Елизабет Гилбърт
Яж, моли се и обичай (62)

61.

Днес Ричард от Тексас си тръгна. Отлетя обратно за Остин. Качих се с него в таксито за летището, и двамата бяхме тъжни. Дълго стояхме на тротоара, преди да влезем вътре.

— Какво ще правя, без Лиз Гилбърт да се навърта наоколо? — въздъхна той. После каза: — Натрупа добър опит в ашрама, нали? Изглеждаш съвсем различна от преди няколко месеца — може би си пропъдила част от тъгата, която влачеше със себе си.

— Напоследък се чувствам истински щастлива, Ричард.

— Е, само помни — цялата ти мъка ще те чака отвън пред вратата, в случай че решиш да си я вземеш, когато си тръгваш.

— Няма да си я взема.

— Добро момиче.

— Ти много ми помогна — казах му. — За мен ти си ангел с космати ръце и гадни нокти на краката.

— Даа, ноктите на краката ми така и не оздравяха след Виетнам, горкичките.

— Можеше да е и по-лошо.

— Наистина беше по-лошо за много момчета. Поне успях да запазя краката си. Не, всъщност сегашното ми прераждане е доста приятно, детко. Твоето също, никога не го забравяй. В следващия живот може да се върнеш като някоя от онези бедни индийки, които разбиват скали край пътя, и да разбереш, че животът не е толкова забавен. Така че радвай се на това, което имаш сега. Продължавай да трупаш благодарност. Ще живееш по-дълго. Бакалничке, ще ми направиш ли една услуга? Продължи да живееш, става ли?

— Вече продължавам.

— Искам да кажа — намери някой нов човек, когото да обичаш. За да се излекуваш, трябва да мине време, но не забравяй накрая да споделиш сърцето си с някой. Не прави от живота си паметник на Дейвид или на бившия си мъж.

— Няма — отвърнах аз. И изведнъж разбрах, че казвам истината — нямаше да го направя. Усещах как старата болка от изгубената любов и миналите грешки се размива пред очите ми и най-после угасва под славните оздравителни сили на времето, търпението и Божията милост.

Тогава Ричард отново заговори и бързо запрати мислите ми обратно към по-грубата реалност в света:

— В края на краищата, скъпа, помни какво казват хората — понякога най-добрият начин да се качиш на главата на някого е да се пъхнеш под някой друг.

Засмях се.

— Добре, Ричард, това ще свърши работа. Сега можеш да се връщаш в Тексас.

— Ти също върви — каза той и хвърли поглед към безлюдния паркинг на летището. — Щото няма да стана по-хубав, ако продължавам да вися тука.