от навика на момичето да хвърля дрехите си по пода, под леглото, зад пердетата и въобще навсякъде, освен в гардероба или чекмеджетата. Писалището, където би трябвало да си приготвя уроците и особено да преговаря за тестовете, беше отрупано с гримове, младежки списания, компактдискове, извадени от кутиите, и обвивки от шоколад. Последното доказателство за обитаването й от тийнейджърка беше задушливата воня на непрани дрехи и чорапи от тренировки, която блъсна Аманда, щом отвори вратата.

— Клио! Клио, миличка. Мога ли да вляза? — Аманда знаеше, че трябва да се скара на дъщеря си за грубото й избухване долу, но някакъв инстинкт я накара да се въздържи. Клио вече си беше легнала, бе се завила така, че се виждаше само върхът на главата й. Беше гушнала дърпащата се котка, която мяукаше в знак на протест, демонстрираща пълната липса на съчувствие, характерна за котките. На възглавницата до Клио лежеше розовият заек, който се пазеше от бебешката й възраст и който обикновено се търкаляше забравен и изоставен на един рафт върху книгите.

Аманда седна на леглото.

— Клио, миличка, всичко наред ли е?

В отговор дочу изхлипване.

Моментално почувства вина да не би това да се дължи на появата на Люк в живота й, посегна и погали дъщеря си по главата.

— Клио, детето ми, какво има? — Хелън имаше право, Клио се беше променила, откак се върна от пътуването. — Нещо свързано с Жил ли?

При споменаването на Жил Клио седна, лицето й беше набраздено от сълзи и се хвърли в прегръдките на Аманда, като смачка негодуващата котка.

— О, мамо, каква глупачка бях! Всъщност изобщо не исках да спя с него, но той се държа ужасно с мен, нарече ме тъпа малка девственица и каза, че повечето момичета на моята възраст биха се срамували дори да признаят, че още не са лягали с момче.

Студена, разяждаща ярост към арогантния младеж обзе Аманда, заедно с още по-силната ярост към бившия й съпруг, че не бе усетил какво става под носа му и дори бе стигнал дотам да обърне всичко на шега.

— Няма нищо, миличка. Той е бил нахален и невъзпитан, това е всичко. Повечето момчета не са такива. Вече всичко свърши — притисна Клио към гърдите си и я залюля, сякаш беше бебе.

Клио продължаваше да плаче.

— Съжалявам, че бях толкова груба с теб, мамо.

Аманда изпита силна обич към хубавата си дъщеря.

— Няма нищо. Аз трябваше да обърна повече внимание на преживяванията ти. Искам да кажа, ти не познаваш Люк и трябва да е било шок изведнъж да го видиш да целува майка ти.

— Не е това, мамо — разрида се отново, по лицето й пак рукнаха сълзи. — Цикълът ми закъснява.

Сърцето на Аманда се преобърна, сякаш се намираше в някаква отвратителна центрофуга. Нали беше казала, че са внимавали. Какво, по дяволите, щяха да правят, ако наистина е бременна? Клио открай време беше момиче със здрави принципи и Аманда подозираше, че никога не би се съгласила на аборт. О, Боже, каква бъркотия! Усети нов прилив на гняв, този път насочен не само към Жил и бившия й съпруг, но и към самата Клио. Как е могла да постъпи толкова глупаво?

Но един поглед към хлътналите очи на момичето и мокрото от сълзи лице изби от главата й всякакви мисли за гняв.

— Бедното, бедното дете — поглади Клио по чорлавата и немита коса. — Сигурна ли си? Направи ли си тест? В днешно време те показват дори ако закъснението ти е пет минути.

— Щях да го направя тази вечер, но сестрата на Джасмин прекара цялата вечер в банята.

— Искаш ли да ти помогна?

Клио поклати глава.

— Не, предпочитам сама. Ще го направя скоро.

Аманда едва не отговори: „Защо не сега?“, но знаеше, че не бива да се бърка.

— Както кажеш. Добре ли си? Искаш ли да спиш при мен?

— Всичко е наред. По-добре да свиквам с факта, че леглото може да ти потрябва. Сега, когато се запозна с готиния Люк.

— Не бихме… — Аманда усети, че се изчервява от неудобството да обсъжда това с Клио точно в този момент. — Искам да кажа, не бих и помислила да…

— Легнеш с него, когато ние сме наоколо?

— Клио…

— Няма нищо. Само защото аз постъпих като тъпачка, не значи, че ти трябва да забравиш за секса до края на живота си — Клио произведе трудно забележима, сърцераздирателна усмивчица. — Дори преподобната игуменка в „Звукът на музиката“ разбра, че това е лоша идея.

Тя отново се мушна под завивката и посегна да угаси лампата.

— Между другото — спря с вдигната във въздуха ръка, — какво стана с онзи мил Ангъс? Онзи с общественото съзнание. Мислех, че те харесва и че ти също го харесваш.

— Май си пообъркала фактите. Ангъс Дей няма обществено съзнание. Единственото, от което се интересува, е печеленето на пари. Люк е този, който иска обществени промени.

— Аха — Клио рязко щракна ключа на лампата. Ако не беше толкова разстроена, Аманда щеше да приеме скептичния тон на дъщеря си за преднамерена обида. — Сигурно съм се объркала нещо. На мен Ангъс ми се стори доста грижовен.

Аманда остана на леглото още няколко минути, заслушана в тишината. Въпреки тревогите си, Клио заспа дълбоко за секунди, а котката шумно предеше до нея като стара парна машина. Двете приличаха на картина на детска невинност.

Като се изключеше фактът, че затрудненията на Клио нямаха нищо общо с детството.

Аманда се запита къде беше сбъркала. Клио се беше оставила да я принудят да прави секс, без да го иска. Цялата й опърничавост и силните й убеждения не бяха й попречили да се поддаде на съчетанието от чар и грубост. Може би Аманда не беше я подготвила достатъчно за ситуациите, в които можеше да изпадне.

Изведнъж я връхлетя неприятна мисъл. Нима Джайлс не беше използвал почти същите нападки, за да я вкара в леглото си? Единствената разлика бе, че Аманда беше двадесет и две годишна, а Клио беше само на шестнадесет и я чакаше добро бъдеще. От какво всъщност се боеше Аманда, от евентуалната й бременност или от факта, че е правила секс?

Аманда си припомни дните, когато Клио беше бебе. Мразеше да я слагат в креватчето и заспиваше, само ако можеше да види любещото лице на майка си между решетките му. Затова Аманда беше придобила навика да изчаква, докато Клио заспи, а после на четири крака да изпълзи от стаята, без да издава звук, за да не я събуди.

Спусна се тихичко на пода и направи същото и тази вечер. Тъкмо беше стигнала до вратата, когато гласът на Клио прокънтя в мрака:

— Мамо, защо пълзиш по пода, да му се не види?

Аманда се стресна и несръчно се изправи. Клио определено вече не беше бебе.

— Лека нощ, миличка — тихо рече тя и отиде в стаята си, където бързо се приготви за лягане, а после лежа часове наред, без да затвори очи, чудейки се какво ще стане, ако тестът за бременност на Клио се окажеше положителен.