Нора Робъртс
Град на демони (13)

Дванадесета глава

Вече се чувстваше замаяна и макар да знаеше, че не се напива лесно, не се осмели да допие виното си, докато той я събличаше. Когато Фокс издърпа и втория й чорап, Лейла едва успя да остави чашата, без да я разлее. Той й се усмихна и долепи устни до извивката на ходилото й. Тръпката премина през корема й и запулсира там като второ развълнувано сърце. Фокс не бързаше, възбуждащите му ласки разпалваха малки пожари под кожата й, докосвайки необичайни и чудни точки на наслада. Когато обхвана глезените й и я плъзна към себе си с енергично движение, тя издаде стон на удивление и благодарност.

Лицата им бяха толкова близо, че неустоимите му златистокафяви ириси я хипнотизираха. Ръката му, загрубелите върхове на пръстите му се придвижиха плавно нагоре по крака й, под събраната пола. Бавно, бавно… После се спуснаха обратно, докато устните му играеха с нейните. Леко докосване, кратък миг на сладост, като прошепнато обещание, когато ръцете й се преплетоха зад врата му, когато изгарящото й тяло се притисна към неговото. Още глътка от сладостта безмилостно я тласна към забрава.

Той обхвана ханша й и я повдигна. Внезапният шок я накара да затаи дъх и инстинктивно да обвие крака около кръста му, когато Фокс се изправи с нея. Този път целувката бе дълбока и изучаваща.

— Наистина ми се вие свят — успя да промълви тя, когато я понесе на ръце.

— Така ще бъде още известно време. — В спалнята Фокс седна на леглото, притиснат между краката й. — Мислех първия път да бъде на свещи, но ще ги запазим за по-късно.

Прокара пръсти по раменете й, по меката вълна на красивия син пуловер, по малките перлени копчета отпред.

— Винаги изглеждаш съвършено. — Спусна се надолу по ръцете й, до лактите, и задържа дланите си там. — Имаш усет.

Докосна шията й с устни, леко я погъделичка със зъби и достигна до деколтето на прилепналата отдолу блуза.

Хареса му леката тръпка, която премина през нея, учестеното й дишане. И приятната руменина на лицето й, изписаното на него вълнение. Плъзна ръце по нейните и обхвана китките й през кашмира. Жадно навлезе с език в устата й, ненаситен за вкуса й, и заглуши тихите стонове на безпомощност, които напираха в гърлото й, докато сърцето й препускаше под дланта му.

Отдръпна се назад, съвсем леко, и с усмивка се вгледа в премрежените й очи.

— Ще запазим и това за по-късно — каза той и освободи ръцете й.

Взираше се в очите й, издърпвайки блузата нагоре. Взираше се в тях, докато пръстите му танцуваха по затоплената й кожа. Най-сетне сведе поглед и се наслади на гърдите й в разкошен сутиен от синя дантела.

— Да, винаги изглеждаш съвършено.

Посегна зад гърба й и разтвори ципа на полата й.

Струваше й се, че се носи през вода, топла и изпълнена с ухания. Ударите на сърцето й отекваха, бавни и силни, когато посегна към копчетата на ризата му, когато докосна стегнатите мускули на раменете, на гърдите и гърба му. При следващата целувка Фокс бавно я сложи по гръб върху леглото и водата отново я обгърна, топла, нежна и спокойна. Ръцете и устните му неуморно обхождаха тялото й. Беше беззащитна и срещу тях, и срещу собствените си пориви, и се предаде. Когато пусна гърдите й, тя се изви към него, завладяна от жадния допир на устните и езика му.

Той продължи да я изпълва с наслада, докато стигна до долната част на дантеленото бельо и го отстрани.

След миг Лейла бе увлечена в луд водовъртеж, който я теглеше към най-горещата точка. Издаде вик, сграбчвайки чаршафите при разтърсващия оргазъм. Докато задъхано изричаше името му, Фокс не спря. Новото издигане към върха бе като лудост.

Тялото й тръпнеше и се извиваше под неговото, изцеждайки и последните му капки самообладание. Отпусна се върху омотаните чаршафи, напълно безпомощна, на чезнещата вечерна светлина, която я обсипваше със златист блясък. Фокс отново обхвана ханша й и я повдигна, очите му отново срещнаха нейните. Остана съсредоточен в тях докато потъваше в нея и тя жадно го приемаше.

Заедно се носеха към върха на насладата и поривът го завладяваше.

 

 

Не знаеше дали може да помръдне, дали някога омекналите кости на тялото й ще станат достатъчно здрави, за да стои на крака. Но не я беше грижа.

Той лежеше отпуснат върху нея, тежестта му я притискаше, но и това нямаше значение. Приятно бе да усеща тази тежест, топлината му, ударите на сърцето му, които издаваха, че не е единствената изживяла този вълнуващ полет.

Бе очаквала да е нежен и забавен. Но не бе предполагала, че ще й дари това… вълшебство.

— Искаш ли да се отместя?

Гласът му звучеше пресипнал и леко сънен.

— Не особено.

— Господи, харесва ми така. По някое време ще стана да донеса виното и да поръчам нещо за вечеря.

— Не е нужно да бързаш.

— Имам въпрос. — Фокс потърка устни в бузата й. — Винаги ли носиш бельо в тон с тоалета си?

— Невинаги. Но често. Имам тази малка слабост.

— Харесва ми. — Той си заигра с лъскавата верижка на шията й. — Както и фактът, че сега си само с това и обиците, които все още са на ушите ти.

Наведе се да я целуне и докато устните им бяха слети, отмести ръце от верижката и потърка зърната на гърдите й с палци. Устните му се впиха в нейните, а от гърлото й се изтръгна стон.

— Надявах се да чуя това — прошепна той и отново се плъзна в нея, твърд като камък.

Очите й се отвориха широко.

— Как можеш… не трябва ли… О, господи!

— Толкова си нежна. Мека и влажна, и още по-чувствителна от преди. — Раздвижи се в нея, на бавни тласъци, които я караха да тръпне отново и отново. — Този път ще те отнеса по-далеч. Затвори очи, Лейла. Отпусни се и изживей това, което ти давам.

Нямаше избор, беше по-силно от волята й. Усещаше непоносима тежест в тялото си, докато в него изригваха хиляди малки вулкани. Той я докосваше и ръцете му събуждаха пориви, които бе мислила, че вече са укротени.

Отново полетя с него към блаженство, безкрайно и непознато.

— Не спирай. Моля те.

— Не и преди да стигнеш до края.

Когато това се случи, беше като спускане от небето, като свободно падане, което я остави без дъх.

 

 

Все още лежеше отпусната, когато Фокс й донесе чаша вино.

— Поръчах пица. Имаш ли нещо против?

Тя успя да кимне.

— Как… винаги ли се възстановяваш толкова бързо?

— Един от бонусите. — Фокс седна с кръстосани крака в леглото със своята чаша вино и закачливо наклони глава. — Куин не е ли споменавала? Хайде, зная, че вашият вид споделя подобни неща.

— Спомена… Всъщност каза, че е правила най-вълнуващия секс в живота си, ако това имаш предвид. И че бил… — странно бе да водят този разговор за приятелите си — … забележително издръжлив.

— След онази вечер знаеш колко бързо зарастват раните ни. Тук е почти същото.

— Ооо! — провлачено каза тя и утоли жаждата си с вино. — Хубав бонус.

— Любимият ми.

Той стана и запали свещите в стаята.

„Да, да, помисли си Лейла, наистина има страхотен задник.“ Косите му се спускаха в безпорядък около скулестото му лице. Златистите очи издаваха задоволство и изглеждаха леко сънени.

Искаше й се да го хапне като парче шоколад.

— Какъв е рекордът ти?

Фокс извърна глава към нея с широка усмивка.

— За колко време — една вечер, едно денонощие, един пропилян уикенд?

Над ръба на чашата, очите й го гледаха предизвикателно.

— Като за начало — една вечер, но се обзалагам, че с мен ще го подобриш.

Хапнаха пица в леглото. Когато стигнаха до пая, бе изстинал, но и двамата бяха толкова изгладнели, че нямаше значение. Слушаха песните на Би Би Кинг, а свещите излъчваха приятна светлина и ухание.

— Майка ми ги прави — каза Фокс, когато Лейла ги забеляза.

— Майка ти прави свещи, великолепни ароматни свещи, занимава се с керамика и рисува акварели.

— И плете. Или бродира, когато има настроение. — Той облиза соса от палеца си. — Ако можеше и да готви истинска храна, щеше да е безценна.

— Ти ли си единственият месояден в семейството?

— Баща ми грабва по някой „Биг Мак“ от време на време, и Сейдж се отклони от правия вегетариански път преди години. — Замисли се дали да не хапне още резен пица. — Реших да го направя.

— Кое?

— Да… да дам на Сейдж или по-скоро — на Пола, вълшебния еликсир.

— Ще им дадеш… О! — Лейла наклони глава. — Какво те накара да вземеш това решение?

— Просто си казах, че точно сега нямам планове да го използвам. А те са семейство. Щом мога да им помогна да бъдат щастливи, защо не?

— Защо не? — тихо повтори тя, обхвана лицето му с ръце и го целуна. — Ти си един на милион.

— Да се надяваме, че са ми останали един-два на милион, които ще свършат работата. Зная, че е странно да говоря за това при сегашните обстоятелства, но реших, че трябва да знаеш. Някои жени биха го намерили за откачено или шокиращо. Ти, изглежда, не го приемаш така.

— Мисля, че е чудесно.

Отново го целуна и в този миг телефонът звънна.

— Запомни тази мисъл. — Фокс се плъзна към ръба, за да вдигне слушалката на апарата до леглото. — Здравей. Да. — Отмести телефона и прошепна на Лейла: — Кал е. Не, ще го оставим за утре. Може да почака. Защото съм с Лейла — каза той, затвори и я погледна. — Тази вечер съм с Лейла.

 

 

Не бе имала намерение да остава за цялата нощ, но за нейна изненада, когато се събуди, през прозорците нахлуваше слънчева светлина.

— Господи! Колко е часът?

Понечи да се претърколи и да стане от леглото, но Фокс я придърпа обратно под тялото си.

— Сутрин е, рано е. За къде бързаш?

— Трябва да отскоча до дома и да се преоблека. Фокс! — Насмешка, възбуда и искрено удивление се бореха в нея, когато ръцете му се раздвижиха под завивките. — Престани.

— Снощи казваше друго. Преброи ли колко пъти? — Той се засмя и сля устни с нейните. — Отпусни се. Ще позакъснееш. Мога да те уверя, че шефът ти няма да има нищо против.

По-късно, доста по-късно, докато търсеше втория си чорап, Фокс й донесе кутия кока-кола.

— Съжалявам. Това е единственото питие с кофеин, което имам.

Тя се намръщи, но сви рамене.

— Ще трябва да се задоволя с него. Добре че нямаш срещи преди десет и половина, защото едва ли ще бъда в кантората преди десет.

Фокс се загледа в нея, докато тя обуваше чорапа си.

— Може би трябва да ти помогна с това.

— Стой далеч от мен — засмя се тя и размаха пръст срещу него. — Говоря сериозно. Почти сме в работно време. — Изпъна чорапа и сложи обувките си. — Ще дойда на работа, когато мога.

— Ще те откарам до вкъщи.

— Благодаря, но ще повървя пеша. Имам нужда от малко въздух. — Стана и насочи пръст към него като пистолет. — Горе ръцете.

Когато Фокс се усмихна и повдигна ръце, тя се приближи и го целуна.

После забърза към вратата, преди да се разколебае.

Надеждите й да хукне направо към горния етаж бяха разбити, когато в къщата я посрещна Сибил, облегната на парапета.

— Я виж ти, кой влиза, изчервен от срам. Кю, малката сестричка се прибра.

— Трябва да се преоблека за работа. После ще говорим.

Втурна се нагоре, но Сибил я последва по петите.

— О, не. Ще поговорим, докато се преобличаш.

Когато Куин изскочи от кабинета и двете се промъкнаха в спалнята й, Лейла се предаде.

— Очевидно е, че съм прекарала нощта с Фокс.

— Играли сте шах? — засмя се Куин, докато Лейла сваляше дрехите си в движение и бързаше към банята. — Нали е любимата му игра?

— Не стигнахме до нея. Може би следващия път.

— Съдейки по усмивката ти, бих казала, че го бива и за други игри — отбеляза Сибил.

— Чувствам се… — Лейла забързано застана под душа изтощена, смаяна и загубила ума и дума. Леко дръпна завесата и попита Куин: — Защо не ми каза за този бонус? Че се възстановяват след секс толкова бързо, колкото когато пострадат?

— Не съм ли споменавала?

— Не — отвърна Сибил и силно смушка Куин.

— Като заговорихме за възстановяване, Неуморният заек е муден охлюв в сравнение с Кал. — Куин прегърна Сибил със съчувствие. — Не искам да тъгуваш и да се чувстваш лишена от нещо, Сиб.

Сибил присви очи.

— Колко пъти? Не ме заблуждавай, че не си броила — добави тя и рязко дръпна завесата.

Лейла я изпъна обратно и подаде ръка с пет разперени пръста.

— Пет?

После събра палеца и кутрето си, за да добави още три.

— Осем? Господи!

Лейла спря душа и грабна кърпа.

— Без двата пъти сутринта. Честно казано, малко съм уморена и умирам от глад. Човек бих убила за чаша кафе.

— Знаеш ли какво? — каза Сибил след миг. — Ще ти забъркам няколко яйца и ще ти налея огромна чаша кафе. Защото точно сега ти си моят герой.

Куин остана в стаята й, докато Лейла, увита в кърпа, втриваше лосион в раменете и краката си.

— Сладък е.

— Зная.

— Ще можете ли да спите заедно, да работите заедно и да се борите заедно срещу силите на злото?

— Вие с Кал успявате.

— Точно затова питам, защото комбинацията има и добри, и лоши страни. Ако имате трудни моменти, можеш да споделиш с мен.

— Мога да споделя всичко с теб, от самото начало. Това е един от нашите бонуси. — Беше истина и Лейла се замисли, обличайки халата си. — Чувствата ми към него, всичките ми чувства са в пълен безпорядък. Но за първи път в живота ми безпорядъкът не е толкова лошо нещо.

— Чудесно. Не се преуморявай днес, защото довечера имам важна сбирка. Кал иска да узнае каква идея има Фокс.

— За какво?

— Не зная. — Куин присви устни. — Не ти ли спомена? Някаква теория.

— Не, не ми каза.

— Може би все още работи върху нея. Във всеки случай, ще поговорим довечера.

Когато Лейла стигна до кантората, Фокс вече говореше по телефона. Следващият му клиент щеше да пристигне скоро и моментът не бе удобен да го притиска с въпроси за нови теории.

Прегледа графика му, търсейки свободен промеждутък и изпита гняв, примесен с тревога, когато се замисли защо не й бе споменал нищо.

Тъкмо се канеше да се възползва от кратка почивка, но влезе Сейдж и Лейла реши, че днес няма шанс да й бъде отделено време.

— Фокс ми се обади и каза, че мога да намина. Свободен ли е в момента?

— Почива си.

— Ще вляза само за малко.

Минаха тридесет минути, докато Сейдж излезе. Очевидно бе плакала, въпреки лъчезарната усмивка, с която застана срещу Лейла.

— В случай, че не знаеш, шефът ти е най-прекрасният, най-изумителният, най-невероятният мъж в цялата Вселена. В случай че не си го разбрала — добави тя и забърза навън.

Лейла въздъхна, опита се да преглътне въпросите си и гнева, породен от тях, и влезе при Фокс, за да види как му се е отразил очевидно много емоционалният половинчасов разговор.

Фокс седеше на бюрото си с изражение на човек, преживял нещо разтърсващо.

— Разплака се — заговори той. — Сейдж не плаче често, но сега просто избухна. Обади се на Пола и двете дълго плакаха. Все още не съм възвърнал равновесието си, така че ако имаш намерение да ги последваш, давай.

Тя не каза нищо, отиде до хладилника и му донесе кутия кока-кола.

— Благодаря. Имам уговорен час за… Направих си профилактичен преглед само преди няколко месеца и ще изпратят резултатите ми в клиниката. Сейдж има приятелка в Хейгърстаун, която е лекар. Записахме се за вдругиден и на следващия ден, когато Пола ще бъде…

— В овулация?

Фокс направи гримаса.

— Дори за човек с моето възпитание е трудно да го приеме напълно спокойно. Значи, вдругиден. В осем. Ще бъда в съда и просто ще отида след това. — Стана и пусна долар в стъкленицата. — Толкова е странно, мамка му. Ето, така е по-добре. Какво следва?

— Да обърнеш малко внимание и на мен. Куин ми каза, че снощи е трябвало да се срещнеш с Кал и Гейдж, за да обсъдиш с тях някаква нова теория.

— Да, но получих по-добро предложение за вечерта и… — Замълча. Познаваше този поглед. — Сърдиш ли се?

— Не зная. Зависи. Но определено съм озадачена от факта, че имаш идея, която смяташ, че си струва да споделиш с приятелите си мъже, но не и с мен.

— Щях да я обсъдя с теб, но и двамата бяхме твърде заети да се наслаждаваме на многократни оргазми.

Лейла не можеше да отрече това. Но бе отклонение от въпроса.

— Бях с теб през целия ден в кантората, през цялата нощ в леглото. Мисля, че можеше да намериш удобен момент да поговорим.

— Разбира се. Но не пожелах.

— Защото искаше първо да разговаряш с Кал и Гейдж.

— Донякъде, защото винаги съм споделял всичко първо с тях. Навик от тридесет години не се променя за една нощ. — В гласа му се прокрадна леко раздразнение. — И главно защото не мислех за друго, освен за теб. Исках да мисля само за теб. Имам право на малко време за това, по дяволите. Теорията ми за Джайлс Дент не беше подходяща за прелюдия и определено не би ми хрумнало да говоря за човешко жертвоприношение след секс. Убий ме.

— Трябваше… Човешко жертвоприношение? Какво имаш предвид?

Телефонът звънна и Лейла измърмори, преди да посегне над бюрото му, за да вдигне.

— Добър ден, кантората на Фокс Б. О’Дел. Съжалявам, в момента при господин О’Дел има клиент. Да предам ли нещо? — Написа име и номер върху купчината листи. — Да, разбира се. Ще се погрижа. Благодаря ви. — Затвори. — Можеш да им се обадиш, когато приключим с това. Трябва да узная за какво говориш.

— Нова версия. Ан пише, че Дент е възнамерявал да извърши нещо, което никой друг пазител не е правил, и че ще бъде платена тежка цена. Пазителите са добрите, нали? Винаги сме гледали така на тях, на Дент. Те са белите души. Но дори белите души понякога навлизат в сива зона. Или се доближават до нея. Непрекъснато виждам това в своята гилдия. Виждам на какво са способни хората, когато са отчаяни, когато смятат, че целта оправдава средствата, когато нямат друг избор. Кървавите жертвоприношения са по-присъщи на другата страна. Обикновено.

— Еленът, който Куин е видяла в съня си през зимата с прерязано гърло на пътеката. Невинна кръв. В дневниците често става дума за това. Вече стигнахме до извода, че Дент е извършил жертвоприношение. Но ти говориш за човешко.

— Нима мислиш, че еленчето Бамби е било достатъчна жертва, за да му даде силата, с която е държал Туис окован триста години? Силата да предаде наследството си на мен, Кал и Гейдж? Този въпрос си зададох, Лейла. Според мен не е било достатъчно… — Замълча, защото дори сега му бе трудно да го проумее. — Казал е на Хестър да бяга. В нощта на седми юли хиляда седемстотин петдесет и втора, след като го е заклеймила като магьосник, той й е казал да бяга. Узнахме го чрез теб.

— Да, казал й е да бяга.

— Знаел е какво ще се случи. Не само че ще пренесе Туис в друго измерение за няколко века, а и на каква цена.

Тя сложи юмрук на гърдите си и го потърка там, където бе сърцето й, втренчено гледайки Фокс.

— Хората, които са били до Свещения камък.

— Десетина души, доколкото знаем. Това е много невинна кръв. Всички те са били пожертвани.

— Мислиш, че ги е използвал. — Бавно и внимателно, Лейла седна. — Мислиш, че той ги е убил. Не Туис, а Дент.

— По-скоро ги е оставил да умрат, като адвокат мога да заявя, че според закона това е различно. Би могло да се нарече престъпно бездействие, въпреки малката доза преднамереност. Използвал е тяхната смърт. — Фокс с мъка изричаше думите. — Мисля, че е използвал огъня от факлите им и огъня, който той е запалил, за да бъдат погълнати, земята да бъде изпепелена, и чрез този акт, извършен за първи път от пазител, да добие силата за онова, което според него е трябвало да се случи.

Руменината от лицето й изчезна и очите й се откроиха, призрачно зелени.

— Ако е истина, що за човек е бил? Що за хора сме всички ние?

— Не зная. Прокълнати може би, ако на някого може да се постави такова клеймо. Аз го нося от близо двадесет и една години.

— Мислехме, предполагахме, че Туис е причинил смъртта на всички онези хора.

— Възможно. Донякъде, дори ако идеята ми не струва, вината е била негова. Колко от тях биха тръгнали към Свещения камък в онази нощ, за да убият Джайлс Дент и Ан Хокинс, ако Туис не ги бе повел? Но като оставим това настрана и потърсим сиви зони, може би Дент е използвал и Туис. Знаел е какво се задава, ако съдим по написаното в дневниците. Изпратил е Ан надалеч, за да спаси нея и синовете си. Пожертвал е своя живот, което е постъпка на бяла душа. Но ако е превърнал и други хора в жертви, тази душа е опетнена с много кръв.

— Звучи ужасяващо логично. Тръпки ме побиват.

— Трябва да го обсъдим и може би тогава ще ни хрумне какво да правим. — Вгледа се в лицето й и забеляза шока, изписан на него. — Успокой се. Прибери се у дома.

— Няма два часа. Имам работа.

— Мога да се справя с телефоните през следващите няколко часа. Поразходи се, подишай малко въздух. Поспи, вземи ароматна вана или каквото искаш.

Лейла се подпря на облегалката на стола и бавно се изправи.

— За каква ме смяташ? Нима очакваш да рухна при първия жесток удар? Не вярваш, че мога да го понеса? Трябваше ми известно време, за да стъпя на крака, когато пристигнах в Холоу, признавам, но вече стоя стабилно на тях. Нямам нужда от успокояваща вана, за да запазя здравия си разум.

— Извинявай, сгреших.

— Не ме подценявай, Фокс. Колкото и малко да е останала, все пак нося в себе си от кръвта на онова копеле. Може да се окаже, че за мен мракът не е толкова непонятен, колкото за теб.

— Може би. Но не очаквай да горя от желание да се сблъскаш с него. Би означавало, че ме надценяваш. Сега или бъди доволна, че получи обяснение защо снощи не заговорих за това, или продължавай да се сърдиш.

Лейла затвори очи и си вдъхна спокойствие.

— Не, не искам да ти се сърдя и — да, доволна съм от обяснението.

Сега тя разбра какво бе имала предвид Куин с предупреждението си. Да работят, да спят и да се борят заедно, бе тежко изпитание за една връзка.

— Трудно е да разграничаваме нещата в такава ситуация — плахо заговори тя. — А когато границите се размият, става още по-трудно. Преди малко ти каза, че още не си възвърнал равновесието си. Губя равновесие всеки път, когато съм с теб, Фокс, на всички нива.

— Аз загубих своето още когато се запознах с теб. Ще се опитам да те хвана, когато падаш, ако и ти си готова да сториш същото за мен.

Нима това не говореше достатъчно? Лейла погледна часовника си.

— Виждаш ли, почти пропуснах обедната си почивка. Имам още две минути. Е, ще ги използвам по най-добрия начин. — Заобиколи бюрото му и се наведе. — Впрочем, и ти си в почивка, така че кантората е затворена следващите тридесет секунди.

Долепи устни до неговите, плъзна пръсти по лицето му, зарови ги в косите му.

В този миг, колкото и странно да беше, отново намери равновесието си.

Изправи се и задържа ръката му между своите за няколко секунди, преди да тръгне към вратата.

— Госпожа Мълъндор иска да говори с теб. Номерът й е на бюрото ти.

— Ще трябва да удължа обедната ти почивка — извика Фокс след нея, когато тя стигна до прага.

Лейла се усмихна през рамо и продължи. Сам в кабинета си, Фокс не помръдна няколко мига и се замисли какво би сторил дори най-добрият човек, ако над всичко, което обича, е надвиснала заплаха.

 

 

Когато шестимата се събраха вечерта в оскъдно обзаведения хол на наетата къща, Фокс прочете пасажа от дневника на Ан, който бе щракнал ключа в съзнанието му. После изложи теорията си, както пред Лейла.

— За бога, Фокс. Пазител. — Кал очевидно не приемаше идеята. — Дългът му е бил да закриля. Последният му живот и всички предишни са били посветени на това. Изживях неговите чувства, видях част от онова, което е видял той.

— Но не всичко. — Гейдж закрачи пред прозореца, както често правеше по време на обсъждане. — Откъслечни моменти, Кал, това е. Ако тръгнем в тази насока, бих казал, че има други моменти, които Дент се е опитал да скрие, докато може.

— Тогава защо е пуснал Хестър да избяга? — попита Кал. — Защото е била най-невинната и е представлявала най-малка заплаха за него?

— Защото ние е трябвало да се появим на бял свят. — Сибил погледна Куин и Лейла. — А за да се родим, Хестър е трябвало да остане жива. Въпрос на сила. Живот след живот, пазителят е играел по правилата, доколкото знаем, и не е можел да победи. Не е успявал напълно да спре врага си.

— И постепенно се е доближавал до природата на обикновените хора — добави Лейла. — Днес ми хрумна. С всяко поколение е добивал все повече човешки черти, включително и слабости. А Туис е оставал един и същ. Колко още би издържал Дент да се бори срещу него? Колко живота са му оставали?

— Значи е направил избор — кимна Фокс. — И е използвал оръжие, подобно на това на Туис.

— Убил е невинни хора, за да спечели време? За да дочака нашата поява?

— Ужасно е. — Куин посегна към ръката на Кал. — Ужасно е да мислим и говорим за това. Но зная, че трябва.

— Ако го приемем за истина, вие сте потомки на демон, а ние — на масов убиец. — Кал поклати глава. — Дяволска комбинация.

— Всички сме такива, каквито изберем да бъдем — разпалено заговори Сибил. — Използваме това, което имаме, така, както решим. Дали стореното от него е оправдано? Не зная. Няма да го съдя.

Гейдж застана с гръб към прозореца.

— А какво имаме?

— Думите върху тези страници, камък, разделен на три еднакви части, и място със загадъчна сила в гората. Имаме ума и куража си — продължи Сибил. — И адски много работа, бих казала, за да съберем всички парчета и да надвием копелето.