Ърскин Колдуел
Близо до дома (7)

7

До единадесет часа на следващата сутрин, тръгнали от площада пред съда по всички посоки с бързината на пожар, обхванал поле със суха трева през октомври, мълвата за късия семеен живот на Нейтив Ханикът с Мейбъл Бауърз и клюки за това как тя намерила Джозин Медъкс гола с него на Биг бой слот, преминаха от улиците в магазини и канцеларии из целия град.

След това вестта, че Мейбъл отишла на Биг бой слот и намерила Нейтив да се сношава с Джозин, се повтаряше и обсъждаше по бензиностанции, бръснарници и в къща след къща от единия край на града до другия.

Новината се разнасяше бързо от уста на уста с преувеличени подмятания и произволни добавки, както ставаше обикновено с неща от подобен характер в Пелмира. В резултат, подробни сведения за случилото се предишната вечер — верни и изопачени — се разпространяваха по-бързо и по-нашироко от коя да е новина, публикувана за сведение на порядъчните семейства в седмичника на окръга „Сикъмор каунти нюз енд обзървър“.

Много малко от семейните жени бяха изненадани, когато чуха тази новина, защото подобни произшествия не бяха необичайни в Пелмира от време на време, но това ги накара да станат по-бдителни и по-подозрителни към собствените си съпрузи. Повечето мъже, които говореха за станалото, дори и когато изразяваха съжаление, загдето Нейтив бил хванат с гола негърка, се тревожеха повече за собствената си свобода след настъпване на тъмнината, отколкото за каквото и да е друго, и се опасяваха, че може да дойде време и те да бъдат заловени при подобни обстоятелства.

Тъй като Пелмира беше градче с по-малко от хиляда жители и населението беше почти поравно разделено на негри и бели, вероятно беше, че почти всички хора от двете раси от петнадесет-шестнадесет години нагоре щяха да имат възможност да научат до края на деня какво беше станало на Чери стрийт и на Биг бой слот през последните двадесет и четири часа.

— Много съжалявам, че са хванали така Нейтив — изрази мнението си Ал Дид, когато му казаха, — но стана добре поне заради едно нещо. Хубав урок ми даде — няма да го забравя, ще го помня отсега нататък. Освен това показа, че човек е често небрежен — не заключва вратата и не взема други такива предпазни мерки. Ще се държа много добре с моята бабичка — както никога досега — и ще стоя в къщи тия няколко вечери. Не искам да й хрумне да тръгва след мен и да ме дебне, когато изляза от къщи да се поразходя след вечеря. И тая хубава, да не може човек да излезе от собствената си къща и да се присламчи тук-таме по тъмно, ако му се иска. Това пък, ако вземе да стане, дано не съм жив. Все едно да те заключат в затвора, в някоя от килиите с железни решетки.

 

 

Но да започнем с началото на сутринта. Милър Хайът беше отговорен за всички приказки и клюки, които обикаляха града. Милър не можеше да си държи езика, колкото и да беше поверително по характер споделеното с него, и винаги се изпущаше да каже всичко, което знае, на първия срещнат. Без да губи време, той съобщи на Ал Дид, Джордж Дауни и няколко други мъже на улицата, че Мейбъл идвала в адвокатската му кантора на втория етаж в зданието на банката тази сутрин малко след осем часа и му казала, че иска да се разведе с Нейтив Ханикът, веднага щом той може да уреди това.

Милър Хайът беше пълен мъж, среден на ръст, с прошарена тъмна коса и кръгло румено лице. Той беше адвокатът и търговският съветник на Френк Бауърз през последните двадесет години. Познаваше Мейбъл през цялото това време и искаше да я смъмри, загдето така непредпазливо се омъжила повторно толкова скоро след сърдечната атака и внезапната смърт на Френк. Той обаче знаеше, че не е разумно да я укорява в такъв момент — опасяваше се, че ако не й изрази пълно съчувствие, когато тя беше ядосана и разтревожена, може да я накара да направи необмислени неща — например да излезе от кантората му и да наеме друг адвокат. Той вече държеше сметка за значителното възнаграждение, което се надяваше да вземе от нея.

Милър изслуша внимателно всичко, което Мейбъл му каза, за станалото от времето на брачната церемония дотогава. Когато тя свърши, разпита я по-конкретно за нещата, случили се през последните двадесет и четири часа. След като помисли, Милър я посъветва да иска анулиране на брака, което при обстоятелствата било за предпочитане пред развод и се получавало по-лесно и по-бързо.

Мейбъл седеше, без да каже дума. Тя създаваше впечатление, че се готви да стане и да излезе от кантората всеки момент. В Пелмира имаше още осем или девет адвокати и той знаеше, че всеки от тях би желал да има клиент, богат като нея.

— Повечето адвокати, ако не специализират в бракоразводни дела, не обичат да се занимават с подобни случаи — каза той със сериозно изражение на лицето, — но за щастие аз съм в състояние да те посъветвам относно подходящата процедура и като стар приятел на семейството ще бъда много доволен да го направя. Сега, вземайки под внимание нещата, които изложи пред мен, аз съм на мнение, че бракосъчетанието не е било юридически консумирано докрай според буквата на закона. При тези обстоятелства и според предвиденото в юридическите статути ти имаш право на анулиране на брака. Това означава, че няма да бъдеш изложена на устните нападки и оскърбления, които са обикновено неизбежни при оспорваните бракоразводни процеси. Като дългогодишен приятел на семейството и от най-дълбоко уважение към жената искам да предпазя доброто ти име и да предотвратя всякакви злобни и клеветнически клюки, които непременно ще плъзнат, ако бъдеш принудена да повториш пред съда изявленията от деликатен личен характер, които направи напълно конфиденциално пред мен преди няколко минути.

Милър се усмихна и почака тя да кимне с глава в знак на съгласие или да изрази одобрението си на постъпките, които той възнамеряваше да предприеме, но Мейбъл продължаваше да седи неподвижно изправена на стола си, без да каже дума или направи жест. Милър се изкашля нервно.

— Има и друго важно нещо, което искам да ти кажа във връзка с това, Мейбъл — каза тогава Милър. — По една случайност аз съм в много добри отношения с председателя на съда. Само ще отскоча отсреща до съдилището и ще поговоря с него неофициално, но поверително. Ще му обясня защо бракосъчетанието не е консумирано юридически и според закона докрай, след като е изминало толкова време — без ти да имаш някаква вина, разбира се — и съм уверен, че той ще успее да уреди анулирането на брака, без да изисква ти да даваш подробни показания пред съда. Иначе — това трябва да знаеш — в случай, че съдиш Нейтив Ханикът за развод и ако той оспори делото, ще бъдеш принудена да изваждаш на бял свят неща от интимен характер относно изпълняването на съпружески актове, или пък липсата на такива актове. Сега съм сигурен, че ще пожелаеш да приемеш съвета ми по този въпрос. Приемаш го, нали, Мейбъл?

Той спря и я почака да каже нещо, но тя продължи да мълчи, силно свила устни.

— Хм… да… най-добре да ти обясня по-пълно обичайната процедура при оспорваните бракоразводни дела, Мейбъл — продължи той бързо и с припряна усмивка. — За да получиш съдебно решение за развод при тези обстоятелства, с абсолютна сигурност ще бъдеш призована да дадеш показания за нежеланието или физическата неспособност на Нейтив Ханикът за съпружески или взаимни отношения и актове. Нещо повече, съдът ще ти нареди да опишеш подробно какво си видяла, когато си заварила съпруга си заедно с Джозин Медъкс, а тя е била гола. И дори след като изтърпиш това изпитание, винаги съществува рискът съдът да реши въпроса в полза на обвиняемия. Ако това стане, ще бъдеш принудена от законите на щата да останеш омъжена за Нейтив Ханикът до смъртта си. Можеш да си представиш колко ще се стеснява жена с твоята чувствителност при всичко това. А ако направиш, каквото те съветвам, бракът ти ще бъде окончателно разтрогнат чрез анулиране, ще попречим на непристойните неща да станат публично достояние и ти ще запазиш тайната си, докато си жива.

— Дойдох тук за развод, а не за някакво друго нещо, което измислиш — обади се Мейбъл с внезапна острота в гласа. — Не знам за какво приказваш и не ме интересува. Аз знам какво искам и нищо по-малко няма да ме задоволи. Има много други адвокати…

— Мейбъл — прекъсна я Милър, като се усмихна приветливо, и се наведе над бюрото си. — Мейбъл, мъча се само, като дългогодишен приятел на семейството и адвокат, на който ти се доверяваш, да запазя неприятните факти от случилото се в тайна, за твое добро. Знаеш как при най-малък повод клюките могат да извратят и изопачат истината. Хората много обичат да слушат и повтарят всякакви неща от непристоен характер. Сама знаеш какви непристойни клюки вървят от единия край на града до другия, щом стане нещо подобно. Повярвай ми, Мейбъл, из града ще има много по-малко клюки, ако…

— Знам по-добре от тебе какво искам да се направи — каза тя. — Няма нужда да ми разправяш други работи. Взела съм си решението и няма да го променя.

— Имаш пълно право на своето мнение, Мейбъл, но фактът остава — ти сама каза, че обичайните брачни актове и отношения от интимен физически характер не са били извършени. Според закона бракосъчетанието е юридически консумирано докрай само когато…

— Казах ти вече, че бях там на леглото с него през цялото време, след като той се върна от опосумите, дето ги гонил цяла нощ, и ако това не е законно, не знам кое е. Макар че беше ден, аз бях пуснала кепенците и беше тъмно като през нощта. А за разрешителното за брак платих с мои собствени пари и на преподобния Уокър дадох десет долара за церемонията. Освен това вече се обадих по телефона на най-добрите си приятелки и им казах, че съм се омъжила.

Милър се облегна на стола и внимателно избърса с длан двете си бузи.

— Мейбъл, законът определя строго и точно брачните отношения и твоите тълкувания, колкото и да са прегледни, няма да имат никаква тежест пред съда. Няма да цитирам точните юридически термини, но уверявам те, че те засягат физическата страна на въпроса. Така, значи, ако се стигне до дело и ако предположим, че Нейтив Ханикът ще се защищава и ще каже, че не иска да се развежда с теб, ще бъдеш призована да отговориш под клетва на няколко необходими въпроса. Ако това стане и за да мога да те представлявам добре, доколкото ми позволяват способностите, трябва да бъда уведомен предварително за всички отнасящи се до случая факти. И забрави, че си платила за разрешителното и си дала десет долара на преподобния Уокър! Тези неща са неуместни, несъществени и не интересуват съда. Така, аз не мога да предприема каквито и да е разумни мерки в твоя полза, докато не ми разкриеш някои нужни факти — те ще останат в тайна, разбира се — във връзка с твоето брачно и взаимно общуване с Нейтив Ханикът. Сигурен съм, че разбираш колко е необходимо това.

Мейбъл го гледаше с недоверие.

— Какво искаш да знаеш? — попита тя предпазливо. — Но внимавай какво ще ме питаш, Милър Хайът! Има някои неща, за които няма да говоря пред теб или пред кой да е друг мъж.

Милър затвори очи за известно време — мъчеше се да намери форма за въпрос, на който тя няма да откаже да отговори. Дълбоко замислен, той търкаше ли, търкаше румените си бузи. Когато заговори, очите му бяха още затворени.

— Мейбъл, ти — като съпруга — предостави ли се, както подобава на Нейтив Ханикът — твоя съпруг — по времето, когато ти и той бяхте заедно в спалната? Или в гостната, или къде да е другаде в къщата? С други думи, беше ли облечена или необлечена по такъв начин, че да бъдеш достъпна като жена на желанието му по всяко време или за част от времето?

Мейбъл подскочи и седна изправена на края на стола.

— Не е твоя работа, Милър Хайът! — каза тя и сви устни. — Но това ще ти кажа — носех си нощницата през цялото време. А дори и така няма никога да се оставя да ме видят в гостната или къде да е другаде из къщата! Аз винаги нося прилични дрехи, извън спалнята. Чудя ти се как можеш да зададеш такъв въпрос, Милър Хайът!

Милър се усмихна леко.

— Добре поне, дето не каза, че си носела пижама през цялото време, Мейбъл.

— Не съм от тия жени, дето носят такива неща.

Милър се мръщеше и търсеше форма за следващия въпрос, който смяташе за необходим. Дори когато го зададе, не се надяваше, че тя ще отговори с да или не.

— Сега, Мейбъл — започна той, — не мисли за мен като за семеен приятел, нито дори като за човек — аз съм просто адвокат. Въпросът, който искам да ти задам, е напълно безличен. И уверявам те, че е необходим в този случай. Ще ми съдействаш, нали, Мейбъл?

— Какъв е въпросът? — попита тя подозрително.

Милър се изкашля нервно.

— Той… Нейтив Ханикът… разкопча ли колана или панталона си кога да е в твое присъствие?

— Не бъди вулгарен! — каза остро тя. — Няма да седя и да слушам такива приказки!

— Чакай малко, Мейбъл! — каза той бързо и същевременно вдигна успокоително дланта си. — Не си тръгвай, Мейбъл! Стой тук! Няма защо да отговаряш на този въпрос, щом не искаш. Зададох го само защото смятах, че е по-добре да кажеш фактите поверително на адвоката си, вместо да става нужда да се явяваш пред съда и те принудят да ги разкриеш, когато ще ги чуе целият град. Но не се безпокой, Мейбъл! Ще намерим начин да доведем този въпрос до край, който да бъде напълно задоволителен за теб във всяко отношение.

Мейбъл сграбчи здраво една в друга ръцете си в скута и не отговори.