Ърскин Колдуел
Близо до дома (15)

15

Малко преди осем часа на следващата сутрин, когато се отваряха магазини и канцеларии, а децата отиваха на училище, голяма част от бялото население на Пелмира започна да чува различни слухове за станалото през нощта в негърската част на града.

В началото мнозина, особено онези, които бяха заблудени от слуховете и не знаеха какво беше станало в действителност, предполагаха, че някакъв опасен негър е бил застрелян, когато се възпротивил на арест.

Никак не беше необичайно негър да бъде убит от помощник-шериф или полицай. В такива случаи обикновено се твърдеше, че убийството било необходимо като акт на самозащита, или защото негърът се възпротивил на арест, или просто за да се запази законът и редът. Нещо повече — в съдебните протоколи нямаше отбелязан случай на бял мъж, съден в окръга Сикъмор за убийство на негър. Все пак имаше много бели граждани, които считаха за осъдителен факта, че в миналото невинни негри са ставали жертва на стреляне от сприхавост и неоправдана кръвожадност. („Всеки път, когато чуя, че някой негър бил бит с верига, защото напуснал работа много рано в събота, или бил застрелян, защото не върнал навреме един долар, срамувам се, че съм бял човек. За това няма оправдание, както няма оправдание, ако пребиеш с тояга някое куче, защото лаело много силно през нощта.“)

В другата част на града обаче тревожната вест за действителната причина за смъртта на Харви Браун се пръсна бързо сред негърското население още през нощта. Както можеше да се очаква, много семейства седяха будни цяла нощ в затъмнени стаи и при заключени врати от страх, че Клайд Хефлин ще се върне заедно с други помощник-шерифи и полицаи, за да търсят Джозин Медъкс във всички къщи. Баба Медъкс прекара с Елън остатъка от нощта при съседи и дори с настъпването на деня беше все още твърде уплашена, за да се върне у дома си. Когато й казаха какво е станало с Харви и как е умрял той, баба Медъкс се побоя, че и тя, и момиченцето ще бъдат убити, ако се върнат в къщата и Клайд Хефлин ги намери там.

Баба Медъкс се окайваше, вайкаше се и имаше нужда от утешение, но никой южно от железопътните линии не знаеше къде е Джозин или кога ще се върне в къщи. На баба Медъкс можеха да кажат само, че Джозин е в безопасност, а тя трябва да остане там, където е, докато Джозин дойде за нея и Елън.

— Аз не знам защо пък Джозин ще бърза да се връща в къщи сега — каза една от съседките. — Да дойде, значи за погребение, вместо за сватбата си! Но не се грижете! Тя знае кога да дойде. Тя ще бъде тук навреме за погребението утре или когато го направим. Джозин няма да ни остави да погребем това момче без нея — тя ще бъде тук да плаче и да го жали. А ние трябва да пратим вест на родителите му горе в планината, за да могат да тръгнат навреме и да пристигнат за погребението. Майка му и баща му непременно ще искат да бъдат тук за това.

Баба Медъкс, обвила главата си в шал, се вайкаше и поклащаше на стола люлка. Кепенците на прозорците бяха спуснати и в къщата беше все още тъмно почти като през нощта. Толкова много съседи бяха дошли да я утешават, че столовете не стигаха за всички и повечето трябваше да седят на пода.

— Всички ние цветните ще сме по-добре, когато умрем и ни заровят дълбоко в земята — говореше баба Медъкс, като се вайкаше все по-високо и се люлееше все по-бързо. — Никога не е имало покой за нас цветните на друго място. Мене слушайте! Никой да не се препира с мене! Нещо лошо винаги е висяло над главите на нас цветните. През целия ми живот все така е било, а сега не е по-добре от ония дни, когато съм се родила. Когато умра и ме заровят в земята, искам вие всички да бъдете радостни и да потанцувате, защото тогава ще съм оставила цялото си тегло тук горе. И ме погребете надолу с лицето, за да не гледам нагоре и да не виждам как другите още теглят и нищо не могат да направят. Не се главоболете за цветя и ковчег с украшения — само се радвайте и поиграйте за мене.

— Аз ще играя на твоето погребение, бабо — каза друга от съседките, — хубаво ще поиграя, но то хич няма да е скоро. Жилава си ти, ще живееш до сто и двадесет години. И друг път съм виждала жилави стари жени като тебе. Инатите се вие и все живеете, та да имате повече време да ни гълчите нас, дето сме само на петдесет или шестдесет години.

— Де да бях направила, каквото трябваше, повече да бях гълчала Харви Браун и да го бях накарала да си мълчи, че той си нямаше ум сам да се сети — отвърна й тя. — Харви Браун нямаше да е цял орязан и мъртъв като сега, ако го бях гълчала повече. На цветни като него трябва все да се гълчи. Техните празни глави не разбират, че белите хора са още първи.

— Може да са, бабо, но сега времената се менят бързо и няма да е вечно така, както е било. Ти поживей още някой и друг ден и ще видиш разликата. Когато това стане, ще се събудиш някой ден без теглото си и ще се ококориш в съвсем нов свят. Голямата промяна не е станала още, но идва, а дотогава, малки промени все се трупат ли, трупат.

— Сто пъти е по-хубаво да съм си в гроба и да гледам надолу, вместо да съм тук на земята и да се мъча с теглото, дето го правят хора като тебе, който се перят много. Аз съм едновремешна чиста негърка и цял живот съм гледала как теглото се трупа за нас. Млъкни си сега, преди да са те чули някои бели хора как говориш! И без това си имаме доста ядове.

 

 

На площада пред съда Ал Дид, тръгнал за работа, спря да поговори с Ед Хауърд. Ед метеше тротоара пред своята бирария и салон за развлечения. Беше рано сутринта — нямаше още осем часа — и Ал можеше да отдели няколко минути, преди да е станало време да отбележи на автоматичния часовник часа, когато е пристигнал в електростанцията. Той почака, докато Ед смете във водосточния улей всичките отпадъци.

— Виждал ли си Нейтив тази сутрин? — попита го Ал.

— Не — отговори Ед. — Не го и чакам толкова рано.

— Чу какво е станало снощи в другия квартал, нали?

— Чух. И каквото чух, няма да е последно — каза Ед, застанал на входа и втренчил поглед в сивото каменно здание на съда оттатък улицата. — Големи страхотии ще стават заради това. Ще видиш, само почакай! Някои хора нямат ум в главата си да разберат, че времената са други. Едно време е можело да правиш такива работи, без да ти мигне окото, защото не е имало кой да се озъби. Но сега — не! Някой ще съжалява за онова, което е направил на момчето, ако човек може да съжалява, когато е мъртъв.

— Недей да виниш Нейтив! — заговори Ал. — Нейтив няма пръст в тая работа. Колкото аз и ти сме виновни, толкова и той.

— Не виня Нейтив за нищо. Ако е искал да се жени за бяла жена, а после да й обърне гръб и да се остави да го хванат с негърка, то си е негова работа. Той не е първият мъж, който тръгва с негърка, няма да е и последният. Аз съм го правил, ти си го правил — я ми покажи човек, на който расте брада, да не го е правил. Може да има и друг начин да прекараш хубаво с жена, но ако има, аз не го знам още. Едно знам — не е било работа на Мейбъл Бауърз да се опълчва на такова естествено нещо и да го докара до тоя край. Ако тя не може да му привикне, има съдия ей там отсреща в съда, който дава разводи на белите жени, щом не могат да задоволяват мъжа както мургавите момичета. И друго нещо. Какво му е трябвало на Гроувър Главър, нямал ли е ум, та си е напъхал така гагата само за да си запази няколко гласа. Тия дни никой не може да отиде и да накълца така някое негърче като онова снощи, без да си изпати. Такива работи аз не приемам. Застреляй го, ако трябва, но нищо повече. Така да се кълца кой да е човек — черен или бял, — просто не приемам. Ето, казах си думата за цялата тази каша от началото до край.

— Ед, ти как мислиш? Дали Клайд Хефлин не е направил тая работа, защото е разчитал да намери това момиче и да го хване за себе си, а после се ядосал и накълцал Харви Браун, че и той да не може?

Ед кимна.

— Какво да ти кажа, имаш право да мислиш така — и аз имам.

— Какво мислиш, че ще стане с Клайд сега?

— Нищо не казвам — отвърна му Ед. — Отсега нататък само чакам да чуя какво ще стане. И ако не се лъжа, няма да чакам дълго.

 

 

Горе на Оук стрийт, близо до зданието на гимназията, мисис Пипълз се обади по телефона на етърва си мисис Бейфилд, преди да започне сутрешната си къщна работа.

— Чула си какво е станало снощи в другата част на града, нали? — започна мисис Пипълз. — Ако не си, само ти си останала в Пелмира да не знаеш. Не можех да не ти се обадя, преди да почна да мия чиниите и да чистя. Знаех, че ще искаш да поприказваме за това.

— Знам, знам! — отвърна мисис Бейфилд. — Чух как помощник-шерифът отишъл там долу да наложи закона, а един от тия опасни негри се възпротивил на ареста и застрашил живота му и той трябвало да го убие, за да защити нашия живот. Трябва да сме благодарни, че има храбри мъже, които ни пазят, и трябва да се направи нещо, за да се даде на онези хора урок и да им се покаже къде им е мястото. Всеки път, когато видя някой от тях напоследък, те се държат, като че са равни на белите. Онзи ден слязох долу до града и един от тях даже не се помести от тротоара, когато ме видя да идвам.

— Знам, знам! — каза мисис Пипълз. — Но цялата работа я започнал онзи човек с особеното име… как беше… Нейтив Ханикът. Казаха ми, че той се оженил за мисис Френк Бауърз заради парите й, а после завел нейната прислужница долу в къщата си… и нали знаеш какво. Добре, но тази негърка, която изглежда съвсем бяла, щяла да се жени за един негър — оня същия, когото убили снощи, защото се възпротивил на арест и застрашил живота на полицая. Става много сложно, но във всеки случай този негър заплашил, че ще убие помощник-шерифа, който отишъл долу, за да арестува негърката, защото тя била обикновена проститутка — това е прислужницата на мисис Бауърз, — но тя не била там. Тя се криела на Биг бой слот с този Нейтив Ханикът — и то съвсем, ама съвсем гола, — но за това никой не знаел до тази сутрин. Във всеки случай това може да спре негърките в този град да се опитват да примамят всеки бял мъж…

— Знам, знам! — прекъсна я мисис Бейфилд. — Аз казах на мъжа си тази сутрин, преди да отиде на работа, че ако той някога се скрие… и нали знаеш какво, с някоя негърка, никога вече няма да ме пипне. Той не знае, но всяка жена може само да подуши мъжа си и да познае дали е бил с друга жена. Е, той обеща, както всички мъже, но аз не съм видяла мъж, на когото можеш да вярваш, когато не ти е пред очите. Той казва…

 

 

Шерифът Гроувър Главър никога не беше идвал в канцеларията си толкова рано сутринта. Той обичаше да си поспива и обикновено отиваше в съда около девет часа. Тази сутрин, след безсънна нощ, той стана и се облече при изгрев-слънце. Свари си кафе сам, без да буди жена си, а после се обади по телефона на Клайд Хефлин и другите помощник-шерифи. Нареди им да бъдат всички в канцеларията му не по-късно от осем часа.

Когато помощник-шерифите дойдоха в съда, Гроувър ги чакаше на крака. Той не каза нищо, докато те не влязоха и седнаха. Известно време подир това той гледа втренчено Клайд Хефлин, сякаш не знаеше какво да каже. След малко грабна преспапието, изработено с чифт миниатюрни белезници, и го захвърли с шумен звън към кошчето за отпадъци. Чак тогава седна.

— Боже господи, Клайд, това ли е трябвало да отидеш и направиш! — каза той на висок глас. — Исках само да извършиш един мирен и тих арест и това щеше да бъде краят. Но това, което ти си направил… то е страшно нещо точно преди избори.

Клайд се завъртя неспокойно на стола си.

— Прекалил си, моето момче. Боже господи, това ли е трябвало да направиш! Когато се разчуе за това убийство в града и из окръга, няма начин да спреш приказките. Нищо не възбужда хората повече от нещо подобно. Свещениците проповядват за него пред хората, сганта шепне за него зад гърба ти — о боже! Всичко това кара хората да преминават на другата страна и да гласуват за друг кандидат. А такова гласуване е винаги против онзи, който заема длъжност, и е благоприятно за другия кандидат. Времената са други, моето момче, а ти ги вършиш едни… като че не виждаш разликата. Нещата не са, каквито бяха, преди може би десет или петнадесет години. Хората пак търпят някои неща, защото навикът ги държи, но не и твоят касаплък. Такова нещо не можеш да обясниш, колкото и да говориш през изборната кампания. Винаги съм казвал на помощниците си, че имат право да защищават живота си и личността си при изпълнение на дълга. Затова имате палка и пистолет. Но другото нещо, моето момче…

— Шерифе, ти ми каза да заловя тава момиче и да го докарам тук под арест — продума Клайд, като се въртеше на стола си. — Тя се криеше някъде и аз само се мъчех да разбера къде е, за да я заловя. Когато този негър…

— Знам — прекъсна го Гроувър и потърка лицето си с две ръце. — Знам. Няма защо да ми обясняваш. Знам какво искаш да кажеш.

— Не съм искал да правя поразия, шерифе — настоя Клайд. — Не знаех, че той ще умре. Той ме ядоса с приказките си и просто трябваше да му дам урок, за да му покажа къде му е мястото. Нямаше да оставя някаква си чернилка.

— Все едно, моето момче, това много влошава моето положение — рече Гроувър и поклати загрижено глава. — Страх ме е от политическите последици точно преди изборите. Занимавам се с политика, откак гласувах за пръв път на двадесетгодишна възраст, а това е доста време. Знам колко опасно може да бъде нещо такова, малко преди хората да отидат на урните, за да гласуват. Такива дребни неща могат да предизвикат нещо голямо. А тогава то е по-трудно да се спре от пожар в поле със суха метличина във ветровит ден през октомври. В окръга има много избиратели демократи, на които може да хрумне да ме изхвърлят от длъжност заради това. Само такова нещо трябва на някои хора, за да се обърнат като слънчогледи и да гласуват за републиканците. А как да си спокоен, когато такива хора са много! Това ако стане, то ще бъде тежък удар за мен на моята възраст. Ще трябва да отида на село, на малкото парче постна земя, което имам там, и да се мъча да преживея някак от онази камениста почва. А бога ми, никога не съм искал да бъда фермер и да се потя, стига да има как да го избягна. Затова започнах да гласувам и се захванах с политика цяла година преди обикновената възраст.

След това никой не каза нищо, докато Гроувър не се изправи зад бюрото си.

— А сега, искам да оставите на мира това момиче — Джозин Медъкс — каза той на помощниците си. — Не искам да я пъхате в ареста. И без това си имаме вече предостатъчно неприятности. Писмена заповед за нейното арестуване няма, не е и имало. Гледах само да направя услуга на мисис Френк Бауърз, като се престоря, че разследвам случая тихомълком. Мисис Френк Бауърз се беше засилила да се бори с нещо си и аз трябваше бързо да измисля как да я задоволя. И друго — стойте настрана от негърския квартал известно време. Ако не стоите, някой като нищо ще пострада лошо. Тези хора там са доста разтревожени и няма да е безопасно дори да тръгнете след някоя негърка надолу по железопътните линии, колкото и да е тъмна нощта. Можете да минете и без това сега за сега.

 

 

В осем часа и тридесет минути същата сутрин съдебният следовател извърши набързо следствие относно причината за смъртта на Харви Браун, както изискваше законът. Клайд Хефлин беше единственият свидетел, който присъстваше на разпита. Шерифът Главър и другите помощник-шерифи бяха също там, но вратите на канцеларията на следователя бяха заключени и не беше позволено на никой друг да присъства на следствието.

След няколко от установените въпроси и отговори следователят набързо постанови, че Харви Браун, цветен, е загубил живота си, като се е задушил и задавил с нещо, което е попаднало в гърлото му случайно. После следователят записа нервно откритието си в протоколната книга и я затвори, като хлопна кориците й.

Веднага подир следствието един от помощник-шерифите излезе от съда, говори надълго и нашироко с някого на улицата и му каза каква причина за смъртта на Харви Браун е установил следователят. След това вестта се разнесе бързо от площада пред съда по магазини и канцеларии из целия град.

— Не ми се ще да съм на мястото на Клайд Хефлин сега — каза някой в пощата, където неколцина мъже говореха. — Особено след като шерифът и следователят се сдушиха така, и потулиха набързо работата. И старата ми крава няма да повярва нагласена история като тяхната. Никак няма да се учудя, ако намерят Клайд застрелян на улицата някоя вечер по тъмно. Не казвам кой ще го направи, не казвам и дали ще бъде право или криво, но никой няма да ме спре да мисля, че Клайд е намерил, каквото е търсил, ако на този свят има някаква правда. Мен не ме интересува какъв цвят има човек. Казвам само, че никой не бива да бъде накълцан като Харви Браун. — И някой трябва да си изпати за това. Аз не съм винаги на страната на негрите, не съм и винаги против тях, но този път никак няма да ги обвиня, ако нещо се случи на Клайд Хефлин.

Неколцина други мъже влязоха в пощата за сутрешните си писма и всички останаха да слушат.

— Само защото някои хора са родени черни, то не значи, че трябва да ги тъпчат и мачкат като мравки. Тук, в окръга Сикъмор не ни е нужен помощник-шериф като Клайд Хефлин и по-добре е Гроувър Главър да си отвори очите и да му вземе значката набързо. Изборите ще дойдат съвсем скоро. Винаги съм гласувал за демократите, но нищо няма да ми попречи да гласувам веднъж за републиканците и да остана доволен. Клайд Хефлин е прекалил, като е накълцал така това момче, и аз няма да се уплаша да го кажа открито, та всички да чуят. Ако някой — черен или бял, извърши престъпление, аз казвам — напъхайте го в затвора. Ако някой — черен или бял, извърши убийство — тогава хайде бързо на електрическия стол. И толкова. Но както чувам, това момче — негърчето, не било направило нищо, в което да го обвинят. Освен може би, че говорело много, но така или иначе в това всички прекаляваме. Клайд си е изкарал злобата на това момче, когато отишъл долу да арестува Джозин Медъкс и не я е намерил. Никой човек няма право да бъде толкова злобен. Срамно е такова нещо да стане в Пелмира и няма да се уплаша да повторя това пред всички. Както и да приказвам, аз съм порядъчен бял гражданин, но все едно, виждам, че с някои неща се прекалява в тази страна.

— Ако Клайд още иска да арестува онази негърка, за която е тръгнал снощи — каза друг от мъжете, — трябва само да се качи в адвокатската кантора на Делтън Бароуз. Видях я да бърза за там преди съвсем малко. Ама на улицата не се показа. Дойде по задната уличка и оттам отиде в кантората му.

— Много ще се учудя, ако и Клайд Хефлин се покаже на улицата. Ако си знае интереса, ще отиде някъде да лови риба за малко. На неговото положение щях да си взема бързо въдица, да отида някъде във Флорида и да стоя там около шест месеца. Така човек може да поживее по-дълго.

Повечето мъже клатеха глави с разбиране, напускайки пощата.

 

 

Джозин отиде в адвокатската кантора на Делтън Бароуз няколко минути преди девет часа. Когато се обади по телефона в дома на Делтън рано тази сутрин, той й каза, че е много зает и я посъветва да се обърне към друг адвокат. Тя го помоли и му рече, че Нейтив Ханикът искал да отидела при него и при никой друг. Веднага щом тя спомена името на Нейтив, Делтън бързо се съгласи да я види, ако тя бъде в кантората му в девет часа.