Мейв Харън
Материал, подходящ за съпруг (11)

Глава 11

— Маамоо! — гласът на Шон проникна в съня на Аманда точно в момента, когато тя и Люк се разхождаха ръка за ръка по дълъг бял плаж към безлюдна маслинова горичка. След секунди щяха да се скрият и да… — Маамооо! Къде са ми очилата за плуване? Трябват ми за днес.

Аманда рязко седна. По дяволите, колко ли беше часът? Скочи от леглото, грабна вчерашните дрехи и се затича към банята, която, разбира се, бе заета от Клио. Редът на Аманда беше минал преди двадесет минути.

Долу цареше пълен хаос. По коридора бяха пръснати учебни помагала, нямаше готови сандвичи за обяд, а котката седеше на кухненската маса и спокойно лочеше мляко от купичката на Шон с овесени ядки.

— Долу! — кресна Аманда и с ръка помете животното, което й хвърли пълен с укор поглед, сякаш казваше: „Щом няма секс, поне ми дай храна!“ — Клио! — повторно извика Аманда, докато мажеше препечена филия и в същото време търсеше ключовете си от къщата.

Погледна семейния организационен календар на стената. Божичко, почти беше забравила — довечера бе неин ред да бъде домакиня на читателската група за обсъждането на „Мъжете са от Марс, жените — от Венера“. Като знаеше мненията на повечето от читателките, сесията вероятно щеше да свърши с „Мъжете са мръсници, жените са силният пол“. Допреди около седмица и тя би се съгласила, но сега познаваше Люк и беше готова да даде на мъжете още една възможност.

Клио най-сетне се появи с извънредно къса пола и огромен пуловер, така че да скрие напълно новопоявилия се бюст. Аманда забеляза, че очите й са зачервени от безсъние.

— Случило ли се е нещо? Изглеждаш, като че ли не си мигнала цяла нощ.

— Може би защото не съм — сряза я недружелюбно Клио.

Шон вдигна очи към небето. Сестра му пак се цупеше. Нима не разбираше, че ако си нацупен през цялото време, хората свикват и спират да обръщат внимание?

— Може да има предменструален синдром — предположи момчето.

— Предменструален синдром ли? — изсъска Клио, отчаяно копнееща наистина това да е причината, защото поне щеше да й гарантира настъпващия цикъл. — Ти пък какво разбираш от синдроми, пикльо?

— Вчера учихме за пубертета. Дойдоха една госпожа от фирма за производство на тампони и един мъж с мазила против акне и ни обясняваха разни неща.

— Безобразие — възмути се Аманда, забравила за момент Клио. — Искаш да кажеш, че в училището идват хора от търговски фирми да ви говорят за пъпки и месечен цикъл?

— По-добре, отколкото да ги чуем от господин Хендерсън. Самият той има пъпки и пърхот. Когато започна да ни обяснява за С-Е-К-С-А, Дъфи го запита правил ли го е някога, а той почервеня като домат и се изпоти, което значи, че не е, според Дъфи. Пък и не би могъл да ни раздаде пликове с мазилата против пъпки, както направи оня човек. Бяха пълни с безплатни мостри — за доказателство измъкна плик с лосиони и кремове.

— Не е ли малко рано за такива неща? — запита Аманда. Беше успяла да си намери ключовете — котката бе легнала върху тях. На дневен ред идваше чантата.

— Пубертетът идва все по-рано и по-рано, така каза господин Хендерсън — Шон се изправи в целия си ръст на десетгодишен хлапак. — Дори има едно момче — обяви величествено той, — което станало баща на десет години.

— О, за Бога! — избухна Клио и удари с юмрук по кухненската маса толкова силно, че котката, която се беше покатерила отново, подскочи във въздуха. — Мамо, наистина трябва да се оплачеш. Не трябва да им пълнят главите с подобни глупости.

— Не са глупости — настоя Шон. — Дамата с тампоните ни показа страхотен експеримент — грабна каната с вода. — Вземаш онова нещо на момичето — започна Шон, сякаш демонстрираше новия футболен удар по топката, който току-що е научил.

— Дамската превръзка — надменно му подсказа Клио.

— Изливаш в нея течността, казаха, че събира до тридесет и пет милилитра на ден. И вижте! — размаха превръзката към тях с ентусиазма на продавач на прахосмукачки от врата на врата. — Гелът в междинния слой я спира. Пипнете.

— Каква гадост! Мамо, трябва да се оплачеш — Клио грабна мократа превръзка и я запрати на пода.

Аманда я вдигна, зачудена дали Шон не беше прав относно сприхавостта на сестра си.

— Клио, какво ти става?

Момичето взе ученическата си чанта.

— И не ме гледай така! — изкрещя тя, докато излизаше на бегом от кухнята. — Нямам предменструален синдром. Де да имах!

Аманда се разтича из кухнята, пътем даде на Шон пари за автобуса и започна да събира нещата, които й бяха нужни за работа. Какво искаше да каже Клио?

По пътя към автобусната спирка дъщеря й омекна.

— Извинявай, мамо. Може би по-късно трябва да поговорим. Сетих се — изведнъж се развесели тя, — защо не повикаш баба да гледа Шон, а ние двете да излезем на пица?

Подобно предложение от страна на Клио беше нечувано и Аманда със свито сърце отвърна:

— Страхотно, но не тази вечер. Ще идва читателската група. Нека го отложим за утре.

— Чудесно! — хубавото личице на Клио помръкна. — Значи къщата ще бъде пълна с харпии мъжемразки, така ли?

— Клио — нежно я смъмри Аманда, — звучиш точно като баща си.

— Е, нищо чудно, че той избяга при Стефани. Тя поне харесва мъжете.

— Най-вече за закуска — промърмори Аманда, като се опита да прикрие колко е наранена. — Хайде, тръгвай или ще закъснееш за училище.

За секунда Аманда се зачуди дали да не отложи сбирката на читателките. Но те бяха осем и вероятно нямаше да успее да се свърже с всички в последния момент. Луиз щеше да я убие, ако прекараше цялата сутрин на телефона.

Аманда тайничко се подсмихна. Дали да им разкаже за Люк? Не, може би не. Беше прекалено рано. По-добре да го запази като своя прекрасна тайна.

Колкото и да се стараеше, нямаше начин да им опише колко е привлекателен. Но би било забавно да опита.

 

 

Тъй като всички бяха много заети около Коледа, Рути — неофициалната организаторка на групата, беше наредила да прочетат джобното издание на „Мъжете са от Марс, жените — от Венера“.

— Здрасти! — Рути нахлу вътре, облечена с гащеризон и преливаща от увереност. — Къде да сложа виното?

Обичаят беше всяка да носи по бутилка. Това означаваше и всяка да изпие по бутилка, с изключение на стиснатата Майра, която носеше уж минерална вода, но всички подозираха, че е наточена от чешмата, и на превзетата Симон, която се кълнеше в „Аква Либра“, но си отливаше по някоя и друга чашка вино от бутилките на другите. Макар официално да беше посветена на литературно самообразование, групата имаше най-малко още две функции — отчасти брачна консултация и отчасти повод да „се скатая от проклетия семеен уют“.

— Здравей, народе — обяви Симон и отметна дългата си черна коса, за да открие редицата обици по ушите си. — Май грешно сме разбрали заглавието. Всъщност то е: „Жените са от Марс, мъжете имат пенис“.

Всички се засмяха, с изключение на Ан, която видимо се обърка.

— Но аз мислих… — започна тя.

— Кажи го на себе си и гласно — пошепна Рути.

Тъкмо си сипаха първата чаша вино и седнаха, пристигна Луиз, с подрънкващи гривни и развети шалове.

— Божичко, Луиз — погна я Рути, — приличаш на кръстоска между пончото на Клинт Истуд и селски пролетен панаир.

Луиз криво се усмихна. Изражението й, весело и жизнерадостно, когато беше в добро настроение, можеше да се превърне в маска от гранит, когато се ядосаше.

— Така — излая тя и бързо пое организационната роля на Рути, за голямо нейно раздразнение. — Какво мислим за текста? Наистина ли мъжете и жените са от различни планети?

— От различни галактики, ако питате мен — обади се Джанин.

— Но не са ли всички тези смехотворни обобщения направени без оглед на мъжката индивидуалност? — рече Ан.

— Не — отсече Рути. — Двадесет сравнително щастливи години с Том са ме убедили, че той наистина функционира различно. Както пише в книгата, мъжете се гордеят с практическите си умения да поправят разни неща и ако объркат нещо… бррр! Избухват. Чувстват се в мир със себе си, ако могат да отмятат задачи в списъка с постижения през живота си. Том направо побеснява, като разбере, че не гледам на живота като на поредица от цели.

Аманда слушаше омаяна.

— А как тогава гледаш на живота?

— Като на открита за събития сфера. Ценя момента. Помагам на приятелите си.

— А какво би направила, ако насред порива ти за откритост и спонтанност — запита Аманда — съпругът ти изчезне с някоя, която гони цели с енергия, достатъчна за цяла Англия? Някоя, която се нуждае от мъж, защото иска дете, взема твоя и му ражда близнаци? — Аманда осъзна какъв гняв продължава да изпитва към Стефани, която беше откраднала съпруга й, а сега щеше да накара Клио и Шон да се почувстват изместени.

Всички се засмяха, с изключение на Рути.

— В твоя случай бих се запитала на първо място защо ми е притрябвал точно този мъж. Особено като се вземе предвид, че е абсолютно лайно.

Аманда се шокира и обърка. Рути никога досега не беше изричала на всеослушание подобно определение за Джайлс.

— Защо изглеждаш толкова поразена? Нима ти не го нарече Джайлс Мръсника?

— Защото ме изостави.

— А допреди това е бил идеалният съпруг, така ли?

— Знаеш, че не беше.

— Ти също — настоя Рути. Повишаването на тона й свари Аманда неподготвена. — А интересно е и защо изобщо си го избрала за съпруг.

— Не знаех какъв е. Бях млада. Той беше хубав и решителен.

— Искаш да кажеш, че е вземал решенията вместо теб? В момента, когато си срещнала решителния, което значи тираничния Джайлс, ти си зарязала самостоятелното си мислене и си правила всичко, което той е искал от теб, така ли?

— Рути — прекъсна я Симон, — защо се нахвърляш така на Аманда? Това е сбирка на читателска група, а не шокова терапия.

— Да — настоя Рути, — ама тази книга се опитва да ни накара да преосмислим възгледите си. Аманда обвинява Джайлс за провала на брака си. А аз се опитвам да я накарам да види своята роля в този провал. Искам да кажа, че преди всичко тя е тази, която се е омъжила за него. Той не е просто от Марс, мъжът е от планетата Его. Но Аманда не го е разбрала. Как ще направи преценка за следващия мъж в живота си, ако не се поучи от грешките, които е допуснала?

Луиз, с маниера на вестоносец, който знае, че ще промени хода на пиесата, вметна:

— Е, всъщност тя вече срещна следващия мъж в живота си.

Рути зяпна.

— Кога?

— Преди няколко дни — Аманда се опита да овладее самодоволната си усмивка, но не успя.

— И какъв е той?

— Наистина е прекрасен. Мил, забавен и обича възрастните хора. Направо преобрази Роуз Майлс от злобен дърт прилеп в богиня на тангото. Приятен е, но има и развита социална съвест. Мисли и за другите хора, за разлика от Джайлс, който се интересуваше само от себе си. И не е погълнат от кариерата си като повечето мъже, поне не дотолкова, че да забрави за всичко друго, което предлага животът.

В края на тези хвалебствия Аманда лекичко сви рамене от щастие и изненада. Не беше искала всичко това да се разбере, а по-скоро да крие Люк от погледите на приятелките си, докато връзката им не укрепне.

— Брей — каза Симон.

— Наистина брей — повтори Рути. — И как се казва този символ на алтернативната мъжка добродетел?

— Господин Найт — изписка Луиз, нетърпелива да поеме отново ролята си на главен информатор. — Не долавяте ли символиката? Не господин Райт, а господин Найт.

— А може би господин Найтли? — намигна Симон.

— Винаги съм обичала „Ема“ — вметна Ан.

— Не господин Найтли, а господин Нощен като във всяка нощ. Е, стига.

— Не си ми казала — с лека тъга отбеляза Рути.

— Е, Луиз ни запозна, а аз не исках да се разчува. Още е много рано. Трябва най-напред да го поопозная. Дори Клио и Шон не са го виждали.

— А той знае ли за тях?

— Разбира се, че знае — малко остро отвърна Аманда. — Да не смяташ, че ще му тръсна изневиделица цяло семейство? „А, между другото, да не забравя да ти спомена. Имам две деца.“

— Стига — властно се намеси Луиз. — Дошли сме да обсъждаме книга. Може би трябва за известно време да оставим настрана любовния живот на Аманда. Какво мислите за втора глава?

Но на Аманда не й се говореше. Рути беше наранила чувствата й по въпроса за Джайлс. И все пак защо ли я беше привлякъл толкова властен човек? Дали вината беше само у Джайлс, както обичаше да си мисли?

През следващия час протече едно от най-оживените обсъждания, които бяха правили. Виното се лееше и се наложи Аманда да поукроти шумотевицата.

— Момичета! Момичета! По-тихо, ще събудим Шон!

Забеляза, че Клио си стоеше на сигурно място в стаята, далеч от тълпата вакханки.

Когато стана време да си тръгват, Рути я дръпна настрани.

— Извинявай. Изглеждаше много обидена, когато ти се нахвърлих за Джайлс. Вероятно съм прекалила. Въпросът е, че ти наистина си прекрасен човек, Аманда. Великодушна и забавна, смела и енергична, а и фантастична майка. И въпреки това преглъщаше всички онези гадости от страна на Джайлс. Не бих понесла, ако повториш същата грешка. Заслужаваш някой, който наистина ще те цени — прегърна я с такава обич, че тя не можа да не й прости.

— Не знам защо търпях всичко това. За свое оправдание бих могла да си кажа, че не съм си давала сметка какво се е случвало, но аз знаех. Знаех, че Джайлс винаги ме подценяваше и ме караше да се чувствам виновна за всичко.

— Понякога дребните неща имат не по-малко значение от големите предателства като връзките с други жени.

Аманда посегна към палтото на Рути. Хрумна й, че причината, поради която в началото беше избрала Джайлс, а по-късно се бе примирявала толкова дълго време, дори когато знаеше, че не е щастлива с него, беше страхът й сама да прави избор. Харесваше й неговата увереност. Но в живота уверените хора често биваха тирани. Ликът на Ангъс Дей изплува в мислите й. Той е такъв. Човек, който поема отговорности. Слава Богу, че Люк не е същият.

— А как е малкото име на вълнуващия господин Найт, с когото си се запознала?

— Добре. Ще ти кажа, ако не започнеш да сипеш шеги за рицари в блестящи доспехи. Името му е Люк.

— Люк — повтори Рути. — Люк Найт. Странно. Чувала съм вече това име.

— Вероятно защото организира Лейнтънския фестивал.

— Сигурно — съгласи се Рути и отново прегърна Аманда. Името определено й беше познато. И по някаква причина, която не можа да определи, в съзнанието й звънна камбанка. Но не беше камбанка на радост от съобщението на приятелката й, а на тревога.